Сабрина Джефрис
Опасна съблазън (13)

Глава 12

Пулсът на Зоуи запрепуска в галоп. Той искаше „само нея“ — в леглото си. Не в живота си, за своя съпруга или нещо приемливо. О, не. В леглото си.

Сякаш за да подчертае това, Тристан отново я привлече към себе си, позволи й да почувства твърдия член между краката му и тя ахна. Знаеше как мъжете се съединяват с жените, защото бе виждала животните в имението си — овните с овцете и жребците, които качваха кобилите.

Това обаче беше различно. Усещаше как плътта на Тристан се втвърдява срещу нейната и това подхрани суетата й, колкото и да беше странно. Всички тези красиви жени, с които беше лягал… а искаше да го направи с нея?

Колкото и да си напомняше, че единственото му желание е да задоволи физическата си нужда, все още се опияняваше от мисълта, че иска да задоволи тази нужда с нея. Поне беше честен. Не се преструваше, че иска брак.

Всъщност какво друго би могла да очаква от един негодник, който съвсем не се разкайваше?

— Няма значение какво искаш — излъга тя. — Няма значение дори аз какво искам.

— За мен има.

Той разпери длан върху корема й. За нейно удивление в тялото й се надигна горещ порив на нужда и Зоуи си помисли, че ще се втечни и ще се превърне в пара още тук, на място.

— Недей! — прошепна тя. Думата беше повече отчаяна молба, отколкото заповед. — Моля те, Тристан, недей…

— Недей какво? — погалиха я пръстите му през роклята. — Да не те желая? Да не изпитвам нужда от теб?

— Да… не…

Тя трескаво се опита да си събере мислите, преди да са избягали съвсем.

— Правиш го само за да ми попречиш да ти задавам въпроси за кражбата.

— Съвсем не.

Боно я гризна по ухото и Зоуи ахна.

— Не ме интересува какви въпроси ще задаваш, защото няма да говоря за това, което се случи в Йоркшир.

В ума й изскочиха думите на Лизет от преди, как избягвали родното си графство.

— Но слуховете са верни, нали? Наистина си откраднал кон. В противен случай нямаше да отказваш да говориш за това.

Или да избягва Йоркшир.

— Както вече ти казах, не е толкова просто. И не те засяга.

— Засяга ме — изрече задавено тя, докато ръката му се движеше във все по-широки кръгове и я караше да трепери и отвътре, и отвън. — Ами ако те арестуват?

— Тревожиш ли се за мен?

— Да! Сестра ти се притесняваше достатъчно, за да те предупреди да не се забъркваш с Милош. Как да не се тревожа за теб?

— Не е необходимо.

Дишането му срещу шията й стана по-тежко, а ръката му започна да броди нагоре, към гърдите й.

— Мога да се грижа за себе си.

Дланта му покри гърдата й.

— И за теб.

Зоуи замръзна на мястото си не от друго, а от стъписване. Но там, където той разтриваше гърдата й, там, където тя допреди миг дори не знаеше, че иска докосването му, усещанията, които избухнаха през нея, прогониха смайването и го замениха с дива неуправляема тръпка, която беше по-хубава дори от лудото препускане в полята на Уинбъро.

— Ооо, Тристан… — изстена тя.

Сръчните му пръсти разкопчаха палтото й точно толкова, колкото да плъзне ръка отдолу, а после още по-надолу, под корсета и ризата до голата й плът.

Голата й плът. Всемогъщи Боже в небесата!

Палецът му потупваше зърното й деликатно, галещо и Зоуи почти полудя. Всяко едно толкова удивително усещане трябваше да е греховно!

— Ти не бива… ние не бива…

— Защо?

Сега и другата му ръка преброждаше тялото й, спускаше се по нейния корем.

— Защото… защото…

Беше й трудно да мисли след такива удивителни ласки.

— Циганка или не, ти си израснала като наследница на кралство… като принцеса, ако мога така да се изразя. А принцесите могат да имат всичко — и всеки — когото си поискат, по дяволите!

Гласът му се понижи до свиреп дрезгав шепот:

— Затова ме вземи.

Сърцето й прескочи. Зоуи го усмири безмилостно.

— За какво? — прошепна. — За любовник ли?

Сега той побутваше полите й малко по малко, вдигаше ги по бедрата й. Тя трябваше да избяга. Но не можеше.

— Кийн не е подходящ за теб — промълви Тристан с дрезгав глас.

— Това не е отговор.

И все пак не побягна.

— Но е вярно.

Тристан нежно стисна зърното й и тихият й вик изпълни празната стая.

