Христо Калчев
Вълчи капан II (16)

XVI

Атентатът срещу свързания със СИК бизнесмен Стоил Славов беше абсолютно предвидим и Козела го очакваше отдавна. Славов беше поръчан за жертва като всички останали. Обикновено такива хора не навършваха дори четиридесет години, а той успя да доживее до четиридесет и пет. Това не беше война между ВИС и СИК както смятаха много от вестниците. На терена излязоха много „нови артисти“, така че леенето на кръв в индустриални количества тепърва предстоеше. Всъщност убийството на Стоил Славов си беше едно банално отмъщение, което като почне веднъж, няма край. Ударът, разбира се, беше по СИК като цяло. Неслучайно бе взривена сградата, където има офиси и застрахователното дружество „Булинс“ на Васил Божков — Черепа. Истинската мишена обаче беше Младен Михалев — Маджо, с когото Славов работеше отдавна. Ударът по Стоил целеше да се разчисти пътя към Маджо. Изобщо, който отстрелва големите играчи на СИК, се опитва да разчисти пазара за себе си. Козела го знаеше прекрасно. Знаеше обаче, че до този момент Маджо бе най-силният човек на терена.

— Тези хора ли ме отвлякоха? — попита съвсем сериозно Марина, след като изслуша цялата лекция на Козела за движенията в подземния свят.

— Не са те. На тези, които те отвлякоха вече съм подписал смъртните присъди.

— Замени я с пълно пренебрежение. Това също е присъда.

— Няма начин. В този занаят алчността и куражът са много важни. Те вървят заедно при всички и това си има цена — богат, но къс живот. Само аз одъртях, обаче съм бил от двете страни на бариерата и това не бива да се забравя.

— Този Славов не го ли разстреляха чужденци?

— Абсурд! В момента се избиват „родните артисти“.

— Има ли някаква връзка между неговото убийство и атентатът срещу онова момченце Антон Милтенов — Клюна — заинтересува се Марина, защото познаваше майката на дилъра. Бяха съученички.

— В никакъв случай — посегна към водката Козела под недоволния поглед на Марина. — Клюна е дребна птица в сравнение със Стоил Славов. Направо е едно джудже. От неговия ранг са големите играчи. Като се почне от Георги Илиев, минеш през Младен Михалев, братята Маргини, Димата Руснака, Венци Стефанов… Иначе най-опасни са тези, които играят на тъмно като Доктора. Те не бяха познати на пазара и силово навлизаха в така наречените групировки.

— Говориш ми само за мъртъвци.

— Те всички са поръчани, мила! Всеки е поръчан от всеки! Един ден ще изчезнат до крак.

* * *

Добрин се завърна от поредната си командировка по-ядосан откогато и да било. Той научи за отвличането на майка си от вестниците. Изобщо не беше простил смъртта на брат си. Поредната беда, която се струпа върху семейството, заради Козела, му дойде твърде много.

— Стой настрани от нас! — нахлу във вилата той.

Като всеки човек на неговата възраст смяташе, че с юмруци може да разреши всички проблеми.

— А ти стой на място! — извади пистолета си Козела. Без никакво намерение да стреля, разбира се. Дори без патрони в него. Просто за да му покаже, че хората се раждат различни, но господин Колт отдавна ги е изравнил. — И без теб се чувствам достатъчно виновен, но който направи това ще си понесе последствията. Бъди сигурен!

— Остави мама на мира!

— Ние сме в края на пътя, Добрине! Двамата с Марина имаме късмет да попаднем на хубав ден, с красив залез. Остави ни да го изживеем! Някога ще дойде и твоят ред!

— Не ти вярвам!

— Ще го докажа — изгони го Козела.

Наля си водка във водна чаша и я изгълта на екс.

Няколко дни по-късно Младен Михалев — Маджо и Сретен Йосич дадоха потвърждение, че няма да закачат Козела и застават твърдо зад намерението на Бойко Борисов да атакува изпълнителната власт. Това беше добра новина, но не достатъчна. В тази страна нищо не ставаше без одобрението на Ахмед Доган, който се криеше някъде из вилаетите си. Царят пък се правеше на цар. Той също беше фактор за парламентарната власт, но повече го интересуваха имотите му, отколкото бъдещето на държавата. Десницата се раздираше от личностни борби. В битката за властта Бойко Борисов оставаше все по̀ сам и заобиколен от безмилостни диви зверове. Козела се надяваше, че е достатъчно умен, за да не попадне във вълчи капан.

* * *

Козела отбягваше да говори за Ахмед Доган пред Марина, защото знаеше, че са лични приятели. Той бе информиран прекрасно, че седемдесет процента от имотите в Девин принадлежат на турчина по някакъв начин и че хората, които населяват този район са зависими от него. Дни преди изборите за президент не издържа и в желанието си да разговаря с Марина и да я приобщи към себе си завинаги, се опита да й обясни какво става. Всъщност разговорът започна от нея.

— Кого ще подкрепи мафията? — попита тя.

— Мафия е понятие, което се е зародило като съпротивително движение и означава „смърт на всички французи“. Това е абревиатурата.

— Да знаеш в България да има французи и някой да им желае смъртта?

— ДПС обаче е мафия.

— Да не би да искат смъртта на французите?

— Не, на гяурите. Знам, че Ахмед ти е приятел, но партията му е крайно вредна. Лична грешка на Луканов. Фактът, че беше допуснато поредното престъпление срещу държавата. ДПС е изцяло антиконституционна. Големият мерак на турците, които имитират етнически и социален мир е косовизация. Ако някой ни мрази истински, това са именно те.

— Не ти вярвам! — прибра се за пореден път в стаята си Марина.

Отношенията между двамата вървяха все по-трудно и мъчително.

Козела прекарваше самотните си нощи в компанията на любимата си водка и цигарите „Ротманс“. Не му пукаше по какъв точно начин ще умре. Преди да срещне Марина напускаше всяко място и хората, с които общуваше, без капка съжаление. Но сега беше решил да остане тук до края на дните си. Обожаваше изгревите край Девинското езеро. За циник като него това беше изключително чудновато, а още по-невъзможно бе намерението му да продължи живота си. Да го изживее като нормален човек.

Козела беше одъртял, защото никога не робуваше на илюзии. За разлика от неграмотните гангстерчета той си даваше сметка за зависимостите. Всеки течеше от всеки и всичко течеше от всичко. Не можеше да има престъпност без власт, както не можеше да имаш власт без подкрепата на престъпността. Нямаше никакъв вариант за оцеляване, ако играеш сам срещу всички. Парите трябваха предимно, за да подкупваш, да продаваш и да корумпираш чиновници. Бивш комунист, бивш негър и бивш педераст не съществуваха в природата.

Козела трябваше да вземе едно изключително важно решение. И той го взе.