Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (11)

Приказка за петия брат на бръснаря

— А петият ми брат, о, емире на правоверните, оня с отрязаните уши, бе беден човечец. Нощем просеше, а денем харчеше изпросеното.

Нашият баща бе именит шейх, умря на стари години и ни остави в наследство седемстотин дирхама. Всеки от нас си взе по сто дирхама. Петият ми брат взе парите, и се обърка — не знаеше какво да прави с тях. Мислил що мислил и накрая решил да купи за сто дирхама стъкло в различни размери, да го продаде и да припечели от това. Наредил стъклото в един сандък и застанал на един ъгъл да го продава. Подпрял гръб о стената, замислил се и заговорил сам на себе си:

— Похарчих за това стъкло сто дирхама. Ще го продам за двеста дирхама. После ще купя стъкло за двеста дирхама и ще спечеля от него четиристотин дирхама. И така — ще купувам, ще продавам и ще спечеля много пари! С тях ще купя още повече стоки и благовония — и ще спечеля още и още! Ще си купя накрая голяма къща, ще си купя роби и коне с позлатени седла, ще ям, ще пия, няма да остане певица в града, която да не съм довел в къщата си да я послушам!

Така той си правел сметките на ум, а сандъкът със стъклото си стоял до него. И продължавал да си говори:

— Ще разпратя сватовници по разни краища да ми сватосат дъщери на царе и везири. Ще се сватосам за везирската щерка — научих, че била със съвършена хубост, с рядка красота. Ще платя откуп за нея — хиляда динара! Ако се съгласи баща й — добре, пък ако ли не — ще я взема насила, колкото и да се противи!

Заедно с къщата ще купя и десет слуги, после — и дрехи, ама такива, каквито носят само султани и везири! Ще обкова седлото на коня със злато, ще го обсипя със скъпоценни камъни! Ще се кача на коня, а около мене, пред мене и зад мене ще вървят роби! Щом ме зърне везирът, ще се изправи на крака от уважение към мене, ще ме сложи да седна на трона му, а той ще приседне до мене — нали ще ми става гъст! Пред мене ще стоят двама слуги с две торби, а във всяка торба — по хиляда динара! Хилядата ще му дам като откуп за дъщеря му, а втората хилядарка ще му подхвърля просто така — да види колко съм щедър, колко съм благороден, колко е нищожно всичко земно в очите ми! После ще се върна у дома си.

Дойде ли ми на гости някой роднина на жена ми — ще го даря с пари и пищна дреха. Ако везирът ми прати дар — ще му го върна, колкото и да е скъп! Нищо не ща от него! Нека да знаят, че не съм алчен и че достойнството ми стои над всичко друго! Ще му отида на гости — величествен с богато облекло. В двореца му ще се разпоредя как да се организира празникът. Ще си подредя къщата, а щом дойде време да взема невястата, ще облека най-хубавите си дрехи и ще седна върху трон от коприна! И няма да се въртя наляво-надясно — нека всички видят, че имам голям ум и бездънен разум! Тогава ще се появи жена ми — хубава като луна при пълнолуние, с всичките си украшения и скъпоценности. Няма да я оглеждам с възхищение и удивление, нека другите ме подсетят: „Господарю, твоята жена и робиня е пред тебе!“ Аз ще й хвърля един поглед, но ще я оставя да стои права — нека се поизмори заради мене! Нека онези целунат земята много пъти пред нозете ми! Едва тогава ще вдигна глава, ще й хвърля поглед и пак рязко ще забия очи в земята. Тогава те ще я отведат. Аз ще се надигна и ще отида да се преоблека, ще облека други дрехи, по-богати от първия път. Доведат ли невястата при мене повторно, аз пак няма да я погледна, преди да са ме помолили няколко пъти! Ще я погледна и пак ще забия очи в земята. И ще тропна с крак да я отведат. После ще наредя на слугите да разхвърлят торба с петстотин динара на жените, които водят невестата. Щом ги съберат от пода, ще наредя да ме отведат при нея. Като вляза при нея, аз пак няма да я поглеждам, няма да й приказвам, ще се отнасям към нея с презрение — нека всички видят колко съм велик! Пък нека дойде и майка й, нека целуне ръката ми и ми каже: „Ама господарю, погледни робинята си! Тя жадува за твоя поглед, промълви й поне една думица!“ Аз няма да отговоря, а тя ще продължава да ме умилостивява, ще целува много пъти ръцете и нозете ми и ще ме умолява: „Господарю, погледни робинята си, тя мъж не е виждала през живота си! Ако види, че я отхвърляш — ще прекършиш душата й! Наведи се към нея, промълви й нещичко!“ Ще отиде, ще донесе нещо за пиене, дъщеря й ще поеме чашата, за да ми я подаде. Ще застане пред мене и аз пак ще я оставя да стои права, а сам ще си седя облегнат на възглавницата, обшита със злато, дори няма да я удостоя с поглед! Нека да види, че съм голям човек, с велика съдба, нека разбере, че съм с огромна власт! Тя ще рече: „Господарю, моля ти се за бога, не се отвръщай от чашата, която държи твоята неволница! Аз съм твоя робиня!“ Няма да й отговоря, а тя отново ще настоява: „Трябва да си пийнеш!“ Ще доближи чашата към устните ми, аз ще я плесна през лицето, ще я ритна — ей така!

