Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (17)

16

След сладката изнемога Ема бе благодарна на последвалото суетене — непохватно търсене на салфетки и дрехи.

Кени, изглежда, споделяше чувствата й. Все пак имаше нещо опасно и притеснително в това чувствено настървение, каращо двама възрастни и толкова различни хора дотолкова да обезумеят, че да не могат да се откъснат един от друг, да нямат дори търпение да се доберат до леглото.

Тя се запита дали всяка жена поне веднъж в живота си не е била привлечена от някое лошо момче. Очевидно бе дошъл нейният ред. Може би Кени Травълър беше нещо като имунизация. Една доза щеше да я предпази от плейбои като него до края на живота й. Потънала в тези мисли, Ема се зае да закопчава блузата си.

Кени слезе от колата. Докато пъхаше тениската в джинсите, забеляза, че Ема се е закопчала накриво, но знаеше, че ако й го каже, тя отново ще се засегне и ще го упрекне, че пак я критикува.

Ема вдигна глава към него, а чувствените й, подути от целувките устни и разрошените й светлокарамелени къдрици, незнайно защо му напомниха за разтопен сладолед. Нещо странно и непонятно стана с него, разтапяйки вътрешностите му. Миналата нощ бе толкова прекрасна, че той дори не искаше да се сеща за нея, макар че изглежда не можеше да мисли за нищо друго и навярно тъкмо заради това откачи по време на детското състезание. А днес… в един момент спореха яростно, а в следващия бяха преплели тела в колата.

Не можеше да си спомни кога за последен път беше правил секс в кола. Едва ли изобщо някога му се бе случвало. На богатите хлапета не им се налагаше. Богатите хлапета разполагаха с вили, а ако и това не ги устройваше, имаха достатъчно пари, за да наемат стая в мотел в Лано.

Боже, колко му харесваше да се люби с нея. Целият този ентусиазъм и нетърпение. Тя не знаеше как да се сдържа или прикрива. Отдаваше се на сто и десет процента, точно както той обичаше.

Заради накриво закопчаните копчета, блузата й бе прилепнала към едната гърда и Кени сякаш отново почувства съблазнителната й тежест в ръката си. Докато се взираше в нея, го заля предателска вълна на нежност. И това го изнерви. Тя беше прекалено властна, твърде взискателна. Кени отлично съзнаваше, че трябва по-скоро да се избавят от това уединение и да потърсят безопасната компания на други хора, затова се изненада, когато следващите думи се изтърколиха от устните му:

— Искаш ли да се разходим до реката?

Тя примигна с прекрасните си меденокафяви очи.

— С удоволствие.

Сякаш я бе поканил на чай с препечени питки.

Тя се плъзна през седалката. Той й помогна да слезе, после задържа ръката й. Беше малка, но силна. Кени потри мазола отстрани на показалеца си в дланта й. Бълбукането на водата сякаш ги мамеше, докато приближаваха към реката. Той чу цвърченето на катерица, зова на присмехулник и всякакви други горски звуци, но Ема мълчеше и като никога не раздаваше заповеди. Как така бъбрица като нея се бе умълчала точно сега? Безмълвието й го изнервяше и той заговори, без да се усети:

— Преди малко доведох тук Пити.

— Той успокои ли се?

— Да. — Кени се прокашля. — Двамата с теб трябва да поговорим.

— Със сигурност — наежи се Ема. — Смятам, че само можеш да си благодарен, че от тази грозна случка има поне едно хубаво нещо. Никога повече няма да се държиш така с него.

Хапливият й тон би трябвало да го вбеси, но вместо това Кени се почувства по-добре, дори почти се успокои. Тя отлично знаеше какво означава това момченце за него и колко много съжалява той за това, което му бе причинил. Въпреки това не му се искаше тя да си навири носа прекалено много.

— Момчетата трябва да се закаляват от малки, за да не се превърнат в женчовци.

Ема имаше нахалството да се засмее.

— Откажи се, Кени. Когато става дума за Питър, ти омекваш като восък.

— Да, ами той е много специален. — Той се усмихна и понечи да смени темата, после осъзна, че искаше да обсъди още нещо с нея. Но не в личен план, а в професионален. В крайна сметка тя беше експерт по възпитанието на децата, нали?

— Виждаш ли, работата е там, че… нашият старец може да бъде доста суров и… просто се тревожа за Пити, това е всичко.

