Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (9)

8

Ема вечеря сама. След като обяви, че Кени е отишъл да тренира, Патрик й поднесе изумително вкусна салата от спагети с пресен зелен боб, полята с дресинг от зехтин и чесън, хрупкава франзела и за десерт — дебело парче пай с боровинки. Тя изяде вечерята си на остъклената тераса, обзаведена с диван и столове от лъскаво черно палмово дърво, тапицирани със свежа дамаска на бели и зелени ивици. Зад къщата растеше орехова гора, от едната страна се виждаше вътрешен двор с басейн, а от другата в далечината се бе ширнало пасището, опасано с бялата ограда с кротко пасящите коне. Преди вечеря Ема се разходи покрай брега на потока и се полюбува на дивите цветя.

Въпреки спокойната атмосфера и уханния въздух, нахлуващ през мрежестата врата, младата жена се чувстваше неспокойна. Защо Кени не се бе върнал? Макар да му бе заявила, че няма да му се пречка, тайно й се искаше присъствието й да не му е толкова неприятно.

Тя предложи на Патрик да му помогне с разчистването на съдовете, но той решително й отказа, затова Ема разпръсна върху масата бележките за статията си и поработи, докато се стъмни. Нощни пеперудки, привлечени от светлината на верандата, се блъскаха в мрежата на вратата, а в храсталаците свиреха щурци. От време на време Ема чуваше крясъка на нощна птица под акомпанимента на тихото бръмчене на миялната машина. Мирната тишина наоколо й напомняше за „Сейнт Гъртруд“, след като момичетата си легнат да спят.

Но настроението й бе по-потиснато от всякога. Както вървяха нещата, щеше да се върне в Англия с неопетнена репутация. Видя Патрик да прекосява моравата към малкия апартамент над гаража, който й бе казал, че обитава.

— Имаш ли номера на Тори? — подвикна тя импулсивно.

— Има залепен списък отстрани на хладилника.

След няколко минути сестрата на Кени отвърна на позвъняването й.

— Не, нямам никакви планове — осведоми я Тори, след като Ема й обясни какво иска. — Но не мисля, че баровете на Уайнет ще са по твой вкус.

— Какъв е смисълът да отидеш на почивка, ако не пробваш нови забавления?

— Ами добре. Ако си сигурна, ще дойда да те взема след половин час.

Ема облече джинсите, които бе купила предишния ден, и бяла плетена блузка, достатъчно къса, за да се вижда тънка ивица от кръста й, и достатъчно тясна, за да подчертава гърдите й. Въпреки че късите ръкави скриваха голяма част от татуировката със знамето на щата Самотна звезда, банерът с името на Кени оставаше открит. Унизително, но необходимо, реши младата жена, като се закле да не се поглежда в огледалото. Надяваше се копоят на Бедингтън да е достатъчно съобразителен, за да вземе фотоапарат.

Тори се появи с тъмносиньо беемве, което шофираше с опасно висока скорост. Ема затвори очи и вкопчи пръсти в дръжката на вратата.

— Струваш ми се нервна.

— Не обичам особено колите.

— Това затруднява живота, особено в Тексас — рече Тори поучително и намали скоростта.

— Както и навсякъде другаде.

Сега, след като вече не се движеха толкова бързо, Ема се успокои достатъчно, за да огледа спътницата си. Тори носеше тюркоазно боди с плътно прилепнали черни джинси, очертаващи безкрайно дългите й стройни крака. На кръста й проблясваше колан от метални раковини, а от ушите й се полюшваха мексикански сребърни обици. Тя изглеждаше богата, прелестна и дива. На Бедингтън нито за миг не би му хрумнало да предложи на Тори Травълър да стане негова съпруга.

Тори погледна в огледалото за обратно виждане.

— Трябва да се научиш да шофираш.

— Ъъъ…

— Наистина. Аз мога да те науча.

— Много мило от твоя страна, но не смятам, че е нужно.

— Дяволът здравата те е хванал, нали?

— Предполагам.

— Зная какво е.

Ема долови тъга в гласа й и нещо й подсказа, че бракът с Декстър О’Конър не е единственото, което измъчваше Тори. Зад външното й безгрижие и маниерите на богата разглезена наследница се криеше огромна болка.

— Добре ли се разбираш с Патрик? — поинтересува се Тори. — Той се отнася прекалено закрилнически към Кени и може да се стори доста странен на тези, които не го познават.

— Той беше много мил и услужлив с мен — заяви Ема.

Тори се засмя.

— Татко направо пощурява, задето единственият му син живее в ранчо в компанията на гей, който не се крие. Но всички знаят, че Патрик е най-добрият иконом в областта. А ако ме питаш, денят, в който Кени го спаси, беше щастлив и за двамата.

— Как го е спасил?

