Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (19)

18

Ема се вцепени.

— Херцог? — попита Кени.

— Херцог Бедингтън! — възторжено изчурулика Шелби. — Той е в дневната! Уорън го нарича „Хю“. — Гласът й се снижи до нещо, наподобяващо театрален шепот. — Очевидно двамата се познават от години — херцогът е инвестирал в компанията от началото на осемдесетте — но за пръв път се срещат лично. Идете да го поздравите. Аз трябва да донеса още един поднос с ордьоври. Човек може да завиди на апетита му.

Ема имаше чувството, че са я преобърнали с краката нагоре. Първо тази абсурдна любов към Кени, а сега и това. Тя знаеше, че Хю е натрупал огромно състояние, инвестирайки в компютърни компании, но те бяха безчет. Откъде да й хрумне, че КСТ ще се окаже една от тях? А и тя утре заминаваше. Защо Бедингтън бе решил да измине целия този път, за да я види точно сега?

Кени стисна ръката й.

— Незабавно се връщаш в ранчото. Не си длъжна да преживяваш всичко това.

Желанието му да я защити й подейства успокоително. Мисълта да си тръгне с него беше безкрайно изкусителна, ала не би могла да го направи.

— Благодаря ти, но ще се справя — отвърна тя с трепереща усмивка.

Събра сили и се отправи към дневната.

— Ема, скъпа моя. — Столът изскърца, когато Хю тежко се изправи на крака. Беше безупречно облечен в тъмносив костюм от три части, специално скроен и ушит, за да прикрива възпълната му фигура. Оредяващите му кестеняви коси бяха грижливо вчесани назад, а под гъстите вежди се гушеха малките му бледи очи. Около него се разнасяше богато ухание на скъп одеколон.

— Кучият син мяза досущ на шибания Хенри… — разнесе се зад гърба й шепотът на Кени.

Тя пристъпи забързано напред.

— Поразена съм, Ваша Светлост. Какво, за бога, правите в Тексас?

Месестите пръсти на Хю се обвиха около нейните.

— Исках да те изненадам. През следващите няколко седмици трябваше да съм в Щатите по работа и нямаше да мога да те видя, като се върнеш. А живописните ти описания на Тексас събудиха любопитството ми и ми се прииска да посетя това място.

Нагла лъжа. Той беше най-малко любознателният пътешественик, когото познаваше. Беше изминал целия този път, за да се увери, че все още я държи под чехъл.

Не проумяваше защо толкова се бе загрижил. В Англия имаше хиляди жени, много по-красиви от нея, които при това даваха мило и драго да уловят в мрежите си един херцог. С титлата и парите си той можеше да си избере всяка. Защо се бе лепнал за нея?

Кучи син! Кени забеляза, че малките очички на Хю Холройд не се откъсват от пухкавата уста на Ема. За него не беше никаква загадка защо херцог Бедингтън бе толкова обсебен от директорката на „Сейнт Гъртруд“. Похотлив мръсник!

Кени стисна юмруци. Ема беше толкова наивна, смяташе, че Холройд се интересува от титлата и безупречната й репутация, но Кени бе готов да заложи ранчото си, че гъвкавото й чувствено тяло бе превърнало херцога в първокласен преследвач на млада плът. Хю навярно си фантазираше как малката секси устничка на лейди Ема му прави всички онези фантастични неща, които бяха предназначени единствено за Кени.

Е, нямаше да му се отвори парашутът! Кени още не можеше да смели смайващото признание на Ема в кухнята. Нямаше да е толкова изумен, ако бе направено от друга жена — той бе свикнал с подобни любовни декларации — но как така лейди Ема, отличен експерт по човешките характери, бе успяла да се заблуди, че се е влюбила в него?

Кени си напомни, че въпреки всичките й бомбастични дрънканици тя беше изключително горда дама. Навярно заради собственото си спокойствие се е изхитрила да се убеди, че връзката им е нещо повече от забавен отпускарски секс. Нужно й е било да вярва, че е открила голямата любов. Но това не бе вярно и негов дълг беше да й го разясни и разсее заблудата й.

Идеята го потисна, но нямаше време да я обмисли, защото баща му заговори с онзи пресилено възторжен маниер, който пазеше за големите инвеститори.