Очите й с цвета на разтопен мед го пронизаха като лазерни лъчи.

— Ти се страхуваш, че Уорън може да бъде лош баща за Питър, какъвто е бил за теб?

Той тутакси настръхна.

— Баща ми е правил това, което е било нужно. След начина, по който се държеше моята майка, той със сигурност не е можел да ме глези по цял ден.

— Не, но аз подозирам, че е изпаднал в другата крайност. Била съм свидетелка на нещо подобно при няколко от моите ученички. Съдейки по твоите думи, баща ти не е бил много често с теб, когато си се нуждаел от него, а когато е бил у дома, мога да си представя колко строго те е критикувал и упреквал.

Обади ми се госпожа Снийд. Каза, че си откъснал главата на куклата Барби на Мери Бет. И после си я хвърлил в тоалетната. Само един страхливец може да причини подобно нещо на едно момиче. Един отвратителен малък страхливец.

— Аз наистина бях един разглезен негодник.

— Да, но част от вината за това е била негова. Сигурна съм, че отчаяно си се стараел да привлечеш вниманието му и лошото ти поведение навярно е било единственият начин да го постигнеш. Ти си бил здраво, нормално дете, задушавано от истерична майка, а баща ти изглежда не се е намесвал, когато е трябвало. Наистина, Кени, ти си имал толкова ужасни родители, че е истинско чудо, че не си започнал да измъчваш и убиваш малки животни. Не е изненадващо, че все още таиш огорчение и обида в душата си.

— Никога не съм го казвал.

Но никой не можеше да спре лейди Ема, когато вече е набрала скорост, и тя продължи, все едно той не бе заговорил.

— Знаеш ли, ти наистина трябва да му простиш. Заради вас двамата.

Кени сви небрежно рамене.

— Нямам никаква представа за какво говориш.

— А сега съществува и проблемът с Питър. Ти се боиш, че баща ти ще го пренебрегва, също както някога е постъпвал с теб. Че на Питър ще се наложи да спечели любовта му, както е било с теб, вместо да я получи по рождение.

Той с мъка застави скованите си челюсти да се разтворят в прозявка.

— Толкова си пълна с лайняни теории, че ставаш за торене.

Но вместо да се обиди, тя стисна ръката му, която бе забравила, че държи.

— Не се тревожи толкова много за Питър. Шелби по нищо не прилича на майка ти и аз съм сигурна, че тя ще се превърне в непоколебима защитница на неговите права. Освен това подозирам, че баща ти се е поучил от грешките си. Начинът, по който те гледа, когато не го наблюдаваш, направо къса сърцето ми. А дори и да греша, Питър има преимущество, което ти не си имал.

— Така ли? И какво е то?

Той се почеса отегчено по ръката.

— Ти, разбира се.

Кени се почувства, сякаш ненадейно го бяха ударили с юмрук в корема. Затова отговорът му не прозвуча толкова небрежно, колкото му се искаше.

— Не е кой знае колко голямо богатство.

— Всъщност е доста голямо. Безусловната любов е могъща сила.

— Предполагам.

— Надявам се, че когато си спомняш детството, Кени, ти се гордееш със себе си. Не само си оцелял, но и си постигнал толкова много в живота. Трудно е човек да си представи по-объркани и сложни семейни отношения от твоите.

— А какво ще кажеш за Тори?

— Тори поне се е радвала на безусловната любов на единия си родител. А ти си бил лишен от всичко.

— Какви ги дрънкаш? Майка ми обожаваше земята, по която стъпвах. Точно в това беше проблемът.

— Това не е било истинска любов. Навярно чувствата й към теб са били движени от хиляди различни мотиви и емоции.

Тя имаше право. От Кени се очакваше да обича сляпо майка си, сякаш тя беше единственият човек в живота му.

Кени, ангелчето ми, ти не искаш да си играеш с онези отвратителни момчета, истинска бяла измет. Остани при мен. Ще ти купя онзи нов самолет с дистанционно управление, който видяхме по телевизията. Всички те ще умрат от завист и ще искат да си играят с него. Сигурна съм, че ще станеш най-популярното момче в училище.

Вместо това стана най-мразеното и презираното.

— Да, предполагам, че може да си права — рече той, опитвайки се да звучи безгрижно.

— Аз съм нещо като експерт по темата.

