Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (20)

19

Страните на Ема пламтяха. Но ръката й се бе обвила около кръста на Тори и тя храбро посрещна погледите на околните. Сестра му, обута в ботуши с високи токчета, бе застинала като ледена статуя, извисяваща се с петнайсетина сантиметра над Ема. Изражението на Декстър бе леко развеселено, ченето на Шелби бе увиснало, а обикновено руменият Уорън бе пребледнял като чаршаф.

От устата на Хю излизаше свистящ звук, а очите му бяха изхвръкнали от орбитите, досущ като риба на сухо, отчаяно опитваща да си поеме въздух.

— Боях се да ти кажа — изломоти Ема.

Тори излезе от вцепенението си и сведе поглед към нея.

— Не подозирах за чувствата ти.

Кени беше толкова бесен, че едва се сдържаше. Тази твърдоглава и властна многознайка току-що бе сложила един голям кръст върху дългогодишната си учителска кариера!

Ема, която дъвчеше усилено долната си устна, най-сетне пусна Тори. Лицето на Хю бе добило пурпурен оттенък.

— Извратена мръсница!

От тук нататък всичко се разви със скоростта на светлината.

Хю се втурна напред, размаха ръка и месестата му длан удари с все сила бузата на Ема.

Телевизионният екип се изсипа от „Роустабаут“ прекалено късно, за да види нападението на херцога, но точно навреме, за да стане свидетел на лъвския скок на Кени, чийто юмрук попадна право в корема на Хю.

Бедингтън беше по-як, отколкото изглеждаше, но не можеше да се сравнява с Кени и политна назад. Преди да се стовари върху асфалта, Кени го сграбчи и отново заби кроше в слънчевия му сплит.

Камерата се въртеше бясно, запечатвайки как висок, мускулест спортист пребива нисък, пълничък мъж на средна възраст.

Хю се сгърчи, издаде още един свистящ звук и се опита да забие глава в корема на Кени, но той вдигна коляно и го халоса по брадичката.

Хю изръмжа от болка и се пльосна върху асфалта.

Бедингтън беше в пълно съзнание, но лицето му бе изкривено от страх, докато се пулеше срещу Кени. Последният се наведе, за да го изправи на крака, но баща му улови едната му ръка, а Декс — другата. Двамата мъже успяха да го удържат.

През червената пелена на гнева Кени видя телевизионния екип и разбра, че всичко се записва. Хю се изправи, олюлявайки се, на крака, задъхан, а в ъгълчето на устата му се появи тънка струйка кръв.

Вместо да изпадне в отчаяние, когато видя яркочервения отпечатък върху бузата на Ема, Кени разбра, че не дава и пукната пара за камерите. Единственото му желание бе да унищожи мерзавеца, който бе посмял да я удари.

— Аз съм добре — увери той баща си и Декс. — Можете да ме пуснете.

И те го пуснаха.

Юмрукът му се вряза в челюстта на Хю.

— О, Кени… — Ема се опита да се метне към него, но Тори, която имаше силно развито чувство за справедливост, побърза да я отведе настрани.

— Ела с мен, мое малко цветенце. Аз ще те утеша. — Притисна Ема към гърдите си и обви решително ръка около шията й.

— Едва сдържам възбудата си — промърмори Декс, докато наблюдаваше женската прегръдка.

Кени дишаше тежко, втренчил унищожителен поглед в проснатия на асфалта Хю.

— Кени! — извика властно Ема.

Той се обърна. Пухкавата й малка уста бе стисната в решителна линия. В този миг бе истинско въплъщение на строга учителка, разтърваваща непослушниците си питомци — учителка с грозно червено петно на бузата.

— Не го прави, моля те.

Тори бе освободила Ема и той пристъпи към нея и докосна червения белег.

— Добре ли си?

Тя кимна кратко, но той усещаше колко е разстроена и смазана. Идеше му да разкъса Хю Холройд на части.

С периферното си зрение улови телевизионерите, които обикаляха наоколо като настървени вампири. Бяха уловили всичко върху лентата — с изключение на момента, когато Хю удари Ема. Никак не му беше трудно да си представи какво ще последва. Ексклузивни кадри с отявления побойник Кени Травълър, пребиващ беззащитен мъж.

