Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (7)

Приказка за първия брат на бръснаря

Ако искаш да ти го разкажа, трябва първом да знаеш, о, емире на правоверните, че първият ми брат, куция, бе шивач в Багдад. Шиеше си в един дюкян — беше го наел от един богаташ. Собственикът живееше на втория кат, а до къщата си имаше и мелница.

Един ден брат ми, като си седял в дюкяна, повдигнал глава нагоре и що да види — хубава жена като пълнолика луна — била се надвесила от чардака и гледала към улицата. Щом брат ми я зърнал — пламнал от обич към нея. Цял ден я гледал, до вечерта надничал към чардака, изоставил дори шиенето си. На другия ден пак отворил дюкяна да пошие, но всеки път, щом боднел с иглата и поглеждал към чардака. Така продължило няколко дни — той не могъл да ушие нищо, дори за един дирхам!

Случило се така, че веднъж стопанинът на къщата слязъл при брат ми с парче плат на ръце.

— Разкрой това парче и ми уший ризи! — разпоредил се той.

— Дадено! — отговорил брат ми.

Започнал да крои, не хапнал до вечерта, но скроил двайсет ризи.

— И колко ще струва това? — запитал стопанинът.

Брат ми не отговорил веднага. Той метнал поглед към чардака и видял, че онази жена му прави знаци да не взема пари. А пък той имал нужда от пари. Все пак отказал да му се плати. После три дни шил ризите, през цялото време нищо не хапнал, нищо не пийнал, но ги ушил. Свършил си работата и ги отнесъл на хазаина си.

А онази хитра жена се била вече условила с мъжа си как да се държи с брат ми без той да се досети нещо. Те се договорили как да заставят брат ми да им шие, а те, не само че да не му плащат, но и да му се присмиват. Така, когато брат ми си свършил работата, те му скроили хитрост. Обещали му, че ще го оженят за една от своите робини, но през нощта, когато тази работа трябвало уж да стане, му рекли:

— Ти тази нощ иди да пренощуваш в мелницата — пък утре ще свършим тази работа, така ще е по-добре!

Брат ми си помислил, че сигурно те са измислили нещо умно и останал да нощува сам в мелницата. А мъжът на онази жена отишъл при мелничаря и му подсказал как да застави брат ми да върти мелничното колело. Още не заспал, когато мелничарят влязъл при него, събудил го и викнал:

— Я виж какъв вол — стои си без работа, а толкова пшеница има за мелене и мливарите чакат! Я да го впрегна в колелото и той да върти докато се смели житото!

Шибнал го той, впрегнал го в мелничното колело, отново го заудрял и брат ми, какво да прави, въртял, та въртял до съмване. Тогава наминал и стопанинът, видял как го бият впрегнат в колелото, но го оставил и си излязъл. Около обяд се появила и робинята, за която уж трябвало да го женят. Отвързала го най-после тя от колелото и възкликнала:

— И на мене, и на господарката — толкова ни е мъчно за тебе! Я виж каква станала тя, без да знаем, на какво си заприличал!

А той вече език не можел да обърне от изядения бой. Върнал се в стаичката си. Но ето че се появил шейхът, който уж трябвало да го жени.

— Аллах да поживи женитбата ти! — възкликнал той. — Бъди благословен! Блажено да прекараш нощта, да ти е от сладко по-сладко!

— Не говори лъжи пред лицето на Аллаха! — промълвил брат ми. — О, хиляди проклятия! Тази нощ аз работих наистина като вол, мелех жито до обяд!

— Я кажи как стана всичко? — запитал шейхът.

А когато брат ми му разказал всичко, той рекъл:

— Изглежда звездата ти не съвпада с нейната! Но ако искаш, аз ще направя така, че всичко да се промени и звездите ви да съвпадат! Пък гледай друг път да не попадаш в такава клопка!

Когато шейхът си отишъл, брат ми останал пак сам в дюкяна. Зачакал някой да му донесе нещо за шиене, че да поспечели нещо за хапване. Но ето че пак дошла робинята, за която щели уж да го женят — господарката й била измислила нова хитрост и тя тръгнала също да се посмее.

— Господарката ми просто копнее за тебе! — рекла тя. — Виж я там горе, тя вече се качи на чардака и иска да види образа ти!

А онази наистина се появила на чардака, заплакала, заговорила:

— О, не прекъсвай близостта на сърцата ни!

Той не отговорил. Тогава тя се заклела, че всичко, което се случило в мелницата не било измислено от нея. А брат ми, като гледал колко е хубава, забравил всичко, каквото му се случило, приел клетвите й на вяра, радвал се, че я вижда, заговорил я. После поседнал над иглата, но робинята дошла отново и му рекла:

— Господарката ти праща много здраве. Каза да ти кажа, че тази нощ съпругът й ще прекара с приятели! Тръгне ли — ще дойдеш при нея, тя толкова те очаква!

Не знаел брат ми, че стопанинът преди това подучил жена си:

— Щом той се промъкне в стаята ти, аз ще го хвана и ще го завлека право при валията!

— Ти ме остави, пък аз такова нещо ще му измайсторя, така ще се изложи, че целият град ще научи! И ние няма да платим за шиенето на ризите!

Нищо не знаел брат ми за тези женски клопки. Когато се мръкнало, робинята дошла и го отвела при господарката си.

— Как копнея за тебе! — възкликнала тя като го видяла.

— Ами хайде тогава, целуни ме по-бързо! — отговорил той.

И още не доизрекъл тези думи, когато довтасал съпругът, който чакал в съседната стая. Пипнал той брат ми и викнал:

— Няма да те оставя, докато не те предам на началника на стражата!

Молил го брат ми да не прави това, но той не слушал, помъкнал го в двора на валията. Набили го с камшик, качили го вързан върху една камила и го развеждали така за срамотиите из градските улици.

— Така наказват всеки, който се вмъква в чуждите хареми! — говорели си хората.

Не щеш ли, той паднал от камилата, счупил си крака и окуцял. Валията го изгонил от града и той тръгнал без път, без да знае къде да се дява. Чух аз за станалото, ядосах се, настигнах го, върнах го — и до ден-днешен го храня и поя вкъщи!

— Браво на тебе, ама ти наистина си бил мълчалив и малословен! Добре го разказа! — възкликнал халифът.

Нареди да ме възнаградят, но аз възразих:

— Не мога да приема твоето благодеяние, преди да си изслушал и разказите за останалите ми братя — да видиш, че наистина не съм многословен!

— Е, добре, разкажи какво е станало с останалите ти братя! — каза халифът. — Слухът ми се услажда от нежните ти думи и аз следя нишката на твоето остроумие!

И аз продължих да разказвам…