Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (11)

10

Вечерта, на път към дома на баща си, Кени беше подчертано любезен, не я дразнеше, не се опитваше да я манипулира или критикува. Беше съвсем ясно, че тя дълбоко е оскърбила чувството му за чест. Но откъде би могла да знае, че честта е толкова важна за мъж, който само преди три нощи я бе накарал да повярва, че е жиголо?

Когато минаха през двойните богато украсени порти на имението „Травълър“, Ема съжали, че се е съгласила да го придружи тази вечер, но беше твърде разстроена и объркана. Беше се извинила и повече нищо не можеше да направи.

Насочи вниманието си към заобикалящата я обстановка и видя, че семейният му дом представлява голямо имение с дълга алея за коли, виеща се през безупречно поддържани морави. Отпред се показа голяма постройка в мавритански стил, с розова хоросанова замазка и назъбен парапет покрай покрития с плочи покрив. Когато се приближиха, тя забеляза, че къщата има няколко крила с извити прозорци. С големия фонтан, облицован с мозайка, близо до входа, сградата приличаше по-скоро на дворец от „Хиляда и една нощ“, отколкото на провинциална тексаска къща.

— Майка ми искаше нещо необикновено — отбеляза Кени учтиво, докато паркираше.

Тя изчака да последва остроумно подмятане за султани или хареми, но той не каза нищо повече.

Ема слезе от колата и потръпна от вечерния хлад, проникващ през яркожълтата крепонена рокля, която бе избрала за вечерта. Дрехата беше осеяна с пурпурни макове, с три четвърти ръкави, за да скрият татуировката. Бедингтън щеше да одобри тоалета й, помисли си мрачно младата жена, но не можеше да понесе мисълта да обиди семейството на Кени, появявайки се в някое от по-модните си предизвикателни одеяния, купени наскоро. Освен това копоят на херцога едва ли щеше да успее да проникне в това частно имение. Настроението й се вкисна още повече, когато осъзна, че през целия ден не бе направила нищо, с което да опетни репутацията си.

Двамата се отправиха към резбованите двойни врати, обковани с кована мед. Къщата бе впечатляваща и екзотична, но не особено уютна и Ема неволно я сравни с приветливото, гостоприемно ранчо на Кени. Какво ли му е било да отрасне тук, като малък султан, обожаван от майка си и пренебрегван от баща си?

Кени задържа вратата отворена, за да мине, и Ема пристъпи в покрито с плочки преддверие, обзаведено като английска провинциална къща, но недокосната от белезите на времето. В контраст с цялото преддверие в мавритански стил, върху полирана маса „Хепълуайт“ бяха поставени две статуетки от дрезденски порцелан, а на едната стена висеше картина със старинен английски пейзаж. Това разностилие беше малко странно, но приятно.

Тори се спусна по стълбите, облечена в бледозелена къса рокля, тип потник, върху която бе нахлузила черна тениска.

— Добре дошла в Маракеш он Ейвън, лейди Ема — приветства тя гостенката и лепна забързана целувка върху бузата на Кени. — Здрасти, голямо братче. Семейство Мюнстер^[1] ни очаква на терасата. Ще вечеряме на открито.

— Големи сме късметлии.

Ема последва Кени и Тори през дневната с висок таван, обзаведена с мебели от осемнайсети век, с тапицирани с кретон стени, украсени с колекция от фотографии в сребърни рамки и гравюри с ловджийска тематика. Двойната резбована врата в мавритански стил и с мозаечни инкрустации извеждаше към приятна сенчеста тераса, с под от розови тухли, подредени като рибена кост, с бордюр от сини и розови плочки. Отоманки с извити подлакътници бяха вградени в стените с хоросанова замазка, върху които бяха разхвърляни възглавнички с пъстроцветен индийски десен. Масивната маса с керамични плочки и с месингова лампа в средата бе подредена за вечеря. В единия край на терасата се виждаше типичен американски детски кът, където тъмнокосото бебе си играеше в кошарката. Щом зърна Кени, то се улови за страничните летви, запищя радостно и замаха напред-назад с крачета.

