Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (23)

22

Щом се качиха на самолета, Кени зарови нос в книгата, която си купи в магазина за сувенири, а Ема се престори, че чете списание. Двамата почти не разговаряха този път. Ема не се опита да спори или да го убеждава, защото повече нямаше какво да му каже.

Безкрайно се срамуваше от себе си. Как можа да се съгласи на тази пародия на брак, когато знаеше, че не ги свързва нищо, освен секса? Нито откровеност, нито разбиране, нито истински чувства. Въпреки това тя се бе съгласила да се омъжи за него, също като една „завеяна мила дама“, бързаща отчаяно да се качи на последния влак на омъжените, щастлива да се сдобие с пиринчена венчална халка.

Когато пристигнаха на летището в Далас, Кени вървеше през салона на аерогарата толкова бавно, с такъв непристъпен вид, че никой не смееше да го доближи, дори феновете му, които го разпознаха. Чак когато отидоха да получат багажа й, той най-после благоволи да я погледне.

— Какво ще стане от сега нататък? — попита той сухо. — Ще хукнеш ли обратно към Англия като подплашен заек, или ще останеш тук и ще се бориш?

Тя не бе мислила за нищо друго, откакто си тръгнаха от „Хувър Дам“, и вече бе решила как да постъпи.

— Това не е война.

Очите му бяха студени като два ледени аметиста.

— В такъв случай да го приемем като изпитание на характера. Кой притежава борбеност и кой не.

— Да не би да намекваш, че съм безхарактерна и ми липсва борбеност?

— Още не зная. Ще подвиеш опашка и ще избягаш най-позорно, или ще останеш?

Насмешливото му снизходително поведение я вбеси.

— О, ще се върна в Уайнет. Вече го реших.

По лицето му пробягна проблясък на задоволство.

— Най-после ти дойде умът в главата.

— За разлика от теб аз зная, че това не е игра, и се връщам, за да сложа в ред всичко. Но няма да отседна в ранчото.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че няма да избягам, но няма да живея в твоя дом.

— Но това е пълна идиотщина! Ти живя в ранчото, преди да се оженим, защо сега искаш да се изнесеш?

— Престани да правиш сцени! Това не е истински брак и ти го знаеш.

— Съвсем истински е и имам документ, за да го докажа.

— Престани, Кени. Просто престани. Отлично знаеш какво имам предвид, затова не се опитвай да се криеш зад праведния си гняв.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш. — Той взе куфарите й и закрачи към паркинга.

Ема дори не се опита да го настигне. Тя щеше да се постарае да се придържа към своите отговорности и принципи, защото така бе устроена, но нямаше да тича след него.

Когато най-после се качи в колата, радиото вътре гърмеше с пълна сила. Кени я изгледа изпепеляващо и потегли. Докато Ема закопчаваше предпазния колан, музиката секна и заговори спортният коментатор.

Все още няма официално изявление на комисаря на ПГА Далас Бодин за последната изцепка на Кени Травълър…

Той натисна друг бутон и увеличи звука. Нямаше защо да си прави труда, тъй като Ема не възнамеряваше точно сега да повдига отново въпроса за брака им. Сега Кени беше на ход.

 

 

Пътуването до Уайнет й се стори цяла вечност. Макар че в самолета нищо не хапнаха, и двамата не бяха гладни и спряха само за да заредят на една бензиностанция. Вече се смрачаваше, когато Тори се обади от Уайнет, за да се осведоми по кое време ще пристигнат. Тя съобщи на брат си, че е прекарала нощта в дома му в Далас, а Ема се зачуди дали Декстър е бил с нея, макар че очевидно на Кени не му хрумна подобна вероятност.

Километрите се нижеха и те най-после стигнаха до северните покрайнини на Уайнет.

— Ще ме оставиш ли в хотела, ако обичаш? — Още докато го казваше, се питаше защо си прави труда, след като отлично знаеше какъв ще е отговорът му.

— Ако смяташ да бягаш от дома си, трябва да го направиш сама. Аз нямам намерение да ти помагам.

Ема беше прекалено уморена, за да спори с него. Утре щеше да уреди всичко. Облегна се на седалката, затвори очи и не ги отвори, докато не пристигнаха в ранчото.

Влязоха в къщата откъм гаража. Кени вървеше напред с куфарите и ги остави, за да отключи вратата. Пропусна я учтиво напред и тя пристъпи вътре.

В един миг кухнята тънеше в мрак, а в следващия се обля в ярка светлина.

— Изненада!

— Изненада! Изненада!

— Ето булката идва…

Ема обходи с поглед щастливите засмени лица, изпълващи кухнята, и с ужас осъзна, че този нещастен ден щеше да завърши още по-зле.

— Време е да се разреже тортата! — възвести Патрик, след като бяха произнесени всички тостове и гостите представени на булката.

Кени и Ема пристъпиха от противоположните краища на стаята към творението на Патрик — кула, покрита с ванилов крем, върху чийто връх се мъдреха две фигурки от играчките на Питър, ведно с две книжни байрачета на Англия и Щатите. Ема се запита дали някой от присъстващите забеляза, че булката и младоженецът разговарят с всички други, освен помежду си.

