Сюзън Елизабет Филипс
По-кротко, лейди! (5)

4

Ема не помнеше да е вземала списанието, но по някакво чудо то се бе озовало в ръцете й. Докато се взираше втренчено в корицата, огромните заглавни букви плуваха пред очите й.

ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР В ОТКРОВЕН РАЗГОВОР ЗА СВОЯТА ИГРА, ПОЛИТИКАТА НА ТУРНИРИТЕ И МИЛИОНИТЕ СИ!

— Ъ… Ема?

Тя се отдръпна колкото е възможно по-далеч от него и със свободната си ръка загърна краищата на халата.

Фотографът бе уловил момента, когато Кени замахваше към топката. Тялото му бе извито в грациозна дъга, а стикът висеше във въздуха. Лошото момче на ПГА Кени Травълър…

Огнените пипала на гнева плъпнаха в нея. До този миг смяташе, че нищо не би могло да бъде по-болезнено от унижението, което бе преживяла, когато сподели чувствата си с Джеръми Фокс, но случилото се сега беше много по-ужасно. Едва ли на земята можеше да се намери по-глупава и наивна жена от нея. Той не беше професионален придружител! Той беше известен спортист и милионер, който я бе съблазнил.

Младата жена захвърли списанието, скочи от леглото и препъвайки се в мебелите, се втурна към банята, за да си вземе дрехите.

— Не мислите ли, че трябва да поговорим? — извика Кени след нея.

 

 

— Дължиш ми хилядарка за това.

Ема прехапа устни, примигна и закрачи напред.

Той сложи ръце върху хълбоците си.

— Я ми кажи, докъде мислиш, че ще стигнеш без паспорт, пари и дрехи? Да не споменаваме за чадърите.

Той я бе оскърбил, но вместо да се извини, продължаваше да й се подиграва. Тя се опита да измисли някакъв изход от ситуацията, но възможностите й бяха твърде ограничени, да не кажем никакви. Забави крачки.

— Веднага ме откарай в някой хотел — успя да смотолеви накрая.

— С удоволствие.

Младата жена се поколеба, но нямаше друг избор, затова се запъти неохотно към колата. Той й отвори предната пасажерска врата. Без да го погледне, тя се плъзна на седалката, сетне се опита да се престори на невидима, взирайки се през прозореца. Устните й бяха подпухнали и тя още усещаше вкуса на онези страстни, неискрени целувки.

— Хайде, давай, излей си душата. Зная, че умираш от нетърпение да го направиш. — По-рано бе карал като хала, а сега колата едва пъплеше надолу по улицата.

Тя нищо не отвърна.

— Добре, признавам, че малко се пошегувах с теб, като се престорих, че търгувам с плътта си. Обаче не очаквах да вземеш приказките ми на сериозно. А когато го стори… какво пък, аз съм най-обикновен човек и преди да ме заклеймиш като типичен мъж, ти предлагам да се погледнеш внимателно в огледалото. А след това си представи какво би изпитала, ако беше на мое място и срещнеш някого с твоята външност.

Колко безсърдечно и жестоко от негова страна да й се подиграва, задето не е красива. Повече не можеше да се сдържа.

— Никога не бих излъгала! Ако бях мъж, никога не бих унизила друго човешко същество, както направи ти.

— Унизил? — Кени прозвуча искрено оскърбен, но тя си припомни колко добър актьор беше той. Колата мина през поредица от порти и излезе на по-оживена улица. — Случилото се няма нищо общо с унижението. Има общо с появилата се възможност — признавам, че се възползвах — но най-вече е свързано със страстта.

— Моля ви, господин Травълър, не съм вчерашна. Това няма нищо общо със страстта. Вие сте богат и красив професионален спортист. Сигурна съм, че можете да имате всяка жена, която пожелаете. Едва ли ви е нужна застаряваща учителка.

— Мисля, че мога да разпозная собствените си чувства! А и трябва да признаеш, че ти доста ме улесни. Макар да ми е абсолютно непонятно защо трябва да плащаш за мъж.

