Ерика Суайлър
Книга на тайните (31)

Благодарности

Всяка книга е съставена от безброй части. Тук ще спомена само най-важните.

Агентката ми Мишел Брауър оправи една голяма бъркотия и въобще не й мигна окото, когато заявих, че смятам собственоръчно да подвържа ръкописа си. Преди да ми съобщи добрата новина, тя ме посъветва да седна. Беше права за всичко.

Редакторката Хоуп Делън направляваше и книгата, и мен, с нежност и настроение. Най-малкото, което мога да кажа за нея и за издателство „Сейнт Мартинс прес“, е, че бяха фантастични.

Написах по-голямата част от романа в обществените библиотеки на Комсауог и Бруклин. Цирковата история е дива и неопитомена и е чудесен повод за работа в библиотека. Когато не можех да си измисля градове, разчитах на местните съюзи на историците в Шарлот (Северна Каролина), в Нюкасъл (Делауеър) и в Бърлингтън (Ню Джърси). Ако има неточности, те са изцяло по моя вина.

Би трябвало тук да следва дълъг списък с имена, но хората, които трябва да спомена, са прекалено много. Тази книга нямаше да съществува, ако не бяха Рик Рофай и Мат де ла Пеня. Стефани Фрайдбърг ми звънна посред нощ и изкрещя номера на една глава в слушалката — искаше да ми каже, че съм на прав път. Карън Суайлър ми оказа неоценима подкрепа — така, както само една сестра може.

И накрая — Робърт. Сред безкрайните реки от кафе ти си оставаш най-хубавата чаша.