Главата я цепеше и единственото й желание бе да се свие на кълбо и да заспи. Погледна завистливо Питър, който подремваше кротко върху рамото на Кени, олигавил яката на ризата му за голф.

Освен семейство Травълър и Декстър, присъстваха Тед Бодин заедно с отец Джоузеф, неколцина директори от КСТ, както и шумна тълпа от приятелите на Кени от „Роустабаут“, които се забавляваха с още истории за разхайтените младежки години на Кени: как откраднал есето на една съученичка, как метнал към далекопровода най-новите маратонки на някакво момче или изгубил нечий малък брат.

Ема сподави закрилническите си инстинкти, които винаги пробуждаха у нея злорадите спомени на приятелите му за безразсъдния стремеж на Кени към саморазрушение. Той беше зрял мъж и щом не желаеше да се защити, това беше негова, а не нейна грижа.

Тя приближи сватбената торта от единия край на стаята, а той от другия. Уорън побърза да вземе Питър и се усмихна топло на Ема.

— Ако още не съм го казал, ще го изрека сега: добре дошла в семейството, лейди Ема. Самият аз не бих могъл да намеря по-добра съпруга за Кени. — Погледна сина си с умоляващ поглед, който направо разкъса сърцето й. — Поздравления, синко! Гордея се с теб!

Кени кимна небрежно и застана пред тортата. Душата я заболя от мъка по тях двамата: за бащата, който искаше изкупление за старите грехове, и за сина, който не можеше да прости липсата на грижи и внимание в детството.

Патрик подаде на Ема ножа за разрязване, украсен с червени, бели и сини панделки.

— Май повече подхожда за патриотична церемония, отколкото за сватбен прием — подсмръкна той, — но нямах време да измисля нещо по-оригинално.

Ема му се усмихна, сетне сведе поглед към ръката на Кени, отпусната върху нейната — тази широка, загоряла длан, закриваща нейната малка и бяла ръчичка, фините пръсти, обвили нейните. При вида на съединените им ръце в очите й запариха сълзи. Да можеше и сърцата им да се слеят така в едно.

 

 

Кени отпи от виното, после прекоси кухнята и угаси лампата, оставена да свети на остъклената веранда. Лейди Ема бе избягала на горния етаж в минутата, когато си тръгна последният гост, и то не защото бързаше да се пъхне в леглото му. Не, лейди Ема тази нощ бе решила да се уедини. Младият мъж се запита дали тя бе стигнала дотам, че да заключи вратата, но сетне си каза, че не би го сторила. Тя разчиташе честта му да го държи настрани, а не ключалката.

Неговата чест. В очите на обществото тя бе жестоко опетнена, но нищо не можеше да го накара да съжали за побоя над Хю Холройд.

Излезе на верандата и твърде късно осъзна, че там имаше още някой. Баща му седеше на дивана със заспалия Пити, сгушен в ръцете му. Кени тутакси застина, както винаги в присъствието на баща си.

— Мислех, че си тръгнал.

— Помолих Тори да закара Шелби. Исках да поговоря с теб насаме.

Уорън беше последният човек, с когото Кени искаше да разговаря тази вечер или която и да е друга.

— В случай че не си забелязал, аз съм на меден месец.

— Това, което видях тази вечер, не ми прилича на меден месец. Лейди Ема почти не ти продума. — Пити измърка в съня си и Уорън го притисна към гърдите си.

Дали баща му някога го бе държал така? Сепна се, когато го прободе ревност. Тутакси се засрами, а после нещо в него се отпусна. Ема беше права. Уорън се бе поучил от грешките на миналото и всички тревоги на Кени за малкия му брат бяха безпочвени. На Пити нямаше да му се наложи да се бори за бащината обич.

— Пити трябваше отдавна да е в леглото — дрезгаво промърмори Кени.

— Скоро ще е там. — Уорън целуна бебето по темето. — Той се е настанил толкова удобно, че не ми се щеше да го разбутвам.

Отново това странно болезнено бодване. Пити бе получил обичта на баща си по рождение. Както и Тори. Единствено Кени трябваше да я извоюва — турнир след турнир.

Сега баща му искаше да се преструва, че всичко помежду им е наред. Но не беше наред. Кени се нуждаеше от баща, когато беше дете; сега със сигурност не му бе нужен.

— Притеснявам се за теб и лейди Ема.

— Просто Ема. Тя не използва титлата си. И няма за какво да се притесняваш.

Уорън погали Пити по гърба и погледна през един от прозорците на верандата към потъналата в тъмни сенки орехова гора.

— Аз не си падам много по молитвите. Не умея да се моля — просто не ми идва отвътре — затова предоставям молитвите на другите. Например на Шелби. Тя е искрено благочестива и вярваща и твърди, че Ема е отговор на молитвите й за теб.

— Не съм искал Шелби да се моли за мен.

— Не, не си. Аз я помолих.