Ритнал брат ми с крак и не щеш ли — улучил сандъка със стъклата. А той бил поставен нависочко — обърнал се и всичко в него се изпочупило.

— Ах, какво направих! — възкликнал той. — Възгордях се и ето какво ми се случи!

Ако всичко, което си мислил, достигнело до ушите на емира на правоверните, сигурно той щеше да нареди да му ударят хиляда камшика и да се опозори пред целия град!

Заудрял се брат ми по лицето от мъка, заразкъсвал дрехите си, плаче и се вайка. Хората отивали на петъчна молитва и го гледали, едни го успокоявали, други не му обръщали внимание. А той, нали всичките му пари и печалби изчезнали, продължавал да се вайка. Но ето че една жена, от която лъхало на мускус, отивала също на петъчна молитва. Тя яздела муле с копринено седло, обшито със злато, придружавали я няколко слуги. Видяла разтрошените стъкла, разбрала защо плаче брат ми, разнежила се душата й, поразпитала хората какво му се е случило и те й отговорили:

— Абе носеше стъкла за продан да си изкара прехраната, но те се изпочупили и виждаш какво стана!

Извикала тя един от слугите си и му рекла:

— Я плати на този нещастник колкото струвало това!

Дал му слугата кесия с пари. Взел я брат ми, отворил я, а вътре — петстотин динара! Едва не умрял от голямата радост, отправил към бога молитви, за да благодари за добрината й. Върнал се у дома си богат и се замислил какво да прави с това богатство.

Но ето че някой почукал на вратата. Отворил той, а насреща му — непозната старица.

— Синко! — рекла тя. — Време е за молитва, а аз не съм си измила ръцете! Моля те, пусни ме да вляза и да се измия!

— Разбира се, заповядай! — отговорил той.

Направил й път да влезе, а сам не можел да се нарадва на динарите. Измила се старицата, отишла при него, поклонила му се два пъти до земята и му благодарила. Той й подал два динара и тя възкликнала:

— Хвала на Аллаха, нека той благослови всички, които те обичат! Ти даряваш на просяците усмивка! Вземи си парите, макар да нямаш нужда от тях и ги върни на онази, която ти ги даде, когато ти си строши стъклата!

— А по какъв хитър начин мога да се добера до нея, майко? — запитал брат ми.

— Ти си и станал мил, синко, но тя е съпруга на голям човек! Вземи сега всичките пари със себе си, а видиш ли я — не пести ласки и добри думи! После ще получиш всичко, което пожелаеш — и красотата й, и парите й!

Взел брат ми със себе си всичкото злато и тръгнал след старицата. Много не хващал вяра на думите й, но вървял. Накрая стигнали до голяма порта. Тя почукала, появила се гръцка робиня и отворила. Първо влязла старицата, брат ми я последвал. Оказали се в голям дом пред широк миндер, подът — застлан с килими, завесите — спуснати. Седнал брат ми, оставил кесията до себе си, взел чалмата си с ръка. Не забелязал даже кога се е появила една неволница в пищни дрехи — по-хубава не бил срещал. Поклонил й се брат ми, тя се засмяла, зарадвана от появата му, отишла при вратата и я затворила. После хванала брат ми за ръка и го повела нанякъде. Влезли в отдалечена стая, застлана с прекрасни килими. Седнал брат ми, тя седнала до него, побъбрили си за малко, после тя се изправила и рекла:

— Почакай тук докато дойда!

И докато той си седял така, изведнъж при него влязъл черен роб с едра снага, с оголен меч в ръка, чийто блясък заслепява очите и викнал:

— Горко ти, нещастнико! Кой те е довел тук, развратник подъл!

Брат ми не могъл да отговори, сковал му се езикът от страх. Робът го награбил, съборил го, разголил го, заудрял го с тъпата страна на меча, ударил го повече от осемдесет пъти и го проснал полумъртъв на земята. Спрял чак когато помислил, че е умрял и викнал така, че земята се разтреперила и стаята зазвънтяла от гласа му:

— Къде е хубавицата!

Появила се неволницата. Тя носела красив поднос, пълен с бяла сол. Вземала от солта и посипала с нея раните му, за да загорят по-бързо. А той не мърдал да не разберат, че е жив и да го доубият.

Излязла неволницата, викнал отново робът, появила се старицата. Тя издърпала брат ми за краката и го хвърлила в дълбоко, мазе. Той паднал върху няколко други мъртъвци и така останал цели два дни. Всевишният Аллах превърнал солта в лек, който продължил дните му — тя затворила жилите, от които изтичала кръвта му. Щом усетил, че силите му се връщат и вече може да се движи, той изровил дупка в стената и се измъкнал от дома на убийците. Великият Аллах му позволил да се скрие, той тръгнал през нощта и до сутринта успял да се добере до дома си.

