Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (14)

13

— Кени… — Замаяните сетива пречеха на Ема да говори, но тя се съсредоточи, за да оформи думите, защото вярваше, че откровеността между секс партньорите е жизненоважна и той трябва да разбере, че тя има своите потребности! — Халата ми… — Младата жена преглътна. — Съблечи го. Свали го от мо…

Върхът на езика му откри пулсиращата вена отстрани на шията й и тя простена. Измина цяла вечност, преди Ема да съумее отново да събере мислите си.

— Не… не само там… — изпъшка тя. — Докосни ме… моята… Свали си дрехите и докосни моята…

Той се отдръпна и се намръщи. Устните му бяха подути като нейните, а посребрените му от страстта очи й напомниха на захаросани теменужки.

— Нещо не е наред ли?

Ема помилва брадичката му, пое дълбоко дъх и му се усмихна, давайки му да разбере, че не го критикува, а просто му дава толкова необходимата насока.

— Не може ли малко да се придвижим?

— Малко… да се… придвижим?

— Ъхъ.

— Ти искаш малко… да се… придвижим?

— Ако нямаш нищо против.

— Да не бързаш или нещо подобно?

— Нещо подобно.

— Да не би да ми казваш, че и за това имаш график?

— Нямам график. Не, разбира се, че нямам. Просто… аз… ами… сигурна съм, че ще бъдеш доволен да узнаеш, че аз съм напълно възбудена, и смятам, че можем да се придвижим към… ами към следващата част. Хубавата част.

Кени повдигна насмешливо вежди.

— Тази част не е ли хубава?

Тя осъзна, че неволно го е обидила, и побърза да го умилостиви.

— Разбира се, че е хубава. Прекрасна е. Честно, Кени, ти се целуваш възхитително, но си малко бавен и… — Лицето му доби буреносно изражение. — Чувствам се вълшебно. Наистина. Но ние вече приключихме с тази част — смотолеви тя едва чуто. — Нали?

Той се претърколи по гръб.

— Трябваше да го очаквам — изръмжа. — Не зная защо още се изненадвам.

За неин ужас, Кени стана от леглото, извиси се до него и насочи пръст към лицето й.

— А сега ме чуй, Ема, защото няма да повтарям. От тук нататък, докато двамата не прималеем от изтощение, аз командвам парада. Ясно ли е?

— Но…

— И знаеш ли защо? Защото аз съм експертът, а не ти!

Непокорството й надигна глава.

— Никога не съм казвала, че съм.

— Тогава защо пак раздаваш заповеди? — попита той, истинско въплъщение на измъченото търпение.

— Аз само си помислих…

— Повече никакво мислене! — отсече Кени, стисна челюсти и опря длан в колоната на леглото. — Ето как ще действаме от сега нататък. Двамата ще поиграем на една малко извратена игра, наречена „господар и робиня“. Аз съм господарят, а ти — робинята! И в случай че не си разбрала, в тази игра ти не можеш да раздаваш заповеди. Нито една. Можеш да стенеш. Нямам нищо против да въздишаш. И срещу това не възразявам. Но никакви заповеди. И чак когато аз кажа, че сме приключили, можеш да говориш. При това ще изречеш само две думи. Благодаря ти.

Навярно би трябвало да се обиди — и тя наистина се обиди — но в същото време я напуши смях. Той беше толкова безкрайно самоуверен. И освен това беше прав. Понякога тя наистина се държеше твърде властно.

Кени продължи да се чумери насреща й.

— А сега разбра ли ме, или се налага да потърся онова въже за простор, което снощи купи в дрогерията?

Само за да го подразни, Ема махна небрежно с ръка към ъгъла на стаята, където бе оставила торбата с покупките си.

Очите му се присвиха.

С престорена срамежливост тя запърха с мигли насреща му.

— И аз се чудех дали да не използвам някоя от придобивките си, макар че не се нуждая от овлажнител.

— Дяволски си права.

И тъкмо когато започна да се изпълва с гордост от собствената си неустрашимост пред безпрекословната му арогантност, той помете за секунда задоволството й. Явно бе разгадал блъфа й, защото се отправи към ъгъла, където лежеше торбата.

Ема се изправи в леглото.

— Кени, само се шегувах! За въжето за простора.