— Щом Бог чува молитвите й, нека го помоли да ме върнат на игрището. — Кени допи виното си и понечи да влезе в кухнята, но гласът на баща му го спря.

— Ела тук и седни.

— Късно е. Уморен съм.

— Казах — седни.

Това беше кошмарният глас от детството му: Върви да си сложиш задника на онзи стол. Ти си позор за семейството! Знаеш го, нали? Разглезен малък проклетник…

Но Кени вече не беше дете, а ако Уорън искаше шоу, по дяволите, щеше да си го получи. Кени остави чашата на масата, облегна се на рамката на вратата в другия край на верандата и се втренчи дръзко в баща си.

— Ако нещо те яде, давай, кажи го.

— Добре. — Уорън бе принуден да го гледа от долу нагоре, ала това, изглежда, не го притесняваше толкова колкото му се искаше на Кени. — Зная, че нямаш особено високо мнение за мен и за никого не е тайна защо. Не бях до теб, когато ти беше трудно и най-много се нуждаеше от мен, и ти няма да ми го простиш. Но независимо от всичко, ти си мой син и аз не мога безучастно да гледам как опропастяваш най-важното нещо в живота си, защото все още се бориш с призраците от миналото, когато беше твърде млад и неопитен, за да се защитиш.

Кени сви упорито устни.

— Нямам представа за какво говориш.

— Говоря за това, как миналото продължава да трови бъдещето ти. Харесвам лейди Ема. Всички я харесваме. А когато двамата сте заедно, вие просто не сваляте очи един от друг. Никога не си се държал така с друга жена.

Кени нямаше намерение да обяснява, че бракът му с Ема беше по-скоро случайност, отколкото доживотен съюз между влюбени. Вместо това се втренчи войнствено в баща си.

— Затова се ожених за нея, нали?

— Да, ожени се за нея. Но и слепият може да види, че помежду ви има куп неразрешени проблеми.

— Нашите отношения не са твоя работа.

— Чуй ме, Кени. Поне веднъж в живота си ме чуй. Никога не съм бил по-щастлив за каквото и да било, така както от твоите постижения. Гордея се с теб, с човека, в който се превърна, макар да съм длъжен да призная, че заслугата не е моя, а на Дали Бодин. Повече от всеки друг на тази земя, включително и от сестра ти, аз разбирам точно какво ти се е наложило да преодолееш, за да станеш такъв какъвто си. И ето какво ще ти кажа: не са много хората, способни да го направят.

За миг в гърдите на Кени припламна искра на благодарност, ала признанието бе дошло твърде късно.

— Давай по същество — тросна се той.

— Това, което се опитвам да кажа, е… колкото повече остарявам, все по-малко ценя всички онези неща, които съм направил, за да натрупам богатство. Гордея се с компанията. Изградих я от нищо и в никакъв случай няма да стоя със скръстени ръце и да гледам как я поглъщат новите играчи в бизнеса. Но когато седя на двора през някой слънчев неделен следобед и започна да изброявам наум благата, с които ме е дарил Господ, на първо място са хората, а не компанията.

Кени не желаеше да слуша повече.

— Звучи ми като шибана мелодрама.

Но баща му нямаше намерение да свива знамената.

— Най-после ти получи шанс за нормален, щастлив живот, който не започва и не свършва на игрището за голф. Шанс да изградиш стабилни отношения с добра жена, да имаш деца, да яздиш коне, да се радваш на ранчото си. Не го изпускай.

Яростен пламък избухна в душата на Кени.

— Може би не е зле добре да помислиш, преди да раздаваш съвети — процеди той, възмутен от лицемерието на Уорън. — Ако започна да се размотавам и да се наслаждавам на радостите на семейния живот, няма да мога да печеля толкова много голф турнири. И тогава няма да има с какво да се хвалиш пред приятелите си на корпоративните сбирки.

Уорън не трепна пред злостната му атака и Кени се почувства дребнав и злобен. Баща му само обви нежно ръка около главичката на Пити и се изправи.

— Няма нищо, синко. Разбирам. Свикнал съм да се терзая от вина, когато става дума за теб. Не си длъжен да ми простиш.

Пити се размърда, отвори леко очи, но отново ги затвори, когато Уорън го сгуши по-удобно.

— Ти си добър човек, Кени, и то благодарение на Дали, не на мен. Порядъчен и състрадателен, а умът ти сече като бръснач. Струва ми се, че се опитвам да кажа: крайно време е да приемеш това, което останалият свят вече отдавна е разбрал, а именно, че ти си много повече от поредния разглезен богаташ, който умее да играе голф.

Запъти се към вратата, ала Кени не можеше да го остави да си тръгне просто така. Нямаше да допусне баща му да има последната дума.

— Да не се посмял да постъпваш с Пити, както с мен — озъби се той, — или ще отговаряш пред мен.

Лицето на баща му се забули от тъга и младият мъж се извърна, неспособен да понесе мъката му.

— Вярвам, че се уча от грешките си, и смятам да се постарая да бъда най-добрият баща на света за него. За съжаление, не съм съвършен. Но предполагам, че ти отдавна го знаеш.

