Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (6)

Приказка за малословието на багдадския бръснар

Живях аз в Багдад по време на халифството на емира на правоверните Мунтасир би-Ллях. Той обичаше бедните и нещастните, често се застояваше с праведниците и с благочестивите проповедници.

Случило се веднъж той се разгневил за нещо на десет души и наредил на началника на стражата да му ги докара в двореца с лодка през реката. Там видях аз тези хора и си рекох: „Тези ги събират само за угощение, нищо друго!“ Мислех — събрали са се край лодката, за да изкарат деня в ядене и пиене. Слязох при тях, посмесихме се, те понечиха да се преместят на друго място, но ето че се появиха стражите, оковаха ги във вериги, стегнаха им и по една халка на шията. Между другите оковаха и мене. Това ми се случи, братя, защото мълчах и не исках да проговоря. Натовариха ни в лодката, всички оковани, и ни изправиха пред емира на правоверните Мунтасир би-Ллях. Той нареди да отсекат главите на десетте и палачът набързо ги отсече. А аз, единайсетия, останах. Халифът се загледа в мене и викна на палача:

— Какво ти стана бе? Защо не отсече главите на всичките десет?

— Аз отсякох десет глави! — отговори той.

— Струва ми се, че са девет! — каза халифът. — А този правият е десетият!

— Кълна се в добрата ти душа, десет са! — настоя палачът.

— Я ги пребройте! — разпореди се халифът.

Преброиха отсечените глави — бяха десет. Огледа ме пак халифът и възкликна:

— Ами ти бе? Защо мълчиш досега? Как се оказа между тези кръвопийци?

— Знаеш ли, емире на правоверните! — отговорих аз. — Аз се казвам шейх Мълчаливко! Много разум имам, умът ми е невъзмутим, знанията ми са дълбоки, малословието ми е безкрайно! По занаят съм бръснар. Когато видях тези десетима да тръгват към лодката, смесих се с тях и тръгнах с тях, качих се на лодката с тях — мислех, че са тръгнали на ядене и пиене! Не мина и час и се оказа, че са престъпници. Стражите ги прибраха, надянаха халките на шията им, пък една халка се намери и за моята шия! Много спокоен човек съм — затова замълчах и не проговорих! А мълчанието ми се поражда от моето мъжество! Ти нареди да отсекат главите на десетте — пък аз останах сам до палача! Не ги познавах лично, но великото ми мъжество ме застави да стоя до тях докато им сечаха главите! Цялата ми съдба е такава — все добрини да правя!

При тези думи халифът разбра, че съм човек мъжествен и малословен, човек, който не говори излишни неща — макар този момък, когото спасих от толкова ужаси, да твърди обратното!

— А братята ти? — запита халифът. — И те ли са като тебе знаещи, разумни и малословни!

— Не! — отговорих аз. — Ако бяха като мене — щяха и сега да са съвсем здрави! Ти ме унижаваш, като ме сравняваш с тях, о, емир на правоверните! Не са многословни, нескромни и страхливи — точно поради това всеки от тях е с някакъв недъг — един е куц, друг — едноок, трети — скован, четвърти — сляп, пети — с отрязани уши и нос, шести — с отрязани устни, седми — кривоглед! Ето защо аз съм и най-смелия! Трябва да ти разкажа какво се случи с всеки от тях, как всеки е получил недъга си!