Е. Антонов
Тяхната борба (30) (Или как евреите завладяха света)

Глава 1
Войната на расите, културите и антикултурите

„Палестина (Израел) е истинският център на изградената (световна) политическа система и стратегически център за световен контрол.“

Наум Голдман, президент на Световния еврейски конгрес.

„Но в градовете, които Господ, Бог твой ти дава да владееш, не оставяй жива нито една душа.“

Тората.

„На 9 април 1948 г. две терористични групи — Иргун и Звездата, атакуват и убиват около 250 мъже, жени и деца в селото Деир Ясин. Лидер на атаката в това село е Менахем Бегин, който по-късно стана министър-председател на Израел. Същият по-късно заявява: Клането е не само оправдано, но днес Израел нямаше да съществува без него.“

„Световната конспирация“, 2 с. 188

„Ние трябва да разберем, че най-мощното оръжие е поддържането на расисткото напрежение. Ние не само ще противопоставим черното малцинство на белите, но и ще внушим на белите чувство за вина… Ще помогнем на черните да се издигнат… в спорта, в развлеченията… Черните ще бъдат в състояние да встъпват в брак с бели и ще започне процес, който ще накара Америка да работи за нашата кауза.“

Израел Коен

Краят на Втората световна война е катастрофа за Европа. Континента е опустошен, обеднял и разделен. Окупационните армии убиват, изнасилват и грабят, а над 10 млн. германци са принудени да напуснат своите родни места, при което ново велико преселение са убити или измират от глад и болести около 2 млн. души^[1].

Великите победители — Англия и Франция, са разтърсвани от „класова“ борба, финансови кризи и метежи в колониите, докато разорената и разрушена Русия гладува, за да изхранва многомилионната си армия.

Единствената голяма държава, останала незасегната от войната, са САЩ. Те се превръщат в най-могъщата и богата световна сила, но за съжаление попаднала под пълната зависимост от еврейството, което „избира“ и сваля президентите, сенаторите и повечето съдебни магистрати.

Ню Йорк, освен седалище на Синедриона, е вече и главна квартира на новосъздадената ООН, която незабавно „взема решение“ за образуването на трета еврейска държава на територията на арабска Палестина. Това е договор за колонизация на района, като малко по-късно същата ООН приема точно противоположно решение — премахване на европейските колониални империи и забрана на расизма и всички форми на сегрегация по цвят на кожата, религия и т.н.

Но всичко това не важи за Израел, който е едно пълно отрицание на проповядвания от юдейските „интелектуалци“ хуманизъм. В завладените с оръжие арабски земи се извършва религиозно и етническо прочистване, като 1,5 млн. от местното население — християни и мюсюлмани, са прогонени и избити, а 350 църкви и джамии — разрушени.

Следователно, терорът става основен метод на борба срещу арабите и английската администрация, като главните извършители съставят по-късно повечето правителства на новата еврейска държава. Например — бъдещият министър-председател на Израел, Менахем Бегин, организира точно според завета на Моше избиването на 250 мъже, жени и деца в палестинското селище Дейр Ясин през април 1948 година. Такива примери са хиляди — убийството на 250 граждани на Аида, 60 жени и деца Саса, 60 мирни жители на Балад Аш-Шейх, 200 старци в една джамия в Ад-Дауаиме, 51 селяни, завръщащи се от полето в Кафр Касем, голям брой жени в манастира „Свети Симон“ в Йерусалим и много други.

Но това не са престъпления според еврейския закон — Тората, който гласи:

„Но в градовете, които Господ Бог твой ти дава да владееш, не оставяй това нито една душа.“

Както възстановяването на Втория Израел се финансира от вавилонските юдеи, така Третия Израел се създава чрез материалната помощ на американските, които владеят банките и икономиката на САЩ по същия начин, както някога са владели древния Вавилон. Даже могъщите Съединени щати са принудени да превеждат по 3 милиарда долара годишна „помощ“ за Израел вече „няколко десетилетия, подобно на победената Германия, изплатила над 100 милиарда марки репарации“ за избитите неизвестен брой представители на „скитащото племе“ по време на Втората световна война. Сега на дневен ред е Швейцария, от която се искат чрез открит шантаж и заплахи също много милиарди по някакви съмнителни банкови сметки.

