Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (18)

17

Докато вървеше редом с Кени из не толкова оживената част на прочутия парк „Ривъруок“ в Сан Антонио, на Ема изведнъж й хрумна, че лейди Сара Торнтън може би е постъпила глупаво, връщайки се в Англия, след като толкова е обичала Тексас. Имаше нещо особено неустоимо в този щат: бликащата енергия, хората и необятните му простори. Улови се, че диша дълбоко, с пълни гърди, сякаш белите й дробове по някакво чудо се бяха увеличили. Не можеше да си го обясни, но тук се чувстваше по-дръзка, по-волна.

Последните пет дни бяха като вълшебна приказка. Кени я разведе из два от най-живописните тексаски града: Остин и Сан Антонио. В Остин той я забавлява с весели случки от дните си в колежа, докато й показваше университетския кампус. Когато тя приключи с работата си в библиотеката, той я заведе в сградата на Капитолия на щата Тексас, а после двамата обиколиха градските паркове и магазини. Вечеряха в приятни ресторанти и слушаха най-добрите оркестри в Остин.

Сан Антонио се оказа още по-вълнуващ. Сутрините Кени тренираше, а тя довърши изследванията си за статията си за дъщерите на републиката в библиотеката в Аламо. Следобедите прекарваха заедно. Ема никога не се бе смяла толкова много, нито бе спорила така оживено. Чувстваше тялото си приятно отмаляло и преситено от ласките на Кени и вече не можеше да си представи живота без него.

Облакът на депресията я обгръщаше все по-плътно, защото времето й в Тексас почти изтичаше. Последните няколко дни бяха изпълнени с безкрайно блаженство, но днес беше петък, а самолетът й отлиташе в неделя вечерта.

Младата жена подложи лице на порива на вятъра, твърдо решена да не разваля малкото оставащи й часове със самоанализи и размишления. Вместо това си припомни следобедната обиколка с Кени из Аламо. Той я запозна с най-забележителната светиня на Тексас и Ема осъзна, че всички онези исторически и биографични книги, разпръснати из къщата му, не са част от декораторските акценти на Патрик.

Голямата му топла длан стискаше успокояващо нейната. Докато се любуваше на красивата стара сграда на отсрещния бряг, Ема му се усмихна и замислено отбеляза:

— Ти наистина обичаш историята, нали?

— Откъде ти хрумна?

— Преди всичко знаеш удивително много за Тексас от повечето хора.

— Исках да завърша магистратура по история в колежа, но оценките ми от гимназията бяха толкова слаби, че моят наставник ме посъветва да се откажа от това намерение.

— Жалко.

— Едва ли. Той навярно е бил прав. Избрах си най-лесните предмети в университета, но дори по тях едва връзвах четворки. А в последната година напуснах, за да стана професионален спортист.

— Да, предполагам, че трябва да е било доста трудно да получиш повече от четворка, когато почти не си се вясвал на лекции.

Той я стрелна с любопитство.

— Откъде знаеш?

— Не беше особено трудно да се досетя. Достатъчни са пет минути в твоята компания. Честно, Кени, не съм срещала в живота си някой, който толкова се страхува да се изправи пред предизвикателствата.

Той пусна ръката й и се намръщи.

— В момента си в компанията на мъж, който през последните три години два пъти е бил шампион. Така че не ми говори за предизвикателства.

— Но печеленето на турнири е нещо различно, нали? — Ема улови отново ръката му и я стисна успокояващо. Знаеше, че този уикенд е особено труден за него. В Огъста започваше турнирът „Мастърс“, но Кени стоически пазеше мълчание по темата. — Игрището за голф навярно е единственото място на света, където не се боиш да покажеш пред хората колко усилено работиш.

— Защото това е единственото място в света, където работя усилено.

Тя му се усмихна и за миг притисна буза към ръката му.

— Откажи се, Кени, не можеш да ме излъжеш. Ти работиш усилено за много неща. Например тренировките. Просто съзнателно не показваш колко се стараеш, затова отстрани всичко изглежда толкова лесно.

