Сабрина Джефрис
Опасна съблазън (9)

Глава 8

Тристан искаше поне веднъж да почувства как телата им се движат в ритъм. Отново да я усети в прегръдките си. Глупаво желание, но го искаше така или иначе. И можеше да се закълне, че и Зоуи го желае.

— Танцувайте с мен — повтори той, но този път думите прозвучаха като заповед.

— Това ли е всичко? — попита тя. Очите й блестяха на светлината на лампата. — Само един танц?

Боно не можа да потисне усмивката си.

— Надявахте се на нещо повече, нали?

— Не! Искам да кажа… просто предположих, като се има предвид репутацията ви…

— Какво точно ви каза баща ви за мен? — попита той с присвити очи.

Зоуи изви краищата на шала си в едната си ръка.

— Не замесвайте татко в това. Той просто е предпазлив и бди над мен.

— Но е готов да ви даде на Кийн — човек, когото почти не познавате.

— Човек, за когото трябва да се омъжа, ако историята на леля Фло за миналото ми се окаже толкова вярна, колкото започва да изглежда.

Темпераментният мъж пламна.

— Още една причина да танцувате с мен, докато още можете.

Тя не пое ръката му, само продължи да я гледа и той добави:

— Хайде, Зоуи, това е само един танц.

Тя погледна зад него към френските прозорци, които водеха към терасата.

— Някой може да ни види.

Очевидно имаше предвид Кийн, по дяволите! А споменът как тя и Кийн стояха един до друг, смееха се и си шепнеха, докато посрещаха гостите, все още го измъчваше.

Тристан пристъпи съвсем близо до нея и гласът му стана по-суров:

— Никой няма да види нищо — сами сме тук. Моята цена да ви взема утре е един танц, така че или я платете, или ще отида сам. Съвсем просто е.

Лицето й пламна от гняв.

— Винаги ли ви се налага да изнудвате жените, за да ги накарате да танцуват с вас?

— Обикновено не. Повечето пъти е достатъчно само да попитам.

Той вдигна ръка, прокара я по бузата на Зоуи и тя преглътна. Движението на гърлото й го заплени. Господи, колко красива беше! На тази светлина приличаше на приказна принцеса. Това още повече засили копнежа му да я докосне.

Но когато посегна към талията й и Зоуи отстъпи назад, Боно продължи с горчив глас:

— Защо ми отказвате — защото ме презирате ли? Или защото се боите, че може да ви хареса да танцувате с пропаднал човек като мен?

— Боя се татко да не ви застреля!

Той вдигна вежда и Зоуи продължи:

— Или вие да не го застреляте. Той каза, че ако танцувам с вас, ще ви извика на дуел.

— Така ли?

Поне не му бе отказала заради Кийн.

— Не ме интересуват заплахите на баща ви. Искам си танца. — Отново протегна ръка. — Колкото по-голям е рискът, толкова по-сладка е наградата.

На лицето й се изписа отчаяние.

— Няма музика.

Само след секунди до тях достигнаха приглушените звуци на валс и Зоуи изстена.

Тристан се засмя.

— Самата съдба плете заговор срещу вас. А кои сме ние да се противопоставяме на съдбата?

Тя изруга раздразнено.

— О! Добре де!

Пое ръката му.

— Но само един, иначе татко ще заподозре нещо и ще дойде да ме търси.

— Един танц стига — успокои я Боно, сложи другата си ръка на кръста й и я притегли толкова близо, колкото посмя — много по-близо, отколкото би било благоприлично в бална зала.

Беше хубаво. Точно сега нямаше особено желание да се държи благоприлично. Само от начина, по който тя го следваше в интимните стъпки на валса, накара кръвта му да кипне.

Отново я държеше в прегръдките си — поне за известно време, преди да избяга и пак да се опита да изкуши Кийн да й направи предложение.

Намръщен, Тристан я дръпна към себе си, докато накрая кръстът й се долепи до него. Кийн можеше да върви по дяволите.