— Здрасти, синко!

Ема не се нуждаеше от представяне, за да разбере, че мъжът, който скочи на крака, е бащата на Кени. Беше по-яка и плещеста версия на сина си, но с по-груби черти на лицето, а гъстата му коса бе прошарена със сребристи нишки. Прекалено възторжения му поздрав и твърде широката усмивка подсказваха, че не е уверен в себе си. Когато пристъпи напред, за да прегърне сина си, Ема долови как Кени леко се напрегна. Въпреки че не се отдръпна, не прегърна баща си в отговор.

За нея тутакси стана ясно, че Кени не бе простил на баща си някогашното пренебрежение. В същото време усети, че баща му отчаяно копнее за прошката му.

Кени побърза да се освободи от бащинската прегръдка, запъти се към кошарката и вдигна бебето на ръце.

— Как си, малки братко?

Дали така й се стори, или той наистина натърти ненужно на последната дума?

Питър изписка от удоволствие. В този момент на терасата излезе Шелби, облечена в бял панталон и широка лимоненозелена памучна жилетка с триъгълно деколте. Приличаше повече на дъщеря на господин Травълър, отколкото на негова съпруга.

— Лейди Ема, за нас е огромна чест да сте тук тази вечер. Не зная какво ви е казал Кени, но аз съм луда по всичко английско. Имам цялата колекция от книги за принцеса Ди и ако искате, ще ви я покажа. Някой представи ли ви моя съпруг Уорън?

— Лейди Ема, много ми е приятно да се запознаем — усмихна й се топло Уорън.

— Просто Ема. Благодаря за любезната ви покана.

— Вие ни оказвате огромна чест — повтори Шелби прочувствено и посочи към една от отоманките. — Разкажете ми за вашето пътуване. Двамата с Уорън сме влюбени в Лондон, нали, Уорън? Близо ли живеете до града?

Гостенката обясни, че живее на няколко часа път с кола от столицата, в Уорикшър, после отговори на въпросите на Шелби за пътуването си. Не след дълго домакинята се впусна в истории за туристическия си поход из Англия след дипломирането си от колежа и курсовата си работа върху творчеството на Д. Х. Лорънс. Докато Шелби бъбреше оживено, Тори стоеше настрани, отпиваше от чашата си с вино и наблюдаваше Кени и Питър с безкрайно нещастно изражение. Междувременно Уорън се наслаждаваше на бърбъна, оставяйки съпругата си да поддържа разговора.

Шелби, която беше малко пълничка, русокоса и само хубавка в това семейство на тъмнокоси красиви полубогове, метна свиреп поглед към Тори, когато зълва й запали цигара.

— Веднага я угаси. Знаеш, че мразя, когато пушиш близо до Питър.

— Ние сме на открито, а аз дори не съм близо до него.

— Вярно, ти никога не си близо до него, нали? — Обида забули за миг очите на Шелби, а Ема си спомни как по-рано Тори й бе споделила, че не може да има деца. Дали това не бе причина за тъгата, която прикриваше зад дръзкото си поведение?

— Уорън, лейди Ема няма питие — отбеляза Шелби.

— Какво бихте искали, лейди Ема?

— Чаша сода, ако обичате.

Уорън отиде до бара в единия край на терасата, като пътьом подвикна прекалено сърдечно на сина си:

— А ти какво искаш, Кени? Имам от онова слабо алкохолно червено вино, което предпочиташ.

— После ще си налея. — Кени дори не погледна към баща си. Вместо това вдигна Питър на рамене, като го държеше за краката, и се приближи към маслиновото дърво, за да покаже на братчето си катеричката, покатерила се на един от клоните.

Тори отпусна грациозното си тяло на модел върху една от отоманките и кръстоса крака.