— Хю, бих искал да ти представя моя син Кени. От много години каня Хю да ни дойде на гости, Кени. Радвам се, че най-после се реши да ни удостои с тази чест.

— А, да. — Ръкостискането на херцога напомняше докосването на влажна кърпа. — За мен е удоволствие, Кен. Думи не ми достигат да опиша колко съм благодарен за грижите ти за Ема.

Кени стисна челюсти.

— Няма нужда от благодарности.

Тори пристъпи напред и съдейки по закрилническия начин, по който прегърна Кени, стана ясно, че безпогрешно е прочела мислите на брат си.

— Здрасти, братко. Хю също е голфър и аз тъкмо му разказвах за тазсутрешния ми кръг в голф клуба. Ако не бях пропуснала на четирифутовата позиция, щях да имам седемдесет и девет удара.

Хю я възнагради с покровителствена усмивка.

— Вярно е, но аз предположих, че сестра ти навярно е помръднала главата си, когато е вкарвала топката в дупката. Аз самият съм пропускал няколко къси удара на голф игрището. Не много често. Макар да не съм от твоя ранг, Кен, имам не малко парове.

— Не думай — промърмори Кени.

Шелби влезе забързано в стаята, притиснала с една ръка Питър към кръста, а в другата крепеше подноса с ордьоври. По бузката на бебето се виждаха следи от възглавницата и то търкаше с юмруче окото си.

— Съжалявам, че толкова се забавих. Питър току-що се събуди.

Хю се вторачи в бебето, сякаш Шелби бе обвила гърмяща змия около кръста си, но младата майка явно не забеляза.

— Питър е на девет месеца и баща му е луд по него.

Уорън се усмихна.

— Вторите бракове имат едно голямо предимство, Хю. Получаваш шанс да поправиш старите грешки.

Тъжните нотки на съжаление в гласа на баща му сепнаха Кени.

— Дай ми Пити, Шелби, докато поднасяш ордьоврите на Хю.

Хю се намръщи недоволно от фамилиарното обръщение, но Кени се престори, че не забелязва.

Шелби му подаде бебето и се отправи към Бедингтън.

— Непременно опитайте пълнените гъби на Луиза, Ваша Светлост. Великолепни са. И от соленките със сирене. Те са по рецепта на Марта Стюарт и аз лично наблюдавах приготвянето им.

Хю набързо бе настанен удобно в дълбоко кресло, със салфетка на коляното и чиния, преливаща от вкуснотии. Херцогът не сваляше подозрителния си поглед от Питър, който триеше носле в логото на „Кадилак“ върху тениската на Кени.

— Знаете ли какво си мисля? — попита внезапно Тори и очите й дяволито блеснаха. — Трябва да покажем на Хю нощния живот на Тексас. По-късно имам среща с Декс в „Роустабаут“. Защо да не вземем Хю с нас? Някога танцувал ли си нашия тексаски танц в редица?

Хю отново се намръщи от фамилиарността на Тори.

— С Ема трябва да поговорим за доста неща, затова смятам двамата да вечеряме в хотела. Ема, за мен ще е много по-удобно, ако и ти отседнеш там, затова помолих секретаря ми да ти запази стая. Разбира се, на друг етаж.

Кени отвори уста да каже на Хю къде да си завре тази стая, но Шелби го изпревари.

— В никакъв случай, Ваша Светлост. Уорън и аз не можем да ви позволим да отседнете в този стар хотел, където отвсякъде духа. Луиза е приготвила за вас стаята за гости на горния етаж. Ще разполагате с баня и приятна тераса.

Шелби обичаше да се преструва на вятърничава глупачка, но всъщност умът й сечеше като бръснач и Кени усилено се опитваше да разбере какво става. Дали мащехата му се опитваше да му помогне, като държи Хю по-далеч от Ема, или просто искаше да се перчи пред приятелките си, че е посрещала в къщата си английски херцог?

Последните късчета храна изчезнаха в устата на Хю. Той попи ъгълчетата на устата си със салфетката.

— Изключително мило от ваша страна, но аз действително не смятам…

— Никой не иска да го признае — прекъсна го Уорън, — но в хотела имат проблем с хлебарките.