— Кажи ми, Зоуи, той изпълва ли те с копнеж? Кара ли те да се чувстваш така?

— Откъде да знам? Никога… не ме е докосвал по този начин.

Боно продължи безсрамно да гали гърдата й.

— А ти искаш ли да го направи? Представяш ли си го? Мислиш ли си за това? Желаеш ли го?

— Той е… той е почтен джентълмен.

— Голям джентълмен, няма що, щом търси удоволствия в бордеите! — изръмжа Тристан. — А това какво общо има с всичко?

— Един почтен джентълмен не би ме накарал… да искам това.

— Дрън-дрън!

Дрезгавата неприлична дума би трябвало да я изтръгне от безумната треска, която разпалваше у нея допирът му. Вместо това само я направи още по-порочна и приятна.

Боно я близна по ухото.

— Всеки мъж, за когото смяташ да се омъжиш, трябва да направи точно това, почтен или не. А фактът, че Кийн не го прави…

— Не съм казала това.

Тези думи сякаш отприщиха у него някакво безразсъдство, защото той изруга под нос, махна ръката си от гърдите й и я свали до другата, която сега повдигаше полите й над бедрата. После я обхвана с длан между краката. Точно над онази част от тялото й, която беше гореща, болезнена и мокра.

Зоуи изстена.

— Нима ми казваш, че искаш той да те докосва по този начин? — Боно беляза шията й с груби, жадни целувки. — Искаш той да те възбужда така, както те възбуждам аз?

Зоуи направи последно усилие да се пребори с удоволствието, от което отмаляваше, а волята й се стопяваше.

— Кой казва… че ме възбуждаш?

Тристан изруга под нос и прокара пръсти през къдравите косъмчета там долу, докато накрая започна да гали мократа плът.

— Обилната ти мокра топлина. Ти ме искаш.

— Не — излъга Зоуи.

— Да.

Той проникна дълбоко в нея с един пръст и тя едва не си загуби ума.

— О, Боже… Тристан! Тристан!

Заби пръсти в бедрата му и тялото й се изви срещу ръката му.

— Какво правиш с мен?

— Възбуждам те — прошепна гърлено той. — Показвам ти как трябва да бъде между мъж и жена, които се желаят.

— Значи сега… смяташ да ми даваш уроци? От онези, които би трябвало да получа от бъдещия си съпруг?

— Който си прекарва времето във влизане и излизане от бордеи?

Сега Тристан търкаше члена си срещу нея. Набъбналата му плът беше като желязо за дамгосване срещу дупето й.

— Звучи много лицемерно… от твоята уста.

Помилва я силно между краката и я накара да ахне.

Да иска.

— Кажи ми истината, Зоуи. Желаеш ли Кийн?

Под чувствените му ласки й беше невъзможно да мисли. Невъзможно да прави каквото и да било, освен да чувства. И да копнее. И да изпитва нужда.

— Има ли значение?

— Защото ако го желаеш, кълна се, че отсега нататък ще те оставя на мира. Ще те оставя да тичаш след него колкото ти душа иска.

Трябваше да излъже. Но не можеше.

— Няма значение дали го желая. Просто трябва… да тичам след него.

— Това не е отговор на въпроса ми и ти го знаеш.

Ненадейно той я обърна в ръцете си и я притисна към вратата. Все още държеше набраните й поли в една ръка, оставяйки я гола от кръста надолу, но сега се наведе към нея, докато продължаваше да я гали между краката.

С безжалостна целеустременост Тристан започна да я целува все по-надолу, от отвора в палтото й до извивките на гърдите над нейния корсет. Дишането й се ускори, той пусна полите й и смъкна корсета, за да оголи покритата й с лен гърда. После я сграбчи в устата си през плата и я засмука. Силно. Опияняващо.

От устните на Зоуи се изтръгна стон на чисто удоволствие, тя го стисна за раменете и го притисна към себе си. Тристан плъзна език по зърното й, докато пръстът му продължаваше проклетите си милувки и накрая тя затрептя под него, изпълнена с желание за неща, които дори не можеше да разбере.

Изненадващо Тристан спря всичко. Зоуи нададе нечленоразделен стон, а той изръмжа:

— Кажи ми, по дяволите! Искаш ли го?

— Не!

Очите му се спряха изпитателно върху лицето й и тя призна:

— Не по този начин. Не.

Лицето му се озари от неимоверно удовлетворение.

— Слава богу.

А после започна да я целува страстно. Ръцете му възпламеняваха всичките й усещания отгоре и отдолу. Всичко това се оказа прекалено много. С дълбок стон на поражение тя се отдаде на това прекрасно вълнение. О, ако можеше да го има по този начин, с нея, постоянно…

Не, нямаше да се измъчва. Сега той беше с нея и й показваше как би могло да бъде всичко… ако не беше такъв негодник без корени.