— Толкова си пълна с…

— … че ставам за торене, зная. Ти искаш хората да повярват, че си мързелив. Сякаш смяташ, че не заслужаваш похвали.

— Глупости. — Ъгълчето на устата му нервно потръпна и тя разбра, че е засегнала болното му място.

Имаше толкова много теми, за които нито един от двамата не желаеше да говори, в това число временното му отстраняване от игра и нейните проблеми с херцог Бедингтън. През изминалите пет дни Ема се носеше сред чувствена мъгла, сякаш утрото никога нямаше да настъпи. Не бе забелязала някой да ги следи и сега, когато до заминаването й оставаха два дни, бе принудена да признае, че се е държала безотговорно. Не се бе опитала да се свърже с Хю, нито бе сторила каквото и да било, за да предизвика неодобрението му. Сякаш се намираше в еротичен рай, където бъдещето не съществуваше.

Стомахът й се присви от пристъп на паника, помитайки цялото удоволствие от деня.

— Сигурен ли си, че не можеш да си спомниш имената на някои от хората, които през онзи вечер бяха в дрогерията?

— Вече сто пъти ти казах, че тогава търсех връзки за обувките и не обърнах внимание.

— Но все трябва да си разговарял с някого.

— Дори и да е така, не си спомням.

Ема въздъхна унило. Нищо не бе постигнала — положението не се бе променило от деня, в който бе слязла от самолета.

— Бедингтън знаеше, че съм купила таблоид, значи, шпионинът му е бил в дрогерията. Но защо не му е докладвал за останалото?

На алеята се появи привлекателна жена, бягаща за здраве. Вързаната й на конска опашка коса се полюшваше предизвикателно, но Кени сякаш не я забеляза. Ема оценяваше факта, че когато беше с нея, той не поглеждаше други жени. Наистина беше прекрасен мъж, въпреки слабостите си. Умен и забавен. Освен това проявяваше изненадващо старомодна любезност. Въпреки че днес най-малко десетина пъти го обсаждаха фенове, той разговаряше учтиво с всички, ала в същото време ясно показваше, че е неин кавалер и е задължен най-вече към нея.

Стигнаха до края на парка и се обърнаха назад. Тук беше толкова тихо, далеч от шумните градски улици. Тишината се нарушаваше от време на време единствено от мотора на минаващо речно такси или бродещ турист. Усещането за усамотение й напомняше за „Сейнт Гъртруд“ в късен следобед. Въпреки щуращите се навсякъде момичета, там имаше прекрасни уединени кътчета.

— Откъде ми хрумна, че шпионинът е мъж? — възкликна Ема изненадващо. — Със същия успех може да е и жена.

— Сега си спомням, че зърнах старата госпожа Колигън край един от щандовете. Вярно, че е на осемдесет, но е истинска фурия.

— Давай, подигравай се. Побиват ме тръпки само като си помисля, че някой ме е следил, а аз нямам представа кой е бил. И защо напоследък наблюдението спря?

— Разбирам как се чувстваш, скъпа. Знаеш какво мисля за привързаността ти към онази купчина камъни, затова е по-добре да премълча.

— Зная какво мислиш. — Ема го изгледа раздразнено. — Ти смяташ, че ще се превърна в една от онези „завеяни мили дами“. Че ще започна да си говоря сама, ще развъдя цяла сюрия котки и ще нося онези стари пуловери, които миришат на молци.

— Трябва да призная, че нито едно от всичките тези неща не са ми идвали на ума. По-скоро си те представям с черен колан с жартиери…

— Само защото съм неомъжена англичанка и уважавам традициите, не означава, че съм ексцентрична.

— Мислите ти май щукнаха в неочаквана посока. Накъде по-точно клониш?

— О, не зная. Забрави.

— Знаете ли, лейди Ема, вместо да ме обвинявате в разни психически разстройства, ще е по-добре да избистрите помътения си ум.

— Помътен? Умът ми е бистър като сълза!

— Щом е така, защо упорито продължаваш да се смяташ за спаружена стара мома?