— И така, какво мислите за мама Шелби, лейди Ема? — Прокара пръсти през тъмната си коса и се облегна на пъстроцветната възглавничка. — Зная, че умирате от любопитство, но сте твърде добре възпитана, за да попитате. Шелби е на двайсет и седем, точно трийсет и една години по-млада от нашето татенце и една година по-малка от мен. От всичко това не ви ли се повръща?

— Тори, не може ли да почакаш, поне докато Пити си легне? — намеси се Кени.

Тя не му обърна внимание.

— Преди година и половина татенцето й наду корема и трябваше да се оженят.

Уорън изглеждаше развеселен, но Шелби застина.

— Извинете грубостта на Тори, лейди Ема. Тя се чувства застрашена от брака ми с баща й.

— По-точно отвратена — отсече Тори.

— Достатъчно, момичетата — кротко ги упрекна Уорън, сякаш вече бе свикнал с техните препирни и вече не му правеха впечатление. Отпи от питието си и погледна към Ема. — Шелби и Тори бяха като сестри в женския си клуб в колежа. От години са най-добри приятелки, макар че сега е трудно да се повярва. Дори живееха в един апартамент след провала на един от браковете на Тори.

— Омъжвала съм се само два пъти — тросна се Тори. — Съдейки по думите ти, човек ще си помисли, че съм сменяла мъжете като носни кърпички. Освен това първият ми брак продължи само шест месеца, така че не се брои.

— Ти ме накара да си купя онази ужасна розово-люлякова шаферска рокля — припомни й Шелби, — така че определено се брои.

Тори издуха тънко кръгче дим.

— Да, но всички знаем, че още преди полунощ Кени те освободи от роклята, така че не е било чак толкова ужасно.

Ема поизправи гръб. Тазвечерният епизод на „Далас“ се бе развил в неочаквана посока. Изведнъж й хрумна, че само познанството със семейство Травълър е достатъчно Бедингтън да се усъмни в морала и поведението й.

Кени въздъхна.

— Не съм я освобождавал от роклята и ти го знаеш. — Целуна Питър по темето и го отнесе отново в кошарката. — Трябва ли всеки път, когато сме заедно, да нищим всичко това?

— Остави ги на мира — обади се Уорън. — Това е част от семейния ритуал.

Тори се изсмя сухо.

— Нямаше ли да е забавно, ако и Кени ти беше направил бебе, мамо Шелби? Представи си как твоята плодовитост щеше да скрепи бащино синовната връзка.

— Това беше отвратително, дори и за теб — възмути се Кени. — По-кротко, Тори. Говоря сериозно. С Шелби излязохме само веднъж. Целунахме се на вратата и това беше всичко.

— С език ли?

— Не си спомням — изръмжа той.

— Аз пък си спомням — вметна Шелби и изгледа Тори надменно. — Но няма да кажа.

Кени се насочи към бара.

— Роден дом, сладък дом. Нали, синко? — подсмихна се Уорън Травълър.

— Щом казваш.

Ролексът върху китката на Уорън проблесна, когато вдигна ръка, за да отпие от чашата си.

— Чух, че днес с Тед Бодин сте се състезавали. Казват, че си го бил с три удара.

— Резултатът му беше два удара под пара. Двамата изиграхме приличен кръг.

— Кълна се, че само да докопам онзи кучи син Бодин… Ако бях на твое място, отдавна щях да съм насъскал адвокатите си срещу него.

Ема осъзна, че той не говореше за Тед Бодин, а за баща му Дали.

— Сам ще се справя — парира Кени.

— До „Мастърс“ остава само седмица! Всеки успял голфър на света се е запътил към Огъста, с изключение на Кени Травълър. Не можеш да позволиш на Бодин да му се размине. Трябва само да се обадиш на Кросли. Той е най-добрият адвокат в щата и ми каза…

— Помолих те да не се намесваш в тази история, нали?

Ема долови стоманената нотка в гласа на Кени и усети как Уорън вътрешно се сви.

Тори се размърда лениво на отоманката.

