Христо Калчев
Вълчи капан II (4)

IV

На 1 юни 2004 г. полицията залови над 40 000 фалшиви евро с перфектно качество, няколко хиляди долара менте, визи за САЩ, Гърция, Франция, Германия и Канада, както и подправени кредитни карти и чекове. Акцията започна призори в София, Пловдив, Хасково Стара Загора и Пазарджик. Открити бяха и над 400 000 травел чекове „Томас Хук“ и еврочекове, фалшиви български и чуждестранни паспорти, включително и на араби, печати, наркотици, компютърни конфигурации, дискове с програмни продукти. Полицаите попаднаха на списъци с имена на хора, на които е трябвало да бъдат издадени фалшиви паспорти. Дори и данни за ръста и цвета на очите им. Печатницата бе открита в ТПК „Марица“ в Пловдив. Фалшивите банкноти в евро с номинал 50, 100, 200 и 500 се оказаха с толкова високо качество, че можеха да минат безпроблемно през всяка една банка. Дори секретните кодове на доларите биха издържали най-строга проверка.

НСБОП арестува десет души в Пловдив и трима в София, които както обикновено, се оказаха най-дребните риби. Истинските играчи отново останаха встрани от събитията.

Козела беше по това време в Южна Африка и следеше събитията дистанционно. Въпреки широката си мрежа за информация, дори той се заблуди, че тази акция е успех на току-що навлезлият в България Сикрет Сървис, на българската полиция и лично на главния секретар Бойко Борисов. А истината се оказа съвсем друга и много близко до него. Печатницата в Пловдив разкри едно на пръв поглед скромно разследване на все още неизвестния журналист Добрин Маринов. Колегите му веднага го нарекоха „питбула“ и този прякор щеше да го преследва до края на живота му.

В края на лятото Бойко Борисов направи изненадващ ход. Изобщо не предложи кандидатурата на най-близкия си човек Цветан Цветанов и зае неутрална позиция. Дори за най-тъпите политици стана пределно ясно, че той се прицелва в изпълнителната власт. Действащият президент Георги Първанов остана без конкуренция, но политическите централи на старите партии изтръпнаха. Бойко Борисов методично и съвсем премерено, неумолимо вървеше към властта.

* * *

— Какво мислиш за България? — попита Козела големия син на Марина, Добрин, при една от зачестилите им срещи.

— Дойна крава — запали поредната си пура Добрин. Имаше навика да не ползва гилотина, а да отхапва края със зъби, което силно дразнеше Козела, но нито можеше да му се скара, нито да му се разсърди. Добрин излъчваше достатъчно мощ, за да прави каквото си иска.

Марина навлизаше все по-трайно в живота на Козела, нанасяше се в душата му като в нов апартамент. Правеше го елегантно и с финес. Променяше намеренията му. Връщаше цялата му човещина, с която старият генерал отдавна беше се разделил. А това беше вредно за бизнеса. Правеше го ленив и уязвим. Козела от години искаше да се пенсионира, обаче си даваше ясна сметка, че без вълчия капан това бе абсолютно невъзможно.

* * *

В края на август той се свърза с мадам Сабат по един стар, забравен канал.

— Как си, бабо? — попита Козела.

— Живея с надеждата светът да се отърве от теб, дърт пръч такъв! — отвърна му подобаващо мадам Сабат.

— Какво ще кажеш за първи септември?

— Първи септември е добра дата според всички еврейски традиции.

— Знам, че си пратила хора в Лесидрен, така че няма да ти обяснявам къде се намирам.

— Щом вече знаеш, този път ще наредя да ги разстрелят.

С Маджо връзката стана малко по-трудно. Наложи се да купува доносници и продажни копелета от неговото обкръжение. В крайна сметка го намери в някакъв пансион.

— Как си, смелчага? — попита го той.

— Чувствам се прекрасно далеко от теб!

— Ще трябва да се приближиш около първи септември. Очаквам те в Лесидрен.

— Няма да стане лесно. Трябва да имам гаранции.

— Аз не съм съд, келеш такъв! Събери кураж и ела да си прибереш стоката!

С Ахмед Доган връзката се получи най-трудно. На практика той не успя да разговаря с него, пък и както се оказа това бе невъзможно. Свърза се с един от най-близките му сътрудници.

— Продава се Влад Аберман! — съобщи му Козела. — Търгът е на първи септември в едно селце наречено Лесидрен.

— Ще предам на шефа — обеща му онзи.

* * *

На 27 август Козела целуна Марина, докато спеше, и взе такси до Пловдив. Там отново нае любимото си БМВ рент-а-кар, с което за около три часа се докопа до Лесидрен. Изобщо не обърна внимание на Влад Аберман.

— Как си с чекиите? — попита го колкото да се получи някакъв разговор, след което заложи пластичен взрив навсякъде в къщата.

После огледа всичко отстрани. Не искаше да има невинно пострадали и тайно си призна, че това бе заслуга на Марина. Тя очевидно го променяше.

* * *

Мадам Сабат пристигна с обичайната си охрана. Настани се в хола. После любопитно огледа интериора.

— Значи оттук си ловувал? — попита тя. — Това било леговището на звяра?

— Радвам се, че ти харесва! — запали цигара Козела и си наля чаша водка. Изобщо не предложи на другите.

Маджо пристигна в късния следобед и без никакви условности попита за Влад.

— Къде ми е стоката? — изправи се Младен Михалев срещу Козела. — Нямам време за губене, трябва още тази вечер да се връщам!

Ахмед Доган изобщо не пристигна. Изпрати бодигарда си — огромен, остриган нула номер турчин. „Рязаният пак ми се изплъзна!“ — ядоса се Козела, но вече нямаше за кога да отлага капана.

Вечерта им представи Влад Аберман и всички се изненадаха от неговата младост. С изключение на мадам Сабат. Тя го познаваше. Дори не повярваха, че това голобрадо момче владее технологията за безпрепятствено прехвърляне на наркотици от единия до другия свят. Сетне Козела си намери работа в двора, а още по-сетне на улицата. Там беше паркирал колата си. Взриви къщата малко преди да напусне Лесидрен, точно когато преминаваше моста. Спря и наблюдава зарята с тиха носталгия. Току-що бе унищожил миналото си.