— Патрик пътувал с колата наоколо, обикаляйки крайпътните заведения, за да прави снимки за книгата си — от онези така наречени развлекателни книги с цветни снимки и кратки текстове, които често можеш да видиш по масите на кафенетата и ресторантите. Спрял в едно заведение близо до каменна кариера и се натъкнал на шайка местни работници, които решили да докажат мъжкарството си, като го пребият. Четирима срещу един. Кени се появил точно навреме. Той не може да понася подобни издевателства. Направо го влудяват.

— И какво е направил?

— Достатъчно е да знаеш, че Кени рядко избухва, но когато това стане, по-добре да не си насреща му. Историята завършила с това, че той отвел Патрик в ранчото, за да дойде на себе си, а когато на следващата сутрин се събудил, в кухнята го очаквала тава с прясно опечени канелени кифлички, току-що извадени от фурната. Кени вдъхнал божественото ухание и тутакси наел Патрик за иконом. Разбира се, имаше куп сплетни за това, без да се смятат неприятностите с ПГА, които Кени имаше, когато историята за побоя в крайпътното заведение цъфна по първите страници на вестниците.

— Брат ти е постъпил много благородно.

— И аз мисля така. Но получи доста упреци. Кълна се, че ако слушаш местните, единственото добро качество на Кени е да печели голф турнири.

— Хората не го ли харесват? Това ме изненадва.

— О, не. Обичат го. Всички знаят, че е направил за местната общност много повече, отколкото всички нас, взети заедно. Той построи културен дом, осигури началното финансиране за новата библиотека и още куп такива неща. Освен това участва в почти всяка местна благотворителна кампания. Но осъждането и критикуването на Кени толкова дълго е било любимо занимание на хората тук, че сега им е трудно да спрат.

— Но защо?

— Жителите на Уайнет имат слонска памет, а и още не са му простили за щуротиите и белите му в детството. Все още държи рекорда за отстраняване от занятия в гимназията. А пенсионираният полицейски началник може да ти разкаже такива истории, че косата ти ще настръхне. Изглежда, всички в този град му имат зъб. Джуди Уибър постоянно му напомня, че е преписал контролното й по математика в четвърти клас, а после убедил заместничката на учителката, че Джуди е преписала от него. В шести клас открадна от Ханг Арън бейзболната му карта с автограф на Боб Фрейзиър и после я скъса. Крадеше парите за обяд на съучениците си, чупеше играчките им, сменяше гаджетата си като носни кърпички и оставяше след себе си само разруха и опустошение, докато накрая Дали не го взе под крилото си след смъртта на майка ни.

Значи Дали Бодин беше тайнствената личност, за която Кени бе споменал по-рано през деня. Очевидно отношенията на Кени със съпруга на Франческа бяха доста по-сложни, отколкото Ема предполагаше.

— Въпреки това той явно е бил образцов гражданин след тийнейджърските си години. Струва ми се, че хората би трябвало веднъж завинаги да загърбят миналото и да му простят.

— Кени няма нищо против да го поднасят за миналото му. А и той може вече да е образцов гражданин, но със сигурност има доста недостатъци в характера. В случай че не си забелязала, брат ми е много мързелив.

— Забелязах — промърмори Ема сухо. — Все пак мързелът не е чак такова голямо престъпление.

— При него понякога е. Той просто… не зная. Трудно е да се обясни. От нищо не се интересува, освен от голфа. Именно заради това онзи кръвопиец, менажерът му, източи толкова много от парите му. Кени дори не си е дал труда да го провери.

Ема си спомни сухото му, лаконично описание на разглезеното, богаташко мамино синче, какъвто е бил някога. Нямаше нито капка снизхождение към обстоятелствата, довели до лошото му поведение. И макар Ема да не смяташе, че възрастните имат право да използват тежкото си детство като извинение за провалите в живота, в работата си неведнъж бе ставала свидетел какво разрушително въздействие може да има родителската некомпетентност и криворазбраната обич. Не мислеше, че човек цял живот трябва да се чувства виновен и да се самонаказва заради това. Ала, изглежда, Кени правеше точно това.

— Той се дистанцира от всичко, освен от голфа — подхвана Тори. — Особено от жените. Отнася се с всяка своя приятелка като с кралица — купува й скъпи подаръци, изпраща й цветя, но в мига, в който тя започне да се надява, че връзката им е сериозна, той изчезва от сцената.

Ема разбра, че Тори й отправя деликатно предупреждение, но не каза нищо.

— Всички на този свят искат да са приятели с Кени — продължи Тори, — но аз съм единствената, която той допуска до себе си, при това не много близо. Никога не съм познавала мъж, толкова твърдо решен да стои настрани от останалите. Предполагам, че се страхува, че ако се привърже прекалено към някого и започне да изпитва по-дълбоки чувства към него, той ще започне да го манипулира, както правеше майка ни. Кени възмъжа трудно и определено няма да позволи на никого да застраши независимостта му.