— Почти съм умряла от глад. Ако не седнем скоро на масата, кълна се, ще се обадя в ресторанта да донесат пица.

Сякаш по поръчка, се появи прислужницата, понесла голям поднос, отрупан с чинии със салати. Шелби стана и се зае да разпределя гостите по местата им. Щом Кени тръгна към масата, Питър изхленчи жално и протегна ръчички към него.

— Остави го — рече Уорън. — Ще го разглезиш.

— Големите батковци са тъкмо за това, нали, Пити? — Без да обръща внимание на баща си, Кени отиде до кошарката и вдигна Питър.

— Не можеш да разглезиш едно бебе, като го вземаш на ръце, Уорън — намръщи се Шелби. — Постоянно ти го повтарям. Аз не съм като първата ти съпруга и Питър няма да се превърне в безполезен мързеливец като Кени, така че престани да се тревожиш. Освен това във всички книги за отглеждане на деца пише, че ако не удовлетворяваш нуждите на децата, докато са малки, ще се наложи скъпо да плащаш, когато пораснат.

Уорън я изгледа с леко раздразнение, което обаче не успя да прикрие нежната привързаност, която изпитваше към прекалено младата си съпруга.

— Мисля, че зная малко повече за възпитанието на децата от теб, скъпа.

— Личи си по резултатите — ухапа го тя.

— Затапи те старче — подметна Кени насмешливо към баща си и нагласи Питър по-удобно в ръцете си.

Прислужницата подреди пет чинии от скъп порцелан със зелена салата, парченца авокадо и резенчета зряла круша, поръсени със сирене горгонзола. Шелби пое сина си от Кени и се опита да го нагласи във високото му детско столче, но момченцето започна да се върти недоволно и да хленчи. Кени отново го взе в скута си, обра с вилица сиренето от късче круша и го подаде на бебето. Момченцето задъвка с удоволствие сочния плод, а Кени се зае със салатата си, без да обръща внимание на лепкавите парченца плод, падащи по панталона му.

Шелби не спираше да разпитва Ема за светските й връзки и познанствата й, колкото и да бяха далечни, с кралското семейство, но в разговора се намеси Тори и заразказва за пътуването из Европа, което преди няколко години беше предприела заедно с Шелби. Двете се надпреварваха да си припомнят забавни случки и истории и за кратко сякаш забравиха за настоящата си вражда.

След салатата бе поднесено основното ястие — печено агнешко с хрупкава златиста коричка, подправено с ароматни билки, и печени картофи. Кени и баща му подхванаха разговор за новия компютърен софтуер на КСТ и Ема забеляза, че Уорън се старае да използва популярни термини, сякаш Кени не разбираше от високи технологии, въпреки че той, изглежда, не изпитваше никакви затруднения.

Когато Уорън спомена името на Декстър О’Конър, Тори тутакси реагира.

— Моля ви, не може ли да говорим за нещо друго?

Шелби се наведе пред Ема, за да избърше брадичката на Питър.

— Не разбирам защо толкова много не понасяш Декс. Всички го харесват.

— Не и аз — уточни Кени.

Тори му отправи благодарен поглед.

Уорън хвърли върху чинията хлебчето, което току-що бе намазал с масло. Може и да изпитваше несигурност в отношенията със сина си, но не и с дъщеря си. Плахият и неуверен баща изчезна и на негово място се появи непреклонен и властен мъж, истинско олицетворение на преуспяващия бизнесмен.

— Няма значение дали тя го харесва, или не. Първите два пъти се омъжи по свой избор, а този път ще го направи заради семейството. За разлика от последните двама съпрузи, Декс не е боклук. Той е един от най-умните в бизнеса и ще бъде изключително полезен за компанията.

— Няма да се омъжа за Декстър О’Конър само за да се сдобиеш с поредния компютърен гений.

— Тогава се приготви да издържаш сама фермата за емута, принцесо, защото аз повече няма да дам и пукната пара за нея.