— Да, наистина те улесних. При това доста.

Кени спря на червения светофар и я погледна.

— Виж, Ема, не съм искал да те оскърбя. Признавам си, доста се увлякох. Но ти умираше от желание да се позабавляваш за една нощ с непознат и честно казано, аз не виждам нищо лошо в това.

— Ти ме излъга за всичко. Ти си прочут професионален голфър, а не придружител. И според заглавието на онази корица си милионер. — Изведнъж я осени прозрение. — И онази къща изобщо не е на твой приятел. Твоя е, нали? Всичко, което ми наговори, е било лъжа.

— Ти ми лазеше по нервите — призна негодникът и подкара от кръстовището.

— Аз! Аз не съм направила нищо.

— Ето това е опашата лъжа! Ти започна да ме командваш от мига, в който ме видя, съставяше дневен ред, раздаваше заповеди и ме ръгаше с онзи чадър.

— Никога не съм те ръгала с чадъра.

— Имах такова чувство.

— Извинявай — процеди тя ледено.

— Добре. Аз също се извинявам, така че сме квит.

— Нищо подобно.

За пръв път Ема се замисли за ролята на Франческа в цялата история. Но докато си припомняше разговора им, не се сещаше Франческа да й е споменавала, че Кени е професионален придружител. Тъкмо обратното, тя го бе описала като свой приятел. Тогава откъде й бе хрумнало, че той е жиголо? Тя съвсем ясно си спомняше, че бе попитала Франческа дали седемдесет и пет долара на ден е достатъчно заплащане.

Чак сега в съзнанието й изплува смехът на Франческа.

— Кажи му, че аз съм казала, че тарифата му е петдесетачка на ден. — Приятелката й, естествено, изобщо не е имала представа до какво ще доведе тази нейна невинна шега.

Но Ема нямаше повече сили да спори с него.

— От тази работа нищо няма да излезе, господин Травълър. Очевидно е, че не ме харесвате, а аз определено не понасям…

— Това не е съвсем вярно. Когато не размахваш онзи чадър и не ми нареждаш какво да правя, компанията ти ми доставя истинско удоволствие. — Той свърна по четирилентовата магистрала. — С теб поне не е скучно, което почти не може да се каже за хората, с които се срещам.

— Поласкана съм. Но горчивата истина е, че и двамата няма да можем да забравим лошото начало на запознанството ни. Още утре сутринта ще се обадя на Франческа и ще я помоля да ми препоръча някой друг, който може да ми помогне. Не е нужно да се виждаме отново.

Колата намали скорост.

— Ще се обадиш на Франческа?

— Ще й кажа, че имаме несъвместимост на характерите. Тя ще разбере.

— Аз… ъ… предпочитам да не замесваме Франческа в тази история.

— Не мога да не го направя. Тя настоя да й позвъня веднага щом пристигна и да й кажа как съм се устроила.

— Не се и съмнявам — промърмори Кени и я изгледа преценяващо. — Ето какво ти предлагам. Аз ще ти плащам по сто долара на ден, ако ми позволиш да остана твой екскурзовод. Ще ти бъда шофьор и ще те возя където пожелаеш. Ти трябва единствено да се наслаждаваш на природните красоти и историческите забележителности и да продължиш да докладваш на Франческа, че всичко е наред и ние се разбираме отлично.

Ленивият идиот се бе изпарил. Мястото му бе заел решителен непознат с твърдо стиснати челюсти и напрегнат поглед. Отне й секунда, за да подреди парченцата от мозайката.

— Франческа те държи с нещо, нали? Точно заради това си се съгласил да изпълниш молбата й.

— И така може да се каже. — Спътникът й отби от магистралата по страничен път, после зави към паркинга на разкошен хотел.

— Какво е то?

— Мисля, че тази вечер и за двама ни мелодрамата беше повече от достатъчна.

— Напълно съм съгласна.

— Сто долара на ден. Съгласна ли си?

