Е. Антонов
Тяхната борба (29) (Или как евреите завладяха света)

Глава 9
Втората световна война и съпротивата на националните държави срещу всемирното господство на Ню-Йоркското еврейство

„И ти (Израел), ще даваш на заем на много на-роди, и сам няма да взимаш на заем; И ще владееш над много народи, а над тебе няма да владеят.“

Тората

„Банките са по-опасни от цели армии.“

Томас Джеферсън, президент на САЩ

„Правителствата се назначават не от народа, а от Ротшилдовци.“ (т.е. от управителите на Световната еврейска банка)

Йосиф Сталин, („Основите на Ленинизма“: 34, с. 112)

„Триста души (евреи), които взаимно се познават, определят икономическата съдба на Европа и избират наследниците само помежду си.“

Ратенау — външен министър на Германия от еврейски произход (Wiener presse — 24.12.1912)

„Ние (евреите) сме в дъното… на последната голяма война (Първата световна).“

Маркус Ели Раваж

„Ако на интернационалното финансово еврейство… се удаде още веднъж да хвърли народите в една световна война, резултатът ще бъде… унищожаването на еврейската раса в Европа.“

Адолф Хитлер (30.01. 1939, 14 с. 228)

След Първата световна война Съединените щати стават една от най-богатите държави, а Ню Йорк измества Лондон като световен финансов и банкерски център. Постепенно той се превръща в най-големият еврейски град на земята, където през 1920 г. се настанява и напусналият разорената Англия Синедрион. Според Шалом (с. 248) „В навечерието на Първата световна война американското еврейство, което става втората по големина еврейска общност в света, представлява сплотена етническа група, която иска да заема подобаващо място в американското общество.“

Двадесет години по-късно тази „сплотена етническа група“ или по-точно мафия, наброява вече над 4,5 милиона и под ръководството на Синедриона започва бързо да заема „достойното си място“, което по Тората означава единствено пълното господство над народите.

В своята „Расова програма за XX век“, видният евреин Израел Коен^[1] съобщава за някои от методите на „скитащото племе“ да подчини Америка:

„Чрез поставяне на расовия проблем в съзнанието на черните народи, че те от столетия са били потискани и угнетявани от белите, ние ще можем да ги моделираме и да ги насочим… В Америка ще се стремим към една прикрита победа.“

Първите евреи проникват в Северна Америка през 1654 г. и създават своя общност в холандския град Нови Амстердам, наречен по-късно Ню Йорк и включен в Британските колонии. Те имат почти пълни граждански права, но не могат да заемат длъжности в местната администрация.

Участват активно заедно с масоните в Американската революция, която финансират^[2], а след конституцията от 1787 г. свободно навлизат и в управлението на САЩ.

Идеята за насъскване на чернокожите от колониите се появява през XVIII век в масонските среди, които се обявяват против всякаква расова „дискриминация“. По време на Френската революция негрите от френската колония Хаити са освободени от робство. За благодарност избиват всички бели, след което разоряват и съседната Доминиканска република. Единствените оцелели при този цветнокож геноцид са юдеите, които засилват своята икономическа и финансово мощ. Това се харесва особено много на Синедриона, който с помощта на Ротшилд и Монтефиоре налага в началото на XX век освобождаването на робите от английските колонии и финансира британското правителство да блокира по море търговията с африканци.

Така се нанася страхотен удар на икономиките на латиноамериканските държави, но най-жестоко заплащат САЩ, където президента от еврейски произход Авраам Линкълн има повод да провокира през 1861 г. кървава гражданска война между северните и южните щати. Тя струва живота на половин милион бели американци^[3], както и опожаряването на много градове, фабрики и плантации.

Освободените негри се насочват към големите градове, където в по-голямата си част от производителна сила се превръщат в лумпени. Но от друга страна, тази маса може много лесно да се манипулира и насъсква от „скитащото племе“ за постигане на скритите му цели.

В резултат на гражданската война Ню-йоркските евреи закупуват или направо заграбват по-голямата част от земята и фабриките в Южните щати, където местните американци са разорени и лишени от граждански права. Едновременно с това полицията, съда и армията са наводнени от евреи, които продължават с десетилетия да тероризират победените.