Кени за пръв път чуваше подобно нещо и удивено се взря в баща си. Какво крояха всички тук? Отне му само минута, за да се досети. Баща му очевидно не искаше да изпуска Хю от поглед, за да изкопчи повече пари от него и евентуално да отложи сливането.

— Хлебарки? О, боже…

Пити издаде тих приглушен звук и Кени си спомни, че току-що е станал от сън. Пристъпи бързо напред.

— Още не си видял както трябва моето малко братче, а от Ема зная колко вие, англичаните, обичате децата. Ето, можеш да го подържиш.

Внимателно, но решително Кени остави Питър в скута на Хю. Херцогът застина. Питър го погледна и смръщи челце.

Кени му хвърли многозначителен поглед. Свърши си работата, малки братко.

Бебето се намести по-удобно, но не изглеждаше много щастливо. Хю изглеждаше още по-нещастен.

— Виждате ли…

— Ема ни каза, че и ти имаш деца. — Кени му се усмихна дружелюбно, без да сваля поглед от Пити, чието личице започна да почервенява. — Две малки момичета, нали?

— Ъ… да… в момента са в училище.

Пити изсумтя.

— В училище? — удиви се Кени. — Не са ли във ваканция като Ема?

Сумтенето на Пити стана по-шумно и личицето му стана още по-червено. Шелби не забеляза, защото вниманието й бе отвлечено от прислужницата, която влезе в стаята, но Уорън отлично виждаше какво става и, за огромно изумление на Кени, не каза нищо.

— Да, във ваканция са, но аз съм много зает и затова за тях е по-добре да останат в училище. Разбира се, мястото е първокласно. Не е като „Сейнт Гъртруд“. Разбира се, няма нищо лошо в „Сейнт Гъртруд“ — Ема върши забележителна работа там — но някои от момичетата не са особено подходяща компания. Ние имаме специална стипендиантска програма, ако разбирате какво искам да кажа.

О, Кени прекрасно разбираше.

— Нашите стипендиантки са изключително трудолюбиви и старателни — заяви Ема твърдо.

Стаята започна да се изпълва с миризмата на пълен памперс.

Браво, братле. Кени възнагради Пити с горда усмивка. Малкото момченце беше точно като часовник.

Хю смръщи нос и се опита да отмести Питър колкото е възможно по-надалеч.

— И колко стипендиантки имате в училище? — поинтересува се Кени любезно.

— Аз… ъ… — Хю избута Пити на самия край на коляното си. Кени забеляза, че бебето започна да се върти, но все още изглеждаше доволно от себе си.

— Всяка година приемаме по петнайсет стипендиантки — каза Ема.

— Е, не е зле. Я ми кажи, Хю, какво е усещането да носиш отговорност за бъдещето на толкова способни млади хора?

Пити навярно бе струпал солидна купчинка в памперса, защото руменото лице на херцога започна да пребледнява. Но той беше твърде високомерен, за да привлече вниманието към нещо, което всъщност бе напълно естествена човешка потребност.

— Всеки трябва да изпълнява дълга си.

— Напълно си прав — кимна Кени и подхвана дълъг простоват монолог за значението на образованието и радостите от филантропията.

Всичко вървеше точно както го искаше, докато Шелби не приключи разговора с прислужницата и не надуши миризмата.

— Питър Травълър, какво си направил, малък разбойнико? — засмя се тя и грабна бебето. — Ще се върнем след няколко минутки. Кени, Ема, имаме достатъчно храна, така че защо вие двамата не останете за вечеря, а след това всички ще отидем в „Роустабаут“, за да покажем на Негова Светлост истинския Тексас.

Изражението на Хю подсказваше, че би предпочел да яде червеи.

— Каква великолепна идея — засия насреща му Тори. — Нямам търпение да те науча на двойната стъпка, Хю. Дори може да ти заема моя стетсън.

В тази минута Кени се закле да купи на сестра си цял камион храна за емута, независимо дали тя искаше, или не.

 

 

По време на вечерята Кени очакваше всяка минута Ема да се сгуши до него и да мърка любовни слова, но вместо това тя се отнасяше към него едва ли не като със случаен познат. Невероятно! Докато не правеха секс, тази вироглава англичанка се стараеше да заблуди всички, че са любовници. Но сега, когато наистина бяха, тя не искаше никой да знае за това.

