Христо Калчев
Вълчи капан II (18)

XVIII

Козела смяташе, че убийството на Васил Божков ще е следващият показен разстрел. Убеди се в това още след публикуваният от BBS мафиотски списък на поверителния доклад, съставен от Европейската комисия. Журналистът Малкълм Брабънт заяви недвусмислено:

„Знам съвсем сигурно едно от имената. Този, както изглежда уважаван бизнесмен, чието състояние е натрупано от застрахователния и хазартен бизнес, оглавява списъка на Брюксел. По юридически причини обаче не мога да разкрия дори прякора на човека.“

Козела знаеше още нещо — много политици бяха пряко свързани както с Васил Божков, така и с другите босове. Трябва да се сменят няколко поколения, децата на бившите мутри да минат през Кеймбридж и Харвард, за да скъса властта с престъпността. Козела знаеше и трето нещо — Ахмед Доган и Иван Костов бяха направили безумни пари от политика. И всичко това все повече го убеждаваше в избора му. Единствената алтернатива оставаше Бойко Борисов.

През последните два дена Козела се чувстваше щастлив и животът му изглеждаше прекрасен. Дори заряза водката и намали цигарите. Съзнаваше, че усещането е глупаво за дъртак като него, но не можеше да му противостои.

— Животът е по-силен от всички нас, да му еба майката! — оплакваше се той на нищо неподозиращия Добрин.

— Понякога нищо не разбирам от думите ти.

— Не ти и трябва. Просто се радвай на старци, които се държат като юноши.

— Да не си влюбен в майка ми? — изгледа го подозрително Добрин.

— Я го гледай какъв пророк бил? — подръпна козята си брада Козела. И свойски предложи: — Искаш ли днес да влезем в езерото за риба?

Козела беше поръчал лодката предния ден. Марина най-сетне го допусна в стаята си. Не говориха нищо.

* * *

Прегърнаха се и се любиха, както могат да го направят само двама души, които се обичат и отдавна са прехвърлили зенита си. Точно затова той нито искаше, нито би си позволил да обясни на Добрин. Знаеше колко малкият обича риболова и затова реши да го изненада с подарък. И двамата нямаха намерение да гласуват. Денят им беше напълно свободен. Навлязоха дълбоко навътре и хвърлиха въдиците.

— Ще ми кажеш ли някога какво се случи след десети ноември 1989 година? — попита Добрин. Той напредваше неудържимо в журналистиката и всеки ден осъзнаваше колко ценен капитал е информацията. А Козела разполагаше с тонове от нея.

— Комунистите раздадоха много тежки пари на неподходящи хора, това се случи — вторачи се в плувката си Козела. — Тези хора превърнаха парите в просташки лукс и се оградиха с охрана, вместо да ги умножат в работещ капитал. Така започна гангстерската война.

— В какво се изразяваше просташкия им вкус?

— Кой знаеше например за Евгени Стефанов — Женята, дясната ръка на Поли Пантев? Няколко генерала от Държавна сигурност и такива като мен. Сервитьорът, който му сервираше супата в ресторанта бе длъжен да опита пред него.

— Не може да бъде!

— Не бива да бъде, но е факт. Нещата около подобни хора се осветляват, когато мутрите им увиснат по некролозите. Чуеш ли за някого да се шуми по медиите, да знаеш, че вече има интерес от определени среди да се отърват от „старите артисти“. Въпросът е кой точно дърпа конците.

— И кой ги дърпа според теб?

— Косьо Самоковеца, Димата Руснака, Антон Милтенов — Клюна, Иван Тодоров — Доктора, Илия Павлов, Фатик, Крушата, Крокодила и за когото още се сетиш са брънки от една верига, а ключът от катинара държи един човек. Който и да е той няма да ти го кажа, защото не е здравословно.

— Значи да очакваме още трупове, така ли?

— Естествено. Въпрос на време.

* * *

Бялата риба се появи заедно с изгрева на слънцето. Двамата мигновено прекъснаха разговора и започнаха да хвърлят в лодката улова. Към девет часа бяха натрупали около пет килограма.

— Ще се прибираме ли? — попита Козела.

— Нека да поседим още малко — предложи Добрин. — Обичам утрините на вода.

Точно в този момент усетиха труса. Лодката плавно се повдигна на около метър и отново слезе. Под нея мина силна подводна вълна. След това видяха как вилата подскача смешно върху себе си, избухва в ярък, ослепителен пламък и се разпада на парчета.

За двамата мъже в лодката светът престана да съществува.