Кени долови как гласът й леко се прекърши.

— Доколкото разбирам, не го каза само като професионалист.

Тя сви рамене.

— Не съвсем. Предполагам, че моите родители са ме обичали, но повече обичаха работата си. И аз бях доста самотна. — Издърпа ръката си от неговата и се отправи към брега на реката.

Той я последва, доволен, че най-сетне обсъждаха не него, а нея.

Тя му се усмихна, когато той я настигна.

— Няма нищо по-скучно от това, да слушаш преуспели възрастни да хленчат за нещастното си детство, нали?

— Абсолютно вярно. — Той метна малко плоско камъче през реката към варовиковата скала, издигаща се на отсрещния бряг. Камъчето подскочи четири пъти, преди да потъне. — Струва ми се, че започвам да разбирам защо се държиш малко собственически, когато стане дума за „Сейнт Гъртруд“. Също както аз се държа малко собственически, щом стане дума за Пити. — Хвърли още един камък в реката, сетне погледна към Ема. Чувстваше се напрегнат, макар да не разбираше защо. — Виж, след като кажеш на херцога за случилото се помежду ни, ще се отървеш веднъж завинаги от него.

— Не зная — отвърна тя след кратко мълчание. — Той, изглежда, вярва в това, в което иска да вярва, не мислиш ли? — Сбърчи чело и изведнъж заприлича на властна кралица, заповядваща да отсекат нечия непокорна глава. — Не желая да му казвам за случилото се помежду ни! Това е нещо лично и не му е работа да завира проклетия си нос в нашите отношения!

Кени се усмихна, изпълнен с егоистично задоволство от отговора й.

— Май сама се натика в задънена улица.

Ема смотолеви нещо, което той не разбра, с изключение на проклет.

— Хващам се на бас, че мога да уцеля ето там. — Той посочи към големия камък, издигащ се от водата край отсрещния бряг. Хвърли камъчето, но не улучи. — Още два опита.

— Водата тук е толкова чиста. Това е най-красивото място.

— Винаги съм го обичал. Когато бях дете, идвах тук, след като набиех някого или го изтормозех до сълзи. — Приготви се да хвърли камъчето.

— Сигурна съм, че си вярвал, че ако се държиш много лошо, някой ще се намеси и ще сложи край на това.

— Предполагам. — Той отново не улучи. — Още веднъж.

Камъчето отскочи от големия си събрат.

— Отлично — усмихна се тя. — И точно това е направил Дали, нали? Сложил е край.

— Кой ти каза?

— Събрах две и две.

— Струва ми се, че за днес психоанализата ми стига. Освен това ти си откачената, а не аз. Само попитай отец Джоузеф.

Ема потръпна.

— Добре че скоро си заминавам. Никога повече няма да посмея да погледна онзи мъж в очите.

Не му беше приятно да мисли за заминаването й, макар че в някои отношения нямаше търпение да се отърве от нея.

— Аз ще обясня какво се е случило. Или поне ще обясня по-голямата част. — Той обви ръка около врата й и започна да го разтрива. — Ако още имаме желание да отидем днес в Остин, по-добре да потегляме. Първо можем да се отбием у дома, ако искаш да се преоблечеш.

— Не би било зле.

Те се върнаха в къщата, но спалнята беше толкова неустоима, че така и не стигнаха до Остин.

 

 

Тори държеше емутата в далечния край на обширното имение на баща си. Така поне последиците от безразсъдното й начинание бяха далеч от очите й, ако не от мислите й. Преди развода, когато живееше в Далас, птиците бяха в ранчо в южната част на града, но издръжката им струваше много скъпо и тя убеди баща си да й позволи да ги премести тук. Сега бяха осемнайсет щраусоподобни грозници, с дълги шии, черни като сажди пера и тънки като вретена крака. Понякога Тори се опитваше да се убеди, че са много симпатични, но обикновено дори не си правеше този труд. Извърна поглед от гнездото с три големи изумруденозелени яйца.

— Този там до оградата е Елмър — рече тя. — Потомък на една от първите двойки. А неговата дама Поли е в средата на онази група.

— Ти си ги кръстила?

Тори вече съжаляваше, че се бе поддала на импулса да покани Декстър да види животните.

— Какво лошо има?

Той сведе поглед към нея. В изпъстрените му със зелени точици очи зад стъклата на очилата му с телени рамки бе стаена такава бездна от любопитство, че тя се изнерви.

