Христо Калчев
Вълчи капан II (20)

Посвещение

На Х. К.

Защо се срещнахме на този кръстопът?

Нима е трябвало пред теб да спра?

Чувствам се ужасно тръгнала на път,

душата си да уча да бъде по-добра.

 

Дали да търся истината за живота,

спъвайки се в злоба и човешка страст?

Или да забъркам две яйца, за „Бог да прости!“

и да раздам на хората край нас.

 

Караш ме да търся в многото лъжи

истината за човешките ни измерения.

Но никога да не забравям своите мечти

и да не правя жертва своето неверие.

 

А както казваше: „В гората няма страх!“.

Щом стъпил си веднъж — вървиш.

Не можеш ли да се пребориш с „тях“,

остава ти единствено да изгориш!