Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1,1 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- андре15 (2021)
Издание:
Автор: д-р Е. Антонов
Заглавие: „Тяхната борба“
Издател: Лаков Прес
Град на издателя: София
Година на издаване: 1999
Редактор: Васил Лаков
Коректор: Стефан Стефанов
ISBN: 984-483-029-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15817
История
- — Добавяне
Раздел II
Вторият храм на втория Израел
„Еврейските общности в другите държави поддържат близки връзки с Йеудея. Където и да живеят евреите, те плащат редовно годишни вноски за поддържане на храма, а някои изпращат и подаръци в Йерушалаим“ [Шалом, с. 77];
Глава 1
Расовите закони на главния редактор на библията, юдейския религиозен фанатик Езра
„Другите народи… са нищо, приличат на слюнка… Тоя свят е създаден за нас [евреите]“.
„Вие направихте престъпления, като взехте другоплеменни жени. Светото семе се смеси с… другоплеменните народи“.
„Отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени“.
„Между всички племена на вселената се е втъкнал един враждебен народ (еврейския), който поради законите си е омразен на всеки народ… Само тоя народ винаги се противи на всеки човек, води живот чужд на законите и… извършва най-големи злодеяния, та нашето царство да не достигне благосъстояние“
През 538 година пр.н.е. започва възстановяването на храма в Йерусалим, като финансирането се извършва изключително от богатите еврейски общини във Вавилон и Египет. Населяващите северен Израел самаряни, които изповядват юдаизма и говорят на иврит също искат да помогнат, но получават най-груб отказ, защото в кръвта си имат примес от други народи, преселени там от асирийците. Това расистко решение влошава отношенията между „чистите“ и „нечистите“ евреи и забавя възраждането на страната. Истинският строител на втория Израел става Вавилонският евреин Езра, който през 458 г. пр.н.е. се завръща в Йерусалим.
Независимо, че Юдея е Персийска провинция, бившия виночерпец на цар Артаксеркс, евреина Нехемия е назначен за неин управител, а Езра се обявява за религиозен водач и първожрец, с което се постига почти пълна автономия, нещо като държава в държавата, която започва да живее по свой собствени закони и със свое национално управление.
Расизма, религиозния фанатизъм и омразата към всички народи е основата върху която се изгражда втория Израел. Същите се „оформят“ като закони, въпреки пълното им противоречие със съществуващото в Персийската империя право.
Това са и първите в световната история мерки за защита на нацията, приложени отново едва след 2500 години от Адолф Хитлер в Германия. Но на национал-социалистите липсва юдейската поезия, прекрасно възпяла в Библията тоталното расово прочистване, ползата от крематориумите и патологичният шовинизъм на „избрания народ“.
Ето какво казва Езра:
„Господи…, ти за нас си създал тоя свят. А за другите народи, произлезли от Адам, ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка“ [3 Ездр. 6:55,56]
„Земята, в която отивате, за да я завладеете, е земя нечиста; тя е омърсена с… другоплеменните народи“.
„Затова, не давайте дъщерите си на синовете им и дъщерите им не взимайте за синовете си…, за да се утвърдите и храните с благата на тая земя и да я предадете в наследство на синовете си до — века“. [1 Ездр. 9:11,12]
„Свещеника Езра (Ездра) каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени… Затова… отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени“
„Светото семе се смеси с другоплеменни народи.“ [1 Ездр. 10:10,11; 9:2]
Според издадения от Езра закон, всички евреи, женени за чужденки, са задължени да ги изгонят. А тези, които не изпълнят заповедта, ще загубят целия си имот и ще бъдат „отлъчени от Юдея“. За тази цел се създава и специален апарат, един вид „гестапо“, който в срок от три дни (!?) трябва да регистрира всички смесени бракове.
Майки се разделят от деца, и жени от любими мъже. Но милост няма за никого. Тайната полиция е всесилна и извършва всичко необходимо.