Погледът й се стрелна към него, мек и изпитателен, и Тристан го срещна смело. Сърцето му кънтеше в ушите. За първи път му се прииска тя да не беше наследница на граф. Да не беше решена непременно да опази имението на баща си за бъдещите поколения. Наистина да беше циганска принцеса, която е срещнал в някоя гора, и да можеше да й предложи…

Какво? Брак? Сигурно се беше побъркал. Точно сега нито искаше съпруга, нито му трябваше такава. За момента предпочиташе необвързаното си с нищо трайно съществувание.

„Лъжец.“

— Вие… танцувате много добре — осмели се да каже Зоуи. Дъхът й с аромат на канела едва не го подлуди.

— Това май ви изненадва.

— Не мислех, че с вашата професия сте имали много възможности да танцувате.

„И с вашето обществено положение.“

Това поне го бе оставила неизречено.

— По-рано живеех в Париж, не помните ли? Да танцуваш добре е практически национално изискване.

Направиха още няколко стъпки и Боно добави:

— И вие сте много добра във валса, принцесо.

— Трябва да спрете да ме наричате така — измърмори тя. — Вчера се наложи да отклоня няколко въпроса на братовчед си, защото се изпуснахте.

„Хубаво.“

— Май наистина беше глупаво от моя страна — призна той и наведе глава към ухото й. — Но когато сме насаме, нали може да ми простите?

Беше прекалено близо до нея. Това съвсем не беше благоприлично. Но не го интересуваше. Ако Зоуи искаше да остави известно разстояние помежду им, можеше да го отблъсне. Фактът, че не го направи, събуди у него такава страст, че Тристан не можа да й устои повече. Без да спира да я върти на терасата в ритъма на валса, започна да целува изящното й ухо, а после и меката й като коприна буза.

Зоуи сграбчи ръката му толкова силно, че го заболя… но не го отблъсна.

— И така… и така, какъв е планът ви? — прошепна едва чуто тя в косата му.

— За какво? — прокара устни по очертанията на челюстта й Боно.

— Нали казахте… че ако танцувам с вас, ще измислите как да ме измъкнете… от нашата градска къща.

— А, това! — подуши той врата й. — Ами ще ни трябва тактика, с която да се отървем от вашия Ралф.

— Категорично. Той със сигурност ще каже на татко, ако се срещна някъде с вас, за да отидем в цигански катун.

Тристан опита с език сладката коприна на шията й, която не бе престанала да го изкушава цяла вечер, и Зоуи не можа да сдържи тихия си стон; после упорито продължи проклетия разговор:

— Но… но единственият начин да отида някъде без него е… е да отида с леля Фло или някоя друга подходяща… дама.

За какво, по дяволите, говореше? А, да. Как очакваше да я измъкне от градската къща без Ралф. По-добре веднага да измисли решение, ако иска да продължи да я целува.

— Сестра ми може ли да мине за подходяща придружителка? — попита той.

— Сестра ви ли? — повтори Зоуи, отдръпна се и на лицето й грейна усмивка. — Разбира се! Това е гениално! Ако херцогинята ме заведе на пазар, никой няма да си помисли нищо.

Усмивката й изведнъж помръкна.

— Но тогава ще трябва да й разкажете цялата история за миналото ми, а аз не мога да поема този риск.

— Няма нужда да й казвам нищо. Тя ще ви измъкне от къщата, аз ще ви посрещна някъде, за да ви взема, а после ще уредим да се срещнем на някое място, за да се върнете при нея, след като приключим.

Зоуи го изгледа скептично.

— Тя ще се съгласи ли?

— Повярвайте ми, Лизет ще се съгласи на всичко, за което я помоля.

Всъщност щеше да остане възхитена да го види по изключение с порядъчна дама, а не с някоя от фустите, след които обикновено тичаше.

— Искам само да остана за малко насаме с нея тази вечер, за да й обясня ситуацията. А после тя ще поиска позволение от настойниците ви, преди да тръгнем.

Продължаваха да танцуват. Зоуи отклони поглед и сбърчи чело. Тристан се надяваше, че ще прояви здрав разум и ще помисли за всички начини, по които нещата могат да се объркат. И да осъзнае колко глупаво постъпва, като настоява да го придружи.