— Каква тъжна ирония на съдбата, че някой с толкова страхотен вроден чар е така самотен.

— Кени е най-дружелюбният човек на земята, докато някой не го настъпи по болното място или не се опита прекалено много да се напъха под кожата му. Тогава той използва вродения си чар, за да издигне преграда между себе си и този човек. Или се прави на глупак. А това ме подлудява, тъй като той е най-умният мъж, когото познавам. Брат ми прочита една книга с такава лекота и настървение, както друг ще омете пакетче чипс.

Тори замълча. Ема се замисли дали да не каже на сестрата на Кени, че тя няма никакво намерение да се забърква в любовна афера с брат й, но не искаше да изглежда глупава.

— Този живот наистина е странен — въздъхна Тори. — За разлика от Кени, вторият ми бивш съпруг е имал идеално детство, а се е превърнал в неморален гадняр. Човек никога не може да бъде сигурен с хората.

— Отдавна ли си разведена?

— От една година, но се разделихме преди това. Томи беше женкар. Татко ме предупреди да не се омъжвам за него, но аз не го послушах. — Лицето й помръкна. — Може би, ако му бях родила дете, Томи щеше да се кротне, но не се получи.

— Съмнявам се, че едно бебе би го накарало да стане верен съпруг.

— Зная, че си права. Все пак е неприятно два пъти да си неудачница в брака. — Тя прокара ръка през косата си. — Първият ми съпруг беше студентската ми любов, която много скоро изчезна. Той пиеше и когато се напиеше, побесняваше и чупеше всичко в апартамента. Не продължи и година. — Протегна ръка към радиото. — Татко твърди, че на мен не може да ми се има доверие, когато става дума за мъже, затова иска да се омъжа за Декстър. Но аз не… — Тори погледна в огледалото за обратно виждане, ръката й застина върху бутоните на радиото и тя се намръщи. — Онзи кучи син ме следва, откакто излязохме от ранчото. Кълна се, че беше паркирал наблизо и чакаше да потеглим.

— Наистина ли? — Ема се извъртя да погледне и видя тъмнозелен форд таурус. — Мислиш ли, че ни следи?

— Възможно е.

Устата на Ема пресъхна. Копоят на Бедингтън беше на поста си.

 

 

Уайнет, Тексас, беше очарователен стар град, със сенчест площад в центъра и оживена търговска зона с малки, приятни магазинчета, които големите търговски центрове още не бяха погълнали. Тъй като на път за ранчото Кени бе заобиколил Уайнет, сега Ема за пръв път имаше възможност да разгледа града и Тори я разведе с колата из по-интересните места. Обиколката им свърши в уютна кръчмичка, наречена „Роустабаут“, където свиреха кънтри музика. Зеленият таурус ги следваше през целия път.

Когато влязоха в заведението, Ема не спираше да се оглежда през рамо, за да види кой ще влезе след тях.

— Тук вечерно време се събира почти целият град — осведоми я Тори. — Кръчмата е от незапомнени времена.

За разлика от уютните пивници в Лоуър Тилби, залата на „Роустабаут“ беше просторна, с дълга дървена скамейка пред бара в дъното. Ема видя две билярдни маси и малък дансинг с джубокс, от който се носеше кънтри музика. Макар че не беше почивен ден, повечето от масите бяха заети, както и сепаретата покрай едната стена.

Ема отново се озърна крадешком през рамо. Този път видя едър здравеняк с риза на цветя тъкмо когато влизаше през вратата. Космите на врата й настръхнаха, когато непознатият се втренчи в нея, а сърцето й ускорено затуптя. Това ли беше шпионинът на Хю? Шофьорът на зеления таурус?

Докато прекоси помещението на път за бара, Тори пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително.

— Ей, вие, слушайте!

Въпреки че джубоксът продължи да свири, разговорите стихнаха и всички погледи се насочиха любопитно към нея.

— Това е лейди Ема — оповести Тори. — Гостува за няколко дни на Кени, който е обещал да я разведе наоколо. Тя е от Англия. Освен това, въпреки онази татуировка на ръката, е истинска, жива аристократка. Лейди Ема, кажете няколко думи на тези недодялани простаци, за да загреят, че не сте менте.

— Очарована съм да се запозная с всички вас — издума Ема смутено. Опита се да придърпа ръкава надолу към лакътя, но не успя и неколцина от клиентите приковаха погледи в татуировката й. Въпреки това британският й акцент, изглежда, ги впечатли.

Тори улови ръката й и я поведе към бара.

— Джоуи, ако обичаш, ще ми налееш ли чаша шардоне? Лейди Ема, вие какво бихте искали?

— Джин с тоник, моля — поръча Ема, въпреки че не харесваше джин с тоник, както между впрочем и коктейла „Маргарита“, но искаше всички да я видят, че пие. В същото време срамната татуировка на ръката й бе постоянно напомняне, че трябва да остане трезва, и тя реши щом й се удаде възможност, да зареже джина и да го замени скришом с вода.