Никога не се извинявай. Никога не обяснявай.

Стърджис Рандъл се втурна напред и тикна микрофона под носа на Кени.

— Разкажи ни какво се случи. Защо се сби?

— Изчезвай! — изръмжа Кени.

— Не! — Ема се вкопчи в ръката му. — Разкажи му точно какво се случи.

Но днес Кени вече бе преглътнал веднъж гордостта си, давайки интервю на Стърджис, и нямаше намерение да го прави втори път. Освен това нямаше смисъл. Стърджис разполагаше с видеозаписа, а истината не го интересуваше.

Сякаш киселина изгори стомаха му. Без да промълви нито дума, той се отскубна от ръката на Ема и закрачи към колата. Рандъл изкрещя някакъв въпрос подире му, но той не му обърна внимание. Току-що бе съсипал живота си и сега искаше да остане сам.

Разкъсвана от непоносима болка, Ема гледаше отдалечаващия му се гръб. Какво бе направила? Докато кадилакът потегляше с рев в нощния мрак, младата жена осъзна ужасяващата истина, че стореното от нея тази вечер можеше да разруши и малкото останало от кариерата на Кени.

Уорън се спусна напред. Досега Ема го бе виждала само като разкаян баща, жадуващ за прошката на сина си, но сега пред нея беше хладнокръвен, решителен бизнесмен.

— Декс, заведи Хю в хотела. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че там ще му бъде по-добре. Мястото на всяка хлебарка е при себеподобните й.

Без излишни любезности Декс подхвана херцога под лакът и го поведе към аудито си, но в последната минута Бедингтън се отскубна и се извърна към Ема.

— Не си въобразявай, че ще ти позволя отново да доближиш онова училище! Или което и да е друго училище! Извратена мръсница като теб не бива да бъде допускана близо до невинни деца.

Ема усети прохладния влажен полъх на вятъра, извил се над паркинга, който сякаш донесе уханието на грижливо подстригани английски морави, огрени от слънцето цветни лехи и стари сгради, приютили самотни малки момичета. Единственият истински дом, който някога бе имала.

Стърджис се устреми към Хю.

— Разкажете ни какво се случи? Защо Кени Травълър ви нападна толкова жестоко?

Декс натисна педала на газта, преди Хю да успее да наклевети Кени.

Вбесен, Стърджис се извърна към оператора.

— Да потегляме към летището.

— Не! — извика Ема и се метна към камерата. — Интервюирайте ме. Аз ще ви разкажа всичко. Хю Холройд ме нападна. Кени само ме защити.

Сърцето й се сви, когато видя скептичното изражение на Рандъл.

— Някой друг видя ли това? — обърна се той към насъбралите се.

— Всички го видяхме — заяви Уорън.

Шелби побърза да се присъедини към съпруга си. Паркингът бе осветен и отпред върху пуловера й ясно се виждаха две мокри петна.

— Онова английско влечуго зашлеви лейди Ема, а Кени я защити.

Рандъл, все още смръщил недоверчиво устни, се обърна към тълпата.

— Вярно ли е? Някой друг видял ли е?

— Щом Шелби казва, че е истина, значи, е така — извика един от мъжете.

— Дяволски си прав — обади се Тори. — Съветвам те да разкажеш цялата история.

Рандъл я измери внимателно с поглед и отново се извърна към множеството.

— Видял ли е някой друг, който не е от семейство Травълър, какво се е случило?

Възцари се мълчание.

— Декс видя! — възкликна Тори. — Декстър О’Конър. Той току-що потегли, за да закара влечугото в хотела. Можеш да говориш с него.

— О’Конър? Не е ли мъжът, за когото ще се омъжваш? Едва ли може да се нарече безпристрастен източник.

— Кой е казал, че ще се омъжа за него?

Стърджис подаде микрофона на един от екипа и захлопна бележника, който държеше.

— Барманът и още шестима други.

Самодоволното му изражение бе достатъчно красноречиво и Уорън поклати глава.