— Няма такова нещо. Но зная, че съвсем не съм секси парче.

— С чиста съвест мога да заявя, че това е пълна лъжа.

— Не е… — Тя го погледна сепнато. — Какво каза?

— Че си секси парче.

— Просто си любезен.

— Просто съм мъж. Виждаш ли, тази твоя уста…

— Ето че пак започваш! Толкова е несправедливо. Ако аз бях мъж, щяха да ме сметнат за силен водач. Но само защото съм жена, ме наричат командаджийка с маниерите на фелдфебел.

— Вярно е, но в момента не говорим за това. А за това, че имаш най-чувствената уста, която някога съм виждал.

— Чувствена?

— Ъхъ.

Ема преглътна. Втренчи се в него.

— Сега зная, че лъжеш.

— Аз лъжа само за маловажни неща. Трябва ли да ти напомням какво точно правеше с въпросната уста в осем часа тази сутрин?

Ема не вярваше, че той все още може да я накара да се изчерви, но се оказа, че е грешила.

— Да, ами, благодаря.

Кени се засмя и я привлече към себе си.

— Аз ти благодаря.

 

 

Вместо да се опита да се свърже с Хю, Ема прекара следващата сутрин в леглото с Кени, заета с дълги, сластни любовни игри. Не можеше да си представи, че на света съществува по-страстен, по-всеотдаен, по-нежен любовник. Жалко, че той толкова държеше да води играта. Не че тя искаше да доминира през цялото време — прекрасно беше да има толкова божествено опитен партньор — но понякога й се щеше да поеме инициативата, дори само за да експериментира с това негово великолепно тяло. Ема бе сигурна, че с времето щяха да решат този проблем, но за съжаление, точно време не им достигаше.

След като закусиха, без да бързат, двамата се отправиха към конюшнята и през следващите няколко часа яздиха в гората покрай брега на Педерналес. Кени, възседнал Шадоу, се бе отпуснал върху каубойското седло, докато Ема яздеше Чайна с английско седло.

— Кени, забелязал ли си…? Навярно само се самозалъгвам, но ми се струва, че татуировката ми започва малко да избледнява.

— Просто попива по-надълбоко в кожата, това е.

— Сигурно си прав. — Тя чу шумолене в гъсталака и видя един броненосец, заровил муцуна в корените на паднало дърво. За пръв път беше толкова близо до такова странно животно. Бедрата я боляха приятно от ездата или от тазсутрешните лудории в леглото.

Кени нахлупи стетсъна по-ниско на челото си.

— Мислех си… следващият срок ще започне след седмица, а изглежда, Антихриста не се е втурнал да отмени наказанието ми и да ме върне на игрището, затова не е нужно да бързаш да се връщаш. Защо не останеш още малко?

Ема се изправи на седлото и му метна бърз поглед.

— Билетите ми са туристическа класа и не може да се презаверяват.

— Аз ще се погрижа за билетите. Не се тревожи за това.

Стана й приятно, че той вече не бързаше да се отърве от нея.

Предложението му би трябвало да я зарадва, но вместо това я вкисна още повече. Ако не спяха заедно, Кени нямаше да иска тя да остане.

— Аз съм директорка на училището. Занятията може и да не започват веднага, но работата ми — да. Две седмици са най-дългата ваканция, която мога да си позволя.

— Не разбирам. Ти вече ми каза, че херцогът ще те уволни. Каква е разликата, ако изобщо не се явиш на работа?

— Той още не ме е уволнил и докато не го направи, аз отговарям за „Сейнт Гъртруд“. — Тя задъвка умислено долната си устна. — Все още разполагам с двайсет и четири часа. Може би все ще ми хрумне нещо.

Пътеката зави и те видяха в далечината къщата му. Ема си помисли колко силно бе обикнала това място. Обичаше това ранчо, този щат. Тук се чувстваше друг човек, не толкова самотна.

— Все пак — намръщи се Кени — не виждам защо да бързаш да се връщаш, когато си прекарваме толкова добре.

