Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (12)

11

Още нямаше девет вечерта и в дрогерията светеше, когато Кени зави към диагоналния паркинг пред входната врата.

— Ще се бавя само минута. Скъсах една от връзките на любимите ми обувки за голф и трябва да си купя нови.

— Ще дойда с теб. Искам да си купя филм за фотоапарата.

Въпреки че по-раншното напрежение помежду им значително бе отслабнало, Кени почти не бе проговорил, откакто напуснаха семейния му дом. Ема вече се бе извинила и нямаше намерение да се подмазва и да го моли повече за прошка. Сега той беше на ход.

Кени задържа вратата и тя влезе вътре. Той мигом се насочи към дъното на магазина в търсене на връзки за обувки, а тя приближи към щанда с фотоматериали. Макар и девет вечерта, в магазина бе доста оживено. Ема тъкмо направи избора си, когато с периферното си зрение зърна плещестия здравеняк, който я следеше в „Роустабаут“, да влиза в дрогерията. За миг погледите им се срещнаха, после той се извърна.

Пулсът й запрепуска и тя тутакси съжали за консервативната си жълта рокля. Тогава я осени мисълта, че може би в крайна сметка днешният ден няма да е изгубен, но се налагаше да действа бързо. Каква скандална покупка можеше да направи в дрогерия?

Копоят на херцога се преструваше, че разглежда щанда за слънцезащитни лосиони и кремове. Без да се замисли нито за секунда, младата жена грабна една от малките колички и се втурна по първия проход между стелажите със стоки, докато погледът й шареше трескаво по рафтовете. Сграбчи една книга и я хвърли в количката и зави зад ъгъла. Машинално огледа рафтовете с шампоани, избра един и го прибави към книгата в количката. Без да се заглежда много и да избира, Ема се насочи към следващия проход и обогати покупките си. Не се опитваше да избира практично; просто трупаше в количката.

Продължи трескавото пазаруване, докато не се образува внушителна купчина. Когато излезе отпред, здравенякът я стрелна с поглед и се отправи към касата. Ема трябваше да го изпревари, за да успее той добре да разгледа покупките й. Едва не обърна количката, за да мине пред него.

Беше леко задъхана, когато застана пред касиерката — тийнейджърка със скучаещо изражение и тъмнокафяво червило. Ема усети, че копоят се нарежда след нея, и започна да вади покупките си. Не бързаше и ги подреждаше така, че мъжът зад гърба й да може отлично да разгледа всеки предмет. Касиерката се зае да прекарва покупките през електронния четец, сетне се спря за миг, когато осъзна какво държи. Вдигна глава и се вторачи с любопитство в Ема.

Макар да не й беше лесно, Ема успя да запази самообладание.

— Бихте ли добавили и пакет „Кемъл“, ако обичате? — Дръпна от стойката един таблоид, върху чиято предна страница Елвис целуваше принцеса Даяна. — И това.

Касиерката се извърна, за да вземе цигарите, и Ема се реши да погледне косо към здравеняка. Той се взираше втрещено в покупките й.

Тя извади с треперещи пръсти кредитна карта от портмонето. Дали най-сетне късметът не й се бе усмихнал? Със сигурност това щеше да е достатъчно, за да убеди Бедингтън, че е направил ужасна грешка.

Касиерката напъха всичко в голяма пазарска торба, а Ема отстъпи настрани, за да почака Кени. Здравенякът плати слънцезащитния лосион, който си беше купил, и излезе от магазина. Тя го видя да спира отпред за кратко, сетне пресече улицата. Можеше да заложи и последния си петак, че той се е спотаил зад колата си и ги чака да излязат.

Кени приближи до касата и плати връзките за обувки.

— Извинявай, че се забавих толкова дълго. Наложи се да търся в склада, за да намеря подходяща дължина. — Видя издутата найлонова торба и подсвирна учудено. — Май си изкупила всичките филми.

— Трябваха ми още някои неща — промърмори Ема, завърза дръжките, за да не може да види съдържанието на торбата и я притисна към гърдите си.

Той я изгледа за миг, сетне се отправи към вратата.

