Христо Калчев
Вълчи капан II (14)

XIV

Козела застана зад Бойко Борисов поради няколко причини. Преди всичко бе човек от неговия свят и той му имаше доверие. Второто му основание бе, че го харесваше. Колкото повече остаряваше, толкова повече подкрепяше мъжките момчета. Третата причина обаче беше най-важна и сериозна. Журналистическите глупости, че гангстерската мафия имаше за цел да осуети влизането на България в Европейски съюз той приемаше за пълна глупост. Поръчковите убийства бяха обичайна практика в целия свят. Нямаше неуязвими и дори високо поставени фигури като Кенеди, Ануар Садат и Уолф Палме отнесоха куршумите пред милиони зрители.

Но Козела си даваше сметка, че в България подмолно се развиват и други събития, които единствено Бойко Борисов може да спре. Големите босове имаха вече достатъчно пари и се опитваха да легализират бизнеса си, обаче мутрите все повече огладняваха. След убийството на Илия Павлов империята му се разпадна като вода в пясъка. Показните убийства развиха силна параноя у мастити бизнесмени като Васил Божков, Маджо, Маргините, братя Пехливанови и другите, които бяха върхът на каймака в този свят. Войната продължаваше да е естественият й край.

— Смяташ ли, че това са по-гладни вълчета, които искат да заемат местата на старите вълци? — попита Марина след поредното му завръщане, за което той не даде никакво обяснение.

— Естествено — наля си водка Козела. — Деветдесет процента от старите бандити са на два метра под земята. Отдолу напират истинските млади вълци, без да знаят, че ги очаква поредния вълчи капан.

— Смяташ ли, че има връзка между убийството на Кюлев и покушението над Маджо?

На това място Козела млъкна изненадан. Нямаше как да обясни, че капанът на Маджо го беше устроил лично той. Нито пък да спомене за разходката си до Швейцария, където двамата сключиха сделка. И все пак трябваше да каже нещо.

— Поръчката си е поръчка — наля си водка той. — Поръчковите персони са поне десетина души, а дори незапознат с обстановката човек може да прецени на кого му наближава реда. По един начин се пази нормален бизнесмен, по друг Васил Божков.

— Боже господи, какъв свят!

— Такъв е. И Кюлев се пазеше така, но не свърши работа. Беше направил замък на Рило-Пиринския предел, който се охраняваше по-добре от Уиндзорския дворец, но убийците не го намериха там, а на булевард България.

— Не трябваше да махат Бойко от МВР — въздъхна Марина, запали цигара и се облегна на перилата, от които прекрасно се виждаше езерото. Тя не обичаше тютюневия дим и пушеше изключително рядко.

— Не се притеснявай толкова — изправи се до нея Козела, но не посмя да я прегърне.

Тя все още не бе му простила, а и той прекрасно осъзнаваше, че никога няма да му прости смъртта на сина си. Можеше да хване единствено ръката й. И Козела го направи.

— Няма друг начин да се ликвидират тези хора, освен отнемане на икономическата им мощ — абсолютна конфискация на ужасяващите капитали, които откраднаха с оръжие и мускули.

— И защо досега това не беше направено?

— Отговорите са два. Или държавата има интерес, защото партиите така си пълнят касите, което е самата истина. И разбира се вторият отговор, може би по-верният: всички държави си имат мафия, само нашата мафия си има държава.

Президентската кампания продължаваше да върви вяло и скучно, без никакъв сериозен политически сблъсък. Беше по-тъжна от настъпваща есен. Кандидатът на десните Неделчо Беронов се опитваше да заеме някакви позиции с интелигентност и добро поведение. Волен Сидеров разчиташе на отрицателния вот и поддържаше необходимите му осем процента. Действащият президент от комунистически произход Първанов, неумолимо вървеше към втори мандат. Трима души внимателно наблюдаваха как ще постъпи в тази ситуация Бойко Борисов от три различни точки на Европа. Сретен Йосич следеше събития в дома си в Белград. Той имаше мярка за неотклонение и не можеше да мръдне. Маджо беснееше по коридорите на една луксозна къща в швейцарските Алпи и също не можеше да мръдне никъде. В България го чакаше възмездието на братята Маргини. Единствено Козела се движеше свободно, макар и в кръг. Обикаляше Девинското езеро и пресмяташе всички възможни варианти. Стигна дори дотам да изчислява възможната дата на предсрочните парламентарни избори.

Козела никога не беше се занимавал с политика, докато не разбра, че по-голям бизнес от политиката няма. Освен това, по пътя към края на живота си, той неочаквано дори и за себе си, усети близостта си с България. Сигурно Марина имаше дял в това странно чувство.

Срещите между двамата продължаваха всяка вечер.

— Има ли спасение? — питаше го загрижено тя.

— Само с наши средства, никога — отвърна категорично Козела. — При намеса на Европол, Интерпол и ДЕА, Американската служба за борба с наркотиците и пласирането им, вече може да стане. Тогава вътрешния подбор на кадрите ще се подчинява на съвсем друга логика.

— Каква е логиката сега?

— Сега логиката е проста. Днес си ченге, утре ставаш бандит, защото не можеш да правиш нищо, освен да носиш оръжие и да заплашваш хората. Всички, които имат достатъчно кураж и високо положение в ъндърграунда, особено по-смелите от тях, винаги ще посегнат към петстотинте милиона капитал и възможности на ДЗИ и Росексимбанк.

— Откъде са се взели толкова гангстери в кротка България? — недоумяваше Марина.

— Нашите гангстери имитират Коза Ностра. И колкото са по-високо в йерархията, толкова повече се откъсват от обществото и се приближават към куршума. Едно е да се заобиколиш с мутри, които са готови да разкъсат всеки до теб, друго — да се омесиш с така нареченият хайлайф, да ходиш по коктейли и дефилета. Там си много по-близо до властта и до смъртта.

— Тогава защо го правят?

— Първо заради смешния си снобизъм. И второ заради семействата си. Нито един гангстер не иска да направи децата си своето подобие. Той иска да ги извади на светло и да ги превърне във високо ценени граждани. За тази цел са им необходими и нови условия. Това улеснява и скъсява пътя към тяхната смърт.

— Значи няма спасение?

— Няма. Къде убиха Димата Руснака? На входа на кръчма на „Витошка“. Къде убиха Клюна? На „Солунска“, където потокът е огромен… Съвсем друга е работата с онзи снайперист, който простреля Илия Павлов и Георги Илиев. Там вече се работи със суперпрофесионалисти и навигационен радиопеленг, което означава, че зад убийство им седят големи интереси и изключително големи пари. Можеш да се броиш за умрял, когато хора с подобни възможности решат да те отсвирят.

— Защо тогава няма нито един убит политик? — наивно попита Марина.

— Защото не им е дошло времето — наля си водка Козела и нервно запали цигара. Мълча дълго, преди да продължи и да сложи точка на разговора. — В момента, в който посегнат към големите пари, ще настъпи и този миг. Тогава вече излизат под прожекторите и остават на течение. А течението не носи нищо друго, освен куршум.