Те наистина си прекарваха добре — най-прекрасните мигове в живота й — и Ема не можа да потисне надигналата се в нея тъга.

— По-добре краят да е щастлив, не мислиш ли?

Отне му минута да проумее думите й.

— Да, предполагам, че си права.

— Разбира се, че съм права — заяви тя остро, прикривайки болката, която изпитваше.

Каквото и да бе искал да добави, остана неизречено, когато конюшнята се появи пред погледите им. Кени се изправи на седлото и изрече една цветиста псувня, от онези, заради които възпитаничките на „Сейнт Гъртруд“ тутакси биваха изпращани в кабинета на директорката, за да изслушат назидателна лекция за благопристойната английска реч.

Тя проследи погледа му и видя група мъже, застанали до бял закрит микробус. Един от тях крепеше върху рамото си професионална видеокамера и ги снимаше, докато приближаваха. Друг стоеше малко настрани, забил поглед в бележника в ръката си. Той беше по-нисък от останалите и по-елегантно облечен, в тъмнокафяво спортно сако, бежов панталон и светлозелена спортна риза. Когато наближиха, тя зърна позлатени катарами да проблясват върху носовете на скъпите му мокасини.

— Дръж си устата затворена — изръмжа Кени. — Говоря сериозно, дръж си езика зад зъбите.

— Кои са те?

— Неприятности, ето какво са.

Като скъсиха още повече разстоянието, Ема забеляза, че Кени не откъсва поглед от мъжа с бележника. Беше среден на ръст, с квадратна челюст и остра, късо подстригана коса. Около мускулестия му врат на верижка висяха супермодерни слънчеви очила.

Операторът пристъпи към тях, насочил обектива директно към Кени, който дръпна юздите на коня си.

— Това е частна собственост, Стърджис.

— Никога не съм виждал ранчото ти, Кени. Чух, че тук е много приятно. Какво ще кажеш да ме разведеш наоколо? — Мъжът имаше плътен, добре модулиран тембър на професионален водещ. Усмивката му беше мазна и Ема тутакси се изпълни с неприязън към него.

— Няма да стане. — Кени скочи от седлото, подхвърли юздите на коняря и помогна на Ема да слезе.

— Това е бизнес, Кени, искам интервю.

— Ти си последният репортер, на когото бих дал интервю. Между другото, как е окото ти? Кой би си помислил, че толкова лесно ти тече кръв?

Мъжът го стрелна с неприкрита враждебност, после се извърна към Ема.

— Стърджис Рандъл. Журналист от „Уърлд Спортс Тудей“ към международния спортен канал.

— Това е Ема — представи я Кени, преди тя да успее да отговори.

Това бе всичко — без фамилия и без титлата, с която Кени обичаше да се фука пред всички, с които се запознаваха — от продавачи до кондуктори, сякаш тя едва ли не беше член на кралското семейство, а не дребна благородничка.

Стърджис кимна, загубил всякакъв интерес към нея. Обект на вниманието му бе Кени, а не придружителката му.

— Докато се правиш на каубой, Тайгър Удс направи в Огъста десет удара под пара. Новината, че не си му съперник там, е истинска сензация, която съм длъжен да отразя най-подробно.

— А аз си мислех, че вече си направил достатъчно за мен.

— Ти ме нападна пред пет милиона фенове на голфа — наежи се Стърджис.

Ема бе чула историята от Тори и знаеше, че Стърджис го е ударил пръв, но както винаги Кени не се защити.

— Двамата сме професионалисти — продължи журналистът — и можем да загърбим миналото. Нека да разгледаме ранчото.

— Някой друг път.

— Момчетата от „Глоубъл Нешънъл“ смятат, че интервюто е добра идея. И след като са един от спонсорите ти и големи рекламодатели на моето шоу, те командват парада. Но ако не ти пука дали ще загубиш важен спонсор…

Ема кипна от ярост от това нахлуване в личния живот на Кени. Фактът, че той беше публична личност, не даваше право на всеки да си пъха носа в работите му.