— Утре братовчед ми пак ще прекара целия ден в подреждането на картините за изложбата си — каза най-накрая Зоуи, — така че стига татко да не се досети, че сте замесен вие, навярно ще ми позволи да отида на пазар със сестра ви. Все пак тя е херцогиня.

Толкова за здравия й разум.

— Да имаш сестра херцогиня, наистина си има преимущества — потвърди Боно и му хрумна нещо. — Но ако леля ви поиска и тя да дойде?

— Оставете леля Фло на мен. Тя мрази пазаруването и съм сигурна, че няма да ми отнеме много време да я откажа от тази разходка.

— Значи ще е пазаруване.

Зоуи удържа своята част от сделката, така че и Тристан трябваше да направи същото. Освен това може би щеше да й се отрази добре да види с очите си цигански катун. Може би това щеше да й докаже, че циганите не са това, което предполага. Тристан все още вярваше, че баща й е имал любовница циганка. Това беше единственото разумно обяснение.

За жалост то с нищо не променяше ситуацията й.

Зоуи пак щеше да се чувства задължена да се омъжи за братовчед си.

Тази мисъл го разгневи. Налагаше се да я убеди, че този брак ще е грешка. По-добре ще е да се помъчи да запази миналото в тайна.

Или пък щеше да намери циганската й майка и да купи мълчанието й. Това можеше да свърши работа.

„И за какво? За да направиш така, че някой друг да се почувства свободен да се ожени за нея? Ти какво печелиш от това? Щом самият ти не искаш да се ожениш за нея, тогава какво те интересува дали ще се омъжи за Кийн?“

Твърдо решен да не обръща внимание на логиката в това разсъждение, Тристан пусна ръката й, за да обхване кръста й с две ръце и да я притегли, изчервена, към себе си. Когато Зоуи вдигна пръсти към врата му, той възликува. В този миг тя беше негова, по дяволите! Само негова.

Уханието на теменужки, нейното ухание, го обгърна и той отново зарови лице в косата й.

Зоуи простена и отметна глава назад, за да може Боно да стигне до нежната й шия. Той започна да целува и облизва ямката там, докато накрая си помисли, че ще избухне в пламъци.

Гърлото й конвулсивно се раздвижи.

— Му-музиката спря.

И бездруго вече почти не танцуваха — просто описваха все по-тесни кръгове на терасата.

— Така ли? Жалко. Май ще трябва да измислим нещо друго, за да се забавляваме.

— Например?

— Това — изхриптя Тристан и я целуна по бузата. — Или това — целуна я по носа. — Или дори това — и сведе устни върху нейните.

Тя му позволи да го стори.

Най-после.

Устата й се разтваряше под ласките му, а Боно не можеше да повярва, че толкова време е устоял на изкушението да целуне устните й. Бог да му е на помощ, устата й беше чудна — мека, топла и копринена. А усещането как тялото й се извива към него, надига се към целувката като хляб под ръцете на майстор пекар… Неговите ръце. Поне в този миг Зоуи беше негова — негова да й се наслади, негова да я вкуси… негова да я целуне. Не на Кийн или на когото и да било другиго.

Тази неочаквана собственическа мисъл го сепна. Започваше да си губи ума. Това беше само флирт, нищо повече.

Да, но го чувстваше като нещо повече. Зоуи се вкопчи във врата му с нужда, която разпали жаждата му… и той й отвърна със своята ответна нужда, докато завладяваше устните й и се опитваше да се сдържи да не погали тялото, което би изкушило и крал. Което щеше да изкуши него, ако се опиташе да го завладее.

Защо тогава не можеше да я пусне?

Защото… защото…

Представа нямаше. Знаеше само, че от последния път досега не е спрял да изгаря от желание да я вкуси, да я помирише и докосне. А този… флирт изобщо не можеше да потуши пожара.