Той намести отново бебето в ръцете си и изчезна, оставяйки Кени с неприятното усещане, че е останало недовършено нещо много важно.

 

 

Ема прекара дълга и самотна нощ в стаята за гости. Липсваха й топлината на мускулестото мъжко тяло до нейното, навикът му да придърпва цялата завивка за себе си, докато се обръща в леглото, ръцете му, които я търсеха в съня. Когато на следващата сутрин се отправи към банята, зърна през прозореца Кени да плува в басейна. Вместо обичайните лениви движения, ръцете му пореха с настървение водата, сякаш поставяше световен рекорд по плуване.

Ема облегна буза на рамката на прозореца и дълго го наблюдава как стига до единия край на басейна и мигом поема в обратната посока. Младата жена изведнъж се запита какво ще кажат останалите, като разберат, че този брак няма да трае дълго.

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

Легендата за мързеливия, разглезен Кени ще укрепне още повече.

Ема си каза, че това не е неин проблем, ала се чувстваше тъжна и угрижена. Изкъпа се, облече се и слезе в кухнята. Патрик бе оставил бележка върху плота с указания да вземе от хладилника купата с пресни плодове. Освен това я съветваше да не вдига телефона. Докато вадеше купата с плодовете, Ема чу отварянето на входната врата, последвано от оживеното бърборене на Тори и тихия, спокоен глас на Декстър.

След секунда Тори се появи в късо горнище от батик на сини и пурпурни шарки, шорти и кожени сандали на високи платформи.

— Май трябваше първо да позвъня, тъй като това вече не е ергенско жилище. Извини ме, лейди Ема.

— Няма нищо — отвърна новоизлюпената младоженка и се усмихна на Декстър. — Налей си кафе.

— Благодаря — кимна той и се отправи към кухнята, сетне се спря, когато се появи Кени. Сивата тениска бе прилепнала към мократа му гръд, от завитите краища на косата му капеше вода, а босите му крака оставяха влажни отпечатъци върху теракотения под.

— Привет, голямо братче.

Кени изстиска една усмивка на сестра си, но после видя Декстър и се намръщи.

— Ти какво правиш тук?

— Аз го поканих.

Кени изгледа мрачно сестра си.

— И защо си го направила? Мислех, че искаш да се отървеш от него.

— Да, обаче се оказа доста по-трудно, отколкото мислех.

Кени свъси вежди, сетне се вгледа по-внимателно в Тори. С три крачки прекоси кухнята, вдигна ръка, обхвана брадичката й я наклони към светлината.

— Той ли го направи? Той ли ти направи тази смучка?

— Може би. — Тя избута ръката му. — Между другото, вчера в дома ти имаше поне петдесет съобщения на телефонния секретар. Явно всички на този свят се опитват да се свържат с теб. Сбиването ти с Хю отново е по челните страници на всички спортни издания.

Кени смъкна кърпата, увита около врата му, и се извърна към Декс.

— Напил си я, нали? Миналата нощ. Не успя да я съблазниш трезва, затова си я напил.

Тори се намести върху едно от високите столчета край плота и се усмихна.

— Той направи нещо по-лошо. Много по-лошо. Нали, Декс?

Кени тутакси застина и Ема вдигна тревожно глава. Той пусна кърпата, а мускулите под влажната сива тениска се напрегнаха.

— За какво говориш? Какво е направил Декстър?

Очите на Тори проблеснаха дяволито.

— Той ме наби.

— Какво е направил?

Ема мигом пристъпи между двамата мъже и отпусна ръка върху гърдите на Кени.

— Сестра ти нарочно те дразни. Тори, веднага престани.

Тори доби разкаяно изражение.

— Да, госпожо.

Кени се извърна към Декс със заплашителен вид.

— Може би ще ми кажеш какво точно си направил.

Декстър наля кафе в чашата, която Ема му подаде.

— Тори представлява много по-голяма заплаха за себе си, отколкото аз.

Но Тори явно искрено се забавляваше и нямаше намерение да миряса. Закачи единия сандал на металния пръстен на високото столче и си придаде страдалчески вид.

— Той ме нашляпа, Кени. Надви ме, метна ме през коленете си и ме напляска. По голия ми задник. Е, почти гол.

Кени се слиса. Ченето му увисна и очите му се изцъклиха.

— Вярно ли е? — едва успя да изстиска въпроса си към Декс.

Декс разбърка с лъжичка захарта в кафето и разсеяно кимна. За огромно изумление на Ема, цялото напрежение като че ли се отцеди от Кени. И за пръв път той изгледа Декстър с интерес, вместо с подозрение.

— Без майтап? Дори аз не бих се осмелил.

Реакцията му разстрои Тори.

— Трябва здравата да го опердашиш, Кени! Макар че май не е зле да те предупредя, че той е по-силен, отколкото изглежда. Все пак не е Херкулес и ще можеш без особено усилие да се справиш с него.

Декстър отпи от чашата и кимна към Ема.

— Превъзходно кафе.