Кени запази каменното си изражение.

— Никакви интервюта. Вече го казах на шефа ти.

— И на всеки репортер в страната — мазно добави Стърджис. — Разбирам, Кени. Затова ето какво ще ти кажа — ще ти снимаме задника, докато бягаш.

Той се ухили самодоволно, а лицето на Кени потъмня като буреносен облак. Отне й миг да схване. Сетне Ема разбра, че Кени не може да откаже, без да изглежда груб. Рандъл отлично знаеше, че Кени не би понесъл всеки американски поклонник на голфа да види как кумирът му се отдалечава с гръб към камерата.

В този миг кожата й настръхна, когато я осени неочаквано прозрение. Предоставяше й се златна възможност. Репортер! Телевизионна камера! Точно когато смяташе да се откаже, имаше невероятния шанс да се изложи пред целия свят, за какъвто дори и не бе сънувала. Дъхът й секна. Дори Бедингтън не би могъл да пренебрегне подобен скандал!

Кени я чу как пое забързано дъх и забеляза многозначителния блясък в очите й. Погледът й се стрелкаше от Стърджис към оператора и всички косми на врата му щръкнаха. Лейди Ема току-що бе осъзнала, че на тепсия й се поднасяше многомилионна аудитория в национален мащаб, която щеше да стане свидетел на всички щуротии, които й хрумнат.

Младият мъж се стегна. Ема беше чевръста особа и всяка секунда можеше да се хвърли на врата му, да се съблече гола или да се впусне в диви хавайски танци.

Ако не искаше кариерата му окончателно да отиде по дяволите, трябваше светкавично да я махне от тук, дори с цената на интервю.

— Добре — сви рамене той. — Защо не? Едно интервю е добра възможност истината да излезе наяве. — Обърна се към нея. — Ема, за теб ще е скучно. Почакай ме вътре, става ли?

Беше се подготвил за най-лошото и се опитваше да не мисли за това, че всеки миг тази английска лейди може да го направи за смях в средите на професионалния голф. Изцепките на Лий Тевино, коментарите на Бен Райт за лесбийките голфъри и дори кулинарните забележки на Фъзи Золър за пържените пилета и вареното зеле след „Мастърс“ през 1997-а щяха да бледнеят пред това, което лейди Ема можеше да стовари на главата му.

И… нищо. За огромно изумление на Кени, Ема пое дълбоко дъх, кимна и се извърна. Идеше му да се ощипе. Наистина ли тя щеше да си тръгне просто така?

Без да погледне към камерите, тя се отправи към къщата, отказвайки се от последния си шанс да се озове в центъра на пикантен публичен скандал. И Кени знаеше отлично защо не се възпротиви. Защото не искаше да го нарани.

— Готови сме! — извика операторът. — Застани там, Кени!

Той се постара да изхвърли от главата си Ема и всичко свързано с нея и се насочи към оградата, опитвайки се да не мисли за саможертвата й. Във въображението му се заредиха пленителни картини, които го разсейваха — представяше си как изглеждаше тази сутрин, сгушена в съня си до него, със сбърчено чело, сякаш се опитваше да измъдри нещо скандално. Припомни си светлокарамелените й къдрици, пръснати върху небесносинята калъфка на възглавницата, като медени дири по небето.

— Кени?

Той се сепна. Откога на развейпрах и женкар като него му хрумваха лиготии като медени дири по небето? Само това му липсваше! Обърна се решително към Стърджис.

— Да приключваме по-скоро с тази гадост.

 

 

Глупачка! Ема дръпна рязко чекмеджето, търсейки тирбушон. Беше профукала и последната възможност в живота си! И защо? Защото беше идиотка, ето защо! Пълна идиотка!

Вратата се удари с трясък в стената. Той изглеждаше напрегнат и ядосан. Страхотно! В момента тя нямаше нищо против една хубава кавга. Направо жадуваше за скандал! Каквото и да е, за да изпусне парата.