Ема го зяпна като хипнотизирана. По лицето му нямаше и следа от закачливото изражение, а вечно ухилената му уста представляваше тънка линия. Този мъж бе свикнал да получава това, което желае.

Сега Ема осъзна, че го бе подценила от първия миг на срещата им, и се запита колко още хора бяха сторили същото. Самата тя никога повече нямаше да повтори същата грешка.

— Двеста — чу се да изрича само за да му натрие носа. — Плюс разходите. — Една част от нея се питаше дали окончателно не се е побъркала, но друга направо бе отмаляла от обзелото я облекчение. Не беше сигурна дали този Аполон го осъзнава, или не, но за следващите две седмици тя бе придобила пълен контрол над него. От този момент Ема притежаваше Кени Травълър, а след всичко, което й бе причинил тази вечер, тя не изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и бе твърдо решена да го използва, за да постигне целта си.

Ако съдеше по мрачната му физиономия и буреносно смръщените вежди, докато спираше под покрития параден вход на хотела, не му бе отнело много време, за да разбере промяната в съотношението на силите.

— Ще ти наема стая — процеди той. Напрежението беше изострило мекия му провлачен тексаски говор. — И искам да ми обещаеш, че утре в девет сутринта ще ме чакаш във фоайето на хотела.

— О, не се съмнявай, ще бъда там.

Новопридобитата й увереност явно бе проличала в погледа й, тъй като очите му се присвиха и точно в тази секунда Ема се закле, че ще узнае с какво Франческа го държи в ръцете си.

Десет минути по-късно пиколото я съпроводи до великолепен и очевидно много скъп апартамент на десетия етаж. За миг младата жена почти изпита вина, но чувството много бързо изчезна. Отлично разбираше кога я подкупват, а Кени Травълър просто се опитваше да й се подмаже и да я размекне. Нямаше да се получи, но засега не беше нужно той да го знае.

 

 

На следващата сутрин я събуди звънът на телефона. Тя отметна непокорните къдрици от лицето си и докато се протягаше към слушалката, погледна към часовника. Показваше 6:18.

— Ало.

— Ако обичате, изчакайте секунда. Търси ви Негова Светлост херцог Бедингтън.

Ема се отпусна отново върху възглавниците. Беше се чудила колко време ще му е нужно, за да я открие. И докато чакаше, събитията от изминалата нощ изплуваха с такава настойчивост в съзнанието й, че тя почти се зарадва, когато познатият глас ги разпръсна.

— Ема, скъпо мое момиче. Къде беше? Да те открия, бе истинско изпитание за възможностите ми.

Тя потръпна отвратено от носовите звуци на Хю Уелдън Холройд, единадесети херцог на Бедингтън, удивително приличащ на Хенри VIII не само външно. Същият не само беше собственик на земята, върху която бе построено училището „Сейнт Гъртруд“, но преди осем месеца, след смъртта на майка си, вдовстващата херцогиня, стана главният му дарител.

— Добро утро, Ваша Светлост.

— Е, без формалности, скъпа моя. Можеш да ме наричаш Хю, разбира се, единствено насаме.

Той замълча за миг и Ема съвсем ясно си представи как тъпче препечена пшеничена питка между месестите си устни. Не че Хю се тъпчеше. Въпреки че консумираше огромни количества храна, маниерите му бяха безупречни. Веднъж бе омел цял поднос със сандвичи със следобедния чай, без да изпусне нито трошичка. Стриктното спазване на етикета за него беше не по-малко важно от титлата му.

— Ема, Ема, струва ми се, че имаме малко разминаване в комуникацията. Нали се разбрахме да ми се обадиш, когато пристигнеш и се настаниш. Длъжен съм да те уведомя, че срещнах известни трудности, докато те открия.

— Съжалявам — излъга тя най-безочливо. — Бях толкова уморена, че ми е изхвръкнало от главата.

— Напълно разбираемо. Надявам се, че добре си се наспала.

— Да, отлично.