Това е първият голям удар срещу Америка и началото на завладяване на цялата власт от избрания народ. Използва се отново британския сценарий — пълен контрол над банките, диктат върху печатните издания и манипулиране на общественото мнение, с последващо завземане на съдебната и политическа система.

Връх на юдейската мисъл е налагането на двуполюсния модел в САЩ и Англия, където само две партии, еднакво контролирани от ционистите, си разменят властта през няколко години. Това почти изключва възможността някоя трета, национално отговорна сила да се намеси в управлението на държавата по законен път, или по-точно т.н. „демокрации“ са прикрита форма на световната Юдо-плутократична диктатура. Всичко е една зрелищна игра на пинг-понг между републиканеца Коен и демократа Леви, като победител винаги излиза предварително определеният евреин.

Но истинското подчиняване на САЩ настъпва с пълното завладяване на финансовата система, което се извършва от специалният агент на Ротшилдовци и Синедриона, юдейският банкер Якоб Шифт. Предизвиквайки серия от изкуствени икономически кризи и борсови фалити през 1873, 1893 и 1907 г., същият поставя под свой контрол 100-те най-могъщи американски фамилии, между които Морган, Дрекслер, Бидле, Рокфелер^[4] и Чейс, а чрез тях и Първа национална система, Чейс Манхатън банк и еврейската банкерска къща Кун, Лейба и Ко. В новосъздадената могъща империя, наречена клуб на 100-те Ротшилд вече владее 51% от акциите, т.е. притежава абсолютната власт.

Постепенно остаряващият Шифт е заменен с нов пълномощник на световната еврейска банка, Паул Вартбург^[5], чиито огромни заслуги-са създаването на Федералния резерв^[6] на САЩ (едно частно юдейско образувание, което има право да печата доларите), организира голямата криза от 1929–1933 г., а също така финансира Октомврийския юдо-преврат в Русия от 1917 година.

Въведения по негово настояване сух режим довежда до създаването на криминалната мафия, която дава възможност на хиляди представители на скитащото племе да натрупат огромни състояния чрез контрабанда на алкохол, между които е и бащата на дългогодишният председател на световния еврейски конгрес, Едгар Бронфман.

Нагледен пример за завземането на политическата власт е Франклин Делано Рузвелт, избиран четири пъти (1932, 1936, 1940, 1944 г.) за президент на САЩ. Същият произхожда от еврейския род Росокампо, изгонен от Испания през 1620 година. Пръснати в Германия, Холандия и САЩ, неговите представители приемат фамилиите Розенберг, Розенбаум, Розенблум, Розенфелд и Розентал. Най-чисто сафаридско потекло има по линията Делано. През 1790 г. неговият прадядо Исак създава банката на Ню Йорк, а другите му роднини, между които президентите Теодор Рузвелт, Делано и Андрю Джонсън заедно с Франклин държат властта общо 60 години. След смъртта му е заменен от следващия представител на скитащото племе — Хари Соломон Труман. Първите англосаксонски и германски заселници са залети от поток емигранти от цяла Европа — поляци, руснаци, италианци и много други, които обаче, за най-голямо разочарование на еврейството, се вписват бързо в американското общество и възприемат английския език.

Въпреки религиозните различия, те се чувстват неотделима част от могъщия народ на Америка, обединил в едно всички сродни европейски култури и ценностни системи.

Извън обществото, поради невъзможност да се интегрират в него, са негрите, индианците и мексиканските метиси.

Друга псевдоинтегрирана народност са евреите. Постепенно прониквайки във всички сфери на управлението, те запазват своята мафиотска структура и представляват една „сплотена етническа група“, нещо като държава в държавата, която помага за издигането на своите членове, и то за сметка на англосаксонските американци, създали тази нова Европа сред непроходимите гори и дивите прерии на необятния континент. Все пак смазването на първите европейски колонизатори не може да стане бързо и лесно — те са въоръжени и притежават ферми, магазини и фабрики. И разбира се, много често взимат правосъдието в своите ръце, преди еврейските адвокати да освободят заловените в тежки престъпления представители на „скитащото племе“.