— Ти не искаш да узнаеш истината. Но това е типично за теб, нали? Да пренебрегваш фактите. Ти си виновникът за отстраняването на Кени, а сега искаш окончателно да го унищожиш.

Рандъл го изгледа високомерно.

— Аз не правя новините. Аз само ги отразявам.

— По-скоро ги изкривяваш — уточни Шелби.

Но Стърджис Рандъл имаше желаната история и не желаеше да слуша повече.

— Събирайте всичко, момчета. Да изчезваме от тук.

 

 

Ема чака Кени почти до четири сутринта и накрая заспа в креслото, което бе издърпала до прозореца в спалнята. Когато се събуди към шест часа, Кени още не се бе прибрал у дома.

Все още с вчерашните дрехи, младата жена се запрепъва към банята. От огледалото я погледна измъченото й лице с тъмни кръгове под очите и едва забележим белег върху бузата, където Хю я бе ударил. Тя го потърка с кокалчетата на пръстите си. Но болката в сърцето й бе много по-силна.

Днес летеше за дома. Замисли се за Кени, който не се бе поколебал да я защити — рицарска постъпка, която не само бе унищожила за дълго, ако не завинаги, шансовете му да се върне на игрището, но завинаги бе опетнила репутацията му пред обществото. Само да не се бе намесил! Но благородството бе част от характера му, така както и ексцентричното му чувство за хумор. Тя знаеше, че страстната им афера неминуемо ще приключи, но никога не си бе представяла, че ще свърши така, че да му причини такова огромно зло.

Налагаше се да побърза, ако искаше да стигне навреме до далаското летище. Трябваше да си вземе душ и да се преоблече, но първо бе длъжна да свърши нещо друго.

Десет минути по-късно Ема седеше зад волана на колата на Патрик и пълзеше към града по шосето, което, слава богу, днес бе съвсем пусто. Съсредоточила цялото си внимание да се придържа към правилната страна на пътя, Ема се зарече, че о тук нататък ще се постарае сама да шофира. Може би никога нямаше да се чувства спокойно в кола, но повече нямаше да се поддава на страха от автомобилите. Веднага щом се върне в Англия, щеше да се сдобие с шофьорска книжка.

Рецепционистката в хотела се оказа привлекателното червенокосо момиче, с което Тед флиртуваше в „Роустабаут“. Тя позна Ема и с готовност й съобщи номера на стаята на Хю.

След като почука на вратата, Ема отстъпи настрани, за да не я видят през шпионката.

— Румсървис — изрече с провлачен тексаски говор.

Изминаха няколко секунди. Тя чу тътрене на крака и изщракване на ключалките. Вратата се отвори.

— Не съм поръчвал… — Хю замръзна, като я видя.

Върху шишкавото му тяло бе наметнат копринен халат, изпод който се подаваха краката му в пижама с кралско пурпурна разцветка. Младата жена злорадо отбеляза наум, че синината върху брадичката му е далеч по-ярка от нейната.

— Махай се от тук! — Малките му очички огледаха тревожно коридора зад нея и тя осъзна, че той се страхува да не зърне Кени.

Промуши се покрай него в стаята.

— Сама съм.

Бедингтън затръшна вратата зад нея, явно очаквайки Кени всеки миг да се материализира.

— Той е луд! Ако знаех, че му хлопа дъската, когато първия път разговарях с него, никога нямаше да… — Млъкна и месестите му устни се свиха обвинително. — Имаш ли представа на какво огромно унижение ме подложи?

Пристъпи заплашително към нея. Здравият разум й заповядваше да избяга, но Ема не помръдна от мястото си.

— Ако ме докоснеш, ще се разпищя така, че всички в хотела ще ме чуят. Това ли искаш?

Той я изгледа свирепо, но не приближи повече.

— Губиш си времето. Нима наистина си въобразяваш, че ще се оженя за теб, след като вече зная колко си извратена?

Устните му се извиха, сякаш току-що бе изплюл отрова. Ако наистина беше лесбийка, поведението му щеше да й се стори безкрайно оскърбително. Херцогът прокара ръка през редките си мазни кестеняви коси, но вместо да ги приглади, те щръкнаха нагоре, оформяйки нещо, което поразително й заприлича на дяволски рога.