— Аз не съм ранчер — поде той, — но предполагам, че по принцип е доста трудно да убиваш животни, на които си дал имена.

Вечерният ветрец издуха кичур коса върху бузата й.

— Дори и да нямаха имена, навярно нямаше да ми даде сърце да ги… О, няма значение. — Тори нетърпеливо затъкна кичура зад ухото си. — Беше глупаво да купувам емута, но бракът ми с Томи се разпадаше и навремето идеята ми се стори добра.

— Искала си да се издържаш сама. Разбираемо е.

— Беше глупаво.

Той пъхна ръце в поредния си панталон с цвят каки, явно притежаваше неизчерпаем запас.

— Ти обичаш да рискуваш. Случват се такива неща. Поне се опитваш да проявиш отговорност. Мнозина на твое място биха пуснали емутата на свобода, за да не се налага да ги изхранват.

— Доста съм безотговорна, но никога не бих направила нещо подобно.

— Не смятам, че си безотговорна.

Изрече го толкова искрено, че тя се почувства поласкана. Беше хубаво да си спечелил одобрението на толкова сериозен и почтен човек като Декстър О’Конър. Ала следващите му думи бързо разсеяха приятното чувство.

— Мислила ли си с какво ще се занимаваш, ако се оженим?

— Ние няма да се оженим!

— Вероятно не. Но ако го направим, ще е добре да намериш по-добър начин да прекарваш времето си, отколкото да се мотаеш из магазините и да се тревожиш за емутата си.

— Ти имаш купища пари. Мога да не излизам от магазините и това пак няма да се отрази съществено на банковата ти сметка. — Тя осъзна, че той отново я бе въвлякъл в дискусия за немислими неща.

— Работата не е в това. Когато вечер се прибирам у дома, ти навярно ще искаш да ме попиташ как е минал денят ми и аз ще ти разкажа това, което сметна, че ще ти е интересно. После ще те попитам как е минал твоят ден и какво ще ми разкажеш? Че е имало разпродажба на спортни стоки в „Нийман“? Ще е доста унизително за теб.

— Ти си голям чудак.

— Нямам предвид работа на пълен ден. Но е крайно време да дадеш на този свят нещо повече от красивото си лице. Никога няма да си щастлива, ако нямаш по-висша цел от пазаруването.

— Ти нямаш никаква представа какво ме прави щастлива!

— Какво би искала да направиш с живота си? — попита Декстър, без да обръща внимание на изявлението й. — И не говоря за деца, защото и двамата вече знаем какво мислиш по въпроса и само времето ще покаже.

Тя очакваше да я прониже познатата болка, както винаги, когато станеше дума за деца, но за пръв път нищо не изпита. Не разбираше защо. Какво толкова имаше у този умен чудак, което намираше за успокоително? Замисли се за разправията с баща си, когато узна кой стои зад заговора да я омъжат за Декстър. Той дори не се опита да отрече, нито дори се извини. Заяви само, че я обича, но вече му е писнало и повече няма да търпи глезотиите й. След това се бе почувствала абсолютно непотребна.

— Аз зная само да ругая, да играя голф и да се обличам с вкус.

— И? — Той зачака търпеливо.

— И нищо.

— Това може да е достатъчно за другите жени, но не и за теб. Ти си прекалено умна — отсече той с толкова сериозно изражение, че тя не се стърпя.

— Добре. Може би тая една мечта да се занимавам с… — Поколеба се, но после се реши. Защо пък не? — Може би с фотография.

— Фотография? Колко интересно!

Наистина изглеждаше заинтригуван и Тори внезапно поиска да му сподели повече. Започна плахо, но бързо се увлече и заговори по-уверено.

— През последната година научих много от Патрик. Той ми даде назаем един от фотоапаратите си и двамата прекарваме много време в тъмната стаичка. Той смята, че имам вярно око. — Изведнъж се засрами от ентусиазма си и побърза да добави: — Навярно просто е бил любезен.

— Сигурен съм, че не е вярно. — Открито му честно лице я подтикна да продължи.

— Обичам да снимам, Декс. Щом започна, губя представа за времето. С часове обикалям детски площадки. Сигурно някой ден ще ме арестуват като подозрителна, но обожавам да снимам деца. Те са толкова… — Гласът й пресекна.