Дълбоко в гърлото й се надигна стенание, което разпали пожара до болка, а после и до мрачна нужда, която сякаш нищо не можеше да задоволи. Целувката му стана по-силна, по-дълбока. Надяваше се така да утоли жаждата, но това само го направи още по-безразсъден. Със стон на поражение Тристан остави ръцете си да бродят по тялото й — по хълбоците й, по тънката й талия… все по-нагоре и по-нагоре, докато накрая се спряха точно под гърдите, които болезнено жадуваше да докосне.

Това навярно я стресна, защото Зоуи откъсна устните си от неговите.

— Подарих ви танца. Изпълних условията на споразумението ни.

Поне не го отблъскваше.

— Това няма нищо общо със споразумението ни.

Той обсипа брадичката й с жадни целувки, които минаха надолу към шията. Каква мека кожа имаше само! Дали беше също толкова мека и под дрехите си? Или дори още по-мека? Само при мисълта да проучи цялата тази фина, бяла като сметана кожа с устни и ръце членът му се втвърди болезнено.

— Тогава защо…

— Защото искам — прекъсна я Боно и засмука мястото, на което пулсът й трептеше в гърлото й. — Защото и ти искаш.

Сърцето й биеше лудо срещу устните му.

— За мъж, който не ме харесва, май определено ти харесва да ме целуваш.

— Аз бих могъл да кажа същото за теб, принцесо — прошепна Тристан в шията й.

— Ти беше този, който ме изнуди да танцувам с теб! — напомни му заядливо Зоуи. Той целуна горната извивка на едната й гърда.

— А ти си тази, която е още тук, макар че музиката свърши.

Зоуи се скова и понечи да се отдръпне, но Боно обхвана главата й с ръце и я погледна право в прекрасните очи.

— За бога, спри да се залъгваш! Ти танцува с мен, защото искаше. Защото всъщност не желаеш да се пожертваш и да се омъжиш за Кийн заради имение, което дори не е твое.

Устните й се стиснаха в бунтовна черта.

— Може би за мен това не е саможертва. — Зоуи вдигна съвършената си вежда. — Все пак братовчед ми е красив художник. Освен това той ме смята за нещо повече от обикновено завоевание.

Съвсем реалната възможност наистина да е така ненадейно изпълни Тристан с непознато чувство, което не бе очаквал да изпита някога. Ревност.

— Защо тогава не си в балната зала с него вместо тук с мен? — попита и в гласа му прозвуча собственическа нотка.

Зоуи пребледня и се изтръгна от ръцете му.

— Чудесен въпрос. Веднага ще поправя ситуацията.

Завъртя се на пета и с бойна стъпка се отдалечи към френските прозорци.

— Проклет вечен ад, той не е подходящ за теб и ти го знаеш!

Това я накара да се спре и Тристан добави с тих глас:

— Ти заслужаваш мъж, който те иска заради самата теб. Който не се интересува от кръвта ти, от имението ти и от титлата ти.

Зоуи го изгледа с неразгадаемо изражение.

— А ти можеш ли да ми предложиш някой кандидат?

Тристан се скова и изруга под нос.

— Така си и мислех — съгласи се Зоуи. — Пак ти благодаря за абсолютно безполезния съвет.

— Зоуи…

— Нямам друг избор! Не виждаш ли? Всяка друга възможност крие сериозни рискове. Най-отговорното нещо, което мога да направя, е да се омъжа за братовчед си. Най-благоразумното.

— И откога си станала благоразумна? — приближи се към нея Боно. — Не благоразумието ти предостави възможност да ни наемеш. Не благоразумието те накара да потърсиш истината. Не ставай благоразумна точно за това.

— Защо? За да добавиш в списъка си ново завоевание само заради удоволствието да изгледаш отвисоко мъже като татко и братовчед ми ли?

— В никакъв случай! — изръмжа Тристан, макар да се боеше, че в тази хаплива забележка има частица истина.

— За теб това е само забавно развлечение. — Зоуи уви дългия си шал около себе си като броня. — Но за мен е животът ми. И бездруго ще ми е трудно да подмамя братовчед си да се ожени и да остане в Англия. Затова ще съм ти благодарна, ако спреш да се опитваш да направиш всичко още по-трудно само за да се позабавляваш.