— И не си и помисляй да се върнеш в „Сейнт Гъртруд“, защото вече те уволних. Ако кракът ти посмее да стъпи отново върху моята собственост, ще заповядам да те арестуват за нахлуване в частен имот.

— Разбира се, че ще се върна. Всичките ми вещи са там.

— Ще наредя да ги опаковат и да ти ги изпратят.

Дори нямаше да има възможност да се сбогува с колегите и момичетата. Но сега нямаше време за това. Беше длъжна да се съсредоточи върху главното: момичетата, чиято съдба зависеше от нея.

— Много добре, Хю. Но ако не желаеш в „Сейнт Гъртруд“ да настане хаос, предлагам да назначиш на мое място Пенелопи Бригс. Тя е изключително компетентна и ще свърши отлична работа.

— Онази червендалеста жена? С отвратителния ревящ магарешки смях?

Пенелопи наистина беше прекалено гръмогласна, но беше жизнерадостна, с добро сърце и невероятно умна. Като чу да говорят така за нея, Ема кипна, но се постара да се овладее.

— Тя се разбира прекрасно с преподавателите и момичетата. Освен това е много експедитивна. Не би могъл да намериш по-добра директорка.

С изключение на мен — искаше да добави. — Аз съм най-добрата директорка, която някога е работила в „Сейнт Гъртруд“.

Хю сви рамене.

— Тъй като няма да се задържи дълго на поста, предполагам, че няма кой знае какво значение.

— Какво имаш предвид?

— Възнамерявам да продам училището на строителен предприемач, Ема — изгледа я самодоволно херцогът. — Доколкото си спомням, вече ти споменах за подобна възможност — додаде злорадо.

— Жалък червей.

— Не мисля, че имаш право да раздаваш квалификации, точно ти, жалко подобие на жена. И те предупреждавам да не тръбиш на всеослушание за перверзните си. Не желая някой да узнае, че една долна лесбийка е била директорка на „Сейнт Гъртруд“.

Ема нямаше повече сили да се преструва. Бе изгубила всичко, което й бе скъпо, и можеше поне с достойнство да понесе поражението, без да замесва някой друг.

— Не съм лесбийка — промълви тихо. — Целунах Тори, защото отчаяно исках да се избавя от теб.

— Лъжеш.

Младата жена пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Ако бях лесбийка, нямаше да се срамувам от това, но не съм. От самото начало ти казах, че не желая да се омъжвам за теб. Но ти не само не пожела да ме чуеш, но и най-безсрамно ме изнудваше.

— Не съм правил нищо подобно.

— Не зная как другояче може да се нарече. Ти заплаши, че ще продадеш „Сейнт Гъртруд“, ако не се подчиня на желанието ти. Аз обичам това училище. Ти не ми остави друг избор.

Хю изпъна рамене и надменно изду гърди.

— Дълбоко се заблуждаваш! Като че ли ми се налага да принуждавам която и да било жена да се омъжи за мен. Аз съм от една от най-старите и уважавани фамилии в цяла Англия.

Ема отново си напомни, че е безполезно да спори с него. Когато ставаше дума за собствената му значимост, Хю Холройд нямаше равен. Налагаше се да прибегне до последното си оръжие, макар че още преди да заговори, знаеше колко е ненадеждно.

— Предупреждавам те без заобикалки, че ако затвориш училището, ще направя всичко по силите си, за да те унищожа.

Заплахата й изобщо не го стресна. Вместо това той се усмихна презрително.

— Интересно как едно нищожество като теб ще унищожи някой като мен.

— Като кажа истината.

Той доби отегчен вид.

— Знаеш ли, това наистина ще е достатъчно. О, аз нямам такива високопоставени връзки с пресата, но добре познавам Колин Гътеридж от „Лоуър Тилби Стандарт“ и съм преподавала на дъщерята на Ивлин Лъмли. Ивлин пише репортажи за рубриката „Дом и градина“ за местната радиостанция в Лоуър Тилби. Тя е истинска вълшебница с розите, затова има много предан кръг слушателки. Признавам, че контактите ми са твърде скромни, но дори и малките камъчета могат да преобърнат колата, а двете са ми добри приятелки. За тях ще бъде удоволствие да публикуват моята версия на историята.