След Първата световна война икономиката се развива прекрасно, а населението става все по-богато и независимо. Това не е в интерес на Синедриона, който вече от Ню Йорк организира поредния голям удар срещу фатално приелата го страна. Най-неочаквано, през 1929 г., всички еврейски банки едновременно блокират наличните средства и спират всякакви кредити.^[7] Предприятията верижно фалират, акциите падат и милиони граждани загубват всичко, постигнато с многогодишен труд. Последват ги независимите фермери, които не могат да продават своята продукция и да изплатят взетите заеми, след което и тяхната собственост е конфискувана от „скитащото племе“.^[8]

Това е една втора Октомврийска „революция“, но извършена по сравнително мирен път. Резултатът е, че днес от 60-те най-богати семейства в САЩ 30 (или 50%) са от „избрания“ народ, като всички са роднини на фамилията Рокфелер. Така се оформя световната мафиотска структура, организирана на базата на еврейската националност, юдейската религия и семейните връзки, подобно на големите сицилиански престъпни кланове, но с хиляди пъти по-могъща сила и влияние. По този начин наследниците на египетския евреин Йосиф заграбват несметните богатства на новия континент, точно както е обещал Моше:

„Господ Бог твой… ще ти даде… големи и хубави градове, които ти не си градил, и с къщи, пълни с всякакво добро, които ти не си пълнил… и с лозя и маслини, които ти не си садил, и ще ядеш и ще се насищаш.“

Европейското юдейство подема челния американски опит и кризата обхваща целия свят. Настъпват масов глад и разруха, а имота на народите се заграбва на безценица от едно предварително подготвено и избрано финансово-спекулативно малцинство.

Моментът е много подходящ и за еврейската колония СССР, където на тяхното протеже Йосиф IV Сталин^[9] е заповядано да унищожи последните донякъде независими руснаци, а именно „частниците“-селяни, като ги превърне също в работници на Юда. И отново сценарият е взет от Тората, и точка по точка повтаря рецептата на Йосиф.

По заповед на ЧК житото насилствено се събира, като част от него се изнася от страната, а останалото се оставя да изгние под строгата охрана на специални подразделения на Държавна сигурност.

В резултат на това започва невиждан глад в най-богатите земи на Украйна, който предизвиква смъртта на милиони и напълно обезлюдява цели области.

Но трябва също да се знае, че този добре организиран геноцид е отмъщението на новите юдейски господари за избитите по същите места преди векове 100 хиляди техни роднини от Богдан Хмелницки, плюс още 75 хиляди по време на героичната съпротива на украинския народ срещу червената юдо-диктатура в периода между 1918 и 1920 година.

И отново специални отряди ограждат осъдените на доизтребление прокълнати райони и разстрелват всеки, който се опита да избяга оттам. Страх обхваща цялото население, след което провеждането на колективизацията е вече много лесно.

За всеки случай всички по-заможни и работливи селяни^[10] са изпратени заедно с целите си семейства в далечния Север и оставени на произвола на съдбата. И отново стотици хиляди умират от студ и глад.

„И му рекоха: среброто свърши… и добитъка, купи и нас и земята ни, ще бъдем роби… да не умрем… И тогава Йосиф прекупи цялата египетска земя… и пороби той народа… от единия край до другия.“ (Библия)

Централният комитет на комунистическата партия в Москва през 1936 г. се състои от 56 члена, 53-ма от които са евреи, а останалите трима женени за еврейки — Сталин (осетинец), Любов и Осиновски (руснаци). Ето някои от фамилиите: Бауман, Уншлихт, Трачтер, Битнер, Канер, Мехлис, Розенголд, Щайнгарт, Вайнберг, Лепа, Бейка, Калманович, Зафринович, Риндин, Бройдо, Серебровски, Ягода, Якир, Ежов; Каганович, Гамарник, Варейкис, Балицки, Аазумов, Дерибас и т.н.