Когато излязоха от магазина, Ема се огледа за тъмнозеления таурус, но на улицата бяха паркирани доста коли и тя не можеше да се взира по-внимателно, без да направи впечатление. Въпреки това знаеше, че шпионинът на Бедингтън се спотайва някъде наблизо, а това означаваше, че съдбата й предоставя златна възможност. Сърцето й заби учестено.

Сега!

Извърна се рязко и се хвърли на врата на Кени. Изненадан от нападението, той политна назад и се удари в тухлената стена, отделяща дрогерията от пункта за химическо чистене. Без да обръща внимание на приглушения му болезнен стон, тя се притисна към него. Торбата с покупките го фрасна по бедрото, докато Ема обвиваше свободната си ръка около врата му, преди да впие устни в неговите, колкото можа по-силно.

— Какво, по дяволите, правиш? — измуча Кени, докато устните му едва помръдваха под нейните.

— Целувам те — пророни тя, без да отлепва уста от неговата, опитвайки се да кърши съблазнително тяло. — Прегърни ме.

— Защо се въртиш така?

— Извивам се.

— Какво? — Той понечи да отдръпне глава, но тя вкопчи пръсти в косата му и не му позволи. Зъбите им се удариха.

— Престори се, че ме целуваш.

— Още заповеди, Ема?

Тя почувства как челюстта му се стегна и разбра, че навикът й да командва отново го бе вбесил. Защо винаги трябваше да напътства и да налага волята си? Кени понечи да я отблъсне, ала тя не можеше да го позволи — не и след като всичко вървеше толкова добре. Нямаше да го пусне.

Ема охлаби натиска си, устните й се поотвориха и му отдаде всичко, което имаше.

Секундите се нижеха. О, господи… Той наистина беше много умен мъж. Мигом разбра какво се иска от него.

Топлите му ръце се обвиха около кръста й, устните му омекнаха в отговор, разтвориха се…

Езикът му се раздвижи, нахлу в устата й и тя забрави всичко за копои здравеняци и раздаване на заповеди. Светът се разтвори и я погълна.

Все едно бе умирала от глад и изведнъж се бе озовала пред пищно отрупана маса. Пиеше от целувката му. Искаше да усети устните му навсякъде — на гърдите, на кръста, между краката. Да, и там! Искаше го целия, да я люби, да я изпълни докрай. Копнееше да почувства тежестта на тялото му, смазващо нейното, да изпита нежността и грубостта на ласките му.

Двамата издаваха звуци — животински и първични. Той беше твърд и пулсиращ, готов да проникне, и тя го желаеше толкова отчаяно, че едва не изхлипа от облекчение, когато ръцете му обвиха дупето й.

Без да прекъсва целувката, Кени я завъртя така, че гърбът й се притисна в тухлите, а тялото му я закри от любопитните погледи. Ръката му се плъзна под роклята и легна върху бедрото й. Тя бе само по сандали, без чорапогащник — благословени да са голите крака!

Силните му пръсти погалиха вътрешната страна на бедрото й. Тя раздалечи крака, приканвайки го в онова място, което му принадлежеше. Ръката му беше там, стискаше, триеше…

Силен клаксон на автомобил разсече пелената на блаженство.

Кени отдръпна ръка изпод роклята и отскочи назад. Ема се опря безсилно върху тухлената стена. И двамата едва смогваха да си поемат дъх.

Той зарови пръсти в косата си.

— Мамка му!

Гневното му изражение я сломи. Как можеше да се държи така, след всичко, което току-що се бе случило помежду им?

Кени я улови грубо за лакътя и я повлече към колата, а прекрасната им целувка остана да лежи забравена в руините около тях.

— Никога повече да не си посмяла да ме предизвикваш така!

Трябваше да отвърне на удара, но беше твърде безсилна, за да намери подходящите думи. Той я набута в колата и все още кипеше от гняв, когато седна зад волана.

— Ние почти го направихме. Насред главната улица на Уайнет! — Кадилакът се изстреля от паркинга с бясна скорост. — Още няколко секунди и полата ти щеше да бъде увита около кръста, а ципът на панталона ми смъкнат и не смей да го отричаш! По дяволите, Ема! Вчера ти казах, че няма да позволя на нищо да ми попречи да се върна на игрището, но очевидно съм говорил на глуха. Или може би си забравила, че по някаква случайност това е родният град на комисаря и всички тук го познават!

