Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (1)

Имало едно време, о, най-велики царю на нашето време, в далечната страна Китай един шивач. Той бил доволен от това, което получавал, обичал да се забавлява и да се весели. Понякога излизал с жена си да се поразходи из градините на града и да се наслаждава от красотата им.

Веднъж излезли да се поразходят след обяд и привечер си тръгнали да се приберат. Насреща им — един гърбушко, от онези, чийто образ разсмива гневните и утешава скръбните и тъжните. Спрели се шивачът и жена му да го погледат, после настояли да дойде с тях в дома им и да раздели вечерята им. Съгласил се гърбавият и отишъл с тях.

Шивачът прескочил до пазара. Било вече мръкнало, но той купил все пак пържена риба, хляб, лимони и халва за подслаждане. Върнал се, сложили рибата на масата и седнали да похапнат. Жената на шивача взела голямо парче риба, натъпкала го в устата на гърбавия, запушила я с шепа и викнала:

— Ха да те видя! Трябва да го глътнеш наведнъж, на един дъх. Няма да те пусна докато не го глътнеш!

Преглътнал гърбавият парчето риба, но не щеш ли — в нея имало една голяма кост. Препречила се тя на гърлото му, задушила го и тон умрял.

— О, Аллах! — викнал шивачът. — Този нещастник умря, ние го погубихме.

— Защо се плашиш от такива работи! — възкликнала жена му. — Не можеш изгаси огъня — само ще се опариш!

— И какво да правим? — запитал той.

— Ще го вземеш на ръце! — разпоредила се тя. — Ще го увиеш в копринен шал! Аз ще вървя пред тебе, ти — след мене! Ще вървим и ще мърморим: „Ах, детенцето ми! Побързай жено, пък дано по-бързо стигнем до лечителя, че да го излекува!“ Пък ще го оставим някъде…

Взел шивачът гърбавия на ръце, тръгнал, а жена му вървяла отпред и нареждала:

— Ох, рожбице, бъди ни жива и здрава! Кажи, къде те боли? Че от тази едра шарка здраво място по кожата ти не е останало!

И който ги срещал, си казвал: „Тези носят дете, болно от едра шарка! Я по-далече от тях!“

Вървели що вървели, питали къде живее някой лечител, накрая им показали къщата на един лечител евреин. Почукали на вратата, показала се черна робиня, видяла човек да носи детенце, а майка му да плаче.

— Какво се е случило? — запитала робинята.

— Детето носим! — отговорила жената на шивача. — Нека го види лечителят! Ето ти четвърт динар, дай го на господаря си и го викни да слезе, че да прегледа детето!

Робинята влязла в къщата, а жената на шивача се огледала и рекла на мъжа си:

— Изправи гърбавия тук до стената и да се спасяваме!

Така и направили. А робинята през това време влязла при евреина и му рекла:

— Долу пред къщата има мъж, жена и болното им дете! Дадоха ми четвърт динар за тебе! Нали ще идеш да прегледаш болното?

Зарадвал се евреинът като видял цял четвърт динар. Скочил, слязъл по тъмното, но като стъпил на външното стъпало, бутнал с крака си умрелия гърбушко, който се търколил на земята.

— О, Елеазар, Мойсей, Иезекил, Аарон и Елисей! — възкликнал евреинът. — Как можах да бутна този човек, че той падна и умря! И как да измъкна от къщи този човек, когото погубих?

Взел той умрелия на гръб и го вкарал в дома си при жена си. Разказал й за станалото, а тя рекла:

— Защо още стоиш? Ако чакаш да се съмне — отиде ни животецът! Хайде да се качим на покрива и да го пуснем в двора на съседа! Той е мюсюлманин, надзирател е в кухнята на султана, в двора му се събират много котки и кучета и изяждат всичко, каквото е изхвърлил. И мишки има! Да го оставим там — през нощта ще се съберат котки и кучета и ще го изядат!

Евреинът и жена му отнесли гърбавия на покрива, смъкнали го изправен долу на земята, подпрели го до стената и се прибрали вкъщи.

Не успял гърбавият да падне, и ето че надзирателят на султанската кухня се връща у дома си. Той влязъл в двора, запалил свещ, както бил обичаят. Видял човешка сянка, изправена до кухнята му и си рекъл: „Това е човек, той май е дошъл да краде, да вземе остатъци от кости и мазнотии и да ги отнеме от кучетата и котките! Аллах, дори да избия всички кучета и котки в махалата — пак няма да се отърва от крадците, които прескачат оградата!“ Взел той голям чук, премерил се, метнал го и ударил гърбавия по гърдите. Той паднал на земята. Затичал се надзирателят и що да види — онзи умрял! Затъжил се, завайкал се:

— О, Аллах! Да бъдат прокълнати и костите и мазнотиите! Тази нощ погубих човек! — огледал го, забелязал, че е гърбав и промърморил: — Не ти ли стигаше, че си гърбав, ами си и крадец на всичко отгоре! Месо и лой крадеш! Къде да се скрия, кой ще ме скрие?

Вдигнал надзирателят умрелия на гръб, измъкнал се от двора си и го понесъл. Тук-там, та чак призори стигнал до пазара. Спрял край един дюкян на ъгъла, изправил го там и избягал.