През 1935 г. евреите държат 100% от ръководството на органите на цензурата, 12 от 17-те посланически постове на външното министерство, както и пълния контрол над армията, милицията, НКВД и всички сектори на държавния и партиен апарат.

Следователно те носят и пълната отговорност за извършения геноцид над руския народ в периода от 1917 до 1936 г., струвал живота минимум на 18–20 милиона души, за които почти никой никога не споменава — както за Синедриона, така и за останалите от скитащото племе, те са „кучета“, а е важен живота на „чадата“, получили малко по-късно „според заслугите“ си от Адолф Хитлер, а най-неочаквано и от техният бивш агент и протеже, Йосиф Сталин.

След 1918 г. разгромената и разорена Германия е също завладяна от „борещия се с Бога народ“.

След Първата световна война основният духовен център на западноевропейското еврейство се намира в Германия… Немското еврейство в периода между двете световни войни наброява над половин милион души, значителна част от които принадлежат към средната буржоазия и се занимават с търговия, банкова дейност и свободни професии. Евреите взимат дейно участие във всички области на културния живот в Германия^[11]. [ Шалом, с. 247].

Много по-точен е юдеинът Валтер Ратенау, министър на външните работи на Германия, който през 1921 г. заявява:

„Само 300 души, всеки от които познава другите, решават съдбата на Европа. Тези (евреи) имат в ръцете си всички средства и начини да ликвидират формата на управление на всяка държава, която покаже неблагоразумие.“

Следователно „скитащото племе“ и наложеният от неговите банкери и агенти Ньойски диктат стоварва върху страната десетте египетски бедствия на Моше: загубената война, милионите убити и осакатени, отнетите територии и колонии, огромните репарации, окупацията, чудовищната инфлация, метежите, революциите и накрая световната криза, довела до всеобщо разорение и безработица^[12]. Ето как вижда всичко Това съвременника на тези събития, английският писател Уорд Праиз:

„Години наред тази голяма страна беше потънала в черно отчаяние. Германците бяха загубили вяра в себе си, в своите водачи, в своите институции. Народът се намираше пред заплахата да остане под вечно финансово робство на репарациите… Откъснати територии по всички граници, редица унизителни ограничения и контрол — всичко това беше превърнало Германия в затворник. Когато бедственото положение се влоши още повече с френската окупация на Рурската област, когато чернокожи сенегалци крещяха заповеднически на германци и германки, когато инфлацията унищожи спестяванията на германския народ и хвърли милиони германци в незаслужена и непонятна за тях немотия, един нов глас започна да се чува в Германия“: „Германци! Не сте вие виновни — заявява Хитлер — за вашата собствена нищета. Вие сте жертва на международните еврейски банкери и на германците-предатели… Отървете се от тези злини! Елате с мен да изградим една мощна Германия.“ [27, с. 97]

Хитлер се превръща в най-опасният враг за „скитащото племе“, особено след като се запознава с неговите методи и решава да действа по същия начин:

„Когато четох Протоколите на мъдреците от Сион бях потресен. Това опасно прикритие на врага, това вездесъщие! Разбрах веднага, че трябва да постъпваме като тях, по наш маниер, разбира се… Колко приличат (евреите) на нас и колко са различни: Каква борба започва между тях и нас! Залогът е чисто и просто съдбата на света.“ [28, с. 121];

Несъзнателно Хитлер преписва основата на юдаизма, втория декалог на Моше, но сега с обратен знак, където ролята на избрания народ се заема от германския:

1) Моше: „Тебе (Израел), избра Господ да бъдеш негов собствен народ.“

Хитлер: „Не може да има два избрани народа. Ние сме богоизбраният народ. Това е всичко.“ (28, с. 124)

2) Моше: „Господ, Бог твой ще те постави по-горе от всички народи на земята.“

Хитлер: „Не ще има еврейски Бог. [28, с. 117] Борбата за световното господство се води единствено между германците и евреите.“ [23, с. 120]

3) Моше: „Всяко място, на което стъпи ногата ви, ще бъде ваше.“

Хитлер: „Нашата мисия е да подчиним другите народи. Германският народ е призван да даде на света новата раса на неговите господари.“ [28, с. 29].