Тя остана безмълвна.

Колата се понесе по магистралата.

— До утре сутринта той ще е чул всичко до най-малката подробност — как съм награбил скъпата девствена приятелка на жена му в центъра на Уайнет. И в случай че нещо не си доразбрала, това не е най-добрият начин да възстановя репутацията си на спортист със строг морал!

— Моля те, спри да ми крещиш.

Навярно фактът, че говореше с тих, овладян глас, вместо да му се развика в отговор, го накара да я погледне за миг. Той се намръщи и въздъхна.

— Добре. Зная, че вината не е твоя. Аз трябваше да се отдръпна навреме. Бях длъжен. Но дявол да го вземе, Ема, аз съм мъж, а тази твоя уста…

— Вече достатъчно се наслушах каква командаджийка съм. Ако лидерските ми умения заплашват мъжкото ти его, ще трябва просто да се примириш.

Кени явно се смути.

— Не говорех за лидерските ти умения; говорех за твоята… Няма значение. Работата е там, че ако знаех, че съм толкова неустоим за теб, щяхме да се усамотим някъде.

Той наистина беше неустоим за нея, но нищо добро нямаше да излезе от това.

— Това няма нищо общо с твоята неустоимост. Просто ти си ми подръка. Мъжът, който Бедингтън е наел, ме наблюдаваше, и аз трябваше да направя нещо скандално.

— Наистина ли някой те следи?

— Казах ти, че ще стане така. Снощи се появи в „Роустабаут“.

— Как изглежда?

— Едър мъж, с кръгла глава и оредяваща сламеноруса коса. Може би кара тъмнозелен таурус. Познаваш ли го?

Той я стрелна изпитателно с поглед.

— Може би.

— Кени, разполагам само с десет дни, преди да се върна в Англия.

— Този факт ми е добре известен. — Светлината от фаровете на приближаваща кола пробяга по лицето му. — Значи си ме използвала?

— По необходимост — процеди сковано тя. — Ти беше единственият мъж наоколо — додаде, за да защити гордостта си.

Кени отново я изгледа изпитателно и ръката му се плъзна по волана.

— Да не си посмяла да извъртиш подобен номер на Декстър или Тед Бодин, чуваш ли ме? Говоря сериозно, Ема. Тези мъже са забранени за теб. Всички мъже са ти забранени.

— Историята на моя живот — промърмори горчиво младата жена.

— И какво означава това?

— Нищо. — Беше готова да си отхапе езика и побърза да смени темата. — Тази вечер за мен бе удоволствие да наблюдавам Питър. За него не съществуваше никой друг, освен теб.

— С изключение на майка му, когато огладнее и дойде времето да го накърми. — Кени намали скоростта, когато приближиха отбивката за ранчото. — Искам да знаеш, че оценявам това, което каза на Шелби тази вечер, както и факта, че намери общ език с всички. Затова реших да ти простя за случилото се този следобед.

— Ура — промърмори тя сухо.

Той зави по алеята за коли, сетне се извърна към нея.

— Сега на труднодостъпна ли ще се правиш?

— Може би.

— Признавам, че малко прекалих. Когато ме удари, трябваше да взема под внимание вродения ти стремеж да вършиш добрини. Ти просто оскърби чувствата ми, това е всичко.

— Отлично те разбирам — рече тя многозначително.

Кени вкара колата в гаража, пристроен към едната страна на къщата.

— Ако намекваш, че аз съм наранил чувствата ти, забрави. И двамата знаем, че това е невъзможно, защото на теб изобщо не ти пука дали аз имам добро мнение за теб.

— Вярно е — съгласи се тя, само за да го подразни.

Но номерът й не мина, защото той се ухили и посегна към найлоновата торба в скута й.

— Аз ще я внеса вътре.

— Не, аз… — Но Кени вече я бе грабнал и тя забързано го последва в кухнята.

Лампата, която Патрик бе оставил включена, хвърляше мека светлина върху мебелите в къта за хранене, както и върху разноцветните картини по стените, но Ема бе твърде напрегната от мисълта как да си вземе обратно торбата, за да обръща внимание на обзавеждането. Докато Кени вървеше към масата, тя с ужас видя, че дръжките, които бе завързала, някак си са се развързали.