Той се опитваше с все сили да се ядоса, но вместо това усещаше в душата си невероятна топлина. През годините много жени се бяха възползвали от него, но Ема не беше като тях.

Припомни си какво му бе казала, докато се разхождаха край реката, за това, че не желае да каже на Хю за отношенията им. Това е нещо лично. Само между нас двамата.

Но тя несъмнено разбираше, че единственият начин да се отърве от надутото копеле, бе да му даде да разбере, че има любовник, а и Кени нямаше нищо против. В същото време му беше много мило и приятно, че тя е толкова вярна на принципите си. Хубаво беше да знае, че тази жена го обича безкористно, макар да знаеше, че това е само заблуда от нейна страна.

Тази вечер в „Роустабаут“ бе по-шумно от обичайното и когато влязоха, херцогът се озърна с погнусения вид на човек, току-що настъпил съдържанието на памперса на Пити. Шелби му бъбреше неуморно, докато Тори ги водеше към голямата маса в дъното. Едва се настаниха и Ема се извини и се отправи директно към Тед Бодин, седнал на бара с чаша. Беше се задълбочил в „Последните дни на Сократ“ от Платон и отпиваше от голяма чаша нещо, което подозрително приличаше на „Маунтин Дю“.

Кени наблюдаваше, докато Ема му говореше със сериозно изражение. След минута Тед я поведе към дансинга, където тя се устрои уютно в прегръдките му и го поведе в ритъма на лирична балада. Кени тутакси отгатна накъде клонеше целият замисъл и не се изненада, когато ръката на Тед се прокрадна към дупето на партньорката му.

Тед му се ухили лениво над главата й, изпращайки посланието: Какво да направя? Тя ми се натиска. Кени го изгледа кръвнишки и мислено си обеща следващия път здравата да натрие носа на мизерника на игрището за голф.

За лош късмет, Хю бе потънал в разговор с Уорън и не обръщаше внимание на танцуващите, но Тори и Шелби видяха отлично какво става на дансинга. Двете се спогледаха сащисано. След това Тори със самопожертвователно, но очевидно напълно погрешно намерение да защити репутацията на лейди Ема, скочи от стола и настоя на минутата да си сменят местата с Хю, под претекста, че така щял да бъде с лице към бара, сякаш това беше някаква изключителна привилегия. Успя да настани херцога с гръб към дансинга, за да не вижда как Ема флиртува с Тед. Горката лейди Ема. Колкото и да се стараеше, явно не й бе писано да опетни репутацията си.

От тук нататък нещата съвсем се оплескаха. Хю толкова преливаше от снизходително високомерие към целия свят, че изобщо не обърна внимание на преплетените ръце на Ема и Тед, когато тя го доведе на масата им, за да го представи, нито намери нещо нередно в поръчката й — текила с лимон. Кени беше единственият, който я забеляза как позеленя след първите две питиета. Тя си поръча трето, после четвърто. Но преди да го гаврътне, се извини и хукна към дамската тоалетна.

Когато след десет минути се върна, беше бледа, но без следа на зеленикав оттенък и Кени се досети къде бяха отишли трите текили. Той стисна съчувствено ръката й под масата. Искаше да й помогне, но това бе нещо, което тя трябваше да свърши сама. Просто сърце не му даваше да я опозори публично.

Вечерта едва се влачеше. След няколко чаши от най-доброто отлежало шотландско уиски Хю ги удостои с толкова подробно описание на родословното си дърво, че дори Шелби се отегчи.

И като за капак в ресторанта цъфнаха Стърджис и екипът му.

Стърджис бе споменал, че ще се мотае наоколо до утре, за да заснемел някои сцени от местния колорит, което очевидно включваше ексклузивни кадри как Кени гуляе в „Роустабаут“, докато Тайгър си почива за утрешния последен кръг от „Мастърс“. Гневът на Кени кипна, докато наблюдаваше как проклетникът Стърджис обикаля заведението, за да интервюира старите му училищни авери, които най-охотно и с най-големи подробности разказваха потресаващи истории за малкия мерзавец, какъвто беше някога. Стърджис вече почти бе съсипал репутацията му сред почитателите на голфа, но приятелите му щяха дружно да го довършат.