4) Моше: Там „не оставяй жива нито една душа“

Хитлер: „Ние ще възвърнем здравето, като елиминираме евреите (еврейския вирус) [14 с. 139]. Съществуват методи за премахване на цели народности по безболезнен начин, без проливане на кръв.“ [28, с. 93]

5) Моше: „Не се сродявай с тях.“

Хитлер: „Който отрича расовите закони, възпира победния ход на най-добрата раса, възпира целия човешки напредък“. (38 с. 60). „Аз задължавам нацията си да спазва стриктно расовите закони, да оказва безмилостна съпротива на световния отровител на всички… интернационалното еврейство“. [ „Завещанието“, 14, с. 144]

6) Моше: „Жертвениците им съборете.“

Хитлер: „Или ние, или франкмасоните, или църквата.“ „Днес ние сме най-силните, затова ще премахнем другите две — църквата и масонството.“ [28, с. 123-124]

7) Моше: „Ще ти плащат данък и ще ти работят.“

Хитлер: „Страната на чуждата раса трябва да стане страна на роби, на земеделски надничари.“ [28, с. 22]

8) Моше: „На чужденеца давай с лихва, а на брата си не давай с лихва,“

Хитлер: „Сега е дошъл моментът да предпазим силните (арийците), които са застрашени от по-низшите.“ [28, с. 93]

9) Моше: „Ще даваш на заем и ще владееш над много народи.“

Хитлер: „Евреина е винаги само паразит в тялото на другите народи“ [14, с. 139] „Модерната икономика е създадена от евреите. Тя е тяхната световна империя, която се простира над всички царства и ние сме непримиримите им съперници, които те трябва да повалят, за да не бъдат повалени.“ [28, с. 12]

10) Моше: „Купувай си роб и робиня от народите, които са наоколо.“

Хитлер: „Без употребата на по-низшите хора, както и без помощта на подходящи животни, той (ариеца) никога не е щял да достигне онази техника, която ще му позволи… да се освободи от тези животни.“ [38, с. 65].

Следователно, национал-социализма на Хитлер може да се разглежда като германски юдаизъм — и тук има „богоизбран“ народ, който трябва да завладее целият свят, след като унищожи част от своите врагове, а останалите да превърне в роби. И тук се говори за запазване чистотата на новият избран народ и строго се забраняват браковете с другите, по-низши раси, и тук има машиях (месия), могъщ земен цар или фюрер, на който е предопределено свише да изпълни всичко обещано.

Но все пак между двете форми на юдаизма има една много съществена разлика: докато евреите обявяват война на целия свят, Адолф Хитлер вижда в Германия само бъдещият водач на всички европейски народи.

„Германия ще стане истинска Германия само когато стане Европа. Докато не завладеем Европа, ние ще вегетираме. Германия, това е Европа. Аз ви гарантирам, че тогава няма да има вече безработица в Европа — ще бъдем свидетели на нечувано благоденствие… Германия не е нищо друго, освен началото… Ако не успеем, ние ще паднем и всички европейски народи ще загинат заедно с нас. Това е въпрос на живот и смърт.“

„Идеята за нацията е останала без съдържание. Аз трябваше да си послужа с нея отначало поради условията на историческия момент. Да оставим нацията… Ние ще го заменим с един нов принцип, този на расата. Би било безсмислена работа да реформираме и поправяме границите или населението. Не става вече въпрос за съперничеството между народите, а за борба между расите… Ето понятието, което трябва да влезе в обръщение.“ [28, с. 19, 116]

Най-интересното е, че до същите изводи е стигнал още през 1877 г. и гениалният руски писател Достоевски, който заявява в своя „Дневник“:

„За истинския руснак Европа и участта на цялото велико арийско племе са също така скъпи, както и самата Русия, както и участта на своята родна земя, защото нашата участ е именно всемирност, и то постигане на братството и на нашия братски стремеж към обединението на хората.“

И по-нататък Достоевски, както Хитлер, предупреждава за надигащата се юдейска опасност:

„Да, неслучайно навсякъде на борсите господстват евреи, не случайно те движат капиталите, не случайно те са властници на кредита и на цялата международна политика: приближава тяхното царство, тяхното пълно царство.“ („Дневник писателя“, март 1877 г.)