На сутринта старицата излязла да търси нова жертва. Брат ми я проследил без тя да го усети. Прибрал се у дома си и започнал да се лекува докато се излекувал напълно. Отново тръгнал след старицата и виждал как тя всеки ден залъгва един след друг различни хора и ги води в онзи дом. Не казал никому нищо. Когато усетил, че е вече напълно здрав и силите му са възстановени, взел една голяма кърпа, превързал я като бохча, напълнил я със счупени стъкла и я понесъл. Навлякъл дрехи на чужденец, за да не го познае никой и скрил под тях един меч. Излязла пред него старицата и той я заговорил на персийски:

— Ей, бабо, къде мога да претегля злато за деветстотин динара?

— Аз имам син, той е сарафин! — отговорила тя. — Той има разни теглилки. Ела да отидем до него да претегли златото, преди да е излязъл!

— Върви пред мене! — казал брат ми.

Тя тръгнала, той я последвал, стигнали до познатата порта, тя почукала, излязла гъркинята и се засмяла. А старицата рекла:

— Тлъсто месце съм ви донесла!

Всичко се повторило както първия път. Неволницата излязла, като го предупредила:

— Ти почакай, аз ей сега ще дойда!

Излязла и не седнал още брат ми — и ето го робът с извадения меч.

— Стани, нещастнико! — викнал той.

Надигнал се брат ми, но когато робът се извърнал, той бръкнал под дрехите си, измъкнал скрития меч, ударил и главата, на роба отхвръкнала встрани. Завлякъл го за краката към мазето и викнал:

— Къде е хубавицата?

Появила се неволницата, носела тепсията със солта. Като видяла брат ми с меч в ръка, тя хукнала да бяга, той я подгонил, замахнал — и нейната глава се търколила. После викнал:

— Къде е бабата?

Появила се старицата, затреперила, а той запитал:

— Познаваш ли ме, зла вещице?

— Не, господарю! — отговорила тя.

— Аз съм онзи, който ти даде два динара, когато влезе при мене да се измиеш преди молитва, а после с хитрост ме домъкна дотук!

— Аллах да ми прости стореното! — простенала тя.

Той замахнал, ударил я с меча и я разцепил на две половини. После се затичал да търси гъркинята. Щом го зърнала, тя загубила ума и дума, замолила го да й прости и той обещал.

— Какво те доведе при тези убийци? — запитал той.

— Бях робиня при един търговец! — заразказвала тя. — Понякога тази старица наминаваше към него. Веднъж тя ми каза: „У нас сега ще има невиждана веселба, искаш ли да погледаш?“ „С най-голямо желание!“ — отговорих аз. Облякох най-хубавите си дрехи, взех кесия със сто динара и тя ме въведе в този дом. Влязох — и не усетих кога този черен ме грабна. И ето ме тук вече цели три години — така ме подмами старата вещица!

— Има ли нещо скъпо в къщата?

— Много неща има, ако можеш да ги отнесеш — вземи ги!

Тръгнал брат ми след нея, заразтваряла тя пред него скринове и сандъци, а те били пълни с кесии. Замаяла се главата на брат ми, а робинята рекла:

— Ти иди, аз ще почакам! Доведи някой да носи парите!

Зарадвал се той, излязъл, наел десет хамали. А когато се върнал, намерил вратата отворена — нямало я нито неволницата, нито кесиите, останали само малко пари и дрехи. Разбрал, че робинята го е измамила. Взел колкото останало от парите, отворил килерите, прибрал всички платове и дрехи от тях, нищо не оставил в къщата.

Пренощувал радостен и щастлив. Но когато се съмнало, видял, че пред вратата го чакат двайсет стражници. Отворил им той, а те го сграбчили и викнали:

— Валията нареди да те заведем при него!

Отвели го при валията. Той огледал брат ми и запитал:

— Ти откъде имаш толкова платове?

— Дай ми прошка и ще ти кажа! — замолил се брат ми.

Дал му прошка валията и той му разказал всичко — от първата среща със старицата до бягството на робинята. Накрая добавил:

— Вземи всичко, каквото ти се иска от онова, което съм взел, но ми остави нещичко да се прехранвам!

Искало му се на валията да вземе всичките пари и всичките платове, но се побоял да не би султанът да узнае за станалото. Взел една част, останалото оставил на брат ми и казал:

— Махай се от този град, иначе ще те обеся!

Послушал го брат ми, подчинил се на повелята му и тръгнал към други страни. Но така се случило, че по пътя го настигнали крадци, те го набили, ограбили го и му отрязали ушите.

Стигна до мене какво е станало, тръгнах да го търся, намерих го, доведох го в града за радост на всички ни и му дадох всичко нужно за ядене и пиене…