Ема сподави усмивката си.

— Ще предам комплиментите ти на Патрик.

Кени изгледа поред сестра си и Декстър, сетне отиде да си налее чаша кафе.

— И така, Декс, как така още си жив, за да разказваш за подвига си?

Декстър избърса прилежно няколкото капки разлято кафе и седна на високото столче до Тори.

— Ще кажа само, че двамата със сестра ти прекарахме нощта заедно и тъй като я компрометирах, възнамерявам да се оженя за нея.

Тори наведе чело и три пъти го удари в барплота.

— Голям си смотаняк.

— Тя не ми се струва особено ентусиазирана от перспективата — отбеляза Кени.

— Ентусиазирана е, и още как. — Декстър се пресегна и погали бъдещата младоженка по рамото. — Но е горда. Освен това е изплашена, което е разбираемо, макар че в случая е без значение. Двамата с нея сключихме сделка и ще се оженим.

— Каква сделка?

— Това е лично — побърза да отвърне Декс, когато Тори понечи да отвори уста. Изгледа я насмешливо. — Виктория, никога ли не ти е хрумвало, че личният ти живот не бива да става достояние на външни хора?

— Кени не е външен.

Декс повдигна вежди и погали с палец ъгълчето на устата й.

— О, добре де — измърмори Тори и в опит да си възвърне загубените позиции, смени темата. — Между другото, неволно забелязах, че вие двамата снощи не се държахте като влюбени гълъбчета. Какво е станало, лейди Ема? Да не би Кени да е ступал и теб?

Ема грабна гъбата от мивката и започна да търка блестящия от чистота плот.

— Нещата са много сложни, това е всичко.

— Не са толкова сложни — възрази Кени. — Но някои хора много обичат да ги усложняват.

Тори отмести замисления си поглед от Ема към брат си.

— Не зная защо, но в случая съм на страната на лейди Ема.

Кени толкова силно тръсна чашата си, че кафето се разплиска по целия плот.

— Ти дори не знаеш какво се е случило.

— Да, но зная, че Ема е здравомислеща жена, а ти си прочут с издънките си, когато става дума за жени.

— Здравомислеща? Та тя накара целия свят да повярва, че е лесбийка и ти си й любовница.

— Беше много яко — ухили се Тори на Ема.

Кени грабна чашата си и се насочи към вратата.

— Отивам да си взема душ. — Спря се и измери Ема със смразяващ поглед. — Може би е по-добре да направиш тържественото си изявление, преди да изляза. Не искам да лиша Тори от шанса да ме обвини и за това.

Той й предоставяше възможността да им каже, че няма да отседне в ранчото, а ще се настани в хотел.

Кени отново прецака всичко. Винаги сме знаели, че няма да се получи. Бива го единствено да играе голф.

В този миг Ема осъзна, че не може да го направи. Решението, взето вчера в самолета й се струваше разумно, но сега се намираше в Уайнет, където новините се разнасяха със скоростта на светлината, а на нея сърце не й даваше отново да изложи Кени на всеобщия присмех, особено когато знаеше, че той няма да се защити.

— Ами истината е, че аз реших съвсем сериозно да вземам уроци по кормуване. — Обърна се към Тори. — Само веднъж съм возила Кени, но той не спря да ми крещи през цялото време, затова се питах дали ти не може да ми дадеш още един урок.

Той се облегна на рамката на вратата и я наблюдаваше с изражението на човек, очакващ неизбежното продължение.

— Кени, не разбирам защо си мислиш, че ще обвиня теб, задето лейди Ема иска да се научи да шофира. Понякога си мисля, че страдаш от мания за преследване. — Тори се усмихна на Ема. — Какво ще кажеш днес следобед да ме закараш при отец Джоузеф?

Вниманието на Кени мигом се пренасочи от Ема към сестра му.

— Защо искаш да се видиш с отец Джоузеф?

— Не че искам да се видя с отец Джоузеф — отвърна тя раздразнено. — Налага се да се видя с него. Пак ли не си слушал?

— Очевидно не достатъчно.

— Ами тази работа с Декс — смънка Тори притеснено.

— Пердахът?

— Не, не това! Изобщо ли не обърна внимание? Или наистина не си чул това, което той каза? — Тя пое дълбоко дъх. — Кучият син ме принуждава да се омъжа за него.

Декс погледна спокойно Кени.

— Струва ми се, че го споменах.

Тори се взираше в брат си с такъв умоляващ поглед, че Ема едва се сдържа да не я прегърне. Горката явно не можеше да преглътне гордостта си и да признае, че е сгрешила за Декстър. Мълчаливо умоляваше Кени да разбере.

Секундите се нижеха. Ръката на Тори се протегна към Декстър. Той я покри с дланта си.

— Е — заговори Кени най-сетне, — предполагам, че няма как и ще се наложи да се съгласиш.

Ема се усмихна. Кени не можеше да се справи със собствените си емоционални проблеми, но явно не беше толкова сляп за чуждите.

Тори се сгуши по-близо до Декс, чиито сериозни очи бяха замъглени от унесено замечтано изражение. Тя изпусна дълга и драматична въздишка.