Хю се опитваше да се усамоти с Ема, но Тори всячески го възпрепятстваше и Кени разбра, че сестра му, също като него, бе намразила надутия англичанин. Отчаян донемайкъде, херцогът покани Ема на танц, ала Тори тутакси скочи и обяви, че Ема няма и грам понятие от местни танци и тя най-добре щяла да му покаже стъпките.

Содата явно бе успокоила разбунтувания стомах на Ема и не след дълго тя реши да предприеме нова офанзива, за да разстрои Бедингтън, като започна да сипе излияния пред Тори и Шелби колко прекрасен бил Тед. Поинтересува се дали двете някога са виждали по-красив млад мъж, прехласна се по начина, по който му стояли джинсите, и продължи все в този дух, но напразно — всичките й дрънканици сякаш минаваха покрай ушите на херцога.

После се появи Декс и Кени веднага настръхна. Едно беше Ема да се занася с Тед, но дяволите да го вземат, ако си седи и примирено наблюдава как се опитва да сваля Декс.

За негов потрес, Тори отново се намеси. Преди Ема да се усети, Тори повлече Декс към дансинга. Докато я наблюдаваше с облещени очи и увиснало чене как се гуши до него, като че ли бе решила да покаже на целия свят колко много се наслаждава на танца с мъж, когото всъщност не можеше да понася, Кени за пореден път осъзна колко много дължи на сестра си. Двамата се върнаха на масата и сестра му поведе задушевен разговор с Декс. Ако не знаеше, че Тори просто се опитва да го държи по-далеч от Ема, Кени с чисто сърце щеше да повярва, че тя се наслаждава на компанията му. Кени му метна свиреп предупредителен поглед, изпращайки на нахалния претендент за ръката на сестра му съвсем ясно послание: Уорън Травълър може и да е обърнал гръб на дъщеря си, но големият й брат винаги беше на линия.

Лейди Ема имаше толкова посърнал и нещастен вид, че той не издържа и стана.

— Хайде, миличка, да вървим да танцуваме. — Наблегна на интимното обръщение и при това повиши глас, така че да изтръгне херцога от омаята на собственото му величие.

Явно Негово Кралско Височество Трън в задника го чу, защото се намръщи.

Кени усети вътрешната съпротива на Ема, когато я издърпа от стола. Тя наистина не отстъпваше от принципите си. Случилото се между тях беше нещо лично и засягаше само двамата.

— Аз не… Това е… — В гласа й се прокрадна отчаяна нотка: — Тед, сигурен ли си, че няма да се разстроиш, ако танцувам с Кени?

Кени прониза малкия никаквец със застрашителен поглед, невещаещ нищо добро, ако си отвори устата. Тед разбра посланието и сви рамене. Кени повлече Ема към дансинга, без да обръща внимание на новинарския екип, чиято камера навярно вече се бе насочила към тях, и я притисна към гърдите си.

— Затвори си устата и ме прегърни през врата. Да свършваме по-скоро с това.

Тя се отдръпна колкото можа по-далеч от него и го погледна с очи, пълни с отчаяние. Сърцето му се сви от болка, като видя коравата си, енергична и властна малка директорка да свива така позорно бойните знамена.

— Опитвам се да ти помогна — промълви той тихо.

— Не мога да го направя, Кени. Просто не мога. Той съсипа целия ми живот, но няма да му позволя да развали и това. — Пое дълбоко дъх на пресекулки. — Аз… аз имам друг план.

За Кени беше ясно като бял ден, че нещастницата няма никакъв план, но се надяваше, че в крайна сметка неговата упорита лейди ще измисли нещо.

— Този тип е кретен, скъпа. Просто му го кажи в лицето и ще бъдеш свободна.

— Ти го видя. Сам разбираш колко огромно е егото му. Той трябва да развали годежа, в противен случай ще ми отмъсти. А и двамата знаем как ще го направи.

Ако чуеше още една дума за проклетото училище, Кени щеше да счупи нещо.

Ема задъвка усилено долната си устна.

— Преди да си тръгнем, ще целуна страстно Тед. Той вече се съгласи.

