Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (25)

24

Като видя потресеното лице на Ема, Кени разбра, че трябва да действа светкавично, но не можеше да го стори, докато семейство Бодин му дишаше във врата. Те бяха твърде непредсказуеми и той нямаше никаква представа чия страна ще вземат. Освен това самодоволната физиономия на Франческа го разсейваше. Кени започна да се чуди дали тя наистина беше толкова некадърна с патъра, колкото изглеждаше.

— Махаме се от тук.

Той почти повлече Ема към клуба, обхванат от нетърпение, което дори не се опита да си обясни. Обикновено щеше да отиде в съблекалнята, да си вземе душ и да се преоблече. Но не и днес. Днес щеше да й се наложи да го приеме мръсен и потен, тъй като нямаше да я изпусне от поглед, не и докато не я накара да разбере, че той я обича и двамата са женени сега и навеки. Не и докато Ема не осъзнае, че ги очаква щастлив съвместен живот и ранчо, пълно с щъкащи малчугани.

Представата за бременната с неговите деца Ема бе толкова примамливо трогателна, че проклетите му очи се наляха с предателски сълзи. Трябваше да я отведе от тук, докато не се е изложил докрай пред целия свят. Само че… беше оставил ключовете за колата в шкафчето си в съблекалнята.

— Чуй ме, Ема. Застани до онези колички за голф и ме почакай малко, докато изтичам да взема ключовете за колата. Не мърдай от там! Разбра ли ме?

Тя го изгледа студено.

— Откакто се запознахме, все не съумявам да те разбера.

Отговорът не беше особено окуражаващ, но Кени реши да рискува и отново докосна стиснатите й, неподатливи устни.

— Напротив, разбираш ме отлично, любима. Разбираш ме по-добре от всеки друг на този свят. — Заотстъпва към вратата на клуба. — Моля те, почакай ме там.

Обърна се и влетя в спортния магазин, без да си дава труд да изтрие мръсните си обувки, и се втурна към съблекалнята. Никой в „Уиндмил Крийк“, нито в целия Уайнет не го бе виждал някога да се движи с такава скорост.

Ръцете му трепереха и ключалката заяждаше, но въпреки това не се забави повече от две минути. Но когато се върна, тя беше изчезнала.

Имаше само едно обяснение — семейство Бодин я бе отмъкнало. Онази долна и извратена пасмина! Същото семейство Бодин, шестващо в момента към сградата на клуба, начело с Тед, който управляваше количката, и Дали и Франческа, пристъпващи отзад, прегърнати като влюбени тийнейджъри.

— Какво направихте с нея! — изрева Кени, макар вече да бе разбрал, че Ема не е с тях, така че не биха могли да са й сторили каквото и да било.

Дали се ухили, но Франческа смръщи чело.

— О, Кени, нима вече успя да я изгубиш! — простена тя.

Той се завъртя кръгом и хукна към паркинга. Ема нямаше кола, беше разстроена и навярно е решила да се поразходи. Сигурно в момента крачи сама по магистралата край осевата линия като старателен сержант, като от време на време се навежда да вдигне някой боклук. И господ да е на помощ на този, комуто му хрумне да се изплюе през прозореца на пикапа си.

Кени се затича покрай редиците коли към изхода, пришпорен от тревогата, растяща в гърдите му. Ема му беше твърде ядосана, за да обръща внимание къде върви. А той нямаше дори смътно обяснение защо е толкова бясна. Но дълбоко в душата си имаше съвсем ясна представа. Още от самото начало беше непостоянен и неискрен с нея и сега тя не вярваше в чувствата му.

Спря да тича, когато стигна до входа на паркинга и огледа шосето, но не забеляза нищо особено, освен стар син додж да се носи в едната посока и един буик „Парк авеню“ в другата. Може би грешеше и тя изобщо не е идвала насам. Може би е влязла в клуба и се е отправила към салона да пийне нещо разхладително.

Кени се завъртя на пети, отново прекоси паркинга на бегом, профуча край четата Бодин и нахлу в клуба. Но тя не беше в салона. Никъде я нямаше.

 

 

Ема се бе облегнала на оградата и бе вперила поглед в емутата на Тори, които пасяха кротко на ливадата. Целият й гняв се бе изпарил, изместен от странно вцепенение. За пореден път Кени бе използвал чувствата й срещу самата нея. Но това беше за последен път.