— Как ме караш да горя — прошепна Боно срещу устните й.

Спря да гали гърдата й, хвана ръката й и я премести надолу, за да покрие издутината в панталона му.

— Виждаш ли какво ми причиняваш? Виждаш ли как ме подлудяваш?

Зоуи възликува при мисълта да го държи в свой плен. Потърка дългия му член през панталона.

Тристан нададе гърлен стон и се притисна към ръката й.

— Проклет вечен ад, да! Точно така, принцесо. Снощи не съм спал заради тази… тази болка за теб.

— И аз — призна тя, отдадена на удоволствието от усещането как плътта му сякаш скача нагоре под пръстите й. — Ти си по-надарен развратник, отколкото си давах сметка.

— Развратът няма нищо общо.

Изпълни я въодушевление и тя се намрази заради това.

— Тогава какво има?

— Не знам. Но никога не съм правил това с жена като теб. Никога не съм искал.

Изписаната на лицето му несигурност й показа, че говори истината.

— Само знам, че… не искам да свършва.

Прокара палец между краката й в неприкрито чувствена ласка, която разтърси нейното тяло. И я накара да се притисне към ръката му в безмълвна молба за още.

В отговор Тристан си разкопча панталона и пъхна ръката й вътре.

— Погали ме, докато ти доставям удоволствие, любима.

„Любима“? Никога досега не я бе наричал така.

Погледът му я изгори като огън, докато ръката му затваряше пръстите на нейната около коравия му член.

— Нека заедно открием удоволствието.

— Дори не знам какво означава това — прошепна Зоуи, но му позволи да я напътства, да придърпа неговия… неговия орган нагоре и надолу, пак и пак.

— Означава, че няма да съсипя репутацията ти — изсъска той през стиснати зъби. — Но възнамерявам да те бележа, да ти попреча да се хвърлиш презглава в необмислен брак с… Кийн.

Поруменялото му лице, готовността, с която плътта му реагираше на допира й я запленяваха. Той обаче не й даде време да помисли за това или да се усъмни в мотивите му, преди отново да започне да я целува и гали.

Този път ласките му бяха по-спокойни, предназначени да разпалят огън в тялото й. Тристан възпламеняваше пожара с огненото си докосване, наклаждаше го, поддържаше го и пак го наклаждаше, докато накрая самата й кожа сякаш пламна и Зоуи започна да се задъхва и да стене.

Боно откъсна устни от нейните.

— Да, скъпа, точно така. Позволи му да те обземе.

Погледът му беше нефокусиран.

— Стигни до върха за мен. Искам да те видя как… рухваш.

Палецът му отдолу ускори движенията си и той подкани ръката й и тя да ускори ритъма си.

— Искам да… рухна с теб.

Боже, точно това усещане предизвикваше галещият му пръст точно до това пулсиращо място между краката й — неспирно туптене като… чукане на чук срещу стъкло. Чук… чук… чук… докато стъклото… се нащърби… пропука се… и се разби!

Зоуи нададе вик, а Тристан го погълна с устните си, плътта му рязко трепна в ръката й и той също се разби.

За миг двамата останаха така със съединени устни, съединени от интимността на неговите и нейните ръце там долу. Беше прекрасно, нежно, най-вълшебният миг в целия й живот.

Докато изневиделица в съзнанието й не изплуваха думите на врачката: „Ако му позволиш, той ще разбие сърцето ти.“

Бог да й е на помощ! Може би вече беше много късно да му попречи.

Зоуи простена и дръпна ръка от панталона му. Пръстите й бяха мокри и за миг тя се загледа неразбиращо в тях, преди да осъзнае истината.

— Не. Не, не, не…

В гърдите й се надигна паника, тя избърса ръката си във фустите и се плъзна от мястото си между него и вратата. Полите й паднаха на мястото си и покриха безсрамното й тяло, а Зоуи трескаво се помъчи да закопчае копчетата на палтото си.

Тя отказваше да се влюби в него. Не можеше. Не биваше.

— Зоуи…

— Стига толкова, Тристан! Разбрах какво имаш предвид.

Намръщен, той закопча панталона си.

— И какво имам предвид?

Тя не можеше да си поеме въздух, камо ли да диша. Навярно беше полудяла, щом му позволи… да направи това, което те току-що… Бог да й е на помощ!

— Ти си майстор в съблазняването.

— Не това имах предвид — промълви дрезгаво Тристан и се приближи към нея.