Кени хвърли небрежно торбата върху масата и тя се килна настрани, изсипвайки съдържанието си.

— Виж ти, какво имаме тук?

Ема се спусна напред, но той вече разглеждаше първия предмет.

— Крем против хемороиди? Не исках да узнавам чак толкова интимни подробности за вас, лейди Ема.

— Това не е… Всъщност аз нямам… Върни ми го!

Без да й обръща внимание, той зарови ръка в торбата и извади книгата с меки корици.

— „Отговор на прозак“^[1]. Като я прочетеш, разкажи ми какво пише.

— Не! — Тя се метна към него, когато ръката му стисна пластмасовото шише. — Дай ми го…

Кени го дръпна, така че тя да не може да го стигне, и внимателно прочете етикета.

— Леле, кой би си помислил, че член на британската аристокрация е завъдил въшки?

— Сезонно заболяване — едва успя да промълви тя.

Той отмести цигарите, таблоида, теста за ранна бременност и взе няколко разноцветни кутийки.

— „Екстаз за шейха“, „Троянски ръбести“, „Рамзес Екстра“, „Ултратънки първокласни“.^[2] Вече зная от кого да поискам, ако моите свършат. — Побутна настрани пакета с въжето за простор. — За това дори няма да питам.

В торбата остана само още един предмет. Може би той нямаше да го забележи. Може би нямаше…

— Да видим сега какво имаме тук? — Кени взе тубичката и я вдигна. — Вагинален овлажнител. — Веждите му се сключиха застрашително. — За какво, дявол да го вземе е това?

Лицето й пламна.

— Ами не зная… Предполагам, че за…

— Това вече преля чашата! Не ми стига, че всички в този град ще са твърдо убедени, че спя с депресирана, въшлясала, страдаща от хемороиди чужденка, която обича да я връзват, и на всичко отгоре навярно е бременна, макар че — имайки предвид, че изглежда е сложила ръка върху пазара на презервативи в града, изкупувайки всички налични — не мога да си представя как се е случило. Но няма — слушай ме внимателно, Ема! — в никакъв случай няма да позволя някой да си мисли, че една жена, която е с мен, се нуждае от вагинален овлажнител, чу ли ме!

— Беше… — Младата жена преглътна мъчително, опитвайки се да говори спокойно. — Беше импулсивна покупка.

Кени изсумтя възмутено.

— Казах ти, че човекът на Хю ме следи. Влезе в дрогерията, затова побързах да накупя всичко това.

— Той е бил в дрогерията?

— И видя всичко! — избликна тя възторжено. — Мисля, че навярно постигнах целта си! Особено след това, което се случи между нас на улицата. Зная, че това никак не ти харесва, но ще обясня на Франческа при следващия ни разговор. Бедингтън ще се ужаси, като чуе за станалото и утре по това време с годежа ни ще е свършено.

— Това ли е гениалният ти план? Да убедиш херцога, че двамата имаме любовна връзка?

— Не го бях планирала предварително. Честна дума. Но се налага да се задоволя с това, с което разполагам.

— Досещам се, че това съм аз. — Кени преметна тубичката с овлажнителя от едната ръка в другата и замислено се намръщи. — Ема, прекалено много усложняваш всичко. Просто се обади на този херцог и му кажи, че няма да се омъжиш за него. Не бива да му позволяваш да те притиска и заплашва.

— Не мога да го направя, Кени. Той ще се разгневи и ще закрие „Сейнт Гъртруд“. Трябва да действам много изкусно.

— Изкусно? — Младият мъж поклати глава. — Ти със сигурност придаваш ново значение на старата песен, посветена на предаността към родното училище.

— Не е само училище. Това е…

— Зная. Твоят дом. Извини ме, че го казвам, но подобна сантиментална привързаност ми се струва твърде жалка, макар че след това, на което ти стана свидетел по време на вечерята, се опасявам, че нямам право на мнение.

Ема се поколеба.

— Питър е истинско съкровище.

Кени се усмихна.

— Вече съм му поръчал два айръна, изработени специално за него, и само чакам да порасне още малко, за да може да удря топката.