Синедриона подценява Хитлер и той най-неочаквано спечелва изборите през 1933 година. Изключително бързо е премахната зависимостта от световната юдейска финансова мафия, в резултат на което безработицата е напълно ликвидирана, доходите на населението бързо нарастват, а икономиката достига невиждан възход. Прочистват се от ционисти държавния апарат, образованието, науката и културата, като техните места се заемат от етнически германци.

Всичко това осигурява пълната подкрепа на народа, включително и на милионите бивши комунисти, които след арестуването или бягството на техните еврейски лидери, се включват масово в национал-социалистическото движение.

Нови национал-социалистически партии се изграждат по цяла Западна Европа, Южна Африка и двете Америки, където влиянието на Хитлер и Мусолини непрекъснато се засилва.

Подобряват се отношенията и с католическата църква, другия вековен враг на юдейството, с която се постига конкордат.

Даже масона Чърчил е принуден да признае през 1937 година:

„Може да не се одобрява системата създадена от Хитлер, но патриотичните му цели заслужават уважение. Ако страната ни беше победена, аз вярвам, че и ние бихме открили такава твърда и непоколебима фигура, която да ни върне смелостта и да ни посочи отново място между останалите нации.“ [33 с. 135]

Още по-конкретно се изказва американският президент от еврейски произход Теодор Делано Рузвелт (Розенфелд) през януари 1939 година: „Би ли казал някой от вас преди шест години, когато този човек Хитлер пое кормилото на властта в една разрушена и напълно разорена Германия, затънала в дългове, дезорганизирана, една Германия, която никой не можеше да си представи като сила в света, би ли казал някой от вас, че за шест години Германия ще господства в Европа напълно и абсолютно.“ [33 с. 143]

Виждайки нарастващата опасност за своето господство, Синедриона обявява война на фюрера, като използва своите три ударни сили — явните и тайни еврейски организации, „демократите-масони“ и комунистите, заедно с близките до тях леви партии.

Но изненадата идва най-неочаквано от страната на победилият юдаизъм — СССР. Привидно послушната марионетка Йосиф Сталин изведнъж започва да води своя собствена и независима политика. Гениално маневрирайки между отделните конкуриращи се еврейски групировки в КПСС, той постепенно назначава на важни постове все повече етнически руснаци^[13] с което нарушава официално наложения 90% юдейски монопол в управлението на страната.

„Скитащото племе“ разбира играта и решава да го свали от власт. За тази цел висшият офицер от НКВД — Щайн, изготвя фалшиви документи, според които Сталин е бил агент на царската тайна полиция. В заговора участват и много видни юдеи — шефа на НКВД в Украйна — Балицки, неговият заместник Кацнелсон, командващият войските в Украйна Якир, и членовете на политбюро — Косиор и Гамарник. Вербуван е също и един руснак, заемащ ключов пост в армията — Тухачевски. Планът предвижда арестуването на Сталин, организирането на показен процес и неговия незабавен разстрел на базата на приложените фалшиви документи.

Йосиф обаче научава за заговора и бързо избива главните инициатори, след което на пленума от 3–5 март 1937 г. обявява открита война на еврейството. Виновните в организирането на Октомврийския преврат и геноцида над руския народ са почти напълно елиминирани^[14] — избити по формални обвинения или изпратени в създадените по-рано от самите тях лагери за бавно умъртвяване чрез студ, глад и тежък физически труд.

Започва чистка и в редовете на „братските“ комунистически партии, ръководствата на много от които се намират в Русия. Почти всички представители на „борещия се с Бога народ“, заедно с цялото им обкръжение са осъдени чрез серия показни процеси и заменени с верни на Сталин, а не на Синедриона кадри.