— Никой няма да им повярва — присмя й се херцогът. — Нищо не можеш да докажеш.

— Може би не, но ще плъзнат всякакви слухове.

— Наистина ли смяташ, че твоите незначителни приятелки могат да навредят на особа с моето положение?

— Сражавам се с това, с което разполагам — отвърна тя простичко.

Изпита задоволство, като видя, че все пак е привлякла вниманието му. Може би малката й заплаха ще го накара да помисли два пъти, преди да започне да действа.

Хю посочи заповеднически към вратата.

— Махай се от очите ми. И не се надявай да намериш работа в прилично и уважавано английско училище, защото съм сигурен, че това няма да се случи.

Наистина ли притежаваше толкова голяма власт? Ема се съмняваше, но в същото време знаеше, че той можеше да й попречи да получи място, подобаващо на квалификацията й.

Осъзна, че цялата трепери и трябва час по-скоро да си тръгне. Но не можеше да го стори, докато не му каже всичко, което толкова дълго бе таила в себе си.

— Ти си един ограничен, надут и самовлюбен мъж, Хю. Но което е още по-лошо, имаш зло сърце. „Сейнт Гъртруд“ заслужава много по-добър покровител.

 

 

Франческа бе застанала до прозореца в дневната, зареяла поглед към златистия плаж на Флорида, проблясващ под слънчевите лъчи. Гледката бе много красива, но Уайнет й липсваше.

Въздъхна и насочи внимание към сърдития глас на мъжа си, разнесъл се в телефонната слушалка.

— Да, скъпи, чух какво казаха по новините. Но съм сигурна, че Кени има разумно обяснение.

Честно казано, изобщо не беше сигурна в това и потръпна, когато обичайно спокойният й съпруг доста красноречиво изрази недоволството си.

Накрая той се успокои дотолкова, че тя успя да му отговори:

— Признавам, че кадрите, показани в новините, не са особено приятни, но херцог Бедингтън е отвратителна твар. Наистина, Дали, ако го познаваше, щеше да го презираш не по-малко от мен. Сигурна съм, че си е получил заслуженото.

Франческа отдалечи слушалката на няколко сантиметра от ухото си, когато Дали отново изригна. Обаждаше й се от Огъста, където в момента се провеждаше финалният кръг на турнира „Мастърс“. Репортерите го преследваха цялата сутрин и Франческа се чувстваше виновна. Терзаеха я угризения на съвестта, защото тя бе запознала Ема с Кени. Бедингтън очевидно бе пристигнал в Уайнет заради нея и нещо, също толкова очевидно, яко се бе оплескало.

Откакто видя записа със сбиването на паркинга пред „Роустабаут“ в сутрешните новини, Франческа се опитваше да се свърже с Кени, но телефонът му непрекъснато даваше заето. Беше се надявала, че Ема ще му повлияе положително, но вместо това го бе забъркала в още по-дълбока каша. Нищо от това нямаше да се случи, ако Франческа не бе решила да се прави на сватовница, както в момента съвсем справедливо й натякна съпругът й.

Избръмча сигнал, че я търсят по другата линия. Дали продължаваше да сипе огън и жупел и тя го превключи на изчакване.

— Здравей, мамо, аз съм.

— Теди, скъпи, слава богу, че се обаждаш. Баща ти е на другата линия и е ужасно вкиснат. Задръж малко.

Превключи отново на Дали, който, изглежда, заплашваше да я накаже с доста интересни сексуални приумици, ако отново се опита да се прави на сватовница.

— Скъпи, съжалявам, че те прекъсвам, но се обажда Теди.

Както и очакваше, Дали тутакси притихна. От многото дарове, с които я бе обсипала съдбата, най-ценният бе любовта между Дали и неговия син.

Франческа се възползва от кратката пауза, за да сложи край на разговора.