Дружелюбният му миролюбив тон ни най-малко не я заблуди. Ема вече бе разбрала, че херцог Бедингтън е мъж, готов на всичко, за да получи това, което желае. Само при мисълта за двете му покойни жени цялата изтръпваше. Не че имаше нещо подозрително в смъртта им — едната бе починала при раждане, а другата бе затрупана от лавина, докато карала ски по време на почивка в Алпите. Но като прибавеше всичко накуп: поразителната му физическа прилика с Хенри VIII, безвременната смърт на съпругите му и двете дъщери, набутани в частно училище, далеч по-престижно от „Сейнт Гъртруд“, кожата й настръхваше.

— Ти ми каза, че си наела шофьор, ала си пропуснала да споменеш, че той е един от най-известните голфъри в света. Зная колко си наивна, скъпа моя, затова съм сигурен, че дори и през ум не ти е минала мисълта, че подобно действие е неблагоприлично и напълно неприемливо.

За миг Ема се изпълни със злорадо задоволство.

— Моля ви, не се безпокойте, Ваша Светлост. Моята приятелка Франческа ми го препоръча. — Не си даде труд да го попита как е узнал, че Кени ще я придружава, тъй като Хю Холройд не беше мъж, който ще остави нещо на случайността. От мига, в който му съобщи за пътуването си, тя бе сигурна, че той ще пусне някой по петите й.

— Убеден съм, че нито за миг не си се замислила как ще изглежда отстрани. Зная колко ти е приятна компанията на Франческа, но тя е свързана с телевизията, драга моя, което не говори особено ласкателно за нейната порядъчност и благоприличие. А като бъдеща херцогиня Бедингтън, просто си длъжна да мислиш за подобни неща.

Ема уви още по-стегнато кабела на телефона около пръстите си.

— О, сигурна съм, че няма да е проблем. Разполагам с две седмици, за да довърша проучването си, и се нуждая от надежден човек. Господин Травълър познава отлично района.

— Скъпа, работата не е в това. Веднага щом се върнеш, ще обявим нашия годеж и не е редно да прекарваш толкова много време с друг мъж, дори той само да те придружава.

Нямаше да обявят годежа си, но херцогът още не го знаеше. Както не знаеше, че тя е готова на всичко, за да защити „Сейнт Гъртруд“ от изнудването му.

— Не забравяйте, че аз съм в Тексас, Ваша Светлост. Едва ли някой познат от вашия кръг ще узнае.

— А ти забравяш, че аз имам делови интереси из целия свят. Всъщност се налага да пътувам до Ню Йорк точно когато ти ще бъдеш на път за дома. Надявах се да се срещнем в Лондон веднага щом се върнеш, но се боя, че ще трябва да го отложим. Ако трябва да съм откровен, скъпа моя, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че е по-добре незабавно да се върнеш. Това пътуване не ми се нравеше още от самото начало.

— Оценявам загрижеността ви, но се боя, че това е невъзможно. Зная, че не желаете да продължа да бъда директорка на училището, след като обявим годежа си.

— Напълно вярно. Би било изключително неуместно.

Само в седемнайсети век, ужасни човече!

— В такъв случай разбирате защо се налага да остана. Обещах на редакторите на „Ню Хисториан“, че ще завърша статията си и ще им я предам до първи май. Не се съмнявам, че ще се съгласите, че не мога да престъпя думата си. — Тя замълча за по-драматичен ефект. — Само си помислете как би изглеждало, ако бъдещата херцогиня Бедингтън не изпълнява обещанията си.

Разбра, че е улучила право в целта, когато чу капризните нотки в гласа му.

— И все пак не ми се нрави да те придружава мъж с толкова скандална репутация. Осъзнавам, че звуча като прекалено грижлив съпруг, скъпа моя, но не бих могъл да си го простя, ако дори и най-лека сянка на скандал опетни името ти.

— Това няма да се случи, Ваша Светлост — най-нагло излъга тя и присви очи. Ако всичко се развиеше по план, щеше да избухне огромен скандал, който веднъж завинаги да сложи край на годежните попълзновения на херцог Бедингтън и в същото време „Сейнт Гъртруд“ щеше да остане безопасно, удобно пристанище за момичетата от следващото поколение.