Кени се спря до плота, свали шапката си, погледна я и се усмихна. Докато се взираше в лицето й, напрежението напусна тялото му и той сякаш целият омекна. Преображението бе толкова поразително, че тя не можа напълно да го възприеме. Сякаш огромен буреносен облак бе разпръснат от ослепителен слънчев лъч.

Усмивката му грееше толкова ярко, че Ема имаше чувството, че потъва в море от топлина. Очите му… тези изумителни очи… Кожата й настръхна, сърцето й запрепуска бясно, кръвта й закипя във вените. Ушите й бучаха, погледът й се размъти, костите й омекнаха като разтопено олово. Ема се вкопчи отчаяно в ръба на плота.

След толкова страстни денонощия с него, тялото й пребиваваше в постоянна сексуална възбуда, ала това беше нещо различно. С нея ставаше нещо непонятно, непознати усещания струяха от потайни кътчета в душата й, за чието съществуване дори не бе подозирала.

Всичките й инстинкти за самосъхранение закрещяха неистово. Само не това! Моля те! Всичко друго, но не и това! Не и с този мъж! Моля те, Господи, не… и любов.

Тя го обичаше. Чувствата й не бяха обикновено увлечение. И осъзнаването на тази истина не бе станало така, както винаги си бе представяла — бавно и кротко, а по-скоро приличаше на мощно земетресение. Беше толкова неуместно. Толкова непрактично. И толкова ужасно, болезнено помитащо.

— Какво се е случило?

— Да се е случило? Не, няма нищо. Разбира се, че нищо не се е случило. Как мина интервюто? — Ема се надяваше, че Кени не е забелязал треперещите й ръце. Най-сетне бе намерила тирбушона и се опита да отвори бутилката бяло вино, която той преди това бе избрал.

Кени я взе от ръката й.

— Като се има предвид, че не го ударих нито веднъж, може да се каже, че мина добре. — Зави тирбушона в тапата и сетне отново я дари с проклетата си разтапяща усмивка. — Благодаря ти, че не се възползва от камерата.

Тя грабна солницата, за да намери работа на ръцете си. Патрик беше излязъл, за да прави снимки. Преди малко се радваше на уединението, но сега съжаляваше, че още не се е върнал.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш съвсем точно какво искам да кажа.

Младата жена прехапа долната си устна и прокара палец по керамичното капаче на солницата.

— Ти си страхотна дама, знаеш го, нали, лейди Ема? И нямам предвид единствено в спалнята.

Тя се извърна към него и когато заговори, гласът й бе тънък и нерешителен, по нищо неприличащ на обичайния й тембър.

— Смяташ, че съм страхотна в спалнята?

— А ти не смяташ ли?

— Ами да, но това е, защото съм с теб.

Кени кимна охотно.

— Разбира се, че е заради мен, затова се приготви за огромно разочарование, когато се опиташ да направиш същото с някой друг. — Устните му започнаха бавно да се разтеглят в усмивка, но изведнъж се свиха.

И тя внезапно осъзна, че не може да си представи да се люби с някой друг. Не можеше да си представи, че ще бъде толкова разкрепостена и същевременно беззащитна. Защо бе решила да се отдаде точно на него? Тя никога не действаше прибързано, внимателно планираше всяка своя стъпка, тогава защо бе сметнала, че сексът е изключение? Когато му бе отдала тялото си, Ема несъзнателно му бе отдала всяка част от себе си, включително и тези, за които той не бе молил, нито бе искал.

От гърдите й се изтръгна приглушен стон.

— Какво ти е? Имаш вид, сякаш току-що си лапнала развалена стрида.

— По-лошо е от това.

— Ема?

— Не мога да говоря за това.

— Глупости, разбира се, че можеш. Кажи ми.

Да му каже, че го обича? Никога! Не й беше трудно да си представи реакцията му. Първо щеше да бъде смаян, после — ужасен. Повече нямаше да има никакви разговори тя да остане още малко, никаква непринуденост помежду им, нито от онези заслепяващи усмивки, които я караха да се чувства, сякаш потъва в океан от слънчева светлина.