— Прибери се по-рано тази вечер, скъпи. — И за да го накаже за безобразното му поведение, снижи глас до чувственото мъркане, което бе овладяла до съвършенство още преди да навърши шестнайсет. — Вчера купих от онова страхотно масажно масло — бадем с леко ухание на сандалово дърво. Вносно, разбира се, и безбожно скъпо. Но аз държа да използвам само най-доброто… върху всяка частица от твоето тяло… която ще докосва… определени части от мен.

Последва дълга красноречива пауза. Когато най-после Дали отново заговори, гласът му прозвуча една нотка по-дрезгаво.

— Франси, смятам, че ще успея да хвана най-ранния полет.

Франческа се усмихна и доволно натисна бутона за край на разговора. Като че ли изобщо се бе съмнявала.

 

 

— Ще го убия! — възкликна Тори, когато гласът на говорителя на летището обяви последното повикване на пътниците за полет 2842 до лондонското летище „Хийтроу“. — Наистина ще го убия, лейди Ема. Само да се появи насреща ми, и Кени ще бъде мъртъв. Кажи й, Декс. Кажи й, че никога не говоря напразно.

Вместо да отговори, Декс прегърна Ема през раменете.

— Сигурен съм, че след като Кени обмисли добре всичко, непременно ще ти се обади.

Ема си помисли, че би било доста трудно, особено сега, след като се канеше да прелети през океана. На всичкото отгоре беше бездомна и безработна.

— Всичко е наред. След случилото се снощи не очаквам той изобщо да пожелае да разговаря с мен. Наистина.

Нагла лъжа. Надяваше се да го направи. Надяваше се Кени да й прости.

Зарови нервно в чантата за бордната карта. До последно отлага качването на самолета, както и тръгването си от ранчото, докато не стана ясно, че Кени няма да се върне. Нямаше смисъл повече да протака.

А и най-сетне щеше да се махне от Тори, която през целия ден тормозеше Декстър. Каквото и да кажеше или направеше той, Тори намираше повод да се заяде. Декстър понасяше обидите с търпение, достойно за възхищение, но Ема постоянно прехапваше език, за да не я смъмри строго.

И като капак на всичко, Ема им разказа историята за Хю и заплахите му, което я накара да изпита вина от своята недискретност, и през целия път до Далас се чувстваше още по-неудобно. След всичко, на което бяха станали свидетели миналата вечер, Тори и Декстър заслужаваха да узнаят цялата история, но въпреки че искрено й съчувстваха, признанието я накара да се почувства като една от онези „завеяни мили дами“, напълно безпомощни и непрактични. Премълча единствено, че се е влюбила в Кени, но двамата навярно се досещаха.

Угриженото изражение на Тори потвърждаваше най-лошите й опасения.

— Кени избухва лесно, но за нещастие, когато фитилът му се подпали, му е нужно известно време, за да угасне. А това, че Тайгър току-що спечели поредния „Мастърс“, никак няма да му помогне да се успокои.

— Да, но се боя, че времето ми тук изтича. — Ема целуна Декс по бузата и прегърна горещо Тори. — И двамата се държахте прекрасно с мен. Страшно ще ми липсвате. Не можете да си представите колко безкрайно съжалявам за това, на което ви подложих миналата вечер.

— Шегуваш ли се? За мен беше удоволствие. — Тори стрелна Декстър с раздразнен поглед. — Освен това е приятно да си в компанията на човек, който действа спонтанно, за разлика от други, които обмислят всяко свое действие внимателно, до най-незначителните подробности.

Декстър се усмихна.

Тори стисна раменете на Ема.

— Не си мислете, че ме виждате за последен път, лейди Ема. Редовно ще се чуваме.

— Надявам се.

— Можеш да разчиташ на това. Страстната ни любов, макар и кратка, ще остане незабравима.

Ема се засмя, но почувства как в гърлото й заседна буца. Наистина щяха да й липсват тези откачени тексасци.

— Бъди добра с Декстър, Тори — прошепна тя. — Той е прекрасен човек.

Тори я прегърна, но изражението й помръкна. Треперещите устни на Ема се извиха в колеблива усмивка, после вдигна голямата си торба и се извърна към изхода.

— Ема!