— Ъхъ.

— Наистина не мисля, че ще понеса да ме… да ме вържат.

— По-късно. След като добиеш повече опит.

Той се извърна и тя видя, че държи в ръката си две кутийки с презервативи. Съдейки по насмешливото му изражение, явно очакваше тя го засипе с въпроси. Ема мълчеше предвидливо и той се приближи и тръсна кутийките върху нощното шкафче до леглото.

Тя отново преглътна.

Очите му блеснаха зловещо.

— Искаш ли да кажеш нещо?

Тя само поклати глава. Въпреки че беше твърдо против всякакво мъжко господство, в този случай това определено беше възбуждащо.

— Добре. — Кени изрита обувките си и я огледа от главата до петите с поглед, който Ема можеше да охарактеризира единствено като изгарящ. — Докъде бях стигнал? Ти толкова ме разстрои, че забравих какво правех. — Приседна на ръба на леглото и се заигра с долния край на халата й, докато размишляваше. Пръстите му я погалиха леко по глезена, сетне бавно плъзнаха нагоре халата, докато не достигна до коленете й.

Ема затаи дъх, осъзнала, че той все пак е разбрал какво се иска от него.

Кени очерта лениво кръгче по меката кожа под коляното й, после върхът на пръста му описа бавно една осмица, след това запетая.

О, бо… Коленете й се разтвориха в мълчалива покана да продължи с чувствените си йероглифи, предоставяйки му повече площ, за да развихри въображението си.

Кени рязко се отдръпна и въздъхна.

— Не бях стигнал до тук. Зная колко много обичаш реда, затова предполагам, че се налага да започна отначало.

Нещастната робиня отчаяно изхлипа, неспособна да се сдържи.

Ъгълчетата на устата му се повдигнаха със задоволство.

И той започна отново… Още подлудяващи, лениви целувки; бавни ласки с език; леки докосвания по местата, където биеше пулсът й, за които дори не бе подозирала, че съществуват. Дори ужасната й татуировка не бе пренебрегната.

Имаше чувството, че са минали десетилетия, когато най-после разтвори халата й и докосна с върха на езика си едното й зърно. Гърдите му се повдигаха тежко, ризата му под ръцете й бе влажна, но той още не я събличаше. Тя усети как горещият му дъх опари кожата й, почувства, че той едва се владее, и неволно се запита кога бентът на самоконтрола му ще се скъса. Надяваше се…

Езикът му се притисна леко към зажаднялото зърно. Главата й се замята трескаво настрани, а гърбът й се изви в дъга. Кожата й се покри с капчици пот, блестящи като утринна роса, цялата беше влажна и пулсираща от желание. Искаше още. Мислите й се стрелкаха хаотично и тя едва се крепеше на ръба на мамеща бездна.

Устните му се сключиха около твърдото набъбнало зърно. Засмукаха жадно. Два пъти. Три пъти. Отново и отново.

Ема извика и сякаш се разпадна на безброй частици.

Той застина. Притегли я в прегръдките си. Задържа я до гърдите си, докато тя спря да трепери.

Нежно я положи върху възглавницата и отметна от челото й мокър кичур.

— Свърши ли? — прошепна младият мъж.

Тя преглътна. Кимна. В очите й запариха сълзи.

— Аз се опитах да ти кажа, но ти не ми обърна внимание!

Вместо да се отпуснат в благоприлично смирение, ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка на удоволствие.

— Моя сладка лейди Ема. Ти наистина си нещо специално!

— Надявам се, че си доволен — пророни тя малко по-спокойно.

— Още не.

Без никакво предупреждение, той отметна полите на халата й и пъхна ръка между раздалечените й бедра. Тя извика тихо, когато той разтвори набъбналите листенца на цветето й и пръстът му нежно се гмурна навътре.

— Още не — прошепна той отново.

Ема задиша пресекливо. Без да сваля поглед от нея, той извади пръста си и отново го потопи в нея. Като в мъгла тя виждаше зачервеното му лице, изопнатите вени отстрани на врата му. Почувства как сладките тръпки отново се надигат в нея.

Тя нададе сподавен вик и изригна в конвулсии.

Той отново я притисна към себе си и докосна с устни бузата й.