И подобно на Втория Израел, расизмът е в основата на Третия, насочен както срещу всички други народи, така и към отделните групи от „получисти“ евреи. Той е официалната идеология на създаденото през 1897 г. от Херцел ционистко движение. Неговата идея е отразена в романа му „Алтнойланд“ („Старата нова земя“), в който обявява, че евреите са „нация“ и трябва да основат своя нова държава, като прогонят арабите от Палестина.

Но този процес започва доста по-рано, още от 1881 г., когато по заповед на Синедриона се създава от преселници първата в света система от колхози-комуни, наречени кибуци на територията на Османска Палестина.

(По същата изпитана вече рецепта след юдопреврата в Русия се организират и совхозите като основа на социалистическото селско стопанство.)

Даже почти напълно контролираната ООН е принудена да приеме през 1975 година резолюция, според която ционизмът е форма на расизъм. От което следва, че създадената от ционистите държава на „избрания“ народ е расистка и срещу нея трябва да се наложат санкции, подобни на тези за ЮАР. Но това разбира се не става.

По сега действащия закон на Израел, пълноправни граждани са само тези, родени от майка еврейка и изповядващи юдаизма. Следователно, това е съчетание на биологичния расизъм с религиозната дискриминация. От друга страна самите евреи се делят вътрешно на висша категория, произхождащи от Европа, средна от арабските страни, и низши — етиопските черни шалаши, като смесените бракове между различните по произход групи са по-голяма рядкост отколкото между отделните индийски касти.

Но в това няма нищо чудно, защото расизмът е залегнал в основата на еврейския закон — Тората на Моше, доразвит по-късно от строителя на втория Израел — Езра, и допълнен в устния закон — Талмуда.

Интересно е друго, че най-расисткият народ в света, възпитаван в този дух вече 3300 години, оглавява световната „борба“ срещу расизма и религиозната дискриминация, но само в другите, чужди страни.

„Хуманните“ принципи на масонството са за работниците — гои на Соломон, докато за техните началници-юдеи съществува само един закон — вторият „декалог“ на Тората.

И проклятието на Юда се сбъдва. Днес всеки гражданин на най-богатата страна в света — САЩ, дължи само по държавния дълг над 35 хиляди долара на еврейските банки, без да говорим за закупените на изплащане за 20 години къщи, коли, мебели… Истината е много страшна — всеки, като се започне от най-могъщият петролен магнат и се стигне до собственика на селска бакалница, живее под пълния финансов контрол на юдейския кредит, който може при желание незабавно да го разори и изхвърли на улицата.

Но това е само началото. След завладяването на Съединените щати, „избраният народ“ започва колонизацията на целия сват, наречена „Нов световен ред“. За тази цел първо се премахва златния стандарт и се налага книжния долар за международна валута. А той се печата без покритие в неограничени количества от една частна юдейска банка, наречена „Американски федерален резерв“, срещу 6% от новите банкноти. Същите стават полуофициална валута в стотици страни, които де факто кредитират Вашингтон, а оттам и еврейството^[2], защото срещу тези хартийки се закупуват суровини, собственост и цели правителства, поради което днес над 50% от доларите циркулират извън пределите на САЩ.

Нещо повече, националните банки са принудени да държат не злато, а американска валута, която заема 75% от техните резерви срещу само 17% в ДМ и 10% в японски йени.

Важна роля за това играе и т.н. Международен (еврейски) валутен фонд, който строго забранява бюджетните дефицити в подопечните държави и стимулира същия в Съединените щати^[3], с което изкуствено засилва американското производство и смазва това на другите. Освен това, никое правителство с финансови затруднения не може да получи заем от никоя банка, ако няма споразумение с Фонда, който най-безскрупулно налага своите заробващи икономически и политически условия. Така се затваря кръга на тоталната глобализация и доларизация, която унищожава националните индустрии с помощта на мултинационалните корпорации, вече изцяло собственост на крупните юдо-спекуланти^[4] и техните банки.

