Христо Калчев
Вълчи капан II (1)

I

След ареста на Сретен Йосич в България се случиха няколко странни събития. В началото на 2003 година, на една сравнително кротка уличка и в оживен привечерен час, бе убит прокурорът Николай Колев. Застреляха го с огромна лекота. Дни по-късно без никаква видима причина последва странното самоубийство на бившия психолог на баретите Владо Димов. На пръв поглед нямаше никаква връзка между двата инцидента, но всъщност те бяха вързани един за друг с рибарски възел, чийто край държеше Сретен Йосич. В типичния си стил Йошка беше успял да подготви бягството си чрез тези двамата. Следствието го установи без никакво съмнение и го докладва на Бойко Борисов. Йосич е трябвало да бъде изведен от затвора по медицински причини и да бъде преместен в болницата на МВР след полунощ. По пътя чакали два мощни автомобила, подсигурени от още един. Като маршрути за извеждане от София били предвидени Ломското шосе или пътя за Калотина, в зависимост от здравината на блокадата. Около Костинброд или Сливница дебнели в засада достатъчно хора на Сретен, готови да влязат в престрелка с полицията, ако се наложи. Най-интересна от този спектакъл била театралната част. При една от престрелките се предвиждало колата, в която фиктивно се вози Сретен Йосич да се взриви ефектно и да изгори докрай. Сетне в нея полицаите трябвало да намерят три трупа, които и най-опитните патолози да не могат да идентифицират. Единственото нещо, което трябвало да намерят бил пръстенът на Сретен Йосич върху палеца на един от предвидените нещастници. След което той необезпокояван можеше да напусне страната.

Организаторите на плана бяха хора от сръбската мафия. Те отлично съзнаваха, че един неподкупен патолог ще открие измамата. Използвайки връзките си в София успяха в сравнително кратки срокове да вкарат в спасяването на шефа си огромни пари. Първата им работа беше да се докопат до един бивш служител на специализирания отряд за борба с тероризма, уволнен с почести и запазил доверието си пред ръководството на поделението — психологът Владимир Димов. Задачата му била да уреди нещата в затвора. След това без никакви особени трудности уговорили среща със заместник-прокурора Николай Колев, който трябвало да се заеме с прокуратурата. Висш полицай установил контакти със сръбската мафия покрай преследването на Боян Петракиев — Барона, неизвестен и досега, отговарял за полицията. За услугата на Владимир Димов му е било предадено куфарче с милион долара с уговорката да раздаде на всички участници полагаемите им се суми. Тези пари все още не са намерени. А операцията претърпява пълен провал. Прокурорът Колев умишлено съобщава за нея на свой човек от НСБОП и Сретен остава в затвора.

Бойко Борисов нямаше никаква заслуга за провала на това бягство, но въпреки всичко обра лаврите в международен мащаб. Приеха го последователно шефовете на полициите в най-големите европейски държави и го засипаха с ордени и медали. Дрънкулките, които толкова много обичаше, се сипеха върху него като пролетен дъжд.

* * *

Козела дойде в съзнание на третия ден след опита да го убият. Първото нещо, което видя всъщност беше нищо — огромна, безкрайна белота. Помисли, че се събужда след поредното си препиване, посегна да стане и чак тогава забеляза, че е овързан с многобройни кабели. „Дали пък не съм умрял, да му еба майката?“ опипа се внимателно той. Гърдите го заболяха и това му подсказа, че е напълно жив. Срещу него стоеше жена в бяла престилка, с бяла коса, с бял стетоскоп около врата. Лицето й беше изключително красиво, макар и видимо поовехтяло. Очите й бяха прекрасни. В тях имаше всичко, което харесваше от Родопите — бистрозеления цвят на горите през пролетта, дискретно кафявото на есента и чистата белота на зимата.

Вероятно наближаваше петдесетте, но беше запазила излъчването си на жена за всички времена.

— Да не си възрастен ангел хранител за дърти мошеници като мен? — попита той.

— Такава съм — разсмя се жената и върху леглото му се посипаха цветове от акация. — Как се чувстваш?

— Като кайма на филийка.

— Значи вече си прескочил трапа?

— И къде съм кацнал?

— В скромната районна болница на Девин, господинчо! От теб се иска да кротуваш, да не се движиш, докато не ти позволя и да си гълташ хапчетата.

Така Козела се запозна с най-прекрасната жена в живота си — доктор Маринова.

* * *

Влад Аберман научи за покушението срещу Козела от телевизията и се побърка от страх. Колкото и да го мразеше той съзнаваше прекрасно, че остава сираче. Без проклетия старец животът му не струваше пукната пара. Репортажът съобщаваше за злополука между трима любители харпунисти, но Влад безпогрешно разпозна в намерения от рибарите мъж Йон Марин и му стана ясно, че това не е никаква злополука. Първата му мисъл бе да избяга и да се скрие някъде. След това се досети, че е достатъчно скрит и просто няма къде да се дене. Легна по гръб, загледан в тавана и зачака събитията.

* * *

Мадам Сабат също научи за покушението срещу Козела от медиите, но го усети по други белези. Вестниците съобщаваха за прострелян с харпун любител рибар с козя брада и силно увреден черен дроб. Не се изненада, че това се е случило в язовир, за който не беше чувала, но нямаше да се учуди, ако Козела внезапно се появеше и на Луната. Реакцията й беше мигновена. Веднага изпрати двама от своите най-верни гавази да го открият.

* * *

Маджо разбра два дни по-късно. Той се беше покрил в един швейцарски пансион за пенсионери и силно се зарадва на своята предвидливост. Винаги е приятно да установиш, че си по-далновиден от най-големия си противник. Оживяването е почти като раждането.

* * *

На Флора й съобщиха по телефона. Тя се беше посъвзела след убийството на Осип и отново командваше къщата си в Претория в типичния си стил. Раздаваше безсмислени заповеди на слугините и за всеки случай вървеше с прахосмукачката след тях. Когато научи, седна на дивана и неудържимо се разрида.