Христо Калчев
Вълчи капан II (6)

VI

На 25 февруари 2005 година в сръбския град Неготин бе арестуван хърватина Роберт Матанич и незабавно преместен в затвора в Стремска Митровица. Това се случи по твърде романтичен начин. Той и спътникът му Томислав Мариянович, когото местните власти издирваха след бягството му от затвора, се барикадираха в хотел „Инес крайна“ и поискаха среща с топ полицаи от Белград. Събитието мина като сензация по вестниците. Електронните медии също направиха своите репортажи. Все още никой от криминалните журналисти не се досещаше за какво точно става дума. Двама души обаче определено знаеха — Сретен Йосич и Козела. Роберт Матанич беше част от хърватската група килъри под командването на вече покойния бай Миле. Беше участвал пряко в разстрелите на Николай Зарев — Данкина, на Митко Малкия, на Димата Руснака и на Бранимир Григоров. Именно Роберт беше застрелял по поръчка на бай Миле Евгени Стефанов — Женята. Причака го пред фитнес центъра „Атлетикс“ на булевард „Ситняково“ около осем часа сутринта и го ликвидира, без да му мигне окото.

Хърватската група килъри се състоеше от дванайсет човека и в качеството си на главен секретар на МВР Бойко Борисов ги разкри до един. Всъщност имената им съобщи вече забравения Маджо. Цената на предателството се оказа най-обикновена протекция и поредното разчистване на терена. В това нямаше нищо чудно, ако не се бяха случили още две странни неща. След разбиването на хърватската група за мокри поръчки, соченият за неин главатар Бранко Вуянович успя по мистериозен начин да избяга от ареста. Всъщност той просто си излезе, защото отдавна работеше за българските служби. Осъществяваше една изключително засекретена връзка със Земунския клан на сръбската мафия. Роберт Матанич се досети, че има нещо гнило. По-късно той също изчезна, но когато се предаде на властите в Неготин и на Сретен, и на Козела, и на Бойко Борисов им стана ясно, че е решил да пее. И той наистина пропя.

Козела посрещна относително спокойно лошата новина. Той познаваше Роберт много добре. Беше от онези момчета, които след гледането на безброй гангстерски филми се възприемаше като екшънгерой, но всъщност нямаше никакви качества, освен едрия си ръст и физическата си сила. Най-обикновено сръбско лайно. Заблуждаваше се, че знае всичко и има много за казване, което бе най-голямата му грешка. Топлата връзка между българската мафия и Земунския клан минаваше дълги години през Косьо Самоковеца и Иван Тодоров — Доктора. Дори бронираните автомобили на Косьо след убийството му заминаха в тази посока. Бай Миле беше също техен човек. Криха го почти два сезона. В целия този театър Роберт играеше шестото дърво вляво. Изпълняваше мокри поръчки, вземаше парите си, но не знаеше нито причината, нито основанията, нито дълбокия замисъл.

Дори да пееше денонощно на сръбските власти, той разполагаше само с две ноти — кой му е поръчал убийството и кого е убил. И двете ноти отдавна бяха фалшиви.

Освен това Козела си имаше други грижи. Марина изпадна в тежка криза след смъртта на Златан и го задраска от списъка на приятелите си. За втори път жена, на която държеше, губеше син заради него.

Другият син на Марина — Добрин — намери Козела на един плаващ хотел в среда на Девинското езеро. От самото начало стана ясно, че разговорът ще бъде тежък.

— Ти си едра риба, но няма да позволя да избият семейството ми заради козята ти брада! — нападна го Добрин.

— Направих всичко възможно това да не стане! — опита се да го успокои Козела.

— Обясни го на майка ми.

— Първо трябва да го изясня за себе си.

Козела не лъжеше. Той все още не разполагаше с достатъчно информация кой беше изпратил тези идиоти, но без съмнение от всички възможни останаха двама — Сретен Йосич и Флора. Както и да го изчисляваше, в този момент Сретен бе твърде далеч и с много грижи. Седеше под домашен арест в Белград, където всяко негово движение се наблюдаваше стриктно от сръбските служби. Флора се движеше значително по-свободно по света. Метеше къщата в Претория, която той беше купил, харчеше парите, които той й беше дал и по всяка вероятност денонощно замисляше как да го унищожи. Убийците на Златан без съмнение бяха изпратени от Флора.

* * *

Политическият живот в България продължаваше да се кандилка като куче в каруца. Страната без особени проблеми се приближаваше към Европейския съюз и това променяше статута както на вътрешната мафия, така и на колегите от околните страни. Апетитите се изостряха. Босовете на гангстерските групировки в Гърция, Турция, Сърбия и Македония си даваха сметка обаче, че всички едри риби в България вече са мъртви или са в затвора. Нямаше с кого да контактуват.