— Аз съм най-големият щастливец на земята.

Ема затаи дъх, а Кени стана и изхлузи дрехите си. Когато тя отново възвърна гласа си, той беше гол. Господи, колко бе красив, целият само стегната плът и стоманени мускули. Тя сведе поглед. Всяка частица от него беше самото съвършенство.

Ема се надигна и приседна на пети. Кени се приближи към нея. Тя се наведе напред, наклони глава и близна корема му.

Този път той простена. Тя гризна леко твърдия мускул, пресичащ по диагонал едната страна на корема му, пръстите й се спуснаха по вътрешната страна на бедрото му, зарови лице в слабините му. Беше готова да си играе до утре.

Задавените му думи й подсказаха, че това няма да се случи.

— Кажи ми, че не е нужно да те връзвам.

Тя се поколеба само за миг, преди да се отпусне отново по гръб. Повдигна ръце, докато докоснаха таблата на леглото, и се усмихна.

— Не е нужно.

Ема не можеше да си обясни защо му вярва толкова безрезервно, нито готовността си да се подчинява на абсурдните му правила. Знаеше единствено, че се чувства в безопасност. В безопасност и — въпреки двата оргазма — невероятно възбудена.

Кени седна на леглото, покри коленете й с длани и ги раздалечи. Сетне коленичи между тях и впи поглед в листенцата, набъбнали и блестящи от сластна роса.

— Прекрасна си — промълви той.

Докато той я изучаваше, Ема се опиваше от вида на голото му тяло. Боже, това се казваше красота! Мрамор и стомана. Умираше от желание да го докосне… трябваше да го докосне… протегна ръка.

Той поклати глава.

— Не сега, миличка. Моля те. И без това едва се владея. А първият път всичко трябва да е съвършено за теб. — Смъкна халата й и поднови чувствената си игра.

Лениви, сладострастни докосвания.

Милувка с върха на пръста.

Ухапване. Ухапване. Ухапване. Ухапване… Ухапване.

И после… дълъг… баааавен… обход с езика.

Това бе прекалено!

Той се усмихна, когато тя отново извика.

— Най-големият щастливец на земята — повтори той.

Грабна кутийката от нощното шкафче и след секунда беше надвесен над нея. Докато хапеше подпухналата й долна устна, започна бавно да прониква в нея.

Въпреки любовната игра и преживяния екстаз, Ема трепна от болката.

— Отпусни се, скъпа.

Наслаждавайки се на тежестта на тялото му, тя се вкопчи във влажните му рамене и изви нагоре бедра.

Той изпъшка.

— Моля те… миличка… опитай се поне сега да не командваш.

— Аз просто… искам…

— Зная. Зная.

Бе получила само част от него. Искаше повече.

— По-кротко… По-кротко… — мълвеше той, на нея или на себе си, тя вече не знаеше. И не я интересуваше. Знаеше единствено, че лети високо, все по-високо… Изхлипа, когато и последната преграда изчезна.

И тогава го получи целия, но не беше свършило, едва сега започваше.

Дълбоки, мощни тласъци. Теменужени очи, потъмнели като нощно небе. Ръце, приковали нейните към възглавницата. Тежестта му върху нея. В нея. Разтягане. Навън, навътре. Непознати усещания и уханието на този мъж.

Още едно извисяване. Отново вихрена спирала. Години… десетилетия… векове…

Горещ, пълноводен поток.

И… много по-късно… завръщане.

Благодаря ти.

 

 

Все още влажна от душа, Ема излезе от банята и пристегна халата. Потръпна от лека болка, когато се запъти прекалено бързо към скрина, за да извади бельо. Кени примижа на утринната светлина и й се усмихна, без да си дава труд да се надигне от смачканите чаршафи.

— Казах ти, че последният път ти дойде много, но кой да ме чуе? Най-малко ти. Винаги смяташ, че знаеш най-добре.

Тя се бе опитала да пресметне колко блажено взривяващи оргазма бе изпитала през нощта, ала им изгуби бройката.

— Не можах да се спра. Бях обезумяла.

— Нима?

— Ти също, затова не бъди толкова самодоволен.

— Вярно е. Най-после успях да насоча цялата ти енергия в правилното русло.