— Не разбирам защо Декс се е влюбил в мен. И не зная дали ще мога някога отново да ходя с изправена глава в този град. Хендикапът му е трийсет и две.

— Вече ти се извиних за това, Виктория. Обаче не се съмнявам, че под твоето вещо ръководство може да го смъкнем с няколко удара.

— Предполагам. Но дори и тогава ще си останеш скапан голфър.

— Вярно е. — Устните му се извиха в лека насмешка. — Освен това съм сигурен, че изглежда ще прекарам остатъка от живота си да слушам оплакванията ти как си пожертвала репутацията си, за да се омъжиш за мен.

— Дяволски си прав. — Тя го дари с нежна, разтапяща усмивка, абсолютно различна от обичайната й. Сетне, изглежда, си спомни, че брат й я гледа, и се изчерви от срам.

Като по-голям и строг брат, Кени нямаше намерение да я остави да се измъкне безнаказано, все едно ни лук яла, ни лук мирисала.

— И какво доведе до този сърдечен обрат? Като изключим пердаха.

— Нищо. Всъщност нищо. Просто… няма значение.

— Можеш да ми кажеш — настоя той. — Знаеш, че рано или късно ще измъкна истината от теб.

— О, ами добре. Декс е… той… той иска деца и всичко останало, но все пак… все пак е готов да ми даде шанс. — Гласът й омекна. — Ако нещата не се получат — за което вече го предупредих — той каза, че може да си осиновим дете.

— Разбирам. — Но Кени нямаше да я остави да й се размине толкова лесно. — За това ли ще се омъжиш за него? Защото най-после ще станеш майка?

Ема видя как Тори се разкъсва между гордостта и истината.

— Можеш ли да ме осъждаш за това? Знаеш колко много искам да имам дете. А Декс… искам да кажа, че въпреки всичките му недостатъци, и глупакът може да види, че ще бъде прекрасен баща. Освен когато става дума за спорт, но аз реших, че двамата с теб можем да компенсираме пропуските му в тази област. А и… в него има нещо. — Тя сви неловко рамене, явно искаше да сложи край на разговора. — Нещо мило и… О, не зная.

— Твоята сестра се влюби в мен — уточни Декс, в случай че Кени още не го бе проумял.

Тори погледна брат си и се смръщи конфузно.

— Той е толкова безобразно добър. И разбиращ. И забавен. Е, не толкова забавен, колкото нас двамата, но по свой, особен начин. Освен това харесва моите емута. Не проумявам как се случи — господ ми е свидетел, че се срамувам от това — но предполагам, че е трудно да се разбере човешкото сърце.

Кени кимна замислено.

— Ето какво ще ти кажа, Декс. Защо ние двамата с теб не потренираме? Тори е ужасен треньор по голф. Прекалено много ругае.

Ема виждаше, че Декс е готов да се сражава с Кени на живот и смърт, но съдейки по доволната му усмивка, беше ясно, че се радва на тази миролюбива развръзка.

— Ще съм ти много благодарен.

След като входната врата хлопна зад влюбените гълъбчета, Ема се извърна към Кени. Той още не се бе избръснал, а косата му се виеше на малки къдрици там, където бе започнала да съхне. Дори и в този вид той беше най-красивият мъж, който някога бе виждала, и трябваше с все сили да се бори, за да прикрие обзелата я слабост.

— Държа се много добре — рече тя припряно. — Можеше да измъчваш много повече Тори, но не го направи.

— А ти какво очакваше? Че ще я заключа на тавана? — Изгледа я изпитателно. — Размислила си за преместването в хотела, нали?

— Просто реших, че другите не бива да знаят за личните ни дела.

— Чудесно. Ще ти помогна да пренесеш вещите си в моята стая. — Кени се обърна и се отправи към стълбите.

— Благодаря, но няма нужда — заговори тя на гърба му. — Ще остана в стаята за гости, докато не изясним отношенията си.

Той спря на второто стъпало, погледна я от горе надолу и ехидно процеди:

— Как ли пък не.

Ема не се изненада от реакцията му, тъй като Кени се запъваше като магаре на мост за всичко, отнасящо се до нея.

— Така е по-добре. Не храня илюзии, че ще разбереш, но установих, че не притежавам подходящия темперамент за необвързващ секс.

— Ние сме женени.

Ема въртеше разсеяно венчалната халка.

— Да, но това е само един лист хартия. В душите и сърцата си не сме женени, нали?

Той слезе с едно стъпало и се вгледа внимателно в нея.

— Разбирам накъде бие всичко това — заключи мрачно накрая. — Ти искаш да ме превърнеш в малка послушна играчка, с която можеш да си поиграеш, когато ти хрумне, а когато ти омръзне, да я захвърлиш на тавана.

Докато се взираше в суровото му напрегнато лице, й беше трудно да повярва, че това е същият ленив глупак, с когото се бе запознала преди две седмици.

— Ти току-що описа собствените си мотиви, а не моите — рече тя тихо.