Младата жена нямаше представа на какво се дължеше сценката на осемнайсетия грийн; чувстваше единствено, че отново я бяха манипулирали. Някак си се бе превърнала в пешка в играта на Кени срещу Дали Бодин. Е, вече й бе дошло до гуша! Повече нямаше да допусне чувствата й да бъдат пометени във водовъртежа, в който се бе превърнал животът на Кени Травълър.

Каква глупачка беше! Като всяка друга жена на света, влюбила се в неподходящ мъж, тя си бе въобразила, че може да го промени, но това не бе съдено да се случи. А днес с лъжливото си признание в любов той завинаги бе разбил сърцето й.

Едно от по-големите емута вдигна глава и любопитно я заразглежда. Ема никога в живота си не се бе радвала толкова, както когато видя Шелби и Тори да завиват зад ъгъла на сградата на клуба, веднага щом Кени изчезна вътре. Само един поглед към нея им бе достатъчен да я качат в беемвето на Тори и да я доведат тук.

През целия път двете я подпитваха в типичния американски стил, настоявайки да им разкрие тайните си и да им изпее всичко. Тя успяваше да отблъсва настоятелните им атаки, но когато пристигнаха в дома на Травълър, двете отново я бомбардираха с въпросите си.

Ема знаеше, че любопитството им е съвсем добронамерено. Те смятаха, че не могат да й помогнат, ако не знаят истината, ала тя не можеше да им я признае. Истината щеше да я накара да изглежда жалка — „завеяна мила дама“, влюбила се до уши в прекрасен и неустоим плейбой с теменужени очи, неспособен на искрени и дълбоки чувства.

Освен това тя бе разбрала за тях още нещо, което, изглежда, Кени не бе успял да проумее. Въпреки уверенията им, че никога повече няма да му проговорят, задето я бе разстроил, той беше от семейството и те бяха готови да направят всичко за него.

Изглежда, накрая Тори проумя, че Ема има нужда да остане сама, и й предложи да се разходят до кошарата на емутата, за да й покаже своите питомци. И сега, докато се взираше в тромавите и грозни създания, облегната на оградата, Ема реши, че е време да направи това, което трябваше да стори още в неделя. Беше време да се качи на самолета и да се върне у дома.

Кени нахлу през входната врата и едва не връхлетя върху баща си, който се спускаше по стълбата в коридора.

— Къде е тя?

— Къде е кой?

— Да не си посмял да я криеш! Тори вече ми се обади и ми каза, че тя е тук.

— Току-що влизам — отвърна Уорън. — Нямам понятие за какво говориш.

— Аз имам. — Шелби се появи в коридора от задната част на къщата. Когато видя Уорън, тя му се усмихна като възторжена мажоретка, зърнала футболната звезда на училищния отбор. — Не чух кога си дошъл.

Въпреки отчаянието си, Кени забеляза как очите на стареца му светнаха, докато целуваше леко Шелби по бузата.

— Тъкмо идвах да те потърся. Къде е Пити?

— Във вътрешния двор.

— Някой ще ми каже ли къде е Ема? — прекъсна любовното им гукане Кени.

— Да поговорим на двора — предложи Шелби.

— Не желая да говоря в двора. Искам…

— Ние сме твоето семейство, Кени. Единственото семейство, което имаш.

Спокойната увереност в думите на Шелби го закова на място. Погледът му отскочи между баща му и мащехата му и нещо в него се преобърна. И преди беше виждал тези упорити, разтревожени изражения върху лицата им, но никога не си бе давал труд да ги разгадае. Сега прочете в тях загриженост, обич… дори у Шелби, прекалено младата жена на баща му, която въпреки всичко бе започнал да възприема като втора сестра. Може би да има още една сестра не беше най-лошото нещо, което можеше да му се случи. Кени обичаше Тори и сега осъзна, че бе започнал да изпитва същите чувства и към Шелби. Тя наистина беше добра майка. И правеше баща му щастлив.

Баща му прегърна Шелби през кръста и Кени сякаш се озова пред огледало. През целия си живот бе слушал околните да повтарят колко много си приличат с баща му, но сега неочаквано го видя сам. И докато се взираше в остарялото, до болка познато лице, младият мъж най-сетне разбра как с глупостта и заблудите си можеш да погубиш живота на някого, когото обичаш.

Пое дълбоко дъх. Сега не можеше да обясни нищо на баща си, макар че трябваше да намери начин да го стори по-късно, затова само кимна и се насочи към вътрешния двор. Но там го очакваше нова изненада, поредната в този необикновен ден.

— Момчетата искат да се забавляват. О, да! Момчетата искат да се забавляват!

Тори стоеше в средата на двора, подхвърляше Пити във въздуха и му пееше със засмяно лице. Пити се заливаше от смях, а Декс се бе разположил на една от отоманките с чаша бира в ръка, ухилен до уши. Докато Кени се опитваше да осмисли промяната в сестра му — същата сестра, която дори не поглеждаше малкото момче — изведнъж бе обхванат от лудешкото желание да лепне една целувка на бузата на Декс, също както Ема бе целунала Тори.

Сестра му го забеляза и притисна Пити към гърдите си. Пити изгука радостно, като го видя. В този момент на двора се появиха Уорън и Шелби. Баща му се отправи към масичката с напитките, а Шелби се настани на една отоманка, вдигна колене към гърдите си и впери тревожен поглед в Кени. Явно всички се бяха събрали, за да му помогнат да оправи живота си. Едва вчера мисълта щеше да го подлуди, но сега му подейства странно успокояващо.

Пити протегна пухкави ръчички към по-големия си брат и настоятелно заврещя. Тори, не по-малко загрижена от Шелби, пристъпи към него. Кени пое бебето от ръцете й, без да сваля поглед от сестра си.

— Къде е тя?

— Този път здравата си оплескал нещата, Кени. Тя наистина заминава.

— Не, няма да замине — отвърна той с безстрастно изражение.

— Запази си самолетни билети. С Шелби се опитахме да я разубедим, но знаеш каква е. Къде се мота досега?

— Обикалях да я търся и едва преди малко прослушах съобщенията си. — Извъртя се ловко, за да избегне олигавеното юмруче, което Пити упорито се опитваше да напъха в устата му. — Кажи ми къде е тя.

— В къщата. Обажда се на Патрик, за да опакова багажа й — обади се Шелби. — Ние й казахме, че трябва да се върне в ранчото и двамата да се изясните, но тя заяви, че не е необходимо, че дори тя да се опита да поговори с теб, ти няма да пожелаеш да я изслушаш.

От думите й го заболя, защото разбираше точно какво е имала предвид Ема. Извъртя се към вратата, за да отиде да я намери, и застина на място, защото видя, че тя вече беше там.

Взираше се безмълвно в него и студът в очите й смрази кръвта във вените му. Гледаше го като строга учителка и погледът й красноречиво му заявяваше, че може вече да не е отстранен от игрището, но е отстранен от живота й.

Кени осъзна, че ризата му отново плувва в пот. Това бе чужда и студена жена. Жена, която прекалено дълго е била наранявана от любимия си. И то само защото му бе отнело толкова дълго време да изрече думите, заключени в сърцето му.

— Любима? — Тонът му бе плах и неуверен като на някой жалък страхливец, но Кени не беше глупак и знаеше, че не бива да я пришпорва.

Тя премигна, изпъна рамене и вирна брадичка.

— А, ето те и теб, Кени. — Пристъпи напред, изпълнена със страховита решителност, и макар че не държеше чадъра в ръка, той виждаше върха му, насочен към слабините му. — Радвам се, че се появи. Така няма нужда да ти пиша бележка.

Бележка? Тя възнамеряваше да му остави бележка? Кръвта му отново кипна.

— Патрик ще донесе вещите ми, а вече говорих с Тед. Той се съгласи да ме закара до Сан Антонио.

— Онзи малък негодник.

— Разбира се, след като явно си господар на този град и на всички в него, никой не пожела да изпълни молбата ми, затова се обадих в компанията за коли под наем. След като пристигна в Сан Антонио, ще отлетя до Далас и за нула време ще те отърва от присъствието си. — Изтръска двете си длани… все едно го изтръскваше от живота си. — С това приключваме. Съжалявам, че не се получи. Веднага щом се установя, ще ти изпратя адреса си, за да уредим досадните юридически формалности.

И тя протегна ръка, наистина му протегна ръка, за да се ръкуват.

— Опа.

Ема чу предупредителните нотки в гласа на Тори, видя пламъците в очите на Кени и осъзна, че бе стигнала твърде далеч с това ръкуване. Но тя бе решена да си тръгне с гордо вдигната глава, размахала достойнството си като Юниън Джак^[1], плющящ на вятъра.

Кени тикна Питър в ръцете на Тори и сключи пръсти като белезници около китката й.

— Моля всички да ни извините, но двамата със съпругата ми трябва да обсъдим нещо насаме.

Говореше със застрашителен провлачен тон, натъртвайки на думата съпруга. Тя се опита да се запъне като магаре на мост, но той вече я влачеше към портичката в задната стена. Предателят, когото бе смятала за приятел, Декстър О’Конър, услужливо хукна напред да я отвори.

Кени я натика в малка сенчеста градина, с малка морава от едната страна и плувен басейн зад тревата. Притисна я към най-близкото дърво.

— Няма да го направиш, Ема. Кълна се в Бог, няма да ти позволя да захвърлиш с лека ръка един здрав, хубав брак само защото си бясна, задето се издъних така.

Здрав, хубав брак? Наглостта му нямаше граници!

— Вече би трябвало да ме познаваш достатъчно добре, за да си разбрала, че винаги се издънвам, когато стане дума за теб. И що за брак ще е това, ако всеки път, когато сгазя лука, ти хукваш към Англия? Излиза, че почти няма да се вясваш тук.

Водовъртежът, който за нея беше Кени Травълър, отново се опитваше да я погълне в опасните си глъбини. Но този път тя нямаше да се поддаде и вместо да се опита да се разбере с него, тя го изгледа хладно.

— Тази дискусия е безпредметна. Двамата няма какво повече да си кажем.

— Зная, че не избрах най-подходящия момент да ти кажа, че те обичам — подхвана той, сякаш не я чу, — но го осъзнах едва днес.

Болката беше толкова силна, че Ема не издържа.

— Колко дяволски удобно! Особено след като това внезапно прозрение ти помогна да се върнеш отново на игрището, нали?

Очите му се присвиха, като че ли той беше обиденият.

— Това ли си мислиш? Смяташ, че някак съм разбрал, че ако ти призная пред Дали, че те обичам, той ще омекне и като с магия ще ме върне в игра?

— Точно това се случи, нали? — измери го с твърд поглед Ема.

За миг Кени просто остана взрян в нея, после изригна:

— Не се случи това! Аз не мога да чета мислите му. Изобщо не подозирах, че това е всичко, което е искал да чуе от мен!

— Всичко!

— Не исках да кажа това. Исках само…

Ема яростно го блъсна и хукна, без да знае накъде, без да мисли какво прави. Разбираше единствено, че е изгубила достойнството, което толкова отчаяно се опитваше да запази, и го ненавиждаше за това.

— Ема!

Сълзи замъгляваха очите й, сълзи, които нямаше да му позволи да види. Кога бе станала такава ревла? Собствената й слабост я вбеси окончателно, особено когато го чу да идва след нея.

— Да не си посмял да ме докоснеш! Да не си посмял някога отново да ме докоснеш!

Кени я сграбчи и я привлече в прегръдките си, притисна я до потната си риза.

— Чуй ме! Обичам те, Ема! Не зная как по-ясно да ти го кажа.

Тя почерпи сила от яростта си и го погледна право в очите.

— Спести си приказките, защото аз не те обичам! Никога не съм те обичала! Между нас имаше само секс.

Смайване и потрес пробягаха по лицето му и за миг Ема се засрами. Но не тя беше виновната и гневът й, смесен със силното чувство за самосъхранение, я спаси. Изтръгна се от него и закрачи към къщата.

Видя, че всички са се струпали до портичката и ги наблюдават с жив интерес, тези любопитни, непоносими тексасци. И не беше само семейството на Кени. Цялата Бодинова чета също бе тук! И всички те…

Ема внезапно усети, че лети във въздуха, когато Кени я подхвана под коленете и я вдигна. Той хукна да бяга. Да бяга! Със зряла жена на ръце!

Подметките на обувките му затропаха по бетон. Тя долови как мускулите на ръцете му се напрегнаха и този път наистина полетя. Полетя във въздуха, когато той я хвърли в най-дълбоката част на басейна на семейство Травълър.

Водата се прихлупи над главата й. Тя потъна… изплува… изплю вода… примигна, докато се опитваше да види нещо през мокрите кичури коса.

Кени я зяпаше от другия край на басейна с потресено, трагично изражение, каквото досега не бе виждала на лицето му. Докато Ема се опитваше да разбере какво става, тялото му се изпъна и той се гмурна във водата с обувките.

Сандалите се изхлузиха от краката й, докато тя пореше водата, опитвайки се да се отдалечи, преди той да изплува.

Кени се показа задъхан на повърхността, плюейки неистово.

— Обичам те! — изкрещя отчаяно. — И това няма нищо общо с голфа, с турнира или каквото и да било друго, освен със сърцето ми! И ти ме обичаш! Не е само секс. Ти си твърде цялостна и завършена личност за това.

Ема се вгледа в мастиленочерните кичури, залепнали по главата му, в струйките вода, стичащи се по прекрасното му загоряло лице, в тъмните гъсти мигли и теменужените очи, пламтящи от решителност.

— Съжалявам, че го осъзнах в неподходящ момент, но кога ли съм правил нещо както трябва? Важното е, че най-после го проумях. Разбрах и много други неща. — Той се взря изпитателно в нея. — Зная, че искам много от теб. Мисълта да прекараш остатъка от живота си с непостоянен мъж като мен сигурно е плашеща, но ти притежаваш достатъчно кураж, твърдост и воля и можеш да се справиш, ако решиш. — Замълча и додаде с надежда: — Можеш, нали?

Ема бе твърде потресена, за да отговори.

Въпреки мълчанието й Кени нямаше намерение да се предава и продължи да напредва във водата към нея, докато се опитваше да я убеди.

— Разбирам, че може би никога няма да означавам толкова много за теб, колкото твоето училище, но то не може да ти даде това, което мога аз. Училището не може да ти даде деца, не може да се разхожда на свечеряване с теб край бреговете на Педерналес, не може да те разсмее. — Гласът му се смекчи и се снижи до дрезгав шепот. — Аз мога да ти дам всичко това, Ема, и много повече. Само ми дай шанс.

Въпреки че водата в басейна бе хладна, по тялото й се разля топлина. Защо бе забравила, че Кени не прави нищо като останалите? Тъкмо това го правеше толкова непоносим и толкова неустоим.

Тежките обувки за голф го теглеха към дъното, но той продължи да говори с тези настойчиви, отчаяни, страстни нотки:

— Ние сме женени, любима. Макар и изречени в евтин и пошъл ласвегаски параклис, за мен брачните клетви не бяха празни думи, нито тогава, нито сега. Ако не се смяташ за омъжена, ако всичко ти се струва долнопробен театър, можем да се оженим отново, тук, в Уайнет, или да се отлетим до Англия и да се венчаем там. Готов съм на всичко, за да те убедя, че съюзът ни е истински. Ние сме обвързани завинаги.

Обвързани. Този мъж бе обвързан с нея.

— Зная колко много означава за теб това училище. Може би ще успея… не зная… да го купя. Бих могъл да взема заем, да сключа договори за още реклами. Сигурно ще се наложи да продадем ранчото, но ще го сторя с радост, само и само да си щастлива.

От думите му дъхът й секна. Той беше готов да продаде ранчото си, за да купи „Сейнт Гъртруд“? Ема не можеше да повярва — беше немислимо — но сърцето й започна да се изпълва с щастие. В същото време мъката и отчаянието в очите му станаха непоносими.

— За втори път ме хвърляш в басейн — пророни тя.

— Но ти искаше да си тръгнеш завинаги — избъбри смутено той, — а нищо друго не ми хрумна.

— Освен да ме хвърлиш в басейна?

Кени кимна, изражението му бе трогателна смесица от тревога и упоритост.

— Трябваше да го направя.

Само Кени Травълър, кошмарът на Уайнет, щата Тексас, бе способен да се опита да убеди една жена, че я обича, като я хвърли с дрехите в басейн.

— Е, чудесно, успя да съсипеш любимите ми сандали.

Той застина за миг, после тихо промълви:

— Ще ти купя още стотици.

О, не, нямаше да му се размине толкова лесно! Не и след всичко, което я накара да преживее.

— Не става дума за това. Работата е там, че много харесвах тези сандали. Бяха италиански. Освен това ти потъваш.

Погледът му оставаше напрегнат.

— Искаш ли да ми кажеш нещо?

— Разбира се. Но предпочитам да го направя на сушата.

Кени се замисли за миг, после поклати тъжно глава.

— Ще направя всичко за теб, но не мога да ти позволя да излезеш от водата, докато не се изясним. Все още си ми бясна и можеш да решиш отново да избягаш.

— Ти потъваш — изтъкна тя отново и доуточни: — Обувките ти са подгизнали.

— Не се тревожи за това.

Ема започна да се уморява, но полагаше усилия да се задържи във водата.

— Много добре. На първо място няма да продаваш ранчото. В никакъв случай не съм съгласна! И на второ…

— Ами „Сейнт Гъртруд“?

Въпреки че погледът му оставаше сериозен, на Ема й се стори, че зърна в очите му искрици надежда.

— Трябва да оставя „Сейнт Гъртруд“ в миналото.

— Но ти обичаш старото училище, любима. Може би ще успея да измисля друг начин да намеря пари. Сезонът е в разгара си и няколко тлъсти портфейла си просят да бъдат изтръскани. Ако имам късмет, може да спечеля добри пари.

Ема чувстваше, че се размеква и всеки миг ще се поддаде на неотразимия му чар, но се стегна. Нямаше да се предаде, докато не постави всичко по местата.

— Няма да ти позволя да купиш „Сейнт Гъртруд“, въпреки че оценявам предложението ти. Сигурна съм, че ако помисля добре, ще намеря изход.

Кени тутакси застана нащрек.

— Най-после осъзнах, че не мога да посветя целия си живот на училището, макар че трябва да мисля за момичетата. — Тя замълча и отметна мократа коса от очите си. — А сега по втора точка. Ще ти се наложи да се примириш с мисълта, че ще имаш работеща съпруга, защото аз обичам да преподавам и няма да се откажа от професията си.

Кени я погледна съсредоточено.

— А ще можеш ли за известно време да прекъснеш работа, за да родиш децата ми?

Ема едва се удържа да не се хвърли на врата му.

— Разбира се.

— В такъв случай нямам никакви възражения.

Младата жена осъзнаваше, че го улеснява прекалено много, но видението на малчугани с теменужени очи толкова я омагьоса, че едва се владееше.

— Точка номер три… — Тя се прокашля. — Това е много важно, затова те моля да слушаш внимателно. Ако някога — по всяко време! — реша да те защитя публично, ще го направя, ясно ли е?

Кени примигна недоумяващо.

— Само недей да убиваш никого.

Май трябваше да измисли нещо по-трудно. Нещо, което за него ще е почти невъзможно да се съгласи. Нещо съвсем мъничко, с което да отмъсти на този неин разпасан съпруг за всички мъки и страдания, които й бе причинил.

Изведнъж й хрумна какво да направи.

— Да вървим, Кени. Трябва да отидем на едно място. — Тя се насочи решително към стълбичката на басейна, доволна от официалния тон, с който го бе заявила, но когато той я улови за глезена и я обърна към себе си, Ема с разочарование установи, че нахалникът се усмихва, вместо да скърца със зъби.

— Явно си решила да предявиш претенции върху завоюваното живо тегло, а?

Повече не можеше да устои на усмивката му.

— Бяха любимите ми сандали.

Усмивката му я обгърна като топло покривало, а от очите му струеше такава любов, че Ема имаше чувството, че се разтапя. В този миг Кени изведнъж стана сериозен.

— Аз те обичам, сладка моя лейди Ема. Знаеш го, нали? Моля те, кажи ми, че го знаеш. — Тя долови отчаяната настойчивост в гласа му и кимна. — И моля те, кажи ми, че още ме обичаш.

Отмаляла от щастие, Ема поклати глава отново и той я сгуши в обятията си. Простена и обхвана брадичката й с една ръка.

— Бях такъв проклет глупак. — Обходи с пръст контура на лицето й, като че ли искаше завинаги да го запечата в сърцето си, и впи ненаситно устни в нейните.

Целувката му беше обещание от мъж, който не даваше обещания с лека ръка. Клетва, която ги свързваше навеки, и Ема разбра, че в този миг Кени й се вричаше с цялата си душа. В тази целувка тя видя бъдещето им, децата им, почувства страстта и нежността му. Той й поднасяше в дар всичко, за което бе мечтала, но отдавна се бе отчаяла, че някога ще има.

Откъснаха се един от друг, за да си поемат глътка въздух.

— Първо едва не я удави, а после я задушава с целувки — отбеляза Шелби присмехулно. — Имаш доста странен начин на общуване с жените, Кени.

Двамата вдигнаха глави и видяха, че цялото семейство, включително и четата Бодин се бяха скупчили около басейна и жадно ги наблюдаваха.

— Поне не я наби — нацупи се Тори.

Декс я прегърна през раменете и се усмихна.

Кени се взираше в тях със смесица от раздразнение и обич, а Ема осъзна, че и тя изпитва същото. Тя бяха толкова любопитни и в същото време толкова добри и грижовни. Е, тя винаги си бе мечтала да има семейство и изглежда, желанието й най-сетне се бе изпълнило.

— Дали няма да е прекалено нахално от моя страна, ако ви помоля да ни оставите малко насаме? — изръмжа Кени.

— Идеята не е добра — отряза го Тори. — Ако те оставим прекалено дълго насаме с нея, пак ще прецакаш всичко.

Ема реши, че е крайно време да се намеси.

— Достатъчно, Тори. — С огромна неохота се откъсна от мъжа си и заплува към стълбичката.

— Само се опитвам да браня интересите ви, лейди Ема — оправда се Тори, докато снаха й се изкачваше по стълбичката.

— Не е вярно. Просто ти доставя удоволствие да дразниш брат си.

Кени излезе след нея и тя го стрелна предупредително с поглед, напомняйки му споразумението им. После насочи внимание към семейството му.

— Искам всички да ме слушате много внимателно, защото ще го кажа само веднъж. Кени е изключително умен и невероятно талантлив мъж. И противно на всеобщото мнение, не е нито разглезен, нито мързелив, нито некомпетентен. Достатъчно ясно ли се изразих?

Всички я зяпаха слисано. Всички, с изключение на Дали Бодин, който пъхна ръка в джоба си и се усмихна.

— Нека бъда още по-ясна — продължи Ема. — С Кени възнамеряваме да имаме деца и аз няма да позволя да отраснат, слушайки безкрайните истории за младежките грешки и провинения на баща си. Разчитам на всеки един от вас да го обясни точно и недвусмислено на добрите жители на Уайнет. И за да съм още по-конкретна и ясна, ако чуя още една история от член на това семейство… или в този град… за курабийките Мини Маус, откраднатите пари за обяд, изключванията от училище и всякакви други щуротии, които още не са ми известни, ще се погрижа парите, които налива Кени в местните благотворителни организации тутакси да секнат. — Вдигна ръка и предизвикателно щракна с пръсти. — Просто ей така! — Обърна се към съпруга си с надеждата, че той ще разбере, че всяко нещо си има граници и е крайно време да се вземат решителни мерки. — Така че не ви препоръчвам да изпитвате търпението ми, тъй като имам огромно влияние върху съпруга си. Нали така, Кени? И по този въпрос той ще се осланя изцяло на моята преценка.

Нима единствено тя забеляза насмешливите бръчици, образували се в ъгълчетата на очите му, когато сви извинително рамене?

— Извинете ме, но тя ме накара да й обещая, че й позволявам да ме защитава винаги когато намери за добре. Кой можеше да предположи, че ще стигне толкова далеч?

Тори изду възмутено ноздри.

— Как може да се съгласиш на подобна тъпня?

Ема я стрелна предупредително с поглед.

— Тя държеше всички козове — оправда се Кени.

Тори се намръщи, сетне въздъхна.

— Простете, лейди Ема, но това ще съсипе цялата веселба.

— Много лошо — сви строго устни Ема. — Ще ви се наложи да си намерите друга мишена за шегичките, защото от днес нататък към Кени Травълър ще се отнасят с нужното уважение както в семейството, така и извън него. Ясно ли е на всички?

— Да, госпожо.

— Да, госпожо.

— Да, госпожо.

Когато послушният хор от гласове най-после млъкна, тя благоволи да кимне доволно.

— Отлично.

Шелби се наведе към ухото на Тори и прошепна:

— Кажи ми само, че тя няма да ни накара да му викаме „лорд Кени“.

— Няма да се наложи — отвърна Ема вместо Тори, — ако не ме разстройвате.

Присъстващите я съзерцаваха предпазливо, а Ема се извърна към Дали и му се усмихна.

— Благодаря ви за всичко, което сте направили за него. Вечно ще сме ви задължени.

Зад нея Кени се задави.

— Удоволствието беше мое — отвърна скромно Дали, а усмивката му беше по-ярка от тексаското слънце.

Ема продължи да му говори, докато тупаше енергично съпруга си по гърба.

— Предполагам, че възнамерявате да пуснете изявление в пресата относно завръщането на Кени на игрището.

— Това ще е първата ми работа утре сутринта.

— Няма ли да е прекалено самонадеяно от моя страна, ако ви помоля да добавите още нещо към съдържанието му?

Дали погледна към Кени, който най-после бе успял да си поеме дъх.

— Струва ми се, че съпругата ти, изглежда, иска да пише прессъобщенията ти.

Кени сякаш се смути, но не много.

— Ще поговоря с нея.

Ема си позволи да притисне за миг буза до мократа риза на мъжа си.

— Няма да има полза. Ти си готов да защитиш всеки на този свят, с изключение на самия себе си. — Извърна се към множеството. — В случай че някой от вас още не е разбрал, Кени не вярва, че заслужава да го защитават. Защото все още изкупва греховете от младостта си. — Вдигна глава към съпруга си. — Но вече край на това. Обещай ми, Кени.

— Точка номер четири, нали? — попита той.

Тя кимна.

— Вече съм го решил — усмихна се Кени.

Когато Дали отново погледна към Ема, очите му бяха пълни с уважение.