Той стоеше и я гледаше смаян. Искаше да отрече обвинението й, но как? За него това наистина беше само нещо временно. Защото единствената друга възможност беше нещо по-сериозно, а това определено не влизаше в намеренията му.

Или влизаше?

Зоуи извика на устните си насилена усмивка, която едва прикри тъгата в очите й.

— Благодаря, че се съгласи да ме вземеш утре и благодаря за танца. Но трябва да тръгвам. И ако изобщо те е грижа за мен, не ме следвай. Последното нещо, което ми трябва, е братовчед ми да ни види, че влизаме заедно.

После отвори френските прозорци и влезе в библиотеката.

Тристан искаше да тръгне след нея, но тя беше права. Наистина си играеше с живота й. Макар че причините не бяха тези, които си мислеше тя, това нямаше значение. От това не можеше да излезе нищо друго, освен лек флирт.

Следователно Тристан трябваше да прави точно това, за което му плащаше Зоуи, и да се държи на разстояние. Така беше „благоразумно“. И навярно утре щеше да е лесно, след като Лизет вероятно щеше да ги придружи. Просто нямаше да има възможност да остане насаме със Зоуи.

Освен това си имаше по-важни грижи. Да се омъжва за когото си поиска! Щом не я интересуваше, че братовчед й очевидно греши за нея, него защо да го интересува?

Когато реши, че вече е безопасно да влезе в библиотеката, беше успял да се убеди, че не го интересува. Само че всичко отиде по дяволите, когато откри, че недалеч от вратата на коридора е застанал Кийн.

Проклятие! Откога стоеше там? Ако беше срещнал Зоуи, тя положително щеше да го отдалечи от стаята, за да му попречи да види Тристан отвън.

Кийн го зърна и устните му се извиха в полуусмивка.

— Виждам, че съм бил прав.

— За кое?

— Реших, че нещо сигурно е привлякло братовчедка ми от балната зала тук и сега виждам, че сте били вие.

Тристан се направи на глупав и се огледа из стаята.

— Лейди Зоуи тук ли е?

— Беше, както съм сигурен, че знаете. Беше прекалено развълнувана, за да забележи, че излизам от балната зала по-надолу по коридора. Аз обаче я забелязах. — Наведе глава. — Тя е жена, която не можеш да не забележиш. Не сте ли съгласен?

— Да. Точно затова се учудвам, че не съм я видял. Но пък аз бях навън на терасата и пушех. — Извади кутията си с пури. — Искате ли една?

Кийн хвърли бърз поглед към отворените френски прозорци и си взе пура.

— Да, благодаря.

Запали я от една от свещите наблизо и си дръпна, преди да се отпусне в едно кресло.

— Тези са отвратителни.

Тристан вдигна рамене, извади си пура и я запали.

— Хубавите са прекалено скъпи за моя джоб. Можете да обвинявате митото върху американския тютюн.

И той седна и започна да пуши. Питаше се накъде ли води всичко това.

— Вече знам какво ще изпратя на лорд Оливиер за следващата Коледа — каза Кийн, отново си дръпна от пурата и издуха дима. — И така, от какъв характер точно е приятелството ви с лейди Зоуи?

Тристан едва не се задави с пурата си. Смяташе, че темата му се е разминала.

— Не разбирам за какво говорите.

— Разбирате, естествено! — сряза го Кийн и изтърси малко пепел в една табличка наблизо. — Нито за миг не вярвам, че двамата сте били тук навън по едно и също време поотделно и сами.

Тристан издуха дима и се помъчи да прецени как да отговори. Стори му се неразумно да лъже, особено след като това щеше само да затвърди подозренията на Кийн.

— Наистина ли е толкова очевидно?

— Тя е хубава жена. А вие не ми се струвате от мъжете, които не обръщат внимание на хубавите жени.

За миг Кийн продължи да пуши мълчаливо.

— Във всеки случай двамата май не можете да си уеднаквите историите за това, как сте се запознали. Или къде. Или кога.

Тристан изруга наум схватливостта на американеца, вдигна рамене и се спря на една вариация на истината.