Барманът им сервира питиетата и неколцина от клиентите на заведението се приближиха, за да се запознаят лично с новодошлата аристократка. Тори най-чинно и почтено ги представи. Един от мъжете й предложи да заключи в сейф скъпоценностите си, преди Кени да ги е отмъкнал, а някаква жена я предупреди да не скача заедно с него на въже, защото той обезателно ще я препъне. И двата коментара предизвикаха многозначителния смях на тълпата.

Накрая Тори я поведе към масата в ъгъла, където седеше самотен млад мъж, на около двайсет години, и отпиваше от бирата си. Докато приближаваха, Ема неволно се запита дали във водата на Уайнет има нещо особено, заради което тук се раждаха толкова красиви хора. Първо Кени, после Тори, а сега и този привлекателен младеж. Имаше вълниста кестенява коса и мъжествени черти, включващи високи скули и масивна квадратна брадичка. Раменете му бяха широки, а тялото — стройно и мускулесто.

— Здравей, Тед. Как си? — Без да дочака покана, Тори се настани на масата и с жест подкани Ема да седне.

— Не се оплаквам. А ти?

— Все същото. Все същото. Това е лейди Ема.

Ема кимна, а Тед погледна татуировката и я дари с ленива, обаятелна усмивка, която я накара да съжали, че не е с десет години по-млада.

— Госпожо.

— Той е само на двайсет и две — поясни Тори, сякаш прочела мислите на Ема. — Какво наказание за нас, нещастните по-възрастни жени, нали?

Тед се усмихна и забоде поглед в бирената бутилка.

— Виждал ли си Кени? — попита Тори.

— Беше тук преди минута.

Новината, че Кени се шляеше из града, без да я покани, неприятно я подразни. Май се налагаше да спомене отново името на Франческа, за да му напомни кой дърпа конците.

В този миг, сякаш го бе призовала с магическа пръчка, се появи Кени и пое с ленива крачка през заведението. В едната си ръка държеше бутилка с бира, а в другата се полюшваше стик за голф. Пътьом го подхвърли на бармана, който го скри зад бара.

Очите му се присвиха, когато съзря Ема, сетне погледна към Тед.

— Ти ще даваш следващия урок на игрището. Ранди Еймс не ме оставя на мира, за да му помогна да оправи слайса^[1] си, а изобщо не изпълнява указанията ми. Може би ти ще имаш повече късмет.

— И ти ли си голфър? — поинтересува се Ема, съзнателно пренебрегвайки Кени, който се пльосна на стола до нея.

— Играя по малко — отвърна Тед скромно.

Въпреки че изговаряше фразите като истински тексасец, липсваше му типичното провлачване, което й се стори любопитно.

Кени изсумтя предизвикателно.

— Три поредни години Тед е начело на аматьорите в щата. Вторият най-добър голфър, играл някога за Тексаския университет.

— Последното е спорно — вметна Тори и стрелна брат си с лукав поглед. — Тед се изхитри да стане три пъти шампион на Националната студентска спортна асоциация по голф, за разлика от един друг общ познат, чието име не ми се ще да назова, който спечели само две шампионски титли при индивидуалните спортове. Освен това Тед успя да се дипломира, за разлика от въпросния индивид, който не си даде този труд.

— Колежът изисква твърде много усилия — промърмори Кени и се почеса по гърдите. — Що се отнася до мен, въпросът кой е най-добрият е отдавна решен. — Изгледа самодоволно Тед. — Само на един от нас му стигна смелост да стане професионалист.

Тед се усмихна със свенливата си усмивка.

Тори се извърна към Ема.

— Виждаш ли, Тед е гений интелектуалец, който през целия си живот досега се е разкъсвал между голфа и науката. Хората тук го смятат за някакъв вид генетична аномалия. Дори родителите му.

Вместо да се обиди, Тед кимна.

— Абсолютно вярно.

— Той току-що получи едновременно степен за бакалавър и магистър. — Гордостта в гласа на Кени бе толкова явна и Ема разбра, че между двамата мъже съществуват по-специални отношения. — Ако не играеше в университетския отбор по голф, сигурно щеше да се дипломира много по-рано.

— Не виждам защо да бързам.

— Точно това ти казах и аз — съгласи се Кени със задоволство.

Ема се престори, че отпива от питието си, докато тримата си бъбреха с непринудеността на хора, които отдавна се познават. Тори беше тази, която заговори за временното отстраняване на Кени.

— Не е честно — възмути се тя. — Всички знаят, че Кени никога не би ударил съзнателно жена. Той ги подлудява с изневерите си, но не би им посегнал.

Брат й доби раздразнено изражение.

— Първоначално не бях отстранен заради това, а и откакто станах на шестнайсет, не съм изневерявал на жена, на която държа. — Погледна към Тед. — Кълна се, не е зле някой здравата да натупа устатата ми сестра.