Нещо в спокойния му равен тон подсказа на Ема, че господин Травълър не блъфираше. Подозираше, че и Тори го е разбрала. Въпреки че Уорън несъмнено обичаше дъщеря си, очевидно бе решил, че търпението му се е изчерпало. Ема и Тори имаха сходни затруднения и тя не можеше да не изпита съчувствие. Но в същото време се питаше дали Уорън всъщност не прави услуга на дъщеря си, принуждавайки я да си стъпи на краката и сама да се оправя в живота.

Тори очевидно реши временно да отстъпи. Отпи от виното си и се извърна към Ема.

— Значи, двамата с Кени утре заминавате за Остин?

— Не съм сигурна — промърмори Ема, старателно избягвайки да поглежда към Кени.

Тори я изгледа с любопитство.

— Нещо не е наред ли?

— Какво имаш предвид?

— И двамата се държите странно тази вечер. Прекалено сте учтиви, като че ли единият от вас е дяволски ядосан на другия, но не съм сигурна точно кой на кого.

— Аз — осветли я Кени.

Вилицата на Тори застина във въздуха.

— Какво е направила тя?

— Няма да я засрамвам, правейки го всеобщо достояние. — Той избута чинията си по-далеч от Питър.

— Изглежда е сериозно. Разкажи ни какво се е случило, лейди Ема.

— Малко недоразумение от моя страна, това е всичко.

— Трябва да е било доста голямо недоразумение — обади се Шелби. — Трудно е да вбесиш Кени.

— О, нима? — Ема забоде вилицата си в агнешкото. Надигналото се в нея усещане за несправедливост и обида надделяха над британската й сдържаност. — Той ми е бесен от мига, в който се запознахме.

— Не е вярно! — избухна Кени.

— Със сигурност е вярно. — Всички се вторачиха изумено в нея, но праведното й възмущение бе достигнало точката на кипене и вече не й пукаше. — Ти се оплакваше от всичко. Не благоволяваше да носиш багажа ми, не ти харесваше как държа чадъра си, нито че вървя бързо. Заяви, че съм твърде консервативна, и ме нарече прекалено властна. Отказа да приемеш извиненията ми за едно съвсем естествено недоразумение. Дори не харесваш как танцувам!

— Но ти постоянно се опитваше да водиш!

— И кой е измислил правилото, че само мъжете могат да го правят?

Останалите ги наблюдаваха напрегнато, с изключение на Питър, който се смееше и пускаше балончета. Засрамена от избухването си, Ема остави вилицата и се постара да запази останалите частици от достойнството си.

— Аз просто изтълкувах погрешно вчерашното посещение на Шелби. В резултат се разстроих от поведението на Кени, а сега той е разстроен от моето.

Всички продължиха да я наблюдават с подчертан интерес, с изключение на Кени, чиито вежди застрашително се смръщиха.

— Когато тя заяви, че се е разстроила, искаше да каже, че ми е отвъртяла звучна плесница.

— О, господи! — ахна Тори и ченето й увисна.

— Не може да бъде! — Очите на Шелби се разшириха.

Кени погледна Ема унищожително.

— Работата не е в плесницата, и ти го знаеш.

— Разкажи ни защо си го направила — подкани я Тори. — Съжалявам, Кени, но мога да се обзаложа, че Ема е имала основателна причина.

— Много благодаря за доверието и подкрепата. — Кени й метна отвратен поглед.

— Ами… — поде Ема и млъкна. Присъщото й възпитание и насажданите с години добри обноски се бореха с желанието да се защити. В този момент си припомни, че всеки един от присъстващите, без да му мигне окото, развяваше мръсното си бельо пред нея. С какъвто се събереш, такъв ставаш. — Това, което Шелби ми сподели, ме накара да повярвам… — Запъна се, почувствала, че губи решителност, и се изправи на стола, за да им поднесе без заобикалки цялата истина. — Аз погрешно предположих, че Питър е син на Кени и той го е изоставил.

Чашата с вино на Тори застина във въздуха.

— Ъ… — бе всичко, което успя да промълви.