Когато най-сетне затвори телефона, Ема цялата трепереше. Не можеше да си намери място и скочи от леглото. Да се разправя с двама непоносими мъже за по-малко от двайсет и четири часа, беше много по-лошо, отколкото с цяла класна стая непослушни ученички. Поне допреди няколко месеца не бе принудена да работи с Хю. До самата си смърт вдовстващата херцогиня бе единствената връзка на Ема със семейството, макар че репутацията на Хю бе известна от години заради постоянните публикации, възвеличаващи таланта му да печели огромни суми, инвестирайки в разработването на нови технологии за режещи инструменти. Но въпреки блестящия му талант на финансист и предпочитанията му към модерните технологии, херцогът беше старомоден аристократ, закостенял до мозъка на костите си. Толкова се гордееше със знатното си потекло, че съхраняването на безупречната репутация на рода му бе за него по-важно дори от печеленето на пари.

От двата си брака имаше само две дъщери и също като Хенри VIII беше обсебен от желанието да има наследник. Ужасяваше се, че ако не му се роди син, древната му титла ще се наследи от дългокосия му племенник, който свиреше на барабани в една рок група. Разбира се, подобна перспектива за Негова Светлост бе съвършено немислима и само месеци след смъртта на втората си съпруга той бе наредил на подчинените си да търсят следващата херцогиня. Първото и задължително условие беше тя да е с благороден произход. И с безупречна репутация, без сянка от скандал. Никакви фатални красавици като Сара Фъргюсън, бившата снаха на Елизабет II, способни да опетнят името му. Освен това херцогът предпочиташе девственица.

Можеше да си представи реакцията на персонала му на подобно изискване. По-късно Ема бе узнала, че единствената кандидатка, покриваща критериите му, е била едва на тринайсет.

Блестящата идея да препоръча Ема за овакантения пост на херцогиня бе хрумнала на сестрата на Хю и тя бе предложила на брат си да я представлява на ежегодния празник на „Сейнт Гъртруд“. Докато Ема му поднасяше чай в кабинета си през онзи първи следобед, той я бе смъмрил, задето бе отговорила на телефонното обаждане на развълнуван родител, прекъснал разговора им, и бе огледал неодобрително лъскавото й колие от мъниста, изработено и подарено й от една нейна седемгодишна възпитаничка. Ема едва го изтърпя.

Той се появи на следващата седмица и на по-следващата. Тя си измисляше извинения, за да го отбягва, ала един следобед херцогът я свари неочаквано в кабинета й и с присъщото си високомерие я осведоми, че според него от нея ще се получи доста приемлива съпруга. Годежът им щял да бъде обявен веднага след като Ема се оттегли от заемания пост на директорка на училището.

Младата жена бе потресена до дъното на душата си. Едва устоя на изкушението да провери в календара върху бюрото й дали по някаква странна игра на съдбата не се е пренесла в епохата на Регентството.

— Ваша Светлост, аз нямам никакво намерение да се омъжвам за вас. Ние едва се познаваме. Цялата идея е абсурдна.

Прямотата й се оказа съдбовна грешка. Той присви очи, изду гърди и най-безцеремонно отсече, че всичко е решено.

— Изобщо не е решено! — ужаси се Ема.

— Ти си титулувана девственица, на подходяща възраст, с неопетнена репутация и непретенциозна външност — обяви той. — Няма какво повече да се обсъжда.

Заболя я, като чу не особено ласкателното описание за себе си, и Ема допусна фаталната грешка да избухне.

— Не съм девствена! Спала съм с повече от десет мъже. Моряци, шофьори на камиони, а миналата седмица и с училищния пазач!

— Не се дръж детински. Зная, че никога не си имала сериозна връзка с мъж. Дори и да си изгубила девствеността си, това се е случило толкова отдавна, че няма значение. — И със снизходително пренебрежително изражение той се насочи към вратата на кабинета. — Спорът ни приключи, Ема. Ако не си достатъчно умна и проницателна, за да оцениш честта, която ти оказвам, определено не си достойна да заемаш длъжността на директорка на „Сейнт Гъртруд“ и ще бъдеш уволнена.