Той отметна чаршафите и стана, без да се свени от голотата си. Докато вадеше от чекмеджето комплект дантелено бельо, младата жена гледаше като омагьосана играта на сенките и светлината върху мускулестите извивки на тялото му. Вълнистата тъмна коса бе разрошена и тя зърна червено петно на гърба му, както и оформяща се смучка отстрани на врата му. Изпита задоволство, задето бе оставила тези малки следи върху това фантастично мъжко великолепие.

Той започна да събира дрехите си от пода.

— Шелби се обади, докато ти беше в банята. Има среща, а Луиза си е записала час при лекаря, затова помоли да гледам Пити за няколко часа тази сутрин. Зная, че ти казах, че днешният ден е твой, но имаш ли нещо против, ако отложим за следобед пътуването до Остин?

— Ни най-малко.

— Бих искал първо да потренирам. През това време можеш да почетеш или да си намериш някоя друга занимавка. Ще бъдеш ли готова след половин час?

Тя кимна, Кени преметна дрехите си през рамо и все още гол, излезе от спалнята.

След секунди се чу викът на Патрик в коридора.

— Следващия път предупреждавай, чу ли, Кенет? За да си взема ароматните соли. Да не би да искаш да припадна?

Кени се засмя и тя чу как хлопна вратата на стаята му.

Ема въздъхна и приближи към дрешника. Щеше да е хубаво, ако я бе целунал, преди да излезе.

Той наистина се целуваше вълшебно. И беше прекрасен любовник. Грижовен, безкористен, възхитително изобретателен, с толкова красиво тяло, че й се искаше да плаче. Всъщност май наистина щеше да се разплаче. Ала не заради красотата на голото му тяло.

Младата жена се отпусна в мекото кресло и захапа долната си устна. Оставаше й малко повече от седмица и тя не биваше да забравя, че Кени Травълър беше мъж, който можеше да я дари с лудешки наслади, да я забърка в скандал, дори да остави неизличими спомени в сърцето и душата й, но не и да бъде завинаги с нея. Независимо от това, което означаваше изминалата нощ за нея, за него тя беше само малко отклонение от грандиозното игрище за голф, което представляваше животът му. Той бе споделил с нея тялото си, ала не и душата си и ако изобщо я запомнеше, то щеше да е само защото не приличаше на останалите му сексуални завоевания.

Ала тя никога нямаше да забрави. Щеше да отнесе спомена за тази нощ в гроба. И щеше да помни не само оргазмите, а близостта, усещането за единение. Да спи редом с някого, да се гуши нежно в обятията му, да слуша туптенето на сърцето му. Да си позволи да се престори, макар и само за кратко, че двамата са едно цяло.

Зарея поглед през прозореца и си помисли колко лесно идваха обичта и обвързаността при повечето хора, които познаваше. Ала не и при нея. Откакто се помнеше, животът й бе низ от прекъснати връзки. Припомни си как като шестгодишна стоеше на прага на Орчард Хаус и гледаше след заминаващата кола, отвеждаща родителите й за осем месеца в Африка. Те я обичаха, ала не толкова силно, колкото обичаха работата си.

Беше се опитала да се привърже към учителите и възпитателките. Някои от тях я харесваха, ала имаха свои деца или си намираха друга работа и заминаваха. Само „Сейнт Гъртруд“ никога не се промени. Надежден, спокоен и неизменен пристан.

Старата величествена дама беше с нея, когато родителите й умряха, през дългите ваканции, когато беше единственото дете, останало в училището, и по-късно, когато порасна и вече като учителка се грижеше за децата на другите. „Сейнт Гъртруд“ беше единствената нерушима обвързаност в живота й.

Ала не за дълго. Много скоро щеше да бъде принудена да напусне старата купчина от тухли и камъни. Когато и тази връзка се скъса, на този свят нямаше да остане място, което да нарече свой дом.

Колко изкусително бе да си позволи няколко минути на самосъжаление, ала нямаше да го стори. Без значение в каква посока ще поеме животът й, тя винаги ще изпитва удовлетворението, че училището съществува и е уютен дом за други самотни момичета. А засега ще мисли само за настоящето. За още няколко дни ще се наслаждава и ще къта в сърцето си всеки прекрасен миг от тази кратка физическа близост с мъж, който не я обичаше.