Същите контролират и почти всички печатни издания, информационните агенции, телевизията и Холивуд, като по този начин са в сила да провеждат и най-голямото в историята промиване на мозъци в световен мащаб.

Международните новини започват с Израел, а главният положителен герой в почти всеки американски филм е евреин, заобиколен от помагачи, които смело воюват и избиват „лошите бели“. Това е част от плана на Синедриона за физическото унищожаване или претопяване на европейците, започнало с разгрома на колониалните империи — испанската, „френската, холандската, британската, белгийската и португалската, след което идва ред и на последната — руската“.

Нейното унищожаване се подготвя, дълго и става най-трудно. Заклетият антисемит Йосиф Сталин умира при неизяснени обстоятелства^[5] на еврейския празник на отмъщението Пурим през март 1953 г., след като обявява последната и решаваща кампания срещу „скитащото племе“.

Неговия наследник Никита Хрушчов осъжда своя бивш господар, но само по отношение на антиеврейските гонения от 1936–39 г., след което организира нова ленинова акция за разрушаване на църкви, изгаряне на икони и преследване на православни свещеници.

Брежнев застава на националистически позиции и открива подобно на граф Игнатиев, западната граница за евреите, които масово напускат страната. По негово време СССР достига върха на своето могъщество, като става втора световна сила, ефективно бореща се с ционизма и сериозно заплашваща „Новия световен ред“. Никога народа като цяло не е живял по-добре и никога не е бил по-сигурен и социално защитен, както през тези години, съпроводени с масови гонения срещу „скитащото племе“. И както винаги, същото си отмъщава жестоко веднага след смъртта на Генералния секретар.

Жененият за еврейка Горбачов изпълнява точно заповедите на Синедриона — разгром на Руската империя и превръщането на огромната страна в държава втора категория, умалена в границите си от XVI век, като всичко това е съпроводено със серия кръвопролитни между етнически, религиозни и расови войни.

Осъществяването на този план започва от момента когато евреина Андропов става шеф на КГБ. Неговите най-близки агенти са Фьодор Давидович Кулаков — член на ЦК на КПСС, Пьотър Машеров (Мошеров.) — партиен бос на Белорусия, кандидата на Политбюро Горбачов, Шеварнадзе и Гайдар Алиев, всички произхождащи или свързани с „избрания народ“. Връзката със Синедриона и финансирането на преврата се извършва чрез крупния еврейски спекулант, мошеник и издателски магнат Максуел^[6], който изпълнява същата роля, както Парвус в Октомврийския преврат през 1917 г.

Цялата история прилича на криминален роман или филм за мафията По време на тежката болест на Брежнев, Андропов с помощта на евреите в КГБ използва огромната сила на тайните служби за подчиняването на голяма част от партокрацията, като „непослушните“ се обвиняват в злоупотреби и подменят с хора на Синедриона. Така Грузия е дадена на Шеварнадзе, Азербайджан на Алиев, а останалите местни величия са изнудвани, сплашвани и принудени да изпълняват сляпо заповедите на всесилния шеф на КГБ.

Завземането на властта е било подготвено за 1978 г., но най-неочаквано са убити двама от главните организатори на преврата — Фьодор Давидович Кулаков и Машеров (Мошеров).

Пръв довереник на Андропов става Горбачов и планът за завземането на властта се отлага и усложнява.

По настояване на шефа на КГБ, Русия е вкарана в една предварително загубена война в Афганистанските планини, а главният враг на евреите и близък съюзник на СССР, Ирак, подлъган да се ангажира в 10-годишен конфликт с Иран.

По този повод министър-председателят на Израел Бегин заявява: „Такъв подарък“ Господ не ни е пращал от времето на „манната небесна“.

Отново в действие е класическият план на Синедриона — загубена война, последвана от кървава или нежна революция.

Едновременно с това, по старата рецепта от „френския“ преврат от 1789 г., се компрометира „монарха“ и особено неговото обкръжение — в този случай почти всички от семейството на Брежнев са обвинени в действителни или мними далавери за милиони долари, рубли и даже диаманти^[7].

