Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (10)

Приказка за четвъртия брат на бръснаря

— А четвъртият ми брат, о, емире на правоверните, едноокият, бе месар в Багдад — продаваше месо и отглеждаше овце. Големи богаташи идваха при него да си вземат месо! Спечели много парици, купи си ниви и къщи. Така живя дълго време. Един ден, както си седял в дюкяна, спрял при него един шейх с дълга брада, подал му един дирхам и рекъл:

— Дай ми месо за тези пари!

Взел брат ми дирхама, дал му месото и старецът си отишъл. Разгледал брат ми сребърната монета на шейха — парата била бяла, блестяла — и той я отделил настрана. Така цели пет месеца шейхът наминавал, а брат ми отделял лъскавите пари на отделно място. Веднъж решил да купи с тях овце. Отворил чекмеджето и що да види — само нарязани бели хартийки. Притъмняло му пред очите, развикал се, събрали се хората, той им разказал за станалото, пък те се чудили и маяли. Свършило всичко, прибрал се той в дюкяна си примирен, заклал един овен, закачил го на ченгела, отрязал парче месо от него, закачил го както обикновено пред дюкяна си и си рекъл: „Само да ми дойде този шейх още веднъж — ще го пипна аз него!“ Не минало много време — ето го и шейхът, носи среброто си. Скочил брат ми, хванал го здраво и викнал:

— Хей, мюсюлмани, насам! Ето го нечестивеца!

— Ще ти дам каквото искаш най-много, само не ме излагай! — казал шейхът. — Иначе аз така ще те изложа пред хората, че ще има да ме помниш!

— Че с какво можеш пък толкова да ме изложиш? — запитал брат ми.

— Ти продаваш човешко месо и лъжеш, че е овнешко!

— Ти лъжеш, нечестивецо!

— Нечестивец е онзи, който е закачил човешки труп на ченгела в дюкяна си!

— Ако е така — твои да са и парите ми, и дюкяна ми! — викнал брат ми.

— Ей, добри хора! — завикал шейхът. — Този месар коли хора и продава месото им вместо овнешко!

Втурнал се народът към братовия ми дюкян и що да види — онзи овен се превърнал в човек, закачен на ченгела. Хванали брат ми, закрещели:

— Нечестивец! Неверник! Гяурин!

Дори най-близките му започнали да го бият, а шейхът бръкнал с пръст в окото му и го извадил. Отвели задържания при началника на стражата:

— О, емире! — обърнал се към него шейхът. — Този човек коли живи хора и продава месото им вместо овнешко! Доведохме го при тебе, за да изпълниш присъдата на най-милостивия и най-велик Аллах!

Брат ми се опитал да се защити, но началникът на стражата дори не го слушал, а наредил да му ударят петстотин тояги. Прибрали всичките му пари — а те не били малко, ако не били толкова, сигурно щели да го погубят. Изгонили го от града. Тръгнал той отчаян, не знаел къде да се дене. Влязъл в някакъв град. Провървяло му — хванал се на работа, шиел сандали. Отворил си дюкян и припечелвал колкото да се изхрани. Един ден като отивал към дюкяна, чул конски тропот. Запитал минувачите какво е това и те му отговорили:

— Царят е тръгнал на лов!

Излязъл брат ми да погледа шествието, но пък се чувствал притеснен, че бил унижен, че е едноок и заради това станал сандалджия. Царят обърнал глава към него, зърнал едното му око, поклатил глава и викнал:

— Аллах да ме отърве от зли очи!

Обърнал поводите и се върнал в двореца заедно с всички войници. Наредил на слугите да намерят брат ми и да го набият. Намерили го и му теглили такъв бой, че едва оживял — а сам не знаел защо го бият. Върнал се в дюкяна си почти без памет. После отишъл при някого си от царската свита и му разказал за станалото. А онзи се разсмял с пълен глас и започнал да му обяснява:

— Трябва да знаеш, човече, че царят не обича еднооки, особено когато на някого му липсва лявото око! Непременно един ден ще го погуби!

Тогава брат ми решил да избяга и от този град. Напуснал го и се преселил в друг град, където нямало цар и живял там доста време като премислял съдбата си. Излязъл веднъж да се поразходи и чул зад гърба си конски тропот.

— Ето, пак идва волята на Аллаха! — възкликнал той.

Затичал се да се скрие някъде, огледал се, видял отворена врата. Бутнал я, влязъл и попаднал в дълъг коридор. Тръгнал по него и не усетил кога двама мъже го пипнали и викнали:

— Аха, слава на Аллаха, пипнахме те, враг на Аллаха! Три нощи заради тебе не можем да си, отдъхнем, да си полегнем — сега ще усетиш какъв вкус има смъртта!

— Но какво общо има тук Аллах, бре хора? — запитал брат ми.

— Ти се вмъкна тук, защото искаш да опозориш стопанина на тази къща! — викнали те. — Не ти ли стига, че го ограби, че ограби всичките си приятели, а сега и с нож всяка нощ да ни плашиш!

Пребъркали го и наистина намерили у него ножа, с който режел кожите за сандалите.

— Ей, хора! — викнал той. — Оставете ме Аллах да ме съди! Толкова неща минаха през главата ми!

— Че какво ти се е случило толкова чак? — запитали те.

Той им разказал какво му се било случило и ги помолил да го пуснат, но те не му повярвали, заудряли го, разкъсали дрехите му и накрая открили, че и от двете страни на снагата си има следи от бой с камшик.

— Хитрец! — викнали хората. — Значи са те били — тези белези доказват, че си престъпник!

Когато довели брат ми пред валията, той си помислил: „Свърши се тя моята!“ Точно тогава аз бях дошъл да го търся, взех си го от валията, въведох го тайно в града, храня го и го поя — до ден-днешен…