„Тоя свят е създаден за нас (евреите). Другите народи са нищо… приличат на слюнка. Вие направихте престъпление; светото семе се смеси с това на другоплеменни народи“.
Това са възгледите на Езра, главния редактор на Стария завет на Библията, която той съставя, като подбира и преработва по свой вкус много юдейски религиозни и исторически текстове, написани през различни епохи. Тя е обявена за свещена книга на юдеите, а по-късно става такава и за християните.
Всички чужди религии са забранени, неспазването на безсмислените 365 табута се смята за углавно престъпление, а гоите не могат да живеят в „Светата земя“. „Нехемия… с помощта на Езра полага основите на новата еврейска държава. Тората става конституция — основен закон на Йеудея“ [Шалом, с. 75]
Това се извършва по времето, когато европейските народи създават новата цивилизация на Елада, най-великото чудо на прогреса, изкуството и науката в цялата световна история.
Войните на Персия срещу Гърция са провокирани в не малка степен от юдейските фанатици, заемащи ключови постове в държавния апарат на империята. Те са обусловени от различните „култури“ — на боговете и Сатаната, на красотата и грозотата, на свободата на мисълта и безсмислените табута, на разцвета на изкуството и на пълната му забрана от Тората. Въпреки, че успяват да разрушат Атина, азиатците са отблъснати зад проливите и елините продължават да определят хода на прогреса и световната цивилизация.
През тези години Езра и неговите наследници оформят окончателно и еврейската мафия. Пръснатите по цялата Персийска империя общини на „скитащото племе“ чрез своите синагоги поддържат постоянна връзка с храма в Йерусалим, където редовно плащат данъци и влагат свободните си капитали. Постепенно в него се натрупват огромни средства и той се превръща в първата световна банка, контролираща огромна мрежа от спекуланти и лихвари под прикритието на религиозно учреждение и с един абсолютен господар — могъщият първожрец.
Безмилостни търгаши и мошеници, юдеите принуждават даже и своите стари приятели, персийците, да се обърнат срещу тях. Това е описано в библията и става по времето на цар Артаксеркс, който издава указ:
„Между всички племена на вселената се е вмъкнал един враждебен народ (еврейският), който поради законите си е омразен на всеки народ и който постоянно пренебрегва царските заповеди… Само тоя народ винаги се противи на всеки човек, води живот чужд на законите и… извършва най-големи злодеяния, та нашето царство да не достигне благосъстояние… Ние заповядваме: всички… тия и преди и сега враждебни люде, да бъдат изтребени… да не ни пречат отсега нататък да живеем живот мирно и спокойно“. [Ест. 3:13]
Изпълнението на заповедта е поверено на първия министър Аман, когото обаче евреите успяват да компрометират с помощта на еврейката Естер и нейния чичо Мордохай, настанил преди време същата в царския харем. Извършва се дворцов преврат. Аман е обесен чрез лъжлив донос, а неговият пост е зает от Мордохай, който „позволява на юдеите… да изтребят, избият и погубят всички…, които враждуват с тях, с децата и жените, а имането им да разграбят.“
„Юдеите погубиха всичките си врагове като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха, и постъпваха с неприятелите си по своя воля.“
„Защото Мордохай беше силен, и защото страх от тях (юдеите) бе обзел всички народи“ И когато царят пита еврейката Естер какъв подарък желае, тя отговаря: „Нека юдеите… да вършат същото и утре, каквото и днес… И умъртвиха (още) 75 хил. души.“
„Това стана на 13 ден… и го направиха ден на гощавки и веселие, празника Пурим.“ [Ест. 8:11; 9:5, 4, 2, 13, 16, 17]
Днес това е един от най-големите празници на „борещото се с Бога племе“ — денят на кървавото отмъщение, което е вършил, върши и ще извършва Юда над народите. На този ден ритуално са екзекутирани осъдените в Нюрнберг национал-социалисти, на този ден „умира“ Сталин и много други личности, обявени от еврейството за негови заклети врагове.