Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (8)

Приказка за втория брат на бръснаря

— Случило се така веднъж, о, емир на правоверните, че вторият ми брат поизлязъл в града по някаква работа.

Срещнала го някаква старица и му рекла:

— Спри за миг, човече! Ще ти предложа нещо, пък ако ти хареса — ще ме възнаградиш!

Поспрял брат ми, а тя продължила:

— Ще те заведа на едно място да видиш едно нещо, ама много-много няма да се хвалиш!

— Казвай какво има! — рекъл брат ми.

— Какво ще кажеш, ако влезеш в един хубав дом, в двора му шурти вода, зреят плодове, вино се лее, а вътре — едно хубаво личице, което ще разглеждаш, една нежна буза, която ще милваш и една стройна снага, която ще прегръщаш от мръкване до съмване! Ако правиш каквото ти кажа — само хаир ще видиш!

Смаял се брат ми на думите й и възкликнал:

— Ама защо избра точно мене за такава работа? Толкова хора наоколо — какво толкова намери в мене?

— Казах ти да не говориш много! Мълчи сега и върви! Тръгнала старицата напред, брат ми — след нея, като си представял наяве всичко, каквото му описала. Вървели що вървели, по-нататък, по-нависоко, навлезли в богаташка махала и стигнали до красив дом. Влязъл брат ми през портата, огледал се, а насреща му — четири моми, по-хубави през живота си не бил виждал! Пеят си, а гласовете им и глух камък ще разбудят! Надигнала едната чаша, а брат ми не се сдържал и викнал:

— Ха наздраве!

Навел се да й налее, но тя не му дала. Наляла му чаша — ха да я надигне и онази го плеснала по шията. Ядосал се брат ми, тръгнал си да излезе. А отзаде му старицата му правела знак да се върне. Върнал се, седнал и не проговорил повече. Но онази пак така го плеснала по шията, че той едва не се гътнал в несвяст. Пак станал да си излезе, но старицата пак го настигнала и му рекла:

— Потърпи малко, ще имаш каквото ти се иска!

— И колко малко трябва да потърпя? — запитал той.

— Щом се напият — ще имаш каквото си поискаш!

Пак се върнал брат ми, пак седнал. Тогава четирите моми станали, напръскали лицето на госта си с розова вода и една от тях, с невиждана красота, заговорила:

— Аллах да те благослови, че дойде в нашия дом! Ще трябва да изтърпиш някои работи — и тогава ще имаш всичко, каквото ти се иска!

— Аз съм твой роб, господарке, и ти ме държиш в шепата си! — отговорил той.

— Много обичаме песните! — рекла тя. — И който търпи да ни слуша — ще получи онова, за което е дошъл.

Отново запели, пили и се веселили. Накрая тя рекла на една от другите:

— Вземи този господин, свърши там каквото трябва и веднага после го доведи при мене!

Онази повела брат ми без той да знае какво ще правят с него. Тръгнал той с нея, а старицата подтичва отзад:

— Потърпи, малко остана!

Понечил той да хване момата, но старицата го спряла:

— Чакай де, още малко остана, ей сега! Само едно трябва — да обръснеш брадата си!

— Че как така да обръсна брадата си — нали ще ми се смеят хората! — възкликнал той.

— Тя така иска! Трябва да се избръснеш, да бъдеш съвсем голобрад, да не остане по лицето ти нищо, което да я боцка! А сърцето й гори от обич към тебе — потърпи, ти вече си намери каквото търсеше!

Решил брат ми още да потърпи, подчинил се и разрешил да му обръснат главата. А когато се върнал при момите, бил вече целият избръснат — не само мустаците и брадата, ами и веждите даже. Лицето му било почервеняло така, че всички ахнали. Разсмяла се главната сред тях, дори се тътнала по гръб от смях, и възкликнала:

— Ти ме плени, господарю! Колко си благороден! Хайде сега да си поиграем малко!

Съгласил се той, без да знае каква ще е играта. А те като замятали по него възглавници — не останала наоколо възглавница, с която да не го ударили. После започнали да го замерват с портокали и лимони, здрави и гнили, да го ръгат, да го ритат — докато паднал в несвяст. А когато дошъл на себе си, старицата рекла:

— Е, сега стигна до края — повече бой няма да има! Само едно остана. Господарката обича да се съблича — и ти трябва да се съблечеш. Тя ще тича пред тебе, ти ще тичаш след нея, тя ще се преструва, че бяга от тебе, ти ще я гониш от ъгъл в ъгъл — докато я стигнеш! Хайде, събличай се!

Съблякъл се брат ми до голо, съблякла се и момата и му викнала:

— Хайде сега гони ме!

Затичала се тя, подгонил я той. Влизала тя и излизала от стая в стая, от ъгъл в ъгъл, тичал брат ми по нея, задъхан, като луд. Скривала се тя, повиквала го с нежен глас — и той тичал нататък. Врати се отваряли и затваряли… И накрая — що да види. Намирал се посред мръсна улица. А това била улицата на месарите кожодери, на която излагали за продан суровите кожи. Че като го видели хората — гол-голеничък, както го е майка родила, с обръсната брада, мустаци и вежди, целият зачервен, че като викнали по него, започнали да му се смеят, накрая го зашибали със суровите кожи — така си и паднал в несвяст както си бил гол. Натоварили го на едно магаре и го отвели при валията.

— Какво е това? — викнал той.

— Ами този изскочи от къщата на везира така, както го виждаш! — отговорили му кожодерите.

Наредил валията да му ударят сто камшика и да го изгонят от града. Научих за станалото, настигнах го, върнах го тайно в града, дадох му, от каквото имаше нужда. Ако беше малко по-сдържан — сигурно това нямаше да му се случи!