— Не се притеснявай, Тори. Няма да ти се подигравам.

Тя долови разбиране и съчувствие в гласа му и се ядоса.

— Не зная защо изобщо си губя времето с тези преструвки. Ти призна, че искаш деца, а аз не мога да имам. Защо просто не ме оставиш на мира?

— Лекарите не са го потвърдили, така че защо аз да го приемам за чиста монета? Но ако се окаже истина, можем да си осиновим.

В гърдите й нещо трепна и сърцето й пропусна два удара.

— Би ли го направил?

— Разбира се. Казах ти, че искам да имам деца.

— Томи не даваше и дума да се издума за осиновяване.

— Проявила си много по-голям разум, като си купила емутата, отколкото когато си се омъжила за Томи.

— Напълно си прав! — засмя се Тори. — Но Томи беше много по-красив.

— Красотата не е всичко. — За пръв път в гласа му прозвуча отбранителна нотка.

— Ти не изглеждаш зле, Декс. Всъщност — сега да не вземеш да си навириш носа — но от всички умници, които познавам, ти си най-красив. С изключение на Тед, но Кени е единственият, който може да го сложи в малкия си джоб по хубост, така че не се разстройвай.

— И колко точно „умници“ познаваш?

— Хей, не забравяй, че разговаряш с принцесата на микрочиповете. Отраснала съм сред умници. Когато бях малка, татко често ме вземаше с него на работа.

— И наистина ли мислиш, че аз съм най-красивият?

Тя едва сподави усмивката си. Той действително беше много сладък по своя смотаняшки начин.

— Абсолютно.

— По принцип ми е все едно, но разбирам какво голямо значение има за теб външният вид.

Нещо в сухия, скован начин, по който го изрече, но в същото време като че ли и с известно притеснение, не остави сърцето й безразлично. Да не говорим за други по-интимни места по тялото й. Не си спомняше друг път да е била толкова объркана. Можеше да стори само едно.

— Добре, Декс, реших. Ще те тествам.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид в леглото. Ти, аз и матракът. Мисля, че е крайно време да видим на какво си способен.

Сковаността му изчезна и очите му развеселено блеснаха. Имаше нещо в насмешливите бръчици в ъгълчетата на очите му, които превърнаха зародилите се в нея искри в ярки пламъци.

— О, много ти се иска, нали? Ами ако ти кажа, че се пазя като награда за първата брачна нощ?

— Майтапиш се. Не желаеш да спиш с мен?

— Може да се каже, че мисля почти само за това. Но образно казано, защо да си купуваш теле, когато можеш да получиш месото даром?

— Ти се смяташ за някакъв вид награда?

— Определено. — Очите му заблестяха още по-ярко. — Не искам да ти се сторя нескромен и със сигурност нямаше да го спомена, ако ти не бе повдигнала въпроса, но аз съм страхотен любовник.

— Боже! — Тори завъртя очи.

Той се засмя, привлече я в обятията си, впи устни в нейните и я целува, докато й премаля. Някъде в глъбините на замаяния й разум се мярна мисълта, че той далеч не е толкова безразличен, колкото се преструва, но ръката му върху гърдите й събуждаше толкова приятни усещания, че Тори не бързаше да я отблъсне.

Декс наистина умееше да се целува. Когато езикът му нахлу в устата й, тя се опита да се убеди, че наистина е жалка, щом толкова е зажадняла за мъжко внимание, че е паднала дотам, да целува Декстър О’Конър. Ала в целувката му нямаше нищо жалко. Беше сладостна и еротична и я караше да жадува за още и още.

Двамата се отдръпнаха един от друг и когато престана да вижда звезди, тя осъзна, че господин Улегналост е разтърсен не по-малко от нея.

— Добре — задъхано промълви той. — Ще се оженя за теб.

Тори се притисна към топлата му гръд, усети дъха му на челото си и за частица от секундата й се прииска да каже „да“.

— О, Декс… само след месец ще съжаляваш.

— Не, няма. Нито пък ти.

Тори трябваше просто да си тръгне, но някакъв дявол в нея не й позволи.

— Първо леглото. После ще реша. Няма да купя котка в чувал.

Той се взря в нея и в ъгълчетата на устните му заигра опасна усмивка.

— Засега двамата с теб ще стоим по-далеч от леглото. Но ако размисля, ти първа ще узнаеш за това.