— Сигурна съм, че ще му хареса. Особено ако ти си с него.

Помежду им се възцари тишина. Отвън беше нощ, а къщата бе притихнала. Погледът й се спря върху устните му и Ема си спомни прекрасната целувка. Запита се дали и Кени изпитва същото.

— Отивам да плувам — рече той рязко. — Утре ще се видим.

Извърна се към вратата, но изглежда си спомни какво държи, обърна се и тикна в ръцете й тубичката с вагиналния овлажнител.

— По-добре го запази, в случай че напълно си изгубиш ума и решиш да съблазниш Декстър О’Конър.

И изчезна, преди тя да успее да му отговори.

 

 

Тори стоеше сама във вътрешния двор и пушеше последната си цигара за деня. Постоянно си повтаряше, че ще ги откаже, и този път наистина щеше да го направи. Веднага след като животът й се уреди.

На втория етаж, в стаята на Питър, светна лампа. Шелби бе отишла да нагледа сина си.

Сърцето на Тори се сви от завист. Питър беше толкова сладък, толкова съвършен. Тя го обичаше с цялото си сърце, но едва имаше сили да го погледне. Само веднъж, веднага след като се роди, Шелби подхвърли идеята Тори да стане негова настойница. Тори се постара този въпрос да не се повдига никога повече.

Вратата, водеща към къщата, се отвори. Тя вдигна глава, очаквайки да види баща си, но вместо това се появи Декстър О’Конър.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Баща ти ме пусна. Бях поканен на вечерята, но имах делова среща и не можах да се измъкна по-рано.

Шелби не й бе казала, че Декстър е поканен. Поредното предателство.

Той пъхна ръце в джобовете и погледна към небето. Тори долови аромата на одеколона му. Ухаеше на свежо и чисто като нощния въздух.

— Каква красива нощ.

В гласа на Декстър прозвуча нещо подобно на благоговение, сякаш ясната звездна нощ бе неземно вълшебство, а не нещо съвсем обикновено. Тори се застави да не вдига поглед, за да види какво пропуска. Вместо това скръсти ръце пред гърдите си и изгледа унищожително натрапника.

— Вече ми се повдига от всичко това, Декстър. Има закони против преследването на хора.

— Едва ли може да се каже, че те преследвам, Виктория. Миналата нощ не знаех, че ще бъдеш в „Роустабаут“. А тази вечер ме поканиха.

— Очевидно се налага да бъда малко по-ясна. Не те харесвам и занапред дори не желая да разговарям с теб.

— Позволи ми да отбележа, че двамата не се познаваме достатъчно добре, за да не ме харесваш. Знаеш ли, ако престанеш да се страхуваш толкова от създалата се ситуация, разрешението на нашия проблем би било много по-лесно.

— Да се страхувам? От задръстеняк като теб? Не се ласкай.

— Ако не се страхуваше, щеше да изгаряш от нетърпение да говориш с мен, за да намерим някакво решение.

Той беше прав, но тя никога нямаше да го признае.

— Няма какво да се решава. Аз не искам да се омъжвам за теб! Не мога да се изразя по-ясно.

Той вдигна отново поглед към небето, сетне наклони глава, като че ли искаше да види звездите от по-различен ъгъл. Тори неволно забеляза чистите изсечени линии на профила му. Имаше широко чело, добре оформен нос и уста, която можеше да се определи като опасно чувствена. Изненадващото откритие и спокойното му лице, контрастиращо с обърканите й емоции, окончателно я вбесиха.

— Знаеш ли какво мисля? Мисля, че ти сам си скалъпил цялата тази история. Ти ме желаеш, но знаеш, че няма да погледна отново прашасал смотаняк и компютърен маниак като теб, затова си измислил целия този план, а после си убедил баща си да ти помогне да го осъществиш.

— Наистина ли го вярваш? — Той изглеждаше леко учуден.

— Дяволски си прав, вярвам го.

— Очарователно.

Декстър се отправи към една от отоманките и Тори се улови, че оглежда раменете му под смачканата риза. Не бяха много широки, но доста мускулести.

Той се обърна и тя изпита странното усещане, че може да чете мислите й.