— Така ли? — Зоуи взе ръкавиците и бонето си. — Значи не се опитваше да докажеш, че те намирам за по-привлекателен от братовчед си?

— Е, добре, и това го имаше, но… — прикова я Боно с безрадостен поглед. — Ти не бива да се омъжваш за човек, когото не желаеш.

— Но не мога да се омъжа за човека, когото желая, нали така? Той не иска да се жени, а дори да искаше, това нямаше да ми помогне с нищо в сегашното ми положение.

Тя забърза към вратата.

— Ето че вече знам какво ще ми липсва и ще съм още по-нещастна, когато се омъжа за единствения човек, за когото мога. Благодаря.

Тристан й препречи пътя.

— По дяволите, Зоуи, не това се опитвах да направя!

— Но това постигна — изгледа го намръщено тя. — Само защото искаше да ме разсееш да не задавам въпроси за колоритното ти минало.

— Не беше затова!

— Така ли?

Борейки се със сълзите си, Зоуи си завърза бонето и си сложи ръкавиците.

— Всеки път щом спомена Милош, казваш, че е свързан с моя случай, но когато говори с онази старица, дори не спомена за Дрина, преди аз да те подсетя.

Лицето му посивяваше все повече с всяка изминала секунда.

Зоуи знаеше, че гневът й отчасти се дължи на факта, че Тристан я иска само в леглото си, но не можеше да спре горчивите обвинения, които се изливаха от устните й.

— Ти изобщо смяташе ли да я намериш? Или това беше просто уловка, за да уредиш собствените си дела?

Боно се приближи към нея и я принуди да се отдръпне от вратата.

— Не отидох в Ливърпул, за да намеря Милош, това поне е дяволски сигурно. А днес, когато беше с мен, видя, че прекарах целия ден в опити да открия тази тайнствена Дрина.

— Да, но се сдобихме само с указания как да намерим твоя приятел от момчешките ти години. — Гласът й трепереше. — Заради когото по някакъв начин могат да те арестуват за конекрадство.

— Проклет вечен ад, няма да ме арестуват заради това!

Той се огледа наоколо — търсеше шапката и ръкавиците си.

— Затова ли е всичко? Притесняваш се, че няма да открия проклетата информация, която ти трябва?

— Може би — излъга Зоуи. — С какво ще ми бъдеш полезен, ако се озовеш в затвора?

Един мускул изпъкна на брадичката му.

— Затова е всичко, нали? Все още не ми вярваш.

Нахлупи шапката на главата си и погледът му се плъзна по нея с безочливост, която я накара да настръхне.

— С удоволствие ми позволяваш да те целувам и докосвам, но да не дава Господ да ми се довериш, когато става въпрос за нещо важно.

Обърна се и закрачи към вратата.

Зоуи тръгна след него с усещането, че й прилошава.

— Не е честно! Ти криеш истината, следваш само собствения си план и отказваш да ми обясниш по какъв начин са свързани приятелят ти, твоят полубрат Джордж и моят случай. Смяташ обаче, че трябва просто да вярвам на всичко, което…

— Не ми пука в какво вярваш. — Той стигна до вратата и си нахлузи ръкавиците. — Моето минало си е моя работа. Имам право да го запазя в тайна. Ти ми плати да проуча твоето минало, не моето.

Сграбчи бравата и й отправи студен поглед, който я смрази до костите.

— Така че трябва да решиш. Тази вечер ще говоря с Милош и ще разбера всичко, което мога, за твоята майка. А ти трябва да разбереш дали още си готова да ми се довериш и да ме оставиш аз да се заема с това. Ако ли не, просто ми кажи, когато утре следобед ти дам доклада си на Ротън Роу, и ще прехвърля целия случай на Дом.

— Утре следобед! Но ти трябва да ме вземеш с теб довечера.

— Ти луда ли си? Едва уредих да дойдеш днес. Няма начин да те измъкна от къщата на баща ти посред нощ само за да…

— Откъде да знам, че изобщо ще попиташ за Дрина?

Все още беше разстроена от отказа му да й разкрие истината за миналото си.

— Не искаш да ми кажеш как си свързан с Милош. Откъде да знам, че нямаш планове за него?

Тристан я стрелна с яростен поглед.

— Значи това мислиш за мен. За теб аз винаги ще си остана мръсното копеле, грубиянът без маниери, но облечен като джентълмен.

— Не съм казала подобно нещо — прошепна Зоуи.

— Няма нужда — сряза я той и със замах отвори вратата. — И тъй като очевидно ме смяташ за лъжец и крадец, ще оставя Дом да продължи случая ти.