— Не гледай мен. Аз се страхувам от нея.

Тори се наведе и целуна Тед по бузата.

— Ако беше само с няколко години по-стар, сладурче, щях да ти покажа какво значи да се забавляваш.

— Съмнявам се, че щях да оцелея.

— Ако питаш мен — намеси се в разговора Кени, — Антихриста преживява нещо като криза на средната възраст. Тази година кучият син навършва петдесет. Мисля, че заради това се е смахнал.

Тед наклони стола си назад и изпъна крака.

— Той просто ти е бесен, това е всичко.

— Нарича се злоупотребяване с власт — изръмжа Кени. — Мисли се за президент на Щатите.

Тед се усмихна.

— Говоря сериозно — не мирясваше Кени. — Всички членове на ПГА очакват справедливост от комисаря. Дори и да е само временно изпълняващ длъжността, поне би трябвало да се преструва на безпристрастен.

В този миг Ема забеляза мъжа в пъстроцветната риза, който ги бе последвал в бара, и осъзна, че непознатият я наблюдава внимателно от другия край на заведението. Обхвана я приятна възбуда. Той наистина беше копоят на Бедингтън!

Знаеше, че трябва да се възползва максимално от момента, но не й хрумна нищо по-оригинално, освен да грабне чашата си с джина с тоник и да отпие солидна глътка. Подобна демонстрация беше по-скоро жалка, отколкото скандална, ала мозъкът й не успя да роди нищо по-добро. И изведнъж я осени блестяща идея, въпреки че не й се искаше да го прави. Ала още по-малко искаше да се омъжи за Хю.

Събра сили, стана от стола, обви ръка около шията на Кени и се настани уютно в скута му.

Веждите му отхвръкнаха нагоре.

— Да не би да пропускам нещо?

Ема изви уста в нещо, което се надяваше да мине за съблазнителна усмивка, и се опита да говори, без да движи устни.

— Незабавно ме целуни.

— Няма да стане — отряза я той.

— Защо?

— Защото не ми харесва поведението ти.

Тя наистина си бе позволила да се държи малко властно, но само защото се чувстваше нервна.

— Извинявай.

Погледът му се прикова върху устните й.

— Добре, ще те целуна.

Здравенякът се обърна и Ема тутакси се изстреля от скута на Кени.

Той я изгледа намръщено, докато тя се пресягаше към чашата си с джин с тоник.

— Пак ли си пияна?

— Разбира се, че не.

— Хубаво. Защото в Уайнет няма дори наполовина прилично студио за татуировки.

Здравенякът се премести по-близо до джубокса, но продължаваше да я наблюдава. Беше почти плешив, с издадена челюст и жалки останки от сламеноруса коса.

Ема се замисли, сетне се обърна към Тед.

— Искаш ли да потанцуваме? — На Бедингтън определено нямаше да му се понравят танцовите й изпълнения, особено с толкова млад мъж за партньор.

— С удоволствие — откликна младежът.

— Той е ужасен танцьор — предупреди я Тори. — Ако искаш да се поразкършиш с някой наистина добър, по-добре избери Кени.

— Но тя покани мен — обиди се Тед, — а не този Джон Траволта.

— Краката са си ваши, лейди Ема — сви рамене Тори.

Въпреки че Ема не гледаше към Кени, усети втренчения му поглед, докато ставаше от масата. Тед улови ръката й и я поведе към дансинга. Двамата се завъртяха под звуците на нежната балада, а Ема бе завладяна от необикновено усещане — за пръв път танцуваше в обятията на секси млад мъж. Много млад, напомни си тя.

И много секси.

Тед й се усмихна и я попита дали й харесва Тексас.

Тя му се усмихна в отговор и отвърна, че много й харесва. Той пожела да узнае приятно ли е било пътуването й от Далас и какво й е мнението за Съединените щати. Двамата си бъбреха непринудено като стари приятели.

Бавната мелодия се смени с бърза. Танцуващите се прегрупираха и се подредиха в редица.

— Май ще е по-добре да пропусна този танц — въздъхна Ема със съжаление.

— Аз ще ти покажа стъпките — успокои я Тед. — Тори е права. Не съм голям танцьор, но този танц никак не е труден. — Отведе я настрани и тя много бързо схвана стъпките.

Когато се върнаха на дансинга, Ема зърна Кени и Тори да танцуват заедно. С блестящите си черни коси и вродена грация, двамата се движеха като огледални отражения един на друг. Кени се засмя на забележката на една жена, преминаваща с бърза стъпка покрай него. Тори флиртуваше с по-възрастен мъж с каубойска шапка. Изглеждаха красиви, богати и като че ли малко преситени. Напомняха й за Гетсби и Дейзи Бюканън, пренесени в тексаски кънтри бар.

Музиката забави ритъм. Ема понечи да се върне на масата, но Тед я дръпна за ръката.

