Христо Калчев
Вълчи капан II (12)

XII

Флора не се изненада, когато видя Козела на монитора пред портите на къщата. Беше свикнала отдавна с неговите появявания и изчезвания и нямаше да се учуди, дори ако го видеше да пада от небето с парашут. Мразеше го толкова много, че чак го обичаше. Нареди да му отворят, след което го посрещна облечена в жокейския си костюм пред входа на къщата.

— Ще яздиш ли? — попита я той.

— Току-що приключих — отвърна му тя.

Влязоха в салона като в добрите стари времена и ако някой ги наблюдаваше отстрани, щеше да ги приеме за мирно и почтено семейство, уморено от утринната езда.

— Ето ме — тръшна се на фотьойла Козела. — Убивай ме и мирясвай!

— Влюбен ли си, драги?

— Нищо ми няма. Просто остави хората да си живеят живота.

— Това ще реша аз — прибра се в стаята си Флора и повече не се появи.

Козела остана в къщата два дни. През първия обходи всички любими места във фермата, която сам беше създал, разговори се с управителите на стопанствата и когато стигна до реката, дълго гледа как талвега отнася живота му в неизвестното. Едва на втория ден намери къщата, в която Флора отглеждаше поредния килър. Беше дърт пръч и видимо огладнял полицай от бившата Държавна сигурност. Гледаше като плъх в трици.

— Върша си работата, другарю генерал! — оправда се той. — Плащат ми за това.

— Никога не съм ти бил другар! — застреля го от упор Козела.

После хвана такси до летището и си купи билет за първия полет, който се оказа до Франкфурт на Майн. Оттам имаше пряка връзка до Атина.

Оттам се прибра с наетата кола в Девин.

— Къде беше? — попита го Марина.

— Наоколо — отговори неопределено Козела.

Междувременно Бойко Борисов се оттегли от президентската кампания. Тя вървеше вяло и унило и все повече приличаше на комедия с предизвестен край. Десните както обикновено се разделиха на две — от едната страна конституционния съдия Неделчо Беронов с некролог в задния джоб, от другата страна конституционния съдия Георги Марков с досие в задния джоб. Между тях се опитваше да се вмъкне националистът Волен Сидеров с тайното намерение да стане по-висок. Действащият президент Георги Първанов провеждаше кампанията си спокойно и с пълна сигурност, че ще повтори мандата си. България вече имаше дата за приемане в Европейския съюз, дори обявиха 2 януари за национален празник. Гангстерите се чудеха на кой господ да се молят.

Маджо се вкисваше във високите Алпи на Швейцария. Той одобряваше политиката на Бойко Борисов да стои далеч от президентската власт и да гони изпълнителната. Като човек на действието, Маджо знаеше много добре къде се намират инструментите на властта. Не беше простил вълчия капан, който му устрои Козела, но приемаше бизнеса такъв, какъвто бе.

— Ела да се разберем — обади се той на засекретения сателитен телефон.

— Чакай ме — обеща му Козела.

Вечерта прекараха с Марина на терасата почти в пълно мълчание до първата бутилка с водка. След като я привършиха, Козела отвори втора, запали цигара от любимите си „Ротманс“ и сам започна разговора:

— Налага се да пътувам отново — съобщи той.

— Не мога да те спра — погледна в краката си Марина. — Ще ми обясниш ли какво точно става?

— Политическото ръководство на МВР и по-точно онзи тъпан Румен Петков твърдеше, че зад убийствата на Кюлев и Доктора стоят среди, които са против влизането на България в Европейския съюз. А ето че вече сме вътре.

— И какво от това?

— Не го правят случайно. Те ще се отметнат и от тази теза. Всичко е борба за преразпределение на пазара. Нашите мафиотски структури нямат никаква аванта в България да се намесват по-мощни конфигурации.

— Нали твърдеше, че руснаците са тук?

— Тук са. Приживе Васил Илиев започна войната с тях. Първите жертви особено по морето и по планинските курорти паднаха поради тази причина. Чупеха ръце, крака, организираха наказателни отряди. Общо взето имитираха Холивуд отвсякъде.

— Официално в България няма мафия.

— Е, то и в Италия официално няма.

Разделиха се мълчаливо и всеки се прибра в стаята си. На другия ден Козела отново изчезна.