Е. Антонов
Тяхната борба (21) (Или как евреите завладяха света)

Глава 1
Разрушаването на втория храм и „академията“ в Явне.

Еврейските общности в Египет, Вавилон, Арабия и Рим, както и евреите в Йеудея, търсят съвети и указания от Явне.

Шалом, с. 113

„Той (император Клавдий) изпъди евреите от Рим и за това, че непрекъснато създаваха смутове…“

Плиний Млади (64–114 г.), — из „Живота на Цезарите“

„Тези, които бяха станали ненавистни заради техните срамни дела и които простолюдието наричаше християни… Начало на това название даде Христос, който по времето на император Тиберий бе осъден на смърт от прокуратора Понтий Пилат, а потушеното тогава суеверие избухна отново не само в Юдея, където това зло се зароди, но също така и в столицата, където всичко ужасно и позорно се съсредоточава отвсякъде и намира множество привърженици. И така, най-напред бяха хванати онези, които изповядваха публично тази вяра… като ги признаха за виновни не само за пожара (подпалването на Рим през 64 г.), но и за ненавист към човешкия род.“

Тацит, „Анали“, книга X

Намесата на юдейството в живота на Римската република започва далеч преди завладяването на Палестина. Според историческите данни първото им изгонване от Рим става още през 139 г. пр.н.е.

По-късно, по време на триумвирата на Помпей, Крас и Цезар, последният е подкрепен от еврейството и взима властта, като се обявява за първия император. Причината за избора е много проста — Помпей завоюва Йерусалим след тримесечна обсада и изпраща много негови жители в робство, а Крас става най-богатият човек, след като конфискува 500 килограма злато от Храма, или по-точно от Световната юдейска банка, За награда от Цезар „борещия се с Бога народ“ получава специални привилегии, особено в Египет.

Въпреки това фарисеите и зилотите започват война срещу римляните, като непрекъснато редуват терористични акции с открити въстания.

Особено голям бунт избухва през 4 г. пр.н.е., ръководен — от Иуда, създателят на третото направление в юдаизма — това на зилотите, и извършено в тесен съюз с фарисеите. Разгромен е от известният пълководец Вар, който разпъва на кръст 2000 метежници в годината на раждането на Исус Христос (Йешу от Назарет). Същият Иуда вдига и втори бунт през 6 г. от н.е., когато цяла Юдея е поставена под пълно римско управление и се започва преброяване на населението, с цел събирането на задължителните данъци и такси.

Подкрепен от фарисея Садук, той организира мащабна терористична война, която продължава около две столетия.

„Скитащото племе“ прониква и в Рим, откъдето отново е изгонено от Тиберий (14–37 г.) заради широко практикуваното мошеничество.

По време на следващия император — Калигула (37–41), в Александрия започват масови погроми срещу юдеите. Издава се указ, според който последните са завладели най-добрите части на града, и от този момент са задължени да живеят само в един отделен квартал, т.е. създава се първото в историята гето.

Всички синагоги са разрушени, затворени или превърнати в храмове, а жителите на Александрия опожаряват над 400 еврейски къщи, с което спечелват временно и войната с Юда.

Даже кроткия и миролюбив император Клавдий (41–54 г.) е принуден отново да прогони „скитащото племе“ от столицата заради предизвиканите от тях безредици.

Големият бунт срещу империята започва по времето на Нерон (54–68 г.). За тази цел жена му, Попея Сабина предварително е завербувана от равините и става ревностна юдейка.

Сигналът за въстанието е подпалването на Рим през 64 г. когато евреите, с помощта на юдео-християните успяват да опожарят десет от четиринадесетте квартала на града. В огъня са унищожени безброй безценни паметници на гръцката и римската цивилизации, и стотици хиляди граждани остават на улицата.

Големият метеж обаче избухва малко по-късно, когато едно ново събитие привлича и последните, все още колебаещи се фарисеи и садукеи. Прокуратора (управител) на Иудея, Флор, решава през 66 г. да инспектира храма, по-точно световната еврейска банка, за да я обложи с полагащите се държавни данъци. Това вече не може да се преживее от религиозните фанатици, които преди това, въпреки своите убеждения, приемат гръцките и римски статуи, картини, стадиони, театри, бани и училища, осеяли градовете на Палестина.

Вдига се цялото еврейство и обсажда малобройния гарнизон в Йерусалим. Римляните се предават при условие, че живота им бъде пощаден. Въпреки това всички, включително жените и децата, са убити по най-жесток начин.

Въстанието в Палестина е подкрепено с юдейски бунтове в Египет и Сирия, които са смазани самостоятелно от местното население. Омразата му е толкова голяма, че само за един час в Дамаск са унищожени над десет хиляди представители на „борещия се с Бога народ“. Едновременно с това се организира и държавен преврат, в резултат на който император Нерон е принуден да се самоубие.

Въпреки огромните размери на заговора, римляните се справят отлично със ситуацията. Властта се взема от нов цезар, големият пълководец Веспасиан, а Тит щурмува и превзема Йерусалим през 70 година. Вторият храм е разрушен на същата дата, както и първия от Навуходоносор — 10-ти август.

От Синедриона оцелява само един член — Йоханан бен Закай, който моли император Веспасиан да създаде религиозно училище в град Явне (Палестина).

„И разрешението е дадено. Веспасиан не разбира, че замислената школа е нещо много повече от обикновено учебно заведение… След време… Бен Закай основава и Синедрион, по подобие на Йерусалимския, който се състои от 71 учени и решава всички въпроси“. [Шалом, с. 111]

Така се създава и тайното правителство на „избраното племе“, което функционира без прекъсване почти две хиляди години, като донася безброй нещастия не само за Рим, но и на всички народи по земята.

„Еврейските общности в Египет, Вавилон, Арабия и Рим, както и евреите от Юдея, търсят съвети и указания от Явне. Никой не ги принуждава да изпълняват приетите в Явнинската «академия» закони и решения, но евреите от цял свят доброволно ги спазват.“ [Шалом, с. 113]

Разрушаването на храма се отразява благоприятно на империята. Настъпва златният век на обединена Европа, съпроводен с невиждан разцвет на икономиката, културата и прогреса. Никога не се е строило повече, никога градовете не са били толкова богати и народа толкова заможен.

Но постепенно „скитащото племе“ започва да се съвзема от удара и да изпълзява от своите укрития. Първо са откупени робите-юдеи в Рим, с което се усилва тяхната община и влияние. Само след няколко десетилетия Синедриона организира нови бунтове в Египет, Кирена (Либия) и Кипър, като в последния са убити над 100 хиляди гърци, а острова е обявен за нов Израел.

За щастие, Траян (98–117 г.) не само разгромява въстанията, но и превзема Абединската юдейска колония в Северен Ирак, а по-късно ликвидира и втория голям център на еврейството — Вавилония, която също става римска провинция. Така се спира окончателно и цялата външна подкрепа за Синедриона.

Императорът издава също и специален указ против тайните общества, насочен срещу юдеите, юдео-християните и другите еврействащи групировки.

По този начин още една голяма битка е спечелена от Рим и народите в името на мира, прогреса и цивилизацията.