Сърцето й подскочи в гърдите и когато се обърна, тя видя Кени да тича към нея. Изглеждаше ужасно. Панталонът му беше измачкан, лицето небръснато, а върху разрошената му коса бе нахлупена тъмносиня бейзболна шапка с логото на „Дийн Уитър“.

— Почакай! — Кени се втурна напред и по пътя едва не събори една възрастна жена. Закова се пред нея. Гърдите му се повдигаха и спускаха и той си пое дълбоко дъх.

Сега какво? Кени се взираше безпомощно в застаналата пред изхода Ема и сякаш въздухът не достигаше дробовете му. Беше тичал от паркинга до тук, но не това беше причината да не може да диша. Явно нещо наистина с дробовете му не беше наред.

Миналата нощ, след като си тръгна от „Роустабаут“, с часове кара безцелно наоколо и по някое време незнайно как се озова на магистралата за Далас. Когато пристигна, вместо да си легне, отиде направо на игрището за голф. Покори трийсет и шест убийствени дупки, а когато узна за победата на Тайгър, прекара още един изтощителен час на игрището. Замаян, с по-мътнели очи от умора, едва се добра до дома си, когато осъзна какъв ден е днес. Заряза съня и потегли към далаското летище.

— Госпожо, вече трябва да се качвате на борда — любезно, но решително се обади дежурният служител.

Кени видя, че Ема смръщи чело, сетне устата й се сгърчи. Тя улови ръката му и торбата й се удари в бедрото му.

— О, Кени, толкова съжалявам за случилото се. Никога не съм искала да те забърквам. Просто не мислех. Действах, без да мисля, и… Никога няма да си простя. Всичко стана толкова бързо, че…

Кени осъзна, че ако не я спре начаса, тя ще прахоса последните им оставащи минути в пространни извинения, ала сега, когато най-сетне се бе изправил лице в лице с нея, не му хрумваше нито едно от десетината важни неща, които искаше да й каже, особено пък в присъствието на Тори и Декс. Знаеше единствено, че не може да позволи на Ема да си тръгне, преди да й каже колко непоправимо бе прецакала целия му живот. А и освен това… трябваше да се сбогува с нея.

— Ще се махнеш ли от тук? — извъртя се той рязко към сестра си.

— Когато аз пожелая — отряза го Тори.

— Вече си пожелала!

Декс пристъпи напред, улови я за китката и я повлече настрани, за да може Кени да остане насаме с Ема.

— Госпожо, изходите ще се затворят всеки момент. Трябва да се качите на борда.

— Просто им кажи да почакат още една минута! — озъби му се Кени и го прониза свирепо с поглед.

— Съжалявам, сър, но това е невъзможно.

Ема подаде на служителя бордната си карта и погледна умоляващо към Кени.

— Трябва да вървя.

Кени скръцна със зъби.

— Никъде няма да ходиш, докато не ми кажеш как възнамеряваш да ме измъкнеш от лепкавата каша, в която превърна живота ми.

Очите й се забулиха.

— Опитах да обясня на онзи отвратителен телевизионен репортер — всички опитахме — но той не пожела да ни изслуша. — Тя закрачи към изхода. — Обещавам, Кени, ще говоря с Дали и ще оправя всичко. Оставих му няколко съобщения, но преди да тръгна, той не бе отговорил на нито едно. Ще му се обадя веднага след като сляза от самолета.

— Какво си направила? — Той се изстреля напред към изхода и я дръпна назад.

— Сър! — изсъска служителят.

За по-голяма убедителност Кени разтърси леко Ема.

— Кълна се, че ще съжаляваш, ако кажеш и една дума на Дали за тази история!

Дежурният пристъпи напред.

— Госпожо, желаете ли да повикам охраната?

— Не, не — поклати глава Ема. — Всичко е наред. — Отново сграбчи ръката му. — Разбира се, че съм длъжна да говоря с Дали. Аз съм отговорна за случилото се. Трябва да му обясня, че вината за всичко е моя.

— Дяволски си права и ще трябва доста да се постараеш, докато я загладиш, като започнеш още сега. Не се качвай на този самолет.

— Нямам избор. Трябва да се върна.

