Е. Антонов
Тяхната борба (17) (Или как евреите завладяха света)

Глава 9
Двете държави — на змията и златния телец, тяхната гибел и вавилонския „плен“.

„Северните древноеврейски племена векове са изповядвали култа към бика, първо като бог на плодородието, а… по-късно като символ на Яхве.“

„Библейски сказания“, с. 178

„Култа към змията се задържа в Ханаан (Юдея) повече от 500 години, опирайки се на одобрението на самия Мойсей (Моше).“

„Библейски сказания“, с. 172

След смъртта на Шломо (Соломон), еврейската държава се разделя на две — северна Израел със столица Самария и южна — Юдея, със столица Йерусалим. Повечето от големите търговци остават на север, където златният телец (бик) се превръща в обект на религиозно поклонение и символ на тяхното богатство.

По-бедният юг обединява крайните религиозни фанатици около храма в Йерусалим, в който се пази златната змия на Моше^[1].

Всички те се издържат и живеят от и покрай храма, което укрепва още повече тяхната вяра в Бога, Господа Израелев. Тълпи от скитници и просяци пророкуват, лекуват, гадаят и танцуват „под звуците на тимпани и флейти“. Има обаче и по-специални пророци, чиито предсказания, насочени, записани и преработени от жреците, влизат по-късно в Стария завет на Библията.

Огромният апарат от коени и левити непрекъснато фанатизира и настройва юдеите срещу другите народи, обещавайки им чудеса и предстоящо световно господство.

„И твоите порти (Йерусалим) ще бъдат всякога отворени, за да се принася при теб имотът на народите и да се довеждат техните царе.“ [Ис. 60:11]

След две столетия в Близкия Изток се явява нова военна сила — това е Асирийската империя. В началото северната държава (Израел) се съгласява да й плаща данъци, но по-късно се отмята и търси военен съюз с Египет. В резултат на това Саргон II разрушава Самария (Шомрон) през 722 г. пр.н.е. и заточва голяма част от северните племена далеч в Азия. На тяхно място се настаняват преселници от други области на империята, които се смесват с останалите там евреи и възприемат юдейската религия и език. „Чистите“ евреи от юга обаче отказват да ги признаят за свои сънародници и не ги допускат в Йерусалимския храм.

Следователно, биологичния расизъм, а не религиозната дискриминация е водещото начало при „борещия се с Бога народ“.

През 612 г. пр.н.е. Нововавилонското царство разгромява Асирия и става най-силната държава в района.

След серия предупреждения за своите многократни участия в съюзи и заговори против Вавилон, Иудея е нападната от Навуходоносор, който през 586 г. пр.н.е. завладява за втори път^[2] Йерусалим, като сега го опожарява и разрушава първия храм.

По-голямата част от населението е отведено във Вавилон (и околните селища), който по онова време е най-големият град на света.

Вавилонският „плен“ се превръща в златна мина за евреите: „Които в Иеудея са били орачи и пастири, тук стават занаятчии и търговци.“ [Шалом, с. 68]

Случайно откритите архиви, написани върху глинени плочки, на еврейската банкерска фирма „Мураш и синове“ съдържат контракти за аренда на земи, разписки за получаване на залози, за арестувани длъжници и договори за заеми срещу 20% лихва (тоест върху златни и сребърни монети при липсваща инфлация)! Споменават се и много други еврейски фамилии, разполагащи с огромни средства и живеещи в разкош. В градовете на Вавилония за пръв път се създават юдейски общини, обединени около синагогите — нещо средно между кметство, съдилище, банка и молитвен дом. Те се намират под пълната власт на жреците и местните водачи, наречени по-късно равини (от раби — господар), като водят потаен и затворен начин на живот.

Това е една могъща мафия, оказваща всякаква помощ и услуги на своите членове, поради което много от тях достигат високи постове в администрацията на царството.

Въпреки доброто си материално положение, „борещия се с Бога народ“ помни разрушаването на храма и таи сляпа омраза към местното население, на което успява да отмъсти само след няколко десетилетия.

Появилата се нова сила, Персийската империя, с помощта на шпионите евреи разгромява вавилонците, а цар Кир от благодарност им разрешава да се преселят в Йерусалим и да възстановят храма.

В много библейски текстове се описват 50-годишните страдания на „скитащото племе“ по време на този „плен“, но от правото да се завърнат се възползват само няколко хиляди души. Това са предимно коени и левити, снабдени с огромни суми пари от завладелите вече изцяло Вавилон техни сънародници.