И изведнъж я осени най-поразителното прозрение. Защо да не бъде откровена? По характер бе пряма, както се казва, хващаше бика за рогата, а и това бе идеалният начин да се спаси. Признаването на истината ще бъде равносилно на ампутация. Бързо и брутално. Той ще се ужаси и ще сложи край на всякакви глупави фантазии за „деца с теменужени очи и щастлив живот, докато смъртта ги раздели“.

Без да си позволи да се замисли и разколебае, тя отвори уста и се чу да казва:

— Случи се най-абсурдното. — Прокашля се. — Току-що осъзнах… това е… най-досадното, невероятно глупаво, но… — Езикът едва се обръщаше в устата й. — Ще бъдеш абсолютно потресен. Вероятно ядосан. И напълно те разбирам.

Кени търпеливо чакаше.

— О, няма значение. Забрави. Аз… — Понечи да заговори за друго, но се възпря. Притежаваше много недостатъци, но страхливостта не бе сред тях. А и кой бе измислил правилото, че жената може да запази гордостта си само ако крие най-съкровените си чувства? Тя бе направена от по-твърд материал. — Разбираш ли, аз се влюбих в теб — изтърси и млъкна.

Той се взря в нея така, сякаш от ушите й са започнали да изскачат змии.

Ема вирна гордо глава.

— Не казвай нито дума! Самата аз съм толкова бясна на себе си, че ми иде да закрещя. Можеш ли да си представиш нещо по-нелепо! Ти! От всички хора да се влюбя точно в теб! — Грабна от плота вилицата за месо. — По-добре да забия това право в сърцето си. Или може би да реша, че съм влюбена в Том Круз? Или… в Даниел Дей Луис? Или в някоя тъпа рок звезда? Ще бъде също толкова безразсъдно. — Захвърли вилицата, скръсти ръце пред гърдите и затропа яростно с крак, за да не рухне окончателно. — Да, но ще сложа край на това. Има някои неща, които просто са непоносими. Веднага слагам край на тази идиотщина.

Кени отвори уста като риба на сухо, затвори я, сетне отново я отвори.

— И как… и как смяташ да го постигнеш?

Ема вирна надменно брадичка.

— Аз току-що го направих, нали?

Страхуваше се, че ще избухне в сълзи, а подобно унижение щеше да й дойде в повече. Телефонът иззвъня, но Ема не му обърна внимание.

— Зная, че вината не е твоя, но в момента съм бясна и на двама ни, затова ме извини, но е по-добре да изляза.

Телефонът отново иззвъня. Ема се запъти към вратата, но се блъсна във високото столче и едва не го прекатури. Бясна, тя сграбчи слушалката.

— Ало!

— Здрасти, Тори е. Хващай Кени и веднага се домъкнете у дома!

— Какво се е случило?

— Ще видиш, като дойдете тук. Побързайте! — И без повече обяснения Тори затвори.

Ема затръшна слушалката.

— Явно сестрата ти преживява поредната криза.

— Сега пък какво има?

Ема искаше единствено да се скрие в усамотението на стаята си, но очевидно и тази милост й бе отказана.

— Не зная, но тя иска и двамата веднага да отидем у тях.

— Тогава по-добре да вървим. Нищо чудно да е убила Декс и да ни вика да заровим трупа.

Пътуването до имението „Травълър“ бе истинско мъчение. Ема не можеше да понесе съжалението му, или още по-лошо — неудобството му, затова щом се озоваха в колата, тутакси включи радиото достатъчно високо, за да направи невъзможен всякакъв разговор. Той не намали звука и тя разбра, че Кени също не желае да се впуска в откровения.

Едва прекрачиха прага на къщата и Шелби се появи насреща им. Очите й сияеха, а страните й бяха поруменели от удоволствие.

— О, лейди Ема, имаме неочакван гост. Делови партньор на Уорън — крупен инвеститор — но не мисля, че е тук заради Уорън. Мисля, че е дошъл заради вас. Само почакайте всички в града да узнаят, че ми гостува истински, жив херцог!