— Всъщност идеята беше на твоя баща.

— Да бе — изсумтя подигравателно Тори.

Декстър пъхна ръце в джобовете, изпъвайки плата на панталона върху стегнатия си плосък корем.

— Обратно на това, което, изглежда, мислиш, никак не ми е трудно да си намеря женска компания. — Седна на отоманката и протегна крака. — Колкото до баща ми… — За миг й се стори, че очите му развеселено блеснаха, ала това не бе възможно, тъй като той не притежаваше чувство за хумор. — Ако трябва да съм напълно откровен, той далеч не е очарован от теб. Но много желае сливането, а баща ти му даде съвсем ясно да разбере, че това е единственият начин да се съгласи.

Тори едва не се задави от възмущение.

— Лъжеш! Наистина ли смяташ, че ще повярвам, че този идиотски план е идея на баща ми?

Отново странният блясък в очите му. Ако на негово място беше някой друг, Тори би се заклела, че той й се присмива.

— Очевидно баща ти няма търпение да се отърве от теб.

Искаше й се да го стисне за гърлото, също като снощи, но бе толкова вцепенена от потресаващото разкритие, че не можеше да помръдне. Как можеше той дори да допусне, че нейният баща стои зад целия този отвратителен заговор? Беше дело на неговия баща! Нямаше друг начин.

— Ако двамата с брат ти бяхте проявили желание да говорите с мен миналата вечер — подхвана той тихо, — бих могъл да ви обясня.

Сърцето й биеше толкова силно, че Тори едва се удържаше да не притисне ръце към гърдите си, за да му попречи да изхвръкне.

— Татко никога по своя воля не би предложил нещо толкова ужасно. Не проумявам защо лъжеш. Достатъчно е само да го попитам и ще разбера.

— Надявам се да го направиш. Ще се убедиш, че Уорън е този, който шантажира, а аз съм откупът. Ако баща ми иска сливането, трябва да ме принесе в жертва.

— Откуп! — Зад клепачите й избухнаха заслепяващи искри. — Чуй ме, тъпако! Женитбата ти с мен ще е най-хубавото, което може да се случи в жалкото ти съществуване!

Той я изгледа замислено.

— Доста спорно твърдение. Вярно е, че си много красива, но в същото време си прекалено вироглава и трудно поносима жена.

Тори се опитваше да преглътне факта, че Декстър О’Конър — най-големият кретен в Уайнет — може да не я иска.

— Не съм!

— Имаш два неуспешни брака — припомни й той. — И цялото ти семейство е сбъркано. Ругаеш като хамалин. Сигурен съм, че можеш да ме победиш във всеки спорт. Освен това пушиш, което ненавиждам, макар да разбирам, че това е признак на ниското ти самоуважение. — Замълча, а после гласът му прозвуча странно нежно. — А и изглежда, не можеш да имаш деца.

Тори се сви, сякаш я бяха ударили.

— Негодник. — Гласът й прозвуча болезнено напрегнат. — Кой ти го каза?

Той стана, тръгна към нея и спря на няколко крачки от нея.

— Уайнет е малък град.

— Махай се от тук.

— Не се опитвам да те нараня. — Декстър говореше с нежност, приличаща по-скоро на съжаление. — Но не обичам недомлъвките и затова смятам, че е редно да ти кажа, че много искам да имам деца.

Сълзи запариха в очите й, но тя нямаше да им позволи да рукнат.

— В такъв случай е добре, че няма да се ожениш за мен, защото аз съм безплодна като Сахара, кучи сине!

— Не това ми каза баща ти. Той твърди, че няма медицинска причина да не забременееш. Шелби смята, че тялото ти просто чака да се появи подходящият мъж. Звучи невероятно, но кой знае?

— Те са обсъждали това с теб? — Думите едва излизаха от стегнатото й пресъхнало гърло.

— Стана дума.

Тори се почувства толкова подло предадена, че изгуби дар слово. Някога Шелби беше най-добрата й приятелка. Колкото до баща й… от години той беше единственото безопасно и тихо пристанище в живота й. И тогава Шелби го съблазни и изтика Тори на заден план. Сега баща й искаше дъщеря му да изчезне от ежедневието му, за да може да се отдаде изцяло на новото си семейство. Каква ирония, че Кени, злият инквизитор в детството й, сега се бе превърнал в единствения човек, на когото можеше да разчита.