Заплахата му я слиса до такава степен, че изминаха няколко минути, преди да се окопити.

— В такъв случай каква е разликата? Ако се омъжа за вас, така или иначе ще изгубя поста си.

Вратата се затръшна и познатата стая се завъртя около нея. Заплахата му я прободе право в сърцето. Сломената жена се свлече на стола, опитвайки се да осъзнае това жестоко и абсурдно посегателство върху добре подредения й живот.

Когато на следващия ден се обади сестрата на Хю, за да уточнят датата на годежа, Ема й заяви, че няма да има сватба.

Измина една седмица, а от Хю нямаше ни вест, ни кост. Ема почти беше успяла да забрави за злополучния инцидент, когато на територията на училището се появиха група геодезисти. С разтуптяно сърце тя изтича да ги разпита и те я осведомиха, че изпълняват заповед на херцог Бедингтън.

Той се обади при първото позвъняване и Ема заподозря, че е дежурил до телефона.

— Ваша Светлост, веднага ми обяснете какво става! Защо сте изпратили геодезисти в „Сейнт Гъртруд“?

— Не ти ли казах? Сигурно се е изплъзнало от ума ми. Възнамерявам да продам имота на строителен предприемач. — Бедингтън замълча многозначително, давайки й възможност напълно да осъзнае думите му. — Той ще разруши сградата и ще построи няколко много скъпи къщи.

Отне й само миг да разбере, че е предмет на най-безочливо изнудване. Училището бе единственият дом, който някога бе имала, но не ставаше дума само за емоционалната й привързаност. Въпреки протестите на майката на Хю, тя бе уредила да се приемат в училището няколко умни и надарени стипендиантки. Какво щеше да стане с тях, когато ги изпратят в обикновени училища с много по-ниско ниво на образование, отколкото в „Сейнт Гъртруд“? Спомняше си треперещия глас, с който бе попитала:

— Ако се омъжа за вас, какво ще стане с училището?

— Е, скъпа моя, едва ли бих могъл да продам едно място, толкова скъпо за херцогинята на Бедингтън, нали?

Точно в този момент Ема реши, че той не е с всичкия си.

След две безсънни нощи младата жена измисли своя спасителен план. На следващия ден го посети в кабинета му.

— Съжалявам, че бях толкова неотстъпчива, Ваша Светлост. Но бях шокирана. Разбира се, ще съм повече от щастлива да приема предложението ви… в случай че вече не сте размислили и все още сте готов да се ожените за жена, много под вашето ниво. — Тя зачака с надежда.

— Размислил? Разбира се, че не.

Едва успявайки да прикрие отчаянието си, Ема му заяви, че годежът може да бъде обявен веднага, след като тя изпълни професионалните си задължения, включващи пътуване до Щатите по време на пролетната ваканция, за да може да довърши проучванията си за статията, която пишеше за „Ню Хисториан“.

Казаното за статията бе истина, но тя премълча, че са й нужни само няколко дни, за да довърши проучванията си. Останалото време възнамеряваше да използва за нещо много по-важно.

Да изгуби доброто си име.

Планът й криеше доста опасности, но нищо по-добро не й хрумна. Трябваше да разтревожи и изплаши Бедингтън дотолкова, че да оттегли предложението си, но в същото време той да не заподозре, че тя ловко го манипулира. В противен случай херцогът бе достатъчно отмъстителен, за да разруши училището като наказание за вероломството й.

За съжаление, Ема не можа да измисли план, който да й позволи да остане в „Сейнт Гъртруд“. Беше немислимо Хю Холройд да позволи на жена с опетнена репутация да остане в училището, но тя щеше да си намери работа някъде другаде. Всички в „Сейнт Гъртруд“ се бяха грижили за нея, когато Ема бе едно малко беззащитно момиченце, и сега бе неин ред да стори същото.