Шелби бе шокирана, а Уорън — потресен.

— Нито един мъж от семейство Травълър никога няма да направи нещо подобно, дори Кени!

На Ема й хрумна, че семейство Травълър явно следват доста ексцентричен морален кодекс. Очевидно за Кени беше напълно приемливо да се представя за жиголо, за Тори да смени двама съпрузи и да живее на гърба на баща си, а за Уорън да има любовна афера с жена трийсет и една години по-млада от него, да й направи дете и да се ожени за нея, ала бе напълно недопустимо тя, като чужд и непознат човек, да направи съвсем естествена грешка.

— Шелби нарече Питър забравеното дете — малко рязко изтъкна Ема. — Тя ми каза, че Кени е пренебрегнал отговорностите си, зарязвайки собствената си плът и кръв. А Питър е миниатюрна версия на Кени, нали? Какво друго можех да си помисля?

Тори стрелна с поглед Кени и сви рамене.

— Казано така, изглежда доста логично заключение за човек, който не те познава много добре.

— Тя ме познава много добре — заинати се Кени.

— Всъщност не те познавам — възрази Ема. — Запознахме се едва преди три дни и формално погледнато, ти работиш за мен.

Веждите на Уорън се събраха в средата на челото му, но Кени само изсумтя пренебрежително.

До този момент Шелби бе запазила мълчание, но сега сякаш някой подпали огън под петите й.

— Питър изглежда точно като теб на бебешките ти снимки! Двамата си приличате като две капки вода и точно това прави цялата ситуация толкова отвратителна. Ти имаш само един-единствен брат на тази земя, Кени Травълър, а си му обърнал гръб!

Кени едва успя да отмести острия нож за рязане на месо по-далеч от палавите пръстчета на Питър.

— Никога не съм му обръщал гръб.

Но Шелби вече бе загряла и нищо и никой не можеше да я спре.

— Ти си мързелив и безотговорен. Не ходиш на църква, шляеш се из цялата страна, не се срещна с нито едно от порядъчните момичета, с които те запознах, раздаваш нехайно парите си на наркотрафиканти и не показваш ни най-малък признак, че си на път да се вразумиш и улегнеш. Ако това не е загърбване на отговорностите към малкия ти брат, не зная как другояче може да се нарече.

Ема не успя да проследи докрай хода на мислите й, но докато се опитваше, Шелби се задъха и гласът й пресекна.

— Твоят баща е на петдесет и осем години! Не се храни здравословно. Не се движи достатъчно. Всеки момент може да получи инфаркт и да умре! А аз ще остана сама с Питър. Ако нещо се случи с мен, моето бебче ще бъде кръгло сираче. — Лицето й се сгърчи. — Наясно съм, че всички ме смятате за пълна глупачка, но никой от вас не знае какво означава да си майка.

Тори скочи от масата и се отправи към бара.

— Досега не подозирах, че мога да обичам някого толкова силно, колкото обичам Питър — продължи Шелби, — и не мога да понеса мисълта, че малкото ми момченце ще остане съвсем самичко на този свят.

— Няма да бъде сам — процеди Кени с пресилено търпение и Ема заподозря, че не за пръв път обсъждат тази тема. — Първо, шансовете и двамата да умрете, преди той да е пораснал, са нищожни…

— Не ми говори празни приказки. През цялото време се случва!

— … и аз ти казах, че ще бъда негов настойник.

— Що за настойник ще бъдеш ти за малкото ми момче? Не мога да спя от тревоги за това. Ти постоянно скиториш, а в момента си безработен! Непрекъснато се забъркваш в побоища и каши с разни пропаднали жени. — Тя млъкна и хвърли извинителен поглед към Ема. — Нямах предвид вас, лейди Ема.

— Благодаря. — Ема осъзна, че никой не спомена вероятността Тори да стане настойница на Питър. Защо ли?

Шелби погледна към съпруга си.

— Ти си съгласен с мен, нали, Уорън?