Но гордостта взе връх и тя вирна глава.

— За някой, който е толкова отвратен от идеята да се ожени за мен, ти, изглежда, доста си разпитвал.

— Не съм казал, че съм отвратен. Всъщност някога бях много хлътнал по теб.

Признанието му й подейства като успокояващ балсам на отворена рана. Напълно достатъчно да се окопити и свие устни в подигравателна гримаса.

— Брей, каква новина!

— Това е най-странното нещо — усмихна се Декстър. — Аз не обичам насилието, но откакто вчера Тед подхвърли, че имаш нужда някой здравата да те напляска, постоянно си представям как лежиш по корем в скута ми.

Сякаш огън пламна в кръвта й. Това никак не й хареса, затова само процеди ехидно:

— Облечена ли съм?

Той като че ли се замисли.

— Полата ти е преметната върху главата. Бикините ти са увити около глезените.

Огънят се разгоря още по-буйно и тя осъзна, че най-големият смотаняк в Уайнет току-що я бе възбудил. Почувства се объркана и замаяна. Трябваше да бъде възмутена, а вместо това се разтапяше. В същото време не можеше да позволи той да разбере, че я бе победил.

— И в крайна сметка какво решаваш, Декс? Искаш ли да се ожениш за мен, или не?

— Не съм сигурен. Вероятно не. От една страна, съществува това привличане. От друга страна, не понасям начина, по който баща ти ме манипулира.

— Най-после сме на едно мнение.

— Да, ами аз можех да ти го кажа още в началото, ако не бе решила да подходиш към ситуацията емоционално, вместо логично.

— Добре, господин Логичния, какво е твоето решение?

— Много е просто. Точно това се опитвах да ти кажа миналата вечер. Имаме нужда да прекараме известно време заедно. Никой от нас не може да убеди баща ти да се откаже от замисъла си, ако дори не направим усилие да видим дали можем да се разберем.

— И как ще се разберем, след като нямаме нищо общо?

— Забравяш сексуалното привличане.

— Ти си този със сексуалното привличане. Аз те смятам за досаден задръстеняк.

Той вдигна ръката си и се втренчи в нея.

— Това е най-невероятното нещо — дланта направо ме сърби. Никога не съм си представял, че ще изпитам желание да напляскам жена.

Отново я побиха възбуждащи тръпки. Може би Декс не беше такъв скучен мухльо, за какъвто го мислеше.

— Да бе, нужна ти е цялата защита на „Далас Каубойс“^[3], за да се справиш с тази задача.

— Аз съм по-силен, отколкото изглеждам, Виктория.

— Ще спреш ли да ме наричаш така!

— А ти ще спреш ли да пушиш?

— Не!

— Много добре… Виктория.

Нещо в нея се прекърши и тя се хвърли към него. Не можа да се обуздае. Той беше толкова самодоволен, толкова високомерен и снизходителен, че й се искаше да размаже лицето му, но се задоволи да го блъсне с все сила към стената.

За нещастие, чак когато дланите й се удариха в гърдите му и той не помръдна, Тори осъзна, че няма да се справи толкова лесно с него. Той улови китките й. Тя се взря в сивите му очи, изпъстрени със зелени точици, и изпита смущаващото усещане, че той надзърта зад цялата й старателно изградена защитна преграда. Мисълта я парализира.

Когато се окопити, младата жена усети, че Декстър всеки миг ще я целуне. Повечето от мъжете искаха да направят точно това, което не бе изненадващо. Устните му докоснаха бузата й. Тя вдигна уста към неговата.

— Нямам търпение да те целуна — прошепна той. — Но искам всичко да бъде идеално. Ще довършим започнатото веднага след като престанеш да вониш като пепелник.

Клепачите й се стрелнаха нагоре.

Декстър целуна върха на носа й и я бутна настрани, сякаш бе обично, но дразнещо дете.

— Вече ти казах мнението си за това, което трябва да направим. Сега ти си на ход.

И с един последен поглед към нощното небе, той си тръгна, оставяйки я сама.