Ето че се появил един християнин. Бил доставчик за султанския харем. Бил пиян, излязъл да се поразведри. Крачел той, клатушкал се насам-натам, пристъпил към гърбавия, понечил да го заобиколи, но се заклатил и гърбавия пак се оказал срещу него. Така се случило, че предната вечер някой бил откраднал чалмата на християнина и сега, като видял подпряния на стената гърбушко, той решил, че крадецът е пред него. Стиснал християнинът юмрук, ударил гърбавия по шията и той се строполил на земята. Доставчикът завикал да му помагат пазачите на пазара, после, както си бил пиян, ударил още веднъж и започнал да души мъртвия. Дотичали пазачите и що да видят — християнин настъпил с коляно мюсюлманин и удря ли удря!

— Я да го пуснеш! — викнал един от тях.

Изправил се християнинът, а пазачът огледал гърбавия, видял, че е мъртъв и възкликнал:

— Че как така християнин ще убива мюсюлманин!

Пипнали християнина, вързали го и го завели в дома на валията, а той си мърморел:

— О, Исусе, о, Света Дево, как можах да го убия! И как бързо умря — само от едно удряне!

Вече отрезвял и мислите му си дошли на мястото.

Запрели християнина до мъртвия гърбушко в дома на валията, а той се разпоредил на палача да събере зрители, за да гледат как раздава правосъдие. Приготвил палачът бесилката за християнина, изправил го под нея, метнал въже на шията му и тъкмо да го обеси, когато внезапно надзирателят разблъскал тълпата и викнал на палача:

— Не го погубвай, аз убих гърбавия!

— Защо го уби? — запитал валията.

— Връщам се през нощта у дома! — отговорил надзирателят. — Видях го, че се е спуснал през оградата да краде! Ударих го по гърдите и той умря! Пренесох го на пазара, оставих го на еди-кое си място, до еди-кой си ъгъл! — и добавил: — О, Аллах, не ми ли стигаше, че погубих мюсюлманин, ами сега заради мене да обесят и един християнин! Мене трябва да обесиш, никого другиго!

При тези думи валията наредил да пуснат християнина и наредил на палача:

— Обеси този — той си призна!

Снел палачът примката от шията на християнина и я метнал върху шията на надзирателя. И току да го обеси — ето ти евреинът лечител, който си пробивал път през тълпата и викал на палача:

— Спри, аз съм убиецът! Аз го направих! Той дойде у дома ми да го лекувам, аз слязох при него, ритнах го, без да искам с крак, той се гътна и умря! Не погубвай човека, убий мене!

Валията наредил да обесят лечителя евреин. Снел примката палачът от шията на надзирателя и я метнал на неговата шия. Но ето че се появил шивачът, пробил си път сред хората и викнал на палача:

— Спри, аз съм убиецът! Излязох през деня да се поразходя, а като се мръкна срещнах този пиян просяк, който носеше тамбура и весело си тананикаше. Спрях се да го поразгледам, поканих го у дома си, купих риба, седнахме да похапнем, а жена ми взе парче риба, натика я в устата му и той взе, че се задуши и начаса умря! Понесохме го с жена ми, отидохме при лечителя евреин, слезе робинята и аз й казах: „Кажи на господаря си, че пред дома му чакат мъж, жена и болно дете! Нека дойде — да го прегледа и да му даде лекове!“ Дадох й четвърт динар. Тя се качи при господаря си, аз подпрях гърбавия на стълбището и двамата с жена ми избягахме. Когато евреинът слязъл, бутнал го и помислил, че той го е убил! — после се обърнал към евреина и запитал: — Така ли беше?

— Така! — отговорил евреинът.

Тогава шивачът се обърнал към валията:

— Пусни евреина, мене обеси!

Изслушал го валията, учудил се на станалото и наредил на палача да обеси шивача, като добавил:

— Тази случка е толкова забавна, че трябва да се запише и да се помни за урок на всички!

А палачът бутнал евреина встрани и промърморил:

— Хайде де — връзвай този, пускай онзи — кога най-после ще обесим някого?

И метнал примката върху шията на шивача…

А гърбавият бил смешник на султана. Султанът така го обичал, че го държал винаги до себе си. Но ето че този смешник тайно се напил нея вечер, нямало го цяла нощ и на сутринта. Запитал султанът хората от свитата си къде се е дянал и те му отговорили:

— Господарю, валията го намерил умрял. Наредил да обесят убиеца, наканил се той да го обеси, но ето че се явил втори, после трети, и всеки викал: „Не той, аз съм убиецът!“ И всеки разказва на валията защо и как го е убил!

Викнал султанът слугата си и му наредил:

— Тичай при валията и му нареди да ми ги доведе всичките!

Затичал се слугата и заварил палача без малко да погуби шивача.

— Спри по заповед на султана! — викнал слугата.

Разбрал валията, че работата стигнала до ушите на султана. Натоварили мъртвия на едно магаре, вързали шивача, евреина, надзирателя и християнина и всички отишли при владетеля. Поклонил му се валията, целунал земята пред него и му разказал какво се е случило. Зачудил се султанът и наредил станалото да се запише със златно мастило, за да се помни. После запитал събралите се:

— Чувал ли е някой нещо, което може да се сравни с историята на гърбавия?

Тогава християнинът пристъпил напред и казал:

— О, царю на всички времена! Ако ми разрешиш, аз ще ти разкажа какво ми се случи на мене! То е по-чудно, по-забавно и по-вълнуващо от онова, което стана с гърбавия!

— Кажи какво има да кажеш! — наредил султанът.

И християнинът заразказвал: