Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (3)

2

— Това не е хотел.

Ема беше задрямала, но сега бе напълно будна. През прозорците на кадилака видя, че бяха влезли в малък двор в богат жилищен комплекс.

Нямаше намерение да заспива, още повече че толкова дълго бе чакала да види Тексас, но Кени бе подминал с пренебрежение всичките й любезни намеци за безразсъдната скорост, с която летяха по шосето, и в крайна сметка страхът я бе принудил да затвори очи. За останалото се погрижи организмът й, измъчен от часовата разлика.

У дома младата жена избягваше колите, доколкото бе възможно, и предпочиташе да ходи пеша или да кара велосипед, за радост на учениците й. Но тя беше само на десет, когато попадна в ужасна катастрофа, в която загина баща й. Въпреки че самата тя се отърва само със счупена ръка, оттогава колите я ужасяваха. Срамуваше се от фобията си не само заради неудобството, което й причиняваше, но и защото ненавиждаше тази проява на слабост у себе си.

— Тъй като, изглежда, искате да спестите пари — обясни Кени, — си помислих, че може би ще предпочетете да отседнете тук, вместо в хотел.

Затвореният жилищен комплекс се състоеше от скъпи наглед мезонети, които американците наричаха градски къщи. Всички бяха с хоросанова замазка и покриви със заоблени зелени керемиди. Навсякъде цъфтяха цветя и един градинар подрязваше кичестата бугенвилия, растяща покрай малката стена, отделяща единия имот от другия.

— Но това ми прилича на частно владение — запротестира Ема, когато той зави по алеята за коли.

— Собственост е на мой приятел — поясни Кени, натисна един бутон и вратата на гаража се отвори. — В момента е извън града. Можете да се настаните в стаята до моята.

— До вашата? И вие ли сте отседнали тук?

— Не ви ли го казах току-що?

— Но…

— Но ако не искате безплатна квартира, ваша воля. — Кени понечи да даде на заден ход. — Разбира се, това би могло да ви спести сто долара на нощ, но ако толкова желаете, ще ви откарам в най-близкия хотел. — Той завъртя ключа и колата започна да излиза на заден.

— Не! Не зная. Не съм сигурна…

Той спря колата, излязла едва наполовина от гаража, и я изгледа търпеливо.

Ема не бе свикнала да проявява нерешителност, особено когато сама не разбираше поради каква причина възразява. Нямаше значение дали и той живее тук. Нима не беше предприела това пътуване с твърдото намерение да изгуби доброто си име? При тази мисъл стомахът й се присви болезнено, но тя бе взела решение и нямаше да предаде каузата на „Сейнт Гъртруд“.

— Е, решихте ли вече?

— Да. Сигурна съм, че така ще е най-добре.

Той отново вкара колата в гаража.

— Във вътрешния двор има наистина много приятна гореща вана.

— Гореща вана?

— Нямате ли такива в Англия?

— Да, но…

Кени спря колата и слезе. Ема го последва. В единия край на гаража имаше подредени няколко кашона и в нишата бе обособено нещо като винена изба. През стъклените врати тя видя, че е добре заредена.

Той се отправи към вратата, водеща в къщата, но гостенката го спря.

— Господин Травълър?

Кени се обърна.

— Ами куфарите ми?

Кени въздъхна уморено, като човек, чието търпение е подложено на тежко изпитание, но отключи багажника и надникна вътре.

— Знаете ли, разнасянето на подобни тежести е много вредно за човек с болки в гърба.

— Имате болки в гърба?

— Засега нямам и възнамерявам и занапред да остане така.

Ема потисна усмивката си. Той беше вбесяващ, но доста забавен. И за да му даде един хубав урок, тя се отправи с маршова крачка към багажника и сама извади тежките куфари.

— Аз ще ги внеса.

Но вместо да се засрами, недодяланият глупак се подсмихна доволно.

— А аз ще ви придържам вратата.

Младата жена въздъхна раздразнено и повлече куфарите навътре към къщата. Двамата се озоваха в малка кухня с варовиков под, гранитни плотове и шкафове с вратички от гравирано стъкло. Късното следобедно слънце проникваше през таванския прозорец, осветявайки супермодерно кухненско оборудване.

— Много е красиво — възхити се англичанката. Остави куфарите на пода, прекоси кухнята и пристъпи в дневната, обзаведена с мебели в бяло, синьо и различни оттенъци на зеленото. Няколко растения с огромни листа се извисяваха близо до стъклените врати, от които се излизаше в неголям, закътан вътрешен двор, заобиколен от дървена ограда с виеща се лоза. В далечния край се виждаше просторна осмоъгълна гореща вана.

Кени метна стетсъна си върху облегалката на най-близкия стол, захвърли ключовете върху етажерка от бронз и стъкло и натисна бутона на лъскавия автоматичен секретар на телефона. Провлачен женски глас изпълни стаята.

— Кени, Тори е. Кучи сине, обади ми се веднага щом се прибереш или, кълна се в бога, ще звънна на Антихриста и ще те изтропам, че преследваш непълнолетни католички. И в случай че си забравил, твоите пинги са заключени в багажника на беемвето ми, в комплект с Голямата Берта, с която спечели „Колониал“. Не се шегувам, Кени, ще ги счупя до един, ако не ми се обадиш до три следобед.

Той се прозя широко. Ема погледна крадешком елегантния часовник върху камината. Стрелките му показваха четири часа.

— Звучи доста ядосана.

— Тори? Тя просто така си говори.

— Това съпругата ви ли е? — не сдържа любопитството си Ема.

— Никога не съм се женил.

— Аха — промърмори тя и зачака.

Той рухна върху дивана с такъв вид, сякаш току-що бе пробягал маратон.

— Навярно годеница? Или приятелка?

— Тори е сестра ми. За нещастие.

Противно на желанието си, тя изпитваше все по-силен интерес към този великолепен ленив тексасец.

— Не разбрах какво точно имаше предвид. Голямата Берта? Пинки?

— Пинги. Стикове за голф.

— О, значи, сте голфър. Това обяснява познанството ви с Франческа. Неколцина от нашите преподаватели също играят голф.

— Нима?

— Аз предпочитам да карам велосипед, за да поддържам формата си.

— Ъхъ.

— Аз съм гореща привърженичка на ежедневните физически упражнения.

— А аз съм горещ привърженик на студената бира. Искате ли една?

— Не, благодаря. Аз… — Ема навреме се спря. — Да, всъщност обожавам бира.

— Чудесно — кимна Кени и се надигна от дивана. — Можете да се настаните в спалнята в края на коридора на горния етаж. Ще ви чакам във ваната с две изстудени бутилки веднага след като си свалите дрехите.

И преди тя да успее да отговори, Кени изчезна. Младата жена се намръщи. За човек, който се придвижваше по-бавно от костенурка, той за кратко време покриваше голяма територия.

 

 

Кени се облегна удобно в горещата вана, разположена на сянка в малкия вътрешен двор. Беше последен модел и въпреки названието си, бе снабдена с охлаждаща система, която поддържаше водата хладна през горещото тексаско лято. Обаче сега, в късния следобед, когато живакът показваше двайсетина градуса, беше много приятно да се потопиш в топлата вода.

Той бе поръчал да инсталират ваната веднага след като купи това място, един от трите имота, които притежаваше, включително ранчото в покрайнините на Уайнет, Тексас, и плажна къща в Хилтън Хед, която, за съжаление, току-що бе обявил за продажба, за да се измъкне от неприятностите със закона и финансовата каша, в която го бе накиснал бившият му мениджър Хауард Слатъри, с прозвището Хлъзгавия.

Чу звъна на телефона, но предпочете да го пренебрегне, тъй като несъмнено отново се обаждаше Тори. Докато придвижваше коляното си по-близо към крана на ваната, Кени се замисли над факта, че лейди Ема не знаеше кой е той. Би трябвало това да нарани самолюбието му, но младият мъж се радваше, че не се е оказал в компанията на някой, който ще започне да нищи подробностите от скандала.

Вратата, водеща към къщата, се отвори и лейди Ема се появи. Той се ухили. Беше облечена от главата до петите, плюс поредната сламена шапка, слънчеви очила и тънък розов халат, щедро осеян с бели цветя. Явно лейди Ема беше гореща привърженичка на цветята.

Кени отпи от бирата, сетне наклони гърлото на бутилката към нея.

— Гола ли сте под това?

Златистокафявите очи заблестяха в безброй оттенъци на изумлението.

— Разбира се, че не.

— Моят приятел има твърди правила и едно от тях е, че не можете да влезете облечена във ваната.

Очите й проблеснаха развеселено.

— Не е нужно приятелят ви да узнава за това, нали? — Изведнъж пръстите й върху колана застинаха. — А вие гол ли сте?

Кени отпи още една глътка и я изгледа невинно.

— Виждате ли, това е едно от онези неща, за които една американска лейди никога не пита, тъй като се подразбират от само себе си.

Тя се поколеба, после развърза колана и остави халата да се скупчи върху плочките.

Кени едва не се задави. Право там, в бълбукащата вода, една определена част от тялото му тутакси оживя и щръкна.

И не беше заради банския й костюм — бял и доста скромен цял бански, отпред с преплетени ирисови стъбла. Не, всичко беше заради тялото, което обгръщаше. Тази лейди определено не се втурваше към банята, след като добре е похапнала, за да пъхне пръст в гърлото си, какъвто навик имаха някои от бившите му гаджета. Лейди Ема притежаваше тяло на истинска жена с чувствени извивки на бедрата и възхитителни гърди. Когато един мъж е в леглото с нея, нямаше да му се налага да проверява дали всичко си е на място.

Кожата й беше безупречна и млечнобяла. Краката й бяха малко къси, но стройни и изящно оформени. И гладко избръснати. Кени се изпълни с облекчение, когато ги видя, защото човек никога не можеше да бъде сигурен с тези чужденки. Преди три години бе преживял неприятна изненада с една прочута френска актриса.

Въпреки закръгленостите на нужните места, той забеляза, че всичко в лейди Ема бе стегнато и твърдо. И въпреки че не се занимаваше активно със спорт, единствените части, които се полюшваха, бяха точно тези, на които им се полагаше. Явно велосипедът бе свършил отлична работа.

Тя си бе сложила червило, но в нежнорозов оттенък, а не яркочервено, което беше добре, защото навярно нямаше да успее да понесе някоя ярка окраска и неминуемо щеше да изгуби контрол. Младият мъж заключи съвсем основателно, че лейди Ема е въплъщение на една от шегите на природата. Да се надари с такова лице и фигура една жена с маниерите на фелдфебел! Всевишният сигурно доста се е посмял.

Той взе бирата, която я очакваше — макар и за миг да не вярваше, че тя ще я изпие — и й я подаде. Тя се запъти към него с енергична, стегната крачка и раздразнението му се завърна. Имаше вид, сякаш се канеше да освобождава Китай от комунистите, а не да отмаря в джакузи. Явно тази жена нямаше никаква представа как да го дава кротко.

Дамата се отпусна във ваната във възможно най-отдалечения край от него. Само след минута от бълбукащата вода се подаваха само раменете й и чифт тънки бели презрамки.

— Ние сме на сянка — изтъкна Кени, — така че може би не е зле да свалите шапката, освен ако не се притеснявате твърде много за… сещате се за какво.

— За какво?

— За плешивината си — заговорнически снижи глас Кени.

— Не съм плешива! Откъде ви хрумна подобна глупост?

— Всеки път, когато ви видя, шапката е залепнала за главата ви. Съвсем естествено е да го предположа.

— Просто харесвам шапки.

— Предполагам, че те са верни приятели на хората с оредяващи коси.

— Моите коси не са… — Тя завъртя очи, сетне със замах захвърли шапката. — Имате доста странно чувство за хумор, господин Травълър.

Но той не я чу, зяпнал запленено короната от пухкави светлокарамелени къдрици. Те бяха толкова меки и лъскави като коприна, че за миг Кени забрави какъв трън в задника беше притежателката им. Ала този миг тутакси отлетя, щом тя заговори.

— Трябва да обсъдим дневния ред за утре — обяви делово.

— Не, не трябва. Ще пиете ли тази бира, или само ще я държите? И между другото, казвам се Кени. Всякакво друго обръщение ме кара да се чувствам като учител — не се обиждайте.

— Добре, Кени. И моля те, наричай ме Ема. Никога не използвам титлата си. Всъщност това не е титла, а по-скоро почтително обръщение. — Тя поднесе гърлото на бутилката към устните си, отпи щедра глътка, без дори да потръпне, и остави бутилката до ръба на ваната.

— Направо не проумявам защо не използваш титлата си — удиви се Кени. — Да имаш титла, е единственото хубаво нещо в това, да си британец.

— Е, ние не сме чак толкова лоши — усмихна се тя.

— И как си получила титлата?

— Моят баща беше пети граф Удбърн.

Той се замисли за миг.

— Струва ми се, че дъщерята на граф… спри ме, ако прекалено си пъхам носа в лични дела… но съм изненадан, че член на кралското семейство е принуден едва ли не да брои всеки шилинг.

— Аз не съм член на кралското семейство. Освен това голяма част от британската аристокрация живее в изискана бедност. Родителите ми не бяха изключение. И двамата бяха антрополози.

— Бяха?

— Баща ми загина, когато бях дете. А когато бях на осемнайсет, майка ми умря по време на разкопки в Непал. За нейно нещастие, най-близкият телефон се е намирал на стотици километри, така че не е имало възможност да се извика лекар, когато апендицитът й се спукал.

— Сигурно си израснала в доста затънтени места.

— Не. Отраснах в „Сейнт Гъртруд“. Мама ме остави там, за да може да работи, без да се притеснява за мен.

В гласа на лейди Ема не прозвуча нито една горчива нотка, но Кени не можеше да има добро мнение за жена, която бе изоставила детето си, за да прекара времето си в търчане по целия свят. От друга страна, ако майка му бе прекарвала повече време, търчейки наоколо, и бе посвещавала по-малко на него, детството му щеше да е много по-приятно и щастливо.

Дай целувка на мама, захарчето ми. Красивото ми бебче. Мама те обича най-много от всичко на света. Никога не го забравяй.

— Имаш ли братя и сестри? — поинтересува се Кени.

— Не. — Тя се потопи по-дълбоко във водата. — Нямам търпение утре да започна проучванията си, а освен това бих искала да разгледам някои забележителности, но преди да се заема с това, трябва да се отбия в някой магазин и да си купя една-две нови дрехи. Да знаеш случайно къде наблизо има студио за татуировки?

Кени така се сепна, че се задави и пенестата струя бира нахлу право в носа му.

— Какво?!

Тя бутна очилата на върха на главата си и го изгледа сериозно.

— Отначало се спрях на теменуга. Но се боя, че заради цвета може да прилича на синина и няма да изглежда красиво. Има толкова цветя, които обичам — макове, грамофончета, слънчогледи — но те са прекалено големи. Предполагам, че роза е добър избор, но пък е малко тривиално за татуировка, не мислиш ли? — Тя въздъхна и отново надяна очилата на носа си. — Обикновено не се колебая толкова, но този път не мога да реша. Ще ме посъветваш ли нещо?

Кени за пръв път в живота си загуби дар слово. Неочакваното преживяване го потресе толкова силно, че той се плъзна под водата и остана там за известно време, за да се съвземе. Но не му се удаде. Преди да остане без въздух, тя започна да го удря по темето. Това дяволски го вбеси и когато изплува, лицето му бе сгърчено в намръщена мрачна гримаса.

— Искаш да си направиш татуировка?

Тя имаше дори наглостта да се усмихне.

— Не подозирах, че в Щатите съществува толкова ясно изразена езикова бариера. И следващия път, когато ти хрумне да си потопиш така главата, не е зле да ме предупредиш. Реших, че потъваш.

Кени усещаше как кръвното му застрашително се покачва и още малко ще го тресне някой инфаркт.

— Това няма нищо общо с езиковата бариера! Просто особи като теб не си правят татуировки!

За пръв път, откакто се бяха срещнали, Ема застина напълно. За миг не направи нищо, сетне едната й ръка се подаде изпод мехурчетата и тя бавно свали очилата си. Остави ги на перваза, редом с бутилката бира, и се втренчи в него с кафявите си очи с цвят на горски мед.

— Какво по-точно искаш да кажеш с това, че особи като мен не си правят татуировки?

Кени виждаше, че я бе засегнал, но да го убият, ако разбираше защо.

— Преди всичко имам предвид благоприлични персони като теб. И консервативни.

Ема се надигна от водата. Изражението на лицето й го накара да се почувства като провинил се ученик, току-що изпратен при директорката на училището, което не беше твърде далеч от истината.

— Искам да ви уведомя, господин Травълър — мина отново на „вие“ тя, — че аз съм най-малко консервативната особа, която някога сте срещали!

Кени понечи да избухне в смях, но в следващия миг хлъцна, разсеян от водните струйки, стичащи се по тези бели, стегнати бедра.

— Щом казвате — едва смотолеви той, също възприемайки учтивата форма на обръщение.

— И съм… аз съм… абсолютно неблагоприлична! Я ме погледнете! Накисната в гореща вана с мъж, когото дори не познавах преди няколко часа!

— Но не сте гола — не се стърпя да изтъкне Кени.

Лицето й порозовя и преди той да успее да мигне, тя се потопи във водата и задърпа презрамките си. Право пред очите му, потънала сред бълбукащите мехурчета — единствено покривало на млечнобялото й тяло — тя свали банския си. Той я наблюдаваше как го измъкна от водата и го захвърли настрани от горещата вана. Банският пльокна кротко върху бетонния перваз, покрит с обли камъчета.

— Ето! И никога повече да не сте посмели да кажете, че съм консервативна!

Кени се ухили. Оказа се по-лесно, отколкото да вземеш бонбон от дете.

Докато Ема наблюдаваше проблясването на белите му зъби върху загорялото лице, осъзна, че отново се е издънила. Имаше избухлив характер, но усилено се стараеше да го контролира и отдавна не й се бе случвало да излезе от релси.

Потърси с трепереща ръка бирата и отпи солидна глътка, опитвайки се да се окопити, но мисълта, че лежи чисто гола във ваната с мъж, никак не облекчаваше задачата й. Беше свикнала да се справя с непокорни ученици, неразумни родители, властни членове на училищния съвет, както и с преуморени преподаватели. Как можа толкова лесно да се поддаде на провокацията на този мъж?

Докато се опитваше да си възвърне достойнството, все по-настойчиво усещаше нежната ласка на водата по кожата си. Неканена чувственост подаде изящната си глава. Ема изви силно врата й, остави бутилката и заговори по-рязко, отколкото възнамеряваше:

— А сега, след като изяснихме всичко, бих искала още утре следобед да се сдобиете с адреса на най-реномираното студио за татуировки.

Той я изгледа с празното изражение на умствено недоразвит. Но не можеше да се отрече, че физически беше прекрасно развит. Слънчевите лъчи танцуваха върху широките му силни рамене. Без стетсъна се виждаше, че мастиленочерната му коса е гъста и се вие на едри къдрици, досущ като на паднал ангел. Ако някога скулптор от епохата на Ренесанса бе решил да извае тексаски каубой върху фриза на катедрала, несъмнено Кени Травълър щеше да бъде неговият модел.

— Проучвателните услуги са допълнително — обяви компаньонът й.

— Какво искате да кажете? Допълнително какво?

— Пари. Петдесетте долара на ден, които ми плащате, не покриват проучвателни услуги.

— Смятате, че намирането на студио за татуировки е проучвателна услуга?

— Да, госпожо, така смятам.

Трябваше да го очаква. Знаеше си, че тарифата му е прекалено изгодна, за да е истинска.

— И какво точно покриват петдесет долара?

— Най-вече шофиране. Както казах, изнамирането на студио за татуировки се таксува допълнително. Освен това не правя прически и маникюр.

— Не съм ви молила да…

— Масажът е включен в петдесетте долара. Но разбира се, вие вече го знаете.

— Мас…

— Пренос на куфари — само веднъж на ден. Ако има свръхбагаж, ще ви струва допълнителна хилядарка. Обичайните услуги на екскурзовод са включени в основния пакет, но ако се наложи да ви превеждам от испански, ще ви таксувам допълнително на час. А за секс — още петдесет долара. Устройва ли ви?

Тя го зяпаше сащисано, питайки се дали не й е влязла вода в ушите.

Кени поклати глава.

— Не, права сте. Сега сме извън сезона, така че ще ви направя отстъпка. Ето какво. Нека да е трийсетачка за секс, но за цяла нощ, не само за един път. Един ограничен финансово турист като вас не може да не признае, че едва ли ще му предложат по-изгодна цена.

Много бавно езикът й успя да се отлепи от небцето.

— Секс?

— Цяла нощ за трийсет долара. — Той подпря лакти на ръба на джакузито. — Напоследък се замислих над несправедливостите на живота. Една жена може да взема стотачки за цяла нощ, но един мъж… По дяволите, това си е чиста дискриминация. Кълна се, че най-сериозно смятам да се оплача в Комисията по трудовите права.

Ема не можеше да откъсне поглед от него. Чувстваше се едновременно отвратена и запленена.

— Жените ви плащат за секс?

Той я изгледа, сякаш беше бавноразвиваща се.

— Вие сте наели придружител.

— Мислех, че съм наела шофьор.

— Екскурзовод. Придружител. Едно и също е. Франческа не ви ли обясни за шофьорските и ескортните услуги?

— Очевидно не — смотолеви тя.

Кени поклати глава.

— Май ще се наложи сериозно да поговоря с нея. Тя трябваше да вземе под внимание обстоятелството, че вие не сте запозната с тукашните порядки. А сега аз се оказвам в неловко положение. Не обичам да обсъждам хонорара с клиентите си. Предпочитам да говоря най-вече за удоволствие.

Тонът, с който наблегна на последната дума — с тексаския си провлачен изговор, сякаш премяташе с език разтопен шоколад — изпрати цял батальон тръпки по гърба й.

И внезапно в главата й се завъртя лудешка вихрушка от мисли. Наемен секс? Дали току-що не бе открила решението на всичките си проблеми? Стомахът й се сви на топка. Не. Това беше немислимо. Невъзможно.

А защо не? Тя разполагаше само с две седмици, за да се измъкне от мрежата, която онзи жалък Хю Холройд бе изплел здраво около нея и „Сейнт Гъртруд“, а тази лудост щеше да е много по-скандална от всякаква татуировка.

Младата жена се замисли над вероятността Франческа да е избрала Кени Травълър за гид точно по тази причина. Франческа не подозираше за коварните планове на Холройд, ала знаеше нещо друго — колко силно се срамува Ема от нищожния си опит с мъжете.

Един следобед, преди няколко месеца, двете пиеха чай в малката къща на Ема на територията на „Сейнт Гъртруд“ и откровенията на Франческа относно собствения й труден преход към зрелостта подтикнаха Ема да й сподели някои подробности от миналото си. Франческа вече знаеше колко силно Ема обича „Сейнт Гъртруд“ — единствения дом, който някога бе имала. Ала отрастването й в девическо училище бе ограничило контактите й с мъжете.

Дори когато постъпи в университет, положението не се промени кой знае колко. Смъртта на майка й я бе оставила без петак и тя бе принудена да се труди от сутрин до вечер. Лекциите и работата не й оставяха време за развлечения, а повечето от мъжете, които намираше за привлекателни, се плашеха от нея. Те, изглежда, предпочитаха по-кротки и женствени персони, по-малко властни и склонни да раздават заповеди наляво и надясно.

Ема съвсем ясно осъзнаваше, че за нея би било далеч по-разумно след дипломирането да си бе намерила място на преподавател в Лондон, но „Сейнт Гъртруд“ беше нейният дом и старото скъпо училище я теглеше като магнит назад. За съжаление, изборът на ергените в малък град като Лоуър Тилби беше твърде ограничен, а освен това тя, изглежда, им вдъхваше повече уважение, отколкото страст.

Тъкмо бе започнала да свиква с мисълта за самотно съществуване, лишено от радостта на детско присъствие и обич, когато назначи Джеръми Фокс за преподавател по история на нейното място, овакантено, след като тя стана директорка на училището. Само след няколко месеца Ема се влюби в него. Джереми беше мил и добър, с приятно чувство за хумор и посвоему привлекателен с вида си на разсеян учен, което винаги й бе допадало. За нещастие, той беше неин подчинен, но двамата имаха общи интереси и много скоро станаха добри приятели.

Тя се чувстваше удовлетворена от това безоблачно приятелство до онзи дъждовен ноемврийски ден миналата година, когато прекара няколко часа с едно тъгуващо по дома си шестгодишно момиченце, сгушено на коленете й. Мрачното време ведно с нерадостните мисли за наближаващия й трийсети рожден ден и сладкото ухание на детето, притиснато под брадичката й, замъглиха здравия й разум и професионализма. Същата вечер се качи в апартамента на Джеръми и по възможно най-деликатен начин му намекна, че чувствата й не са само приятелски.

Ала когато видя потресеното му изражение, осъзна, че е направила ужасна грешка. Той бе задушаващо внимателен и загрижен, докато й обясняваше, че чувствата му към нея са като към добра приятелка, но нищо повече.

Ти си толкова силна, Ема. Невероятен лидер.

Все пак не бе изгубила здравия си разум чак дотам, та да не разбере, че това не беше комплимент. Скоро след това й се наложи да се усмихва принудено по време на сватбената церемония на Джеръми с двайсет и една годишно девойче, което не можеше да отличи Великата харта на свободите от линията „Мажино“.

Ема си припомни изпълненото със симпатия изражение на Франческа, когато й разказа за Джеръми.

— Значи още си девствена — заключи приятелката й лаконично и съкрушено поклати глава.

Лицето на Ема пламна от срам.

— Е, разбира се, срещала съм се с мъже. И имаше няколко пъти, когато аз… — Нямаше смисъл да се преструва. — Да. Така е. Голям позор, нали?

— Съвсем не. Ти просто си твърде благоразумна и взискателна.

Но въпреки милите думи на Франческа, Ема се чувстваше като някакъв урод. Въпреки това никога не би й хрумнало да плаща за секс, ако не беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. След толкова седмици, прекарани в мъчителни терзания как да спаси училището си, нима решението може да се окаже толкова просто? И толкова трудно?

Трябваше да узнае повече.

— Вашите сексуални услуги… — Младата жена се прокашля. — Какво по-точно включват?

Бутилката застина на половината път до устните му, а леката усмивка, играеща върху тях, помръкна. Той се втренчи продължително в нея, сетне отвори уста, за да отговори. Но тутакси я затвори. Отново я отвори. Отпи солидна глътка бира.

Ема наблюдаваше как играят мускулите на гърлото му, докато той преглъщаше. Очевидно беше изненадан и тя почти можеше да прочете мислите му. Явно бе сметнал, че е твърде консервативна, за да му плаща за секс, и сега навярно съжаляваше, че толкова прибързано е смъкнал цената.

Кени остави бутилката отстрани до джакузито.

— Ъ… всичко, което пожелае клиентът.

В главата й мигом се заизреждаха коя от коя по-еротични картини, но Ема побърза да ги пропъди. Не биваше да влага емоции; трябваше да подходи логично и практично.

— Ами болестите? — Нямаше сили да го погледне в очите, затова се престори, че се любува на ромолящите мехурчета.

За миг си помисли, че той няма да отговори, но когато го стори, гласът му прозвуча, сякаш бирата бе попаднала в кривото му гърло.

— Гарантирам сто процента безопасен секс.

— Това е невъзможно.

— Е, деветдесет и пет процента. Както Тори винаги обича да казва: „Животът е риск“. Но аз съм сигурен, че не страдам от никакви смъртоносни болести, ако това ви интересува. Ами вие?

— Аз?! — слиса се тя и главата й се стрелна нагоре. — Не. Абсолютно никаква. — Отново сведе поглед. През мехурчетата зърна кожата си и се запита каква част от тялото й можеше да види той. — Всичко това е чисто търговско споразумение, нали? И вие сте истински професионалист?

— Аз, ъ, ако клиентката остане недоволна, връщам парите.

— И… тя ще определи как… ще протече срещата?

Кени се замисли доста над въпроса й.

— Клиентката определя общите правила. Аз се грижа за детайлите. Например ако дамата има по-специални предпочитания…

— О, не. Никакви. — Единственото й специално предпочитание бе да се люби с мъж, който я обича, а това Кени Травълър не можеше да й даде. Само секс.

— … или например, ако клиентката каже нещо от рода на: „Кени, сладурче, искам да ме оковеш с белезници…“.

Тя вдигна рязко глава.

— … тогава съм готов да й угодя, защото това влиза в общите правила, но детайлите след това са моя грижа.

— Р-разбирам.

Ема усещаше, че страните й пламтят като божури. Наистина ли сериозно обмисляше тази лудост? Да позволи на Кени Травълър да отнеме девствеността й, определено щеше да бъде много по-ефектно, отколкото да си направи татуировка. Той беше идеалният мъж за тази задача — физически неустоим, но толкова чужд на идеала й за сродна душа, че след това нямаше да й останат никакви емоционални белези. Щеше да го преживее и после да го забрави.

— Редно е да ви предупредя, че не нося женско бельо и не използвам камшик. Разбира се, на дамите понякога им се нрави да си поиграят на робини, така че с това няма да има проблем. Искам да кажа, че без онези белезници, които споменах, много скоро щях да остана без работа, затова съм повече от щастлив да се подчинявам на подобни капризи.

— Вие оковавате жените? — потресе се Ема. Не че някога й се бе случвало, но подобни практики далеч не бяха рядкост. — О, не.

— Хайде сега, да не съдим прибързано. И аз не мислех, че ще ми хареса, до онзи първи път, когато щракнах онези джаджи около чифт… но да не навлизам в подробности. Ако това не е по ваш вкус, просто ще опитам нещо друго.

Тя пое дълбоко дъх. Не й бе нужна блестяща неонова стрелка да й сочи пътя, за да осъзнае, че точно това можеше да бъде идеалното разрешение на проблемите й: да получи свободата си и да спаси „Сейнт Гъртруд“. Тогава защо имаше чувството, че всеки миг ще се разплаче?

Младата жена се овладя и събра цялата си смелост. Още когато потегли на това пътуване, знаеше, че животът й коренно ще се промени. И преди да си даде време да се опомни и помисли, тя кимна:

— Добре тогава. Да. Това ме устройва.

— Устройва ви? — смаяно примигна Кени.

— Довечера ще бъде добре.

— Довечера?

Ема най-сетне намери сили да го погледне.

— Да не би да имате друг ангажимент?

— О, не. Довечера става.

Тя въздъхна облекчено. Ако разполагаше с прекалено дълго време да се терзае какво ще се случи, щеше да откачи. Насили се да се съсредоточи върху финансовата страна на сделката.

— Приемате ли пътнически чекове?

Очевидно постоянните му клиентки бяха доста по-обиграни от нея, защото въпросът й го накара да се ухили. Тя го изгледа хладно, докато усмивката не се изтри от устните му.

— Да, госпожо. Както и „Американ Експрес“ и „Виза“. Приемам дори и „Дайнърс Клуб“, макар и не толкова охотно.

— Аз имам пътнически чекове.

— В такъв случай нямаме проблем, нали?

— Не. Никакъв.

Сега повече от всичко на света искаше да излезе от ваната и да се скрие в стаята си на горния етаж, но беше чисто гола, уловена в собствения си капан. Стомахът й се бунтуваше, устата й пресъхна. Ема затвори очи и се потопи по-дълбоко във водата.

От другия край на ваната Кени гледаше как раменете на лейди Ема изчезват под мехурчетата. Тя облиза нервно устни и когато розовото връхче на езика й се плъзна по извивката на устата й, той едва не експлодира. Не можеше да повярва. Когато в началото заговори за такси и тарифи, той просто си приказваше, колкото да убие времето и да се позабавлява. Нито за миг не му бе хрумнало, че тя ще му повярва. Но тази англичанка се оказа доста сериозна и делова дама.

Той бе предвидил два дни, за да я съблазни, а му бе отнело не повече от двайсет минути. Винаги е умеел да се оправя с жените, но това си беше истински рекорд.

Ала докато гледаше как водата бълбука около шията й, за миг го обзеха съмнения. После си припомни колко властна и безапелационна беше тази английска благородничка, от онези, които най-малко понасяше, и съмненията му тутакси се изпариха. Лейди Ема не беше някоя плаха девственица с влажни очи на кошута и отлично знаеше какво прави.

Прекрасно си представяше какви любовници е имала досега — навярно цяла шайка надути задръстеняци с имена като Рупърт и Найджъл. Те сигурно са я оставяли тя да командва парада, не са й създавали никакви неприятности и разбира се, никакви трепети и вълнения. Но сега дамата беше на почивка и наоколо нямаше никой, който да я наглежда и клюкарства, и очевидно жадуваше да легне с някого, на когото поне зъбите са истински. И Кени с радост щеше да й достави това удоволствие.

Клепачите й се повдигнаха и тя срещна погледа му.

— И искам лампата да свети.

Той определено нямаше нищо против.

— Добре.

— Никакви цигари.

— Не пуша.

— Коняк, бих казала. Или може би малко шери.

— Ъхъ.

— И музика. Най-добре класическа. Предполагам, нещо бароково.

Проклятие. Тя му съставяше списък и той бе длъжен да сложи край на това, преди да е стигнала до цвета на чаршафите.

— Никаква музика. Пречи ми да се съсредоточа върху всички онези сладки еротични зони.

— О — преглътна новото му завоевание. — Добре тогава. Без музика. — Тя отново заби поглед във водата. — Навярно трябва да ви призная, че имам гъдел.

— Хубаво е да съм подготвен.

— И освен това имам лека клаустрофобия, така че не е зле да обсъдим позата…

— Извинете, че ви прекъсвам, но ми позволете да ви напомня, че аз съм опитен професионалист.

— О… Да. — Тя отново захапа тази проклета долна устна. — И още нещо. Когато всичко свърши, господин Травълър, никога повече няма да го обсъждаме.

Кени въздъхна със задоволство и отново се потопи във водата.

— Лейди Ема, вие току-що се превърнахте в сбъднатата мечта на всеки мъж.