— Ще помоля един от нашите пиари да ви се обади утре рано сутринта. Смятам, че двамата чудесно ще се договорите по телефона.

— Тримата ще се договорим — поправи го Кени. — Трябва да мисля за бъдещето на децата си.

 

 

Ема дари съпруга си с усмивка.

— А сега — поде тихо тя, — дойде време за точка номер пет.

— Ще ме побъркаш.

— Много лошо. — Ема заключи вратата зад тях. — Къде се дяна онова въже за простор, което купих?

— Въжето! — изграчи той.

— Може и да не се наложи да го използвам. Ако следваш точно инструкциите ми.

Той я погледна подозрително. Първото, което жена му направи, след като се върнаха в ранчото, бе да му заповяда да си вземе душ — при това сам! — и заяви, че ще се видят, когато се изкъпе както подобава. И ето я сега, облечена в оскъдно, прозрачно бяло творение с воланчета, обсипано с теменужки.

Кени бе обул джинсите, но изпълнен с оптимизъм, не си направи труда да облече нищо друго.

Преливаща от омайно щастие чак до връхчетата на пръстите на краката си, Ема го озари със сияйната си усмивка. Той напълно споделяше чувствата й. Тази жена бе любовта на живота му и Кени никога нямаше да я пусне да си отиде. Това, разбира се, не означаваше, че ще позволи на скучното ежедневие да угаси пламъка на страстта им.

— Може би е крайно време да ми кажеш какво точно означава точка номер пет.

— Нека да помисля… Как да го обясня, за да го разбереш… — Тя потупа с показалец предния си зъб, после се усмихна чаровно. — Предполагам, че не е нещо кой знае какво, но може да се формулира така: аз съм господарката, ти си робът!

— Шегуваш се.

— О, не. — Ема отиде до нощното шкафче, взе портфейла му, извади няколко банкноти и ги размаха пред носа му. — Мисля, че това покрива тарифата ти за една нощ. — Без да бърза, пъхна банкнотите в предния джоб на джинсите му. Дяволите да го вземат, но май с тази жена нямаше да скучае!

— Тарифата ми?

— Задето ще се подчиняваш на заповедите ми. Задето ще бъдеш мой сексуален роб. Моят платен компаньон за вечерта. — Тя заоглежда жадно тялото му, сякаш той беше агне, подложено на щателен оглед от купувача — много секси вълк. Чувството беше много приятно. Кени не искаше да разваля удоволствието й, като капитулира прекалено лесно, затова свъси заплашително вежди.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изръмжа той.

— Ммм… — Тя облиза устни, предвкусвайки пиршеството. — Решавам с коя част от теб да започна.

Кръвта пламна в тялото му и жарка вълна нахлу в главата му. Кожата му отново плувна в пот. Тя коленичи върху леглото, пъхна пръст в една от гайките на болезнено впитите джинси и я подръпна.

— Ще започна… от това местенце. — Стисна бедрата му с длани, горещият дъх на устните й опари кожата му над ципа и преди Кени да се усети какво става, лежеше гол и безпомощен по гръб, подложен на най-възхитителните мъчения, които някога бе изпитвал.

Докато се бореше да не загуби окончателно разсъдъка си, той се опитваше да си спомни защо толкова непреклонно бе отказвал да й отстъпи водещата роля в леглото. Поредният начин, с който бе позволил на миналото да провали живота му. Е, повече нямаше да е така…

— Струва ми се… — едва да пророни той, — че пропускаш местенцето.

— Доста голямо местенце — отвърна дръзко тя, — а освен това искам да чуя как ме молиш.

Тази нощ леглото чу много молби и не всички излязоха от неговата уста. Макар че и той не се свенеше да се моли, и това бе най-страхотното преживяване в живота му. Точка номер пет, реши той, определено си струваше.

Преди зазоряване двамата отново бяха будни.

— Представял ли си си някога, че може да бъде толкова фантастично? — прошепна тя, сгушена до рамото му.

— И след милион години не би ми хрумнало. — Той уви около пръстите си една от копринените й къдрици. — Толкова те обичам, мила. Повече, отколкото можеш да си представиш.

— Представям си — увери го тя, — защото зная колко силно аз те обичам.

Двамата дълго лежаха, преплели тела, и се милваха, опиянени от щастие.

— Започвам да вярвам… — той се усмихна, заровил лице в косата й, — че с твоите лидерски таланти и моите способности да те измъквам от всевъзможни неловки ситуации, нас двамата ни очаква чудесен живот.

— Страхотен живот — уточни Ема и го целуна.