Ето как описва тези събития официалната еврейска история: [Шалом, с. 246]

„Сред жертвите на политическите чистки в периода 1936–1939 г. са много еврейски комунисти. Политическият терор довежда до ликвидация на еврейските обществени и културни учреждения. Още по-силни стават нападките срещу еврейската религия.

През тези години висшия партиен апарат, комитетът по външните работи и редица други държавно административни сектори са напълно прочистени от евреи.“

Но не казва ли още преди 2700 години пророк Йеремия в Библията:

„Бих оставил моя народ (еврейския) и бих забягнал от тях. Като клетка, пълна с птици, домовете им се пълнят с измама: чрез това те се издигнаха и разбогатяха. Преминаха дори всяка мярка на злото. И ще предпочитат смърт пред живот всички ония, които останат от това зло племе. Ще бъдат тор за земята.“

Сталин поема курса на фюрера и сключеният между тях съюз през 1939 г. е напълно узрял и закономерен резултат от общото развитие на двете могъщи и сходни идеологически държави.

В началото Адолф Хитлер, се стреми да постигне своите цели по мирен път, а именно — премахване на престъпния Версайски диктат, обединението на всички немци в една държава и присъединяването на белите народи към един общ национал-социалистически пакт, като основа на бъдещата обединена и свободна от юдейството, но доминирана от Германия Европа. При срещане на упорита съпротива той предвижда да се проведат мълниеносни, локални военни кампании (блицкриг), като се избягва на всяка цена една дългогодишна нова световна война, за воденето на която Райхът не разполага с необходимите ресурси (по отношение на хора и суровини).

Британската империя трябва да бъде съхранена, а американците постепенно да отхвърлят господството на еврейството и също да се съюзят с Германия.

И действително, в началото планът работи безотказно — Австрия се обединява с Райха, Чехия връща населените с 3 милиона немци Судети, а споровете с Полша могат лесно да бъдат разрешени по пътя на преговорите.

По отношение на юдеите Хитлер предлага създаването на тяхна държава в Мадагаскар, Уганда или Кения, т.е. на много по-плодородни и богати земи от тази на днешния Израел, като им се даде възможност, без да пречат на другите народи, да живеят по своите собствени закони. Но той също предупреждава „скитащото племе“ — ако предизвика отново световна война, ще настъпи и неговата гибел.

Разбира се, Синедриона не желае да се премести в Мадагаскар и започва подготовката на нов световен конфликт. На първо време е компрометиран и принуден да абдикира през 1938 г. прогермански настроения английски крал Едуард VIII. Цялата контролирана от юдейството преса организира огромна кампания в подкрепа на масона Чърчил, в резултат на която същият става министър-председател и хвърля Англия и Франция в една безсмислена война.

Обявена уж в защита целостта на Полша, абсурдната касапница се води единствено в името на 3,5 милиона полски евреи. След тяхното частично бягство и частично унищожаване, през 1945 г. страната е предоставена на руснаците и разпокъсана без всякакви по-сериозни пазарлъци.

Последния опит да избегне новата световна война прави през 1941 г. Адолф Хитлер, като изпраща в Англия своя пръв помощник Хес. Същият скача с парашут на острова, но веднага е арестуван и изолиран в специални затвори до края на живота си. Така тайната за започването на този безсмислен конфликт остава завинаги скрита от европейските народи.

В края на 1940 г. Фюрерът предлага на СССР да се включи официално в Тристранния пакт. Започват интензивни преговори, но исканията на Сталин са твърде големи — арабските и ирански петролни полета, Финландия, Румъния, Турция, България и бази в Дания. Германците се съгласяват само за Цариград с проливите и Иран, поради което споразумението се проваля.

През този период освободената от еврейско робство Русия, подобно на Германия, достига за кратко време огромни успехи, като създава мощна индустрия и силна армия. Безработицата е напълно ликвидирана, стандартът на живот се покачва и страната се превръща в първостепенна световна сила.

Много тайни крие и започването на битката между Хитлер и Сталин. Германският диктатор винаги се е страхувал от война на два фронта, а именно такава се разгаря на 22 юни 1941 г., въпреки че според някои нови сведения фюрерът само е изпреварил с един месец подготвяното нападение на Червената армия.