— Само още един танц, лейди Ема. Хареса ми да танцувам с вас. Винаги ми допада, когато дамата води в танца.

Тя се засмя и се плъзна в обятията му. Хубаво беше да е с човек, който се наслаждава на компанията й. Но едва направиха няколко стъпки и Кени потупа Тед по рамото.

— Смяна на кавалерите, малкият, а ти можеш да се върнеш на масата и да се позаяждаш малко с Тори.

— Не искам да се заяждам с Тори — отвърна Тед миролюбиво. — Много по-приятно ми е с лейди Ема.

— Не се съмнявам, че и на нея й е приятно с теб, но в момента ти предлагам да се оттеглиш.

Ема изтръпна тревожно, когато видя продължителния, твърд и преценяващ поглед, с който Тед измери Кени. В този миг младежът изглеждаше много по-възрастен от своите двайсет и две години.

— Крайно време е да си оправим сметките.

— Само кажи кога.

— Утре сутринта, в седем.

— Дадено.

Ема вдигна ръце.

— Веднага престанете!

— Да престанем с какво? — намръщи се Кени.

— Да се заплашвате един друг! Държите се като деца.

— Ние не се заплашваме. Ние ще играем голф.

— Аз ще играя голф — уточни Тед. — Ще видим какво ще направи този Джон Траволта. — Усмихна се мило на Ема и се отдалечи.

Докато го изпращаше с поглед, Ема усети как коленете й омекват. Щом Тед, още на двайсет и две, умееше да разтапя жените, какво ли щеше да стане след десет години?

Кени я прегърна и коленете й отново омекнаха. Подразни я инстинктивното привличане, което изпитваше към него.

— Не се зазяпвай толкова, лейди Ема. Слез на земята.

— Моля?

— Не се прави на глупачка. Зная точно какво правиш. Мислено пресяваш кандидатите, които да те отърват от твоята… сещаш се какво. Твоята девственост — додаде той, в случай че Ема не е разбрала. — И моят млад приятел току-що оглави списъка.

— Не говори глупости. Той е твърде млад — възмути се Ема, но не устоя пред изкушението да уточни: — Но много секси.

— Да, така е, но един съвет от мен… на твоята приятелка Франческа едва ли ще й се понрави много, ако се опиташ да съблазниш малкото й момче.

Ема се препъна.

— Малкото й момче?

Партньорът й ловко я поведе в ритъма на танца.

— Да не споменавам как ще реагира Антихриста за това. Той се гордее изключително много със сина си.

— Той е техен син? — примигна слисано Ема. — О, боже… Тя винаги го е наричала Теди. Никога не съм мислила…

— Тиодор Дей Бодин. Единственото дете на Франческа и знаеш на кого.

— Останала съм с впечатлението, че синът им е много по-малък, още дете. Никога не съм мислила…

— Е, крайно време е да започнеш да мислиш, госпожо Робинсън^[2], защото той определено не е дете и за теб е забранен плод.

— Изобщо не съм имала намерение да го съблазнявам. Той е достатъчно млад, за да ми бъде ученик. Как можа да ти хрумне такава гадост?

— Нужно ли е да ти напомням за един злополучен инцидент отпреди две нощи?

— Онова беше различно. Аз смятах да ти платя.

Кени се ухили, сетне плъзна ръката си надолу по гърба й. Дланта му се спря точно върху тесния гол участък между блузката и колана на джинсите. Ема не бе сигурна дали беше случайно, или не, но по тялото й отново пробягаха неканени тръпки.

— До тази минута изобщо не ми бе хрумвало, че толкова отчаяно копнееш за секс и си готова да уловиш в мрежите си едно от невинните деца на нашия град — изрече той с дълбок, леко дрезгав глас.

— Той едва ли е…

— Предполагам, че в крайна сметка ще се наложи да зарежа принципите си и да скоча в леглото с теб.

Тя отново се препъна и едната му черна вежда се повдигна многозначително.

— Макар че, ако трябва да съм честен, не съм сигурен дали си струва тежкия труд да те отървавам от твоята… сещаш се какво. Въпреки това предполагам, че в живота на всеки мъж идва един съдбовен момент, когато се налага да се пожертва заради благото на общността.

Ема злостно го настъпи по крака.

— Извинявай.

— Направи го нарочно!

— Разбира се, че не съм!

Кени не каза нищо, само изпусна дълга, изтормозена въздишка и в същото време пъхна палеца си под долния край на блузката.

— Добре, ти печелиш. Ще ти позволя да ме използваш за сексуална играчка.

Макар да разбираше, че той се шегува, Ема усети приятно присвиване в стомаха. В следващия миг се замисли сериозно дали да не грабне халба бира от една от масите и да не я излее върху главата му. Няма ли край наглостта на този мъж?

— Благодаря, но не бих искала да те затруднявам.