— Като се изключи хубостта й, в познанството ни няма нищо лично. Аз… ъъъ… разследвам един дребен въпрос от нейно име. Но баща й за нищо на света няма да одобри, затова трябва да се срещаме тайно на четири очи, за да се съветваме един с друг.

— Защо баща й да не одобри?

— Почти всичко, което сте чували за английската аристокрация, е вярно, каквото и да твърди Нейна светлост. Те са ограничени и тесногръди. Ако вие лично не ме бяхте поканили, никога не бих могъл да присъствам на тази забава.

— И това ли е единствената причина, поради която не би одобрил?

Странен въпрос.

— Доколкото знам.

— Интересно.

Тристан не беше сигурен защо и това го притесни. Кийн притежаваше тревожната способност да запази изражението си непроницаемо. Може би това беше особен талант на американците.

След един дълъг миг, в който димът обгърна и двама им, Боно се обади:

— Надявам се, разбирате, че моето приятелство с Нейна светлост трябва да остане тайна за семейството й.

— Повярвайте ми, не съм клюкар — успокои го Кийн и огледа изпитателно лицето му. — Значи няма нищо романтично?

Тристан успя да се усмихне мъчително.

— Лейди Зоуи е… как да кажа… недостъпна за човек като мен.

— И най-простите хора си имат права — изтъкна Кийн.

— Да, но не могат да се оженят за кралицата, нали така?

Кийн вдигна вежда.

— Кой е споменавал нещо за брак?

Гърдите на Тристан се стегнаха в нещо като менгеме.

— Надявам се, не намеквате, че бих опозорил младата дама. Или че тя би ми позволила да я опозоря.

— Аз нищо не намеквам. Просто задавам въпроси.

— С каква цел? — изръмжа Тристан. — Самият вие изпитвате ли „романтичен“ интерес към лейди Зоуи?

— Щеше ли да ви интересува, ако изпитвах?

Разговорът го дразнеше все повече с всяка изминала минута.

— Както вече ви казах, дамата е недостъпна за мен. Във всяко отношение. Така че ще е глупаво от моя страна да се интересувам.

Това беше истината. Само че не беше отговор.

Кийн не бе така глупав да не забележи.

— Е, добре — съгласи се той с любезна усмивка, докато угасяше пурата в табличката, — тъй като дамата е достъпна за мен, мисля, че трябва да я поканя на танц.

Той стана и се отправи към вратата, но там се спря и погледна назад към Тристан.

— Идвате ли?

Блясъкът в очите му разкри, че определено се интересува от неговата реакция. Предизвикваше го. Боно просто не беше сигурен защо.

— Каква игра играете, Кийн?

— А вие? — попита на свой ред американецът.

Тристан остави пурата си и се изправи.

— Вече ви казах.

— Да. Все още се мъча да реша дали ви вярвам.

Боно тръгна към него, без да бърза.

— Не знам как е в Америка, но в Англия човек, който нарича някого лъжец, рискува да го извикат на дуел.

— Там, откъдето идвам, е същото — стрелна го Кийн с кос поглед. — Но само лудите глави се дуелират. А вие и на такъв не ми приличате.

— Зависи до каква степен ме предизвикат — отсече Тристан и влезе в коридора преди събеседника си. — Защото ако споменете и една дума за това пред баща й и леля й или й създадете неприятности по какъвто и да било начин, може да се замисля дали да не се срещнем на някое място за дуели.

За миг Кийн го изгледа сериозно.

— Ще го запомня.

После, сякаш някой бе натиснал някаква ръчка, се усмихна широко и стисна Тристан за рамото.

— А сега, след като изяснихме това, стари друже, хайде да се върнем на забавата. Колкото по-скоро изпълня задълженията си към семейството тази вечер, толкова по-скоро ще можем да се отправим на онази обиколка към местата за разврат в Лондон, която ми обещахте.

— Тази вечер ли? — попита Тристан.

— Защо не?

Уместен въпрос. Може би една разходка из най-пропадналите кътчета на Лондон щеше да му напомни, че изобщо не бива да целува Зоуи. Да гали Зоуи.

Да иска Зоуи.

— Да… наистина, защо не тази вечер? — съгласи се той.