Започва и подготовката на пленум под „ръководството“ на Андропов и Горбачов за завземането на властта, но смъртта на болния генерален секретар неочаквано и лесно решава проблема.

Начело на КПСС застава Андропов, който през краткото си управление успява да замени по-голямата част на стария елит със свои агенти-евреи.

Единствения сериозен опит за сваляне на андроповата мафия организират след неговата смърт през 1984 г. командващите съюзните армии на Варшавския договор, които са безмилостно унищожени.

Само в периода от 2 до 20 декември 1984 г. „умират“ при тайнствени обстоятелства военните министри на СССР — Устинов, на ГДР — Хофман, на Унгария — Олех и на Чехия — Дзур. Сега вече безпроблемно цялата страна е разделена между хората на Андропов, в началото само формално, а по-късно и официално, като обявяват разпадането на СССР, или по-точно на Руската империя.

За награда главните организатори са направени от Синедриона президенти-диктатори, на независими от Москва държави.

В резултат на това милиони етнически руснаци са принудени да изоставят цялото си имущество и да бягат от новосъздадените държави, където са подложени на терор и унищожение от платените агенти на еврейството.

Това е същата форма на расово и етническо прочистване, приложена преди това спрямо французите в Алжир (1,5 млн.), португалците в Ангола и Мозамбик (1–1,5 млн.), белгийците в Конго (Заир) и много други, съпроводени с масови убийства и геноцид при почти пълното информационно затъмнение на световните псевдоинформационни агенции.

Главният координатор между Синедриона и андроповата мафия, юдейският издателски магнат, спекулант и близък приятел на Горбачов, Хавел, Луканов и Гизи — Максуел, умира при неясни обстоятелства, след като завлича британския пенсионен фонд със стотици милиони лири.

С неговата смърт изчезват и повечето тайни на заговора, както и тези огромни суми пари.

В Йерусалим, на същия е подготвено официално погребение, полагащо се само на държавен глава. По време на церемонията е заявено, че „Роберт Максуел-Хох направи много за осигуряване безопасността на Израел“.

Новият главен координатор на Синедриона, който замества Максуел, е унгарският евреин Сорос^[8], също супер крупен международен спекулант и ръководител на т.н. „Отворено общество“. Близък приятел и съветник на Елцин, заедно със своя помощник Сакс (Джефри), организира разгрома на руската икономика и смазва националните сили, армията и държавния апарат на бившата империя.

В резултат на преврата, евреите за пръв път от 1937 г. заемат отново всички ключови постове в правителството^[9] телевизията и печатните издания, а държавата задлъжнява десетки милиарди долари на международните ционистки банки. Мафиотски организации под юдейски контрол, заграбват най-печелившите области на икономиката — производството на нефт и газ, като изнасят от 1991 до 1995 г. над 140 милиарда долара зад граница (според сведения на радио „Свободна Европа“ от 15 януари 1998 г.).

Сбъдва се зловещото предсказание на Йосиф Сталин, направено само няколко месеца преди неговото убийство в разгара на последната и решаваща антиеврейска кампания през 1953 година.

„Вие сте слепи котета, какво ли ще бъде без мен — ще загине страната, защото не можете да разпознаете враговете.“^[10]

Подобни процеси се „развиват“ и в бившите соц-страни, където властта е завзета повсеместно от евреи — Хавел в Чехия, Роман в Румъния, Луканов в България и Гизи в ГДР, който управлява задно с всесилния шеф на източно германските тайни служби, генерал Волф^[11].

Трябва специално да се отбележи и голямата роля на главният организатор на Пражката пролет от 1968 г., известният ционист и агент на МОСАД (Израелското разузнаване) под кодовото име Давид^[12] — Едвард Голдщукер. Заедно с председателя на Световния еврейски конгрес Брофман, същият обработва съветския посланик в Канада — Яковлев, станал по-късно един от основните лидери на „перестройката“.