— Аз още не съм готов да легна в гроба, но трябва да призная, че наистина ми е трудно да си представя Кени като нечий настойник.

Ема се скова за миг и макар това да не беше нейна работа, не можа да премълчи.

— Кени ще бъде страхотен настойник.

Всички я зяпнаха слисано.

Тя няколко пъти примигна смутено, чудейки се какво я бе прихванало, но знаеше, че е длъжна да се изкаже докрай.

— Очевидно е, че той е много грижовен и изключително привързан към Питър, а детето го обожава. Шелби, разбирам тревогата ти, но като педагог съм убедена, че страховете ти са напълно необосновани. Достатъчно е човек да види Кени и Питър заедно, за да разбере, че не би могла да намериш по-добър закрилник за сина си от него.

Погледите на всички се насочиха към Питър, който смучеше с огромно задоволство палеца на Кени.

Шелби съсредоточено смръщи вежди.

— Днес следобед вие смятахте, че Кени го е изоставил. Не си ли сменяте прекалено бързо мнението?

— Сега го познавам по-добре — отвърна простичко Ема.

За пръв път откакто се бяха скарали, Кени я погледна с нещо различно от ледена любезност. В ъгълчетата на устните му започна да се заформя нещо като усмивка, но каквото и да смяташе да каже остана неизречено, тъй като Шелби се наведе напред и нетърпеливо заговори.

— Но Питър ще се нуждае и от майчинска грижа и закрила. Какво ще стане, ако Кени се ожени за някоя отвратителна персона, като онази ужасна Джили Брадфорд?

Тори се върна от бара с чаша вино в ръка.

— Не проумявам защо изобщо си я поканил на среща, Кени. Единственото, с което може да се похвали, е хендикап 11^[2] и сутиен размер D.

— Тя има и други плюсове — защити приятелката си Кени. — За разлика от твоите и на Шелби приятелки, нейният коефициент на интелигентност е трицифрено число.

— Това не беше честно! — обиди се Шелби. — Когато бях във втори курс, ти излизаше с моята съквартирантка Кейти Тимс, която много добре си спомням, че беше член на Фи Бета Капа^[3]. Или май беше Фи Му^[4]?

— Фи Му — потвърди Тори и се отпусна на отоманката. — Освен това зная, че излизаше с по-голямата сестра на Бранди Картър, а Бранди беше в курс за напреднали по математика през последната година в колежа. Не си ли спомняш, Шел? Тя вечно мрънкаше за това.

— Сигурна ли си, че беше математика? — попита Шелби. — Според мен беше курс по семеен живот и сексуални отношения и трябваше да планира семейния бюджет.

Кени завъртя очи.

— Зная, че ви е трудно да повярвате, лейди Ема, но и Шелби, и Тори имат дипломи от колежа.

Тори се ухили и се извърна към брат си.

— Ти беше за кратко гадже и с Деби Барто.

— Не, беше по-възрастната й братовчедка Маги — подхвърли Шелби.

— Е, кръвта вода не става, а Деби беше истинска умница. — Очите на Тори заблестяха. — Помниш ли, Шел? Каквато и храна да назовеше, тя знаеше точно колко калории съдържа.

Кени въздъхна.

— Кълна се, че този дълбоко интелектуален разговор доказва съвсем точно защо останалият свят се надсмива на тексаските жени, лейди Ема. Но държа да ви уверя, че не всичките ни жълти тексаски рози са такива прелестни празноглавки.

— Няма проблем — отвърна Ема, — макар да се боя, че не можах да разбера всичко.

— Смятайте се за късметлийка.

Тори се облегна назад и повдигна вежди към брат си.

— Хайде, продължавай, подигравай се. Но се обзалагам, че и понятие нямаш колко калории съдържат ментовите бонбони „Лайфсейвър“.

— Не мога да твърдя, че зная.

Тя го изгледа тържествуващо.

— Тогава ти предлагам да запазиш за себе си мнението си за интелигентността на тексаските жени.