Но истинската причина е в конкуренцията и недоверието между двете могъщи антиюдейски империи, умело насъсквани от Чърчил една срещу друга, като се използват всички възможни „тайни и подли“ средства на Синедриона. От друга страна, сключвайки безпринципен съюз с най-силната азиатска държава — Япония, Хитлер действа срещу своите собствени възгледи и убеждения, което в крайна сметка и решава изхода на войната.

След подлото нападение на японците над Пърл Харбър^[15], неутралните, а в много отношения и симпатизиращи на Германия американци стават изведнъж заклети антихитлеристи и заедно с Британската империя започват голямата борба срещу „жълтата опасност“. Или по-точно, от този момент във вечната война на расите, културите и антикултурите, начело на европейските народите застават англосаксонците, а не тевтонците.

Трябва да се отбележи също, че успял да присъедини западна и централна. Европа, фюрерът допуска серия от груби „грешки“ на изток, където се разгаря широкомaщабна партизанска война, съпроводена с непрекъснати терористични актове. В крайна сметка последвалите репресивни мерки довеждат до обединяването на мнозинството руснаци и поляци срещу Райха. Така народите отново се изтребват безсмислено помежду си в резултат на което загиват над 30 млн. европейци.

Все пак, този път са избити или умират от глад, болести и тежък физически труд и няколко милиона юдеи, точно както предварително им е обещал Хитлер.

Единственият голям победител от Втората световна война остава Синедриона. За неговото жестоко отмъщение съобщава, пак Рузвелт по време на Японската конференция през февруари 1945 г.

„Надявам се, че вие отново ще предложите наздравица за екзекуцията на 50 000 офицери от германската армия.“

За тези масови разстрели на военнопленници след войната, както и за стотиците хиляди убити без съд и присъда националисти в Италия, Франция, България и много други европейски държави „демократичната“ преса пази и до днес абсолютно мълчание. Мнозинството от споменатите престъпления са извършени от евреи, заели важни постове в окупационните армии и марионетните администрации, и то не само в западна, но и в източна Европа.

По време на войната Йосиф Сталин е принуден да освободи повечето представители на „скитащото племе“ от сибирските концлагери, за да продължи да получава американска помощ. След разгрома на Германия същите се превръщат в отмъстители-палачи, като министъра на правосъдието на Източна Германия Хилда Бенджамин и нейните еврейски сънародници — върховният съдия и почти всички висши магистрати. Подобна роля в Румъния играе равинската дъщеря Ана Паукер, която задига и изпраща в Израел милиарди долари, Слански в Чехия и т.н.

Старите нацистки концлагери продължават да функционират, но с променен състав — вместо евреи и цигани в тях се умъртвяват германци, унгарци и италианци, като надзирателите са от „скитащото племе“.

По-късно повечето от тези юдеи са разстреляни, и само смъртта на Сталин през 1953 г. спасява някои от тях. Но трябва да се отбележи, че точно те организират Пражката пролет през 1968 г. и полските събития след 1980 г.

Но едно от най-големите престъпления на Втората световна война ще остане унищожаването от англоамериканската авиация на стотици мирни европейски градове, с милионите изгорени живи жени и деца, с разрушените катедрали, музеи и архитектурни паметници. И всеки трябва да знае, че зад това отмъщение стоят наследниците на Йеошуа бин Нун, напълно контролиращи „демократичните“ масонски армии и правителства.

„И градът, и всичко що беше в него с огън изгориха.“

„И предаде на заклятие всичко живо, що се намираше в него, не остави никого, който да оцелее.“

„А гайския цар обеси на дърво…“

Заедно с главните врагове на Синедриона — ще добавим ние, осъдени в Нюрнбер от победителите и екзекутирани ритуално на еврейския празник на отмъщението — Пурим!

„И по цялата земя… две части от нея ще бъдат изтребени, ще умрат, а третата ще остане на нея. И ще прекарам тази трета част през огън, ще ги разтопя…“ — точно както повелява пророк Захария.