— И да ме оставиш сам да сърбам попарата, която надроби? Няма да стане.

— Няма да те оставя. Вече ти казах, че ще обясня на Дали и…

— А аз вече ти казах да си гледаш работата.

— Но…

— Госпожо, ще се качвате ли на самолета, или не?

— Да!

— Не, няма!

Изведнъж очите на Ема се наляха със сълзи. Защо трябваше да разкъсва сърцето му със сълзи?

— Престани веднага! — избухна той. — Няма да се измъкнеш с рев и сълзи!

— Не се опитвам да се измъкна. Опитвам се да оправя всичко.

— Супер! Точно това исках да чуя! — Той се извърна към служителя. — Повече не я чакайте. Тя няма да тръгне.

— Кени! Престани веднага! Вече ти се извиних и ти казах, че ще се обадя на Дали и ще му обясня, но ти ми забрани. Не зная какво друго бих могла да направя. Явно нещо не разбирам. Кажи ми точно какво искаш от мен.

Сега го хвана натясно.

— Така си и мислех. — Погледът й на строга, но справедлива учителка красноречиво подсказваше, че няма шанс да промени решението й. — Сбогом, Кени.

Тя се отдръпна от него и отново се извърна към изхода.

— Веднага се върни! — изкрещя той. — Ние… — Нещо прегаряше огромна дупка в мозъка му. — Незабавно отлитаме за Вегас.

Думите му я спряха — спряха и него. Тя го погледна толкова сащисано, че той отново кипна.

— Вегас? Какво имаш предвид?

С всяка секунда дупката в мозъка му ставаше все по-голяма.

— Лас Вегас. Намира се в Невада.

— Зная къде се намира. Какво ще търсим там?

— Ще избягаме — изграчи той. — Там обикновено бягат двойките.

— Ще избягаме? — Тя пристъпваше към него, но не изпълнена с желание, а по-скоро като зомби. — За да се оженим?

Не! Изобщо нямаше предвид това — той не искаше да се жени! — но вече не можеше да се отметне, не и когато проклетият служител се блещеше насреща му, сякаш бе луд, Ема приличаше на привидение, а Тайгър отново бе надянал зеленото сако.

Сестра му, която очевидно най-безсрамно бе подслушвала, запищя и заподскача като откачена тийнейджърка, каквато доскоро беше.

— Ще се жените!

Кени вирна брадичка към Ема.

— Нещо против?

Кехлибарените й очи се взираха опулено в него, сякаш всеки миг щяха да изскочат от орбитите, а когато преглътна, мускулите на гърлото й болезнено се стегнаха.

— Това е… глупаво. Ти не искаш да се ожениш за мен.

Тя никога не бе изричала нещо по-вярно, но Кени нямаше намерение да го признава.

— Не се опитвай да ми казваш какво искам и какво не искам. Само защото ще се оженим, не означава, че ще търпя фелдфебелските ти маниери.

— Госпожо, боя се, че ще се наложи другаде да изяснявате отношенията си. Желая ви късмет. — И с тези думи служителят затвори решително вратата, а на Кени му се зави свят от облекчение. Не се опита да разтълкува реакцията си. Чувстваше се така, сякаш бе спечелил в плейофа след обявяването на „внезапна смърт“.

— Ще се жените! — продължаваше да пищи Тори зад гърба му. — О, Кени, това е жестоко! Ти и лейди Ем! Шелби ще умре. О, боже! Това означава ли, че и ти ще имаш титла? Да не би да стане лорд Кени?

Кени хвърли умоляващ поглед към Декс.

— Ако у теб е останала поне капка състрадание, изведи я от тук.

Декстър обви ръка около кръста на Тори.

— Не мисля, че имаме повече работа тук, скъпа.

— Трябва да се обадя на Шелби. И на Тед! Почакай само да кажа на Тед Бодин новината. — Докато ровеше трескаво в чантата за мобилния си телефон, се ухили широко на брат си. — Разбирам защо толкова много си падаш по нея, Кени. Тя се целува страхотно.

Всички, които стояха до изхода, се извърнаха и се вторачиха в Ема.

— Така си е! — изгледа ги високомерно Тори.