Той излезе на замръзналата пътека и тръгна към пътя. Краищата на дебелото му палто плющяха на вятъра.

Зоуи повдигна полите си и хукна след него разярена.

— Как смееш да ме обвиняваш за собствения си… за собствения си твърдоглав отказ да ми обясниш какво става? Имам право да знам!

Като истински проклет мъж обаче, той просто продължи напред.

Каретата на херцогинята спря на известно разстояние пред тях и лакеят помогна на Лизет да слезе. Тя се отправи към двама им с усмивка на уста.

— Надявам се, че не съм се забавила — рече Лизет, когато се приближи. — Но се оказа, че гостилницата е по-далеч, отколкото си мислех.

— Няма нищо — процеди Тристан. — Добре сме. Цялата е твоя. Сега тръгвам.

Млъкна и погледна към Зоуи, която тъкмо стигна до тях.

— Утре сутрин ще предам доклада си на Дом. Той може да ти го даде.

Докосна шапката си.

— Приятен ден, милейди — и се отправи с решителна крачка към коня, завързан за едно дърво по-нататък по улицата.

— Да му се не види, Тристан! — изкрещя Зоуи и се втурна след него.

Херцогинята я хвана за ръката.

— Засега го остави. Когато е ядосан, не може да се говори разумно с него.

— Ти не разбираш!

— Разбирам, че няма да постигнеш нищо, ако не го оставиш да му мине гневът.

Лизет погледна към брат си, който вече бе развързал своя жребец и тъкмо се мяташе на седлото.

— Хайде. Да се връщаме у вас. Можеш да ми разкажеш всичко по пътя. А после, ако още искаш да се изправиш лице в лице с мечока, аз ще се погрижа да го кача на някое дърво, за да е безпомощен, става ли?

Той вече се отдалечаваше. Зоуи не можеше да хукне след кон, препуснал в лек галоп. Тя кимна и се остави херцогинята да я поведе обратно към каретата с герба на семейство Лайънс.

Качиха се и потеглиха към Мейфеър. Зоуи се бе превърнала в кипяща маса от чувства — в един момент беше разярена, а в следващия отчаяна и се обвиняваше, задето го притисна. После обвиняваше Тристан, че я съблазни почти докрай, като същевременно отказваше да й разкрие каквото и да било.

И твърдеше, че тя му няма доверие? Той й нямаше и капка доверие!

— И така, кажи ми — подкани я Лизет, — какво е направил брат ми този път?

Може би херцогинята щеше да й разкрие онова, което Тристан не искаше.

— Твърди, че Милош е свързан с моя случай, но не иска да ми каже как. Какво общо има Милош с Тристан, по дяволите?

Лизет потръпна.

— Доколкото разбирам, брат ми всъщност не иска ти да…

— Да разбера, че е откраднал кон от вашия полубрат? И затова е избягал във Франция?

— Нима ти е казал?

Зоуи се замисли дали да излъже. Но й се стори нечестно да се сдобие с информация чрез измама, когато искаше да сложи край на лъжите.

— Не. Научих от баща си, че се носят такива слухове, и трябва да разбера доколко са верни. И доколко са само глупави светски клюки.

Гласът й прозвуча задавено:

— Тристан не иска да ми каже. Ти ще ми кажеш ли?

Херцогинята изглеждаше притеснена.

— Какво може да е толкова важно за твоя случай, че искаш да ти разкрия нещо от историята на собственото си семейство, за което знаят съвсем малко хора? Можеш ли да ми кажеш защо искаш да разбереш?

Зоуи преглътна.

— Иска ми се да можех. Но не става въпрос само за мен. Рискът е прекалено голям и не мога да разкрия тайните си. — Тя посегна и сграбчи ръцете на Лизет. — Но мога да ти кажа, че трябва да разбера не само заради този случай. Твоят брат е… за мен той не е само детектив.

Бог да й е на помощ, вярно беше. Колко ужасяващо! Защото той очевидно не изпитваше същото. Или поне не толкова силно.

— Не мисля, че има значение, но…

— Искаш да знаеш дали не си дарила чувствата си на неподходящ човек — завърши с тих глас Лизет вместо нея. — Дали не си ужасен съдник на човешкия характер.

Зоуи почувства, че гърлото й се задавя от сълзи. Кимна.

Херцогинята се загледа през прозореца. За един дълъг мъчителен миг сякаш обмисляше нещо. Но точно когато Зоуи беше сигурна, че ще й откаже, Лизет се извърна пак към нея и изпъна рамене.

— Много добре — отсече и в гласа й прозвуча леко предизвикателство. — Ще ти разкрия всичко.