Той я привлече по-близо, така че гърдите й се притиснаха в неговите.

— Няма да е голямо затруднение. Аз просто ще лежа в леглото и ще те оставя ти да свършиш цялата работа. Навярно така най-много ще ти хареса.

Преди Ема да измисли подобаващ отговор, Кени спря да танцува.

— Мамка му. Тъкмо си мислиш, че можеш да се отпуснеш и…

Ема вдигна глава и видя разрошен мъж, около трийсетгодишен, с размъкнат памучен панталон, изпомачкана синя риза, тип „Оксфорд“, и очила с телени рамки, да приближава масата на Тори и Тед. Тед тутакси стана и му подаде ръка, очевидно зарадван.

Обаче Тори, изглежда, не споделяше възторга му. Изправи гръб и изгледа новодошлия с неприкрита злоба.

— Това е Декстър О’Конър — обясни Кени. — Наследникът на „Ком Нешънъл“, избраникът на Тори и най-големият смотаняк и умник в Уайнет, щата Тексас. В повечето случаи Тед е единственият в целия окръг, който загрява какво говори Декстър.

Декстър О’Конър й напомняше за Джеръми Фокс. И двамата бяха симпатични и завеяни, с вечно раздърпани дрехи, само че този мъж бе по-висок и по-слаб. Костеливото му лице на учен беше леко издължено, но привлекателно. Имаше високо, интелигентно чело, раздалечени очи и разрошена кестенява коса. Не й бяха нужни повече от няколко секунди, за да реши, че Декстър О’Конър е точно типът мъж, който винаги я бе привличал.

Кени я пусна.

— По-добре е да отидем при тях, преди Тори да отхапе прекалено голяма хапка от него и да остави горкия кучи син да умре от загуба на кръв. — Приближи към масата като някой Зоро, раздаващ справедливост. — Какво, по дяволите, правиш тук, О’Конър?

— Декс дойде да се види с мен — уточни Тед. — Двамата с Тори сте излишни, така че по-добре изчезвайте. Лейди Ема, вие можете да останете.

— Благодаря ти — усмихна му се Ема.

Тед я представи, а Декстър О’Конър я удостои с кратък преценяващ поглед, преди да й кимне учтиво. Нещо в маниерите му я изпълни със симпатия към него. Той свали очилата си, разкривайки красиви сиви очи. Извади от джоба си носна кърпа и се зае да лъска стъклата.

— Всъщност бих предпочел Виктория и Кени също да останат. След като всички сме тук, мисля, че е подобаващо да се опитаме да постигнем известно взаимно разбиране.

— Чу ли това, Кени? Подобаващо. Говори така, сякаш е погълнал проклетия речник. И се кълна в бога, Декстър, че ако още веднъж ме наречеш Виктория, ще те направя на пух и прах.

— Съмнявам се, че е възможно. — Той отново надяна очилата. — Аз съм малко по-едър.

Тори се свлече в стола и се хвана за главата.

— Господи… Ти си такъв тъпак.

— Той е умен тъпак — изтъкна Тед. — И за разлика от теб Декс е спечелил своя дял от семейните пари.

— Млъквай, малък глупчо. — Тори посегна към пакета с цигари, но Декс го грабна преди нея.

— Наистина не ми харесва, че пушиш, Виктория.

— Това вече преля чашата! — изръмжа тя, скочи на крака и се хвърли да го души.

Кени едва успя да я улови за кръста, преди тя да вкопчи пръсти в гърлото му.

— Успокой се. Знаеш колко мразиш да цапаш дрехите си с кръв. — Изгледа предупредително Декстър, докато Тори се извиваше в ръцете му. — По-добре да се махнеш оттук, Декс. Не зная още колко дълго ще мога да я удържа.

— Не виждам причина да си тръгна — възрази Декс. — Налага се да обсъдя нещо с нея. Нямам нищо против и вие да слушате.

Когато яростното ръмжене на Тори стана по-силно, Тед се изправи.

— Ти си прав, Кени. Някой трябва здравата да я натупа. Аз ще я отведа, докато страстите й се поохладят. — Той въздъхна. — Въпреки че не ми се ще да го правя. — Сграбчи Тори през кръста, точно под ръката на Кени, и я дръпна. — Да вървим да поиграем на джагата. И този път ме остави да спечеля.

Тори хвърли отровен поглед на Декстър, докато Тед я извличаше от бара.

Ема наблюдаваше Декстър с интерес. Предполагаше, че всичко в Тексас ще е много живописно и необикновено, но не беше очаквала да се озове насред такава завладяваща драма. Все едно отново гледаше сериала „Далас“, само че с много по-мили герои. Е, по-мили, ако не се брои Кени Травълър.

В този миг забеляза, че плещестият непознат ги наблюдава, и сърцето й трепна от обзелата я възбуда. Бедингтън щеше да се ужаси, че е взела дейно участие в подобна скандална сцена.

Кени се свлече на стола.

— Бих те посъветвал да избягваш тъмните улици, Декс. Тя се бие като истински мъж.

— Сигурен съм, че двамата й бивши съпрузи са го изпитали на свой гръб. — Декстър се настани на стола, освободен от Тори. — Не се боя от сестра ти, Кени. Мисля, че ти е ясно. По-скоро тя ужасно се страхува от мен.

Кени се ухили и поклати глава.

— Вярвай го, щом искаш.

— Трябваше да го очаквам — промърмори Декс примирено. Обърна се към Ема. — Отдавна ли познавате Виктория, лейди Ема?

— Просто Ема. Тази сутрин се запознахме.

— Предполагам, че е твърде скоро, за да придобиете някакво влияние над нея. Колко жалко. Струвате ми се доста уравновесена и здравомислеща.

Кени вдигна рязко ръка.

— Не се въодушевявайте, лейди Ема. „Уравновесена и здравомислеща“ не се равнява на „консервативна“, така че не бързайте да сваляте дрехите си.

— Нямам никакво намерение да ги свалям.

Декс я погледна с нараснал интерес.

— Защо просто не оставиш Тори на мира? — попита го Кени.

— Не е толкова просто. Не забравяй, че са замесени бащите ни.

— Ако имаш достатъчно смелост, Декс, ще им кажеш и на двамата да вървят по дяволите, вместо да им позволяваш да издевателстват така над Тори.

Декстър изгледа Кени с продължителен, неразгадаем поглед.

— Предполагам, че реакцията ти не би трябвало да ме изненадва. — Той сви рамене и стана. — По-късно ще поговоря с теб. Радвам се, че се запознахме, Ема. Очаквам с нетърпение да се видим отново. — Кимна към Кени и без да погледне джагата, се насочи към изхода.

— Коравосърдечен кучи син.

— Намирам го за много приятен — възрази Ема.

— Предположих, че ще го харесаш. Той е точно твоят тип.

— Напълно.

— Да не би да долавям в очите ти многозначителния блясък на ловец, надушил плячката?

Ема не отговори и той се намръщи.

— Първо си набелязваш нашето малко момче, а сега си взела на мушката Декс. Никой не може да те упрекне в прекалена придирчивост.

Но Ема нямаше да се поддаде на заяждането му.

— Отчаяните жени не могат да проявяват придирчивост.

— В такъв случай да потанцуваме, за да те разсея от мрачните мисли — заключи той с неохота, давайки й ясно да разбере, че й прави голяма услуга.

— О, не — усмихна му се тя мило. — Ще ти струва твърде много усилия.

Думите й толкова го вбесиха, че чак зъбите го засърбяха. По дяволите, имаше нещо в тази жена, което го влудяваше. Искаше тази вечер да се махне от нея, но тя бе цъфнала тук. А най-лошото беше, че една част от него се радваше на присъствието й, и това го вбесяваше и го караше да се държи зле. Не искаше да си признае, че му е приятно да види девствената директорка.

Тя не криеше неодобрението си към него и на Кени никак не му се нравеше мисълта, че за нея той не е нищо повече от сексуално удобство, макар че и за него тя бе същото. Или поне той така си мислеше.

Кени не бе свикнал жените да го смущават и объркват, и мислите му се насочиха към персоната, която го бе насадила на тези пачи яйца. Ако не беше Франческа, той може би щеше да успее да склони Ема да се позабавляват дискретно, без никакви усложнения и обещания. Двамата можеха взаимно да се използват и сетне да забравят за случката. Но съпругата на Дали, която повече от всеки друг притежаваше таланта да изравя най-интимни подробности от живота на другите, никога нямаше да му прости, ако се възползва от приятелката й. И нямаше никакъв смисъл да убеждава Франческа, че Ема е започнала цялата история, когато се опита да купи тялото му.

Изведнъж почувства, че не му достига въздух, сякаш е бил натикан в малка стая, без прозорци и изход. Лейди Ема беше прекалено властна, прекалено упорита, една от онези жени, които се качваха на главите на мъжете, довеждаха ги до лудост с капризите и изискванията си, докато не ги стъпчат окончателно под чехъла си. Изпълнен с чувство на безсилие, Кени доста грубо я дръпна да стане на крака и я повлече обратно към дансинга. Само след няколко секунди кръвта му отново кипна.

— Престани да се опитваш да водиш!

— Тогава се движи по-бързо.

— Това е балада.

— Но не означава, че трябва да заспиш на дансинга.

— Не съм заспал! Кълна се… — Ала всички мисли се изпариха от главата му, когато косата й докосна леко брадичката му.

За миг бе готов да се закълне, че го лъхна ароматът на теменужки, което беше много странно, тъй като нямаше ни най-малка представа как ухаят теменужките. Въпреки това Кени беше убеден, че ухаят точно като лейди Ема.