— Да бе, как не — изсумтя подигравателно той.

— О, Кени… — въздъхна Ема, вдигна ръка, сетне я отпусна отчаяно. — Не мога да се справя с всичко сама. Ти трябва да ми помогнеш поне малко.

— Не аз съм този, който заключва вратата на спалнята.

— Но сексът е всичко, което искаш от мен. Не виждаш ли, че това ми причинява болка?

— Дори и да беше вярно — а то не е — не виждам какво толкова ужасно има в това. След като бракът ни е необичаен, ще трябва с всички сили да го укрепваме.

— Подобен съмнителен подход може да е имал успех със старите ти гаджета, но не и с мен. Заради страхотния секс можем да се преструваме, че всичко е цветя и рози, но и двамата знаем, че не е.

— Ето къде грешиш. Всичко ще е цветя и рози, ако престанеш да се инатиш и ги оставиш да разцъфтят. Твърде много се тревожиш за това, което не е наред помежду ни, и нямаш време да се съсредоточиш върху това, което е наред.

— Сексът.

— Само за секс ли можеш да мислиш? Какво ще кажеш за това, че ни е хубаво заедно, че и двамата обичаме историята, Тексас, ездата. Наслаждаваме се на хубавото вино, разбираме и подкрепяме Тори, Пити те харесва, а ти дори понасяш компанията на баща ми и Шелби. Нито един от нас не е сноб, а и не понасяме лицемерите. Аз смятам, че между нас много неща са наред.

Тя винаги се бе фокусирала върху различията им, вместо върху сходствата, и думите му я сепнаха. Осъзна, че той се е приближил, чак когато пръстите му докоснаха лакътя й. Всичките й вътрешности мигом се разтопиха.

Той погали ръката й и леко докосна извивката на гърдата й. Кожата й настръхна, коленете й омекнаха и тялото й се изпълни с желание да му се отдаде. Толкова ли ще е лошо да спре да се съпротивлява и остави всичко в ръцете му? Толкова ли ще е лошо да се престорят, че имат истински брак, дори и всичко да приключи? Какво значение щеше да има? Напомни си, че през целия си живот бе свикнала да се задоволява с емоционални остатъци, но не искаше това от Кени. А което бе по-важно, не го заслужаваше. Ема се отдръпна.

Ръката му се отпусна и очите му потъмняха. Тя видя как устните му се стиснаха в тънка линия и разбра, че е бесен, че сега ще се извърне и ще си тръгне, без да каже нито дума.

Не след дълго Кени отиде да тренира, а Ема се застави да седне пред лаптопа, който откри в кабинета на Кени — използван според нея най-вече от Патрик. През остатъка от сутринта и по-голямата част от ранния следобед работи върху статията си за лейди Сара Торнтън и нахвърли списъка с предстоящите задачи за Пенелопи Бригс, така че вторият срок в „Сейнт Гъртруд“ да започне гладко и безпроблемно. Надигна глава и стана от бюрото чак когато се появи Тори за урока по кормуване.

Ема успя да отиде до града и да се върне обратно в ранчото, без да блъсне някого. Докато отнасяше лаптопа на остъклената веранда, за да възобнови работата си, тя осъзна, че щастието на Тори е единственият светъл лъч в този иначе потискащ ден. От кухнята излезе Патрик, понесъл две чаши със студен чай, в който плаваха резенчета портокал.

— Разкрити сте. Международният спортен канал току-що излъчи съобщение за вашата сватба.

Патрик остави едната чаша на масата пред нея и отнесе другата до дивана. Ема видя, че е притеснен.

— Случило ли се е нещо?

— Всъщност нищо особено. Може би е само параноя. — Той отпи от чая си, сетне побутна нервно лампата върху масичката до дивана. — Съобщението бе кратко, нямаше никакъв коментар за сбиването в „Роустабаут“, само лаконично се спомена, че Кенет се е оженил за представителката на британската аристокрация, лейди Ема Уелс-Финч, дъщеря на петия граф Удбърн.

— Репортерите, рано или късно, щяха да го надушат.

— Не това ме тревожи. — Патрик обходи с пръст ръба на чашата. — Не се споменават никакви подробности за теб — с какво се занимаваш, нито що за човек си. Според изявлението може да се заключи, че Кенет се е оженил за някаква вятърничава европейка.

Ема най-сетне разбра защо Патрик е толкова разстроен.

— И легендата за разглезения плейбой, развличащ се с голф, ще се потвърди за пореден път.

— Именно. — Чаят се разплиска от чашата, когато той я остави рязко върху масичката. — Имиджът му и без това е достатъчно пострадал, а тази история ще е като за капак. С това, че Кени не направи лично изявление, все едно си вкара автогол. Мога само да си представя какви ще ги надрънка Стърджис Рандъл във вечерното си шоу. Дори не възнамерявам да го гледам.

Но нито той, нито Ема успяха да устоят на изкушението и след вечерята, на която Кени не присъства, Ема отнесе чашите им с кафе на масичката до дивана, докато Патрик включваше телевизора.