— Има си хас да не се съгласи!

— А после, веднага щом остана насаме с Хю, ще му кажа, че двамата с Тед сме се влюбили лудо един в друг.

— Да не си посмяла!

Тя го погледна умоляващо.

— Моля те, Кени, не прави от мухата слон. Няма друг начин. Ще се реванширам на Тед.

Тед? Тя смяташе да се реваншира на Тед?

Ема му метна един от онези свои безапелационни погледи, в които се бе специализирала.

— Няма да кажа на Хю за нас. Признавам, че първоначалният план беше такъв, но… това, което се случи между нас, е твърде специално. — Изгледа го предизвикателно, сякаш бе един от учениците й, който нямаше да получи отличен по предмета й, ако до края на седмицата не изяде учебника с корицата, и додаде: — Поне за мен.

Сякаш нещо се отприщи в душата му. Някаква лудост. Искаше да се смее. Заля го необятна топлина. Но в същото време имаше чувството, че цялото тяло го сърби и само скок в ледени езерни води може да го спаси.

Тя въздъхна и се отдръпна от него. Кени разбираше, че я е разочаровал, като не й каза, че и тя е специална за него. Толкова специална, че не желае да говори за това. Докато вървеше след нея към масата, се чувстваше нещастен и жалък — беше го яд и на себе си, и на нея.

Лейди Ема веднага забеляза, че Тед го няма, и бебешките й бузи посърнаха.

— К-къде отиде Тед?

Уорън кимна към задната врата.

— Джим Пърл имал проблем с дългите айръни и Тед му дава урок в уличката отзад. Каза да ти предадем, че веднага се връща.

Хю се изправи.

— Пътуването беше доста изтощително и мисля, че за тази вечер забавленията ми стигат.

— На мен също — присъедини се Шелби. — Млякото ми започна да тече и трябва да накърмя Питър.

Хю пребледня като платно.

Устните на Шелби се разтеглиха в широка усмивка.

— Само почакайте да видите колко е удобен матракът в стаята за гости. Нали, Уорън?

Баща му се усмихна и тутакси се подмлади с четирийсет години.

— Но… аз наистина… аз трябва да… — Ема се озърна отчаяно, надявайки се, че Тед ще се материализира като по чудо, за да може да го възнагради със страстна целувка.

Наложи се Кени едва ли не със сила да я влачи до вратата и когато стигнаха до паркинга, той усети как възбудата й нараства. И тъй като отлично знаеше на какво е способна в подобно състояние, се налагаше час по-скоро да я отведе от тук.

— Колата ми е ето там — каза Декс на Тори. — Ще те закарам у вас.

Вместо да скалъпи убедително извинение, сестра му само кимна послушно.

Шелби им помаха жизнерадостно.

— Утре ще се видим!

— Лека нощ, Ема. — Хю й кимна хладно, сякаш тя бе виновна за всичко.

Кени не се съмняваше, че проклетият кучи син готви поредната си нравоучителна лекция, с която да измъчи бедната Ема веднага щом двамата останат насаме. Което нямаше да се случи. Единственият, който имаше право да критикува лейди Ема, беше самият той.

Хю се затътри неохотно след Уорън и Шелби към колата им. Ема буквално трепереше от напрежение и нейното притеснение се предаде и на Кени.

— Почакайте! — изкрещя тя толкова пронизително, че всички на паркинга я чуха.

Кени нямаше представа какво предстои, но предчувстваше, че няма да му хареса. Застина нерешително за миг, а Ема притисна длани към гърдите си.

— Повече не мога да живея в лъжа!

О, мамка му!

— Опитах се да го скрия, но напразно!

Кени разбра какво изпитва страничен наблюдател, безсилен да попречи на автомобилната катастрофа, ставаща пред очите му.

— Истината ще ме освободи! — Ема рязко си пое дъх. — А истината е… — Отново пое пресекливо дъх. — Че съм влюбена в Тори!

— Ти какво? — Веждите на Тори отскочиха на челото й и тя машинално отстъпи назад.

Но лейди Ема бе набрала скорост и нищо не можеше да я спре. С огромен скок тя се хвърли напред с разтворени обятия и лепна страстна целувка на устните на сестра му.