Този чудовищен юдо-заговор е описан най-точно от Збигнев Бжежински: [1 с. 104] „Така светът беше слисан от скоростта на саморазрушаване на Съветския съюз. Съветския съюз беше смело обявен за разпуснат от ръководителите на руската (Елцин), белоруската и украинската република, след това бе формално заменен от едно неясно образувание — наречено Общност на независимите държави (ОНД)…

Буквално за дни руският народ — който дори още по-малко от външния свят очакваше бързото разпадане на СССР — внезапно откри, че вече не е господар на многонационална империя и че границите на Русия се свиват до тези от началото на XIX век в Кавказ, до тези от средата на XIX век в Централна Азия, а на запад — което е особено болезнено — приблизително до тези от 1600 г., малко след царуването на Иван Грозни… [1 с. 105] Преживяният от руснаците исторически шок се засилва от факта, че 20 млн. руско езично население пребивава в чужди държави под господството на националистически настроени елити… [1 с. 230) Един категоричен избор от страна на Русия в полза на Европа за сметка на имперския вариант би бил по-вероятен, ако Америка реализира втория императив на отношенията си с Москва: а именно по свободен вариант на Руска конфедерация — включваща европейска Русия, Сибирската република и далекоизточна република.“

Според нас това означава разпадане на самата руска държава, за което особено ще помогне и:

„Процесът на ислямизация може да се окаже заразителен също и за мюсюлманите останали в самата Русия. Те наброяват 20 млн… Така руските мюсюлмани се равняват на около 13% от населението на Русия и е почти неизбежно те да станат по-настъпателни…“ [1 с. 154]

С помощта на Юда, разбира се и единствено в негов интерес. И стотици хиляди християнски и ислямски гробове ще маркират отново победния ход на „борещият се с бога“ народ към неговото световно господство.

Това е втората част от плана за вече пълното унищожаване на руската държава.

Збигнев Бжежински застъпваше схващането, че не е нужно в Съветския съюз да се пуска атомна бомба, а „ислямска бомба“. Ислямските „бомби“ с различен тонаж бяха пуснати не само в Съветския съюз, но и на други места^[13], например в Югославия… Там се разиграва точно същия чеченски сценарий — насъскване на мюсюлмани срещу християни, създаване на ислямска държава в Босна и последващо разпадане на Република Сърбия с помощта на косовските албанци.

Основната задача на Израел за XXI век е възстановяването на стария „съюз“ с някои продажни арабски режими, пълен, контрол над петрола и нанасяне на смъртоносни удари първо срещу Русия, Сърбия и Армения, а по-късно и срещу България, Македония, Гърция и цяла Европа.

Европейските държави трябва да се разпаднат на малки, нежизненоспособни образувания, което ще върне континента към структурата на Средновековието.

За тази цел активно се създават или преселват от други континенти малцинства. Именно те и техните господари — евреите, са и главните извършители на новата, подготвена от Синедриона криминална революция. Само търговията с наркотици носи над 500 млрд. долара годишна печалба, като за прането на тези пари юдейските банки взимат, според някои достоверни сведения, 50%, т.е. около 200–250 млрд. долара.

Но новото велико преселение и криминалната революция са единствено стъпала към голямата цел — пълния разгром на националните държави и унищожаването на европейците. Последното се осъществява чрез ограничаване на тяхната раждаемост и широкото разпространение на наркотиците^[14]. Точно както е записано преди много векове в Талмуда:

„Раждаемостта на християните трябва да се намали осезателно.“

Бъдещото население без национално чувство, расова и народностна принадлежност ще станат новите работници на Соломон, една лесно манипулирана и аморфна маса.

Поради това още през 60-те години евреите въвеждат в САЩ серия от расистки закони, насочени против белите. Това е т.н. система на квотите, според която всеки негър само за това, че е черен, може да влезе в университетите без приемен изпит, да получи стипендия и да измести десетки бели кандидати, многократно по-квалифицирани от него, даже и при заемането на най-висшите държавни длъжности.

И отново ще споменем вече цитирания Израел Коен: „Ще помогнем на черните да се издигнат във всички нива на живота… в спорта, в развлеченията^[15]. Получили престиж, черните ще бъдат в състояние да встъпват в брак с бели и ще започне процес, който ще накара Америка да работи за нашата кауза.“

Но всичко това е само малка част от един голям план, наречен „новия световен ред“.