Стърджис Рандъл изчака до края на шоуто, за да захапе по-яко Кени.

— Фактът, че кариерата му се търкаля стремително по нанадолнището, изглежда, ни най-малко не притеснява Кени Травълър. Вместо това нашето лошо момче се сдоби с невеста. Но изглежда, че обикновените американски момичета не са достатъчно добри за него. Тексаският милионер, наследник на гигантската корпорация. Компютърни системи Травълър…

— Това не е вярно! — възкликна Патрик. — Още преди години той накара Уорън да го лиши от наследство.

— … си избра британската аристократка лейди Ема Уелс-Финч. Точно така, Уелс-Финч, с тире. Изглежда красивата благородничка е дъщеря на петия граф Удбърн.

— Красива! — възмути се Ема. — Определено не съм красива!

— Междувременно неприятностите на Травълър с ПГА се задълбочиха още повече, след като нанесе жесток кръчмарски побой над възрастен, международно известен бизнесмен.

Ема скочи от мястото си.

— Той не е възрастен! И не беше кръчмарски побой!

— Все още няма официално изявление от временно изпълняващия длъжността комисар Далас Бодин. — Стърджис се усмихна мазно на камерата. — Един дружески съвет, Кени… Тъй като явно с кариерата ти е свършено, може би е най-добре двамата със светската ти невеста да се заемете с лов на лисици.

Ема не издържа.

— Как може този тип да лъже така нагло и да се измъква безнаказано?

— Рейтингът му е висок. А в Америка само това има значение. — Патрик натисна бутона на дистанционното, за да изключи телевизора. — Да отидем на кино. Имаме нужда да се поразсеем.

 

 

Минаваше единайсет и в къщата още светеше, когато Кени се върна в ранчото. Целият ден бе тренирал, а след това се отби в дома на баща си, за да си поиграе с Пити. После спря колата край реката, за да може в усамотение да преглътне натрупания яд към Ема, която постоянно търсеше под вола теле. Но този път спокойствието и тишината не му донесоха жадуваното умиротворение. Вместо това във въображението му постоянно се изреждаха сцени как двамата се любиха тук.

Когато влезе в кухнята, го прободе вина, задето цял ден я бе оставил сама. Но тутакси си напомни, че не той беше виновникът за сътресенията в техния брак.

Насочи се към хладилника, за да види дали Патрик не му е оставил нещо за ядене. Докато вадеше чинията със студено пилешко, вратата, водеща от задния двор към верандата, изскърца. Вдигна глава и буца заседна на гърлото му, когато се появи Ема.

Косата й бе разрошена, а страните й — поруменели от вятъра. Изглеждаше толкова красива и той отчаяно я пожела. Това никак не му хареса. Не му допадаше да пожелава неща, които не може да спечели с драйвъри, айръни и здрави нерви.

Тя се сепна, когато го видя.

— О, не знаех, че си се върнал.

Отново го заля вина, но Кени нямаше намерение да се остави това чувство да го завладее.

— Аз живея тук.

— Известно ми е.

Хладният й отговор му подейства като бодване с остен.

— Искаш ли малко пилешко? Има достатъчно.

— Не, благодаря, вече ядох.

— Тогава чаша вино. Може да вземем бутилката в спалнята.

— Не, благодаря.

Кени заобиколи плота и пристъпи към нея. Цял ден бе удрял топките, докато мускулите го заболяха, но така и не успя да избие Ема от главата си. А сега усещаше, че повече не може да държи ръцете си далеч от нея. Някак си трябваше да преодолее твърдоглавието й. Или да я съблазни.

Може би причината бе в упорития й поглед или това нейно вродено чувство за достойнство, което я обвиваше като аура дори когато купуваше шампоан против въшки или крадеше солници, но Кени внезапно изгуби увереност, че ще успее да я съблазни.

В кухнята влезе Патрик.

— Виж ти, виж ти кой най-сетне си е спомнил къде живее. — Размаха листа в ръката си. — Този факс пристигна преди малко. Изглежда, е време за шоу в Додж Сити^[1].

— Какви ги говориш?

— Май небезизвестният Далас Фримонт Бодин моли за честта да го удостоиш с присъствието си на първата тий в кънтри клуба „Уиндмил Крийк“ утре сутринта в седем.

— Страхотно — промърмори Кени, отвратен. — Направо страхотно.

— Франческа е написала кратка забележка накрая — обърна се Патрик към Ема. — Би искала да й се обадиш веднага щом утре сутринта се събудиш.

Кени захвърли ядно пилешкото бутче, което се канеше да захапе.

— Значи, се е върнал в града. Е, не е ли това черешката на тортата?

Патрик сгъна грижливо факса на две.

— На твое място, Кенет, щях да лазя на четири крака, само и само да угодя на лейди Ема. Кой знае какво може да разкаже на Франческа?

Кени се взря в печалните очи на Ема, застанала от другата страна на плота. Можеше да се закълне, че тя няма да каже нито една лоша дума за него на съпругата на Дали. Незнайно защо това го притесни много повече от всичко останало.