Приказка за шивача, гърбавия, евреина, надзирателя и християнина (5)

Приказка за багдадския бръснар

— Трябва да знаеш, о, царю на времената, че онова, което ми се случи, е по-удивително от всичко, което разказаха останалите!

Предния ден преди срещата ми с гърбавия бях на угощение заедно с няколко майстори занаятчии — шивачи, тъкачи, дърводелци и други такива. Донесоха обяда, хапнахме, пийнахме. Стопанинът на къщата въведе нов гост — много хубав момък, но накуцваше. Влезе той, поздрави ни, ние се надигнахме да му върнем поздрава, а когато и той понечи да седне, забеляза между нас един бръснар. Изведнъж отказа да седне и поиска да си тръгне. Всички ние, заедно със стопанина, настоявахме да остане.

— Защо ще си тръгваш, като още не си дошъл? — запита стопанинът.

— Не ме задържай, господине! — отговори той. — Ще си тръгна ей заради този бръснар, който седи тук!

— А защо се гневиш на този бръснар? Ти си дошъл чак от Багдад — с какво може той да ти пречи тук!

— Приятели! — заговори момъкът. — С този бръснар в моя град ми се случи една работа, не е за разправяне — заради нея аз си счупих крака и окуцях! Оттогава се заклех да не сядам на една трапеза с него и да не живея в град, където живее той! За това напуснах Багдад и дойдох тук — а щом го намирам тук, още тази нощ напускам този град, дори няма да нощувам!

— Но разкажи ни, за бога, какво ти се е случило с него?

При този въпрос бръснарят побледня, а момъкът заразказва:

— Трябва да знаете, добри хора, че баща ми бе един от най-големите търговци в Багдад! Нямаше друг син, единствен съм му! Когато възмъжах, Аллах го прибра в лоното си и той ми остави своите пари, слуги и имущество. Започнах да се обличам с най-пищни дрехи, да се храня с най-отбрани гозби. Аллах пожела така, че не обикнах жена. Един ден, както си вървях по багдадските улици, ме нападнаха крадци. Успях да избягам и да се скрия от тях в една задънена улица. В дъното имаше каменна пейка. Седнах на нея да си поема дъх. И както си стоях, не щеш ли, отсрещният прозорец се отвори и се показа мома като пълнолика луна — такава в живота си не бях срещал! Под прозореца имаше засадени цветя и тя ги поливаше отгоре. Огледа се наляво-надясно, затвори прозореца и изчезна от погледа ми.

Пламна ми сърцето, не можех да я извадя от мислите си. Така седях на скамейката чак до залез-слънце, забравил всичко друго на света. Ето че се зададе градският кадия. Слезе от коня и влезе в къщата, от която се бе подала момата. Разбрах, че е баща й. Върнах се разтъжен у дома, легнах си замислен. Дойдоха слугите ми, насядаха около мене, разпитваха ме, но аз не отговорих на въпросите им, не им разкрих нищо. Усещах, че се разболявам. Изминаваха да ме видят разни хора. Веднъж дойде и една старица и веднага усети, че ми има нещо. Седна при главата ми, погали ме и рече:

— Синко, разкажи ми какво ти е?

И аз й разказах какво ми се беше случило.

— Това е щерката на багдадския кадия, синко! — каза тя. — Неговата къща е голяма, с много стаи, но точно на онзи кат, където си видял момата, живее само тя. На долния живее баща й. Тя е там сам-самичка, друга не може да е! Аз често наминавам към тях, аз съм жената, която й е разкрила тайните на жените и любовта. Ти потърпи — ще се опитам да оправя някак си работата…

Думите й поотпуснаха душата ми. Надигнах се от постелята. Близките ми се зарадваха. Поизправих се и реших, че сигурно скоро съвсем ще оздравея. Старицата си отиде, но като се върна след няколко дни ми се стори разтревожена.

— Синко! — заговори ми тя. — Не ме разпитвай какво стана. Разказах й аз всичко, а тя като ми кресна: „Ако не млъкнеш веднага, проклета вещице, ще направя с тебе онова, което заслужаваш за такава работа!“ Пак ще трябва да ходя при нея…

Думите й сякаш струпаха нова болест върху старата. Но след няколко дни старицата се появи отново и каза:

— Синко, май ще даваш бакшиш за добър хабер!

Душата ми за миг се върна в тялото.

— Всичко, което имам, ще бъде твое! — възкликнах аз.

— Вчера ходих при онази мома… — заразказва тя. — Видя, че съм покрусена, че плача, и рече:

— Май нещо те притеснява, лельо!

Разплаках се аз още повече и заговорих:

— Дъще моя, господарке! Нали ти казах, като дойдох предния път — прати ме при тебе един момък, който те е обикнал. И заради тебе той скоро ще умре!

— И кой е момъкът, за който говориш? — запита тя и аз усетих, че сърцето й се разнежва.

— Той ми е като син! — отговорих аз. — Видял те е неотдавна, когато си поливала цветето си през прозореца. Видял лицето ти, пленила го хубостта ти, обикнал те. Като му разказах какво стана предишния път между нас, той се разболя още повече и легна на легло! Сега сигурно ще умре, няма как!

Тя побледня и запита:

— И всичко това е заради мене, така ли?

— Така е, за бога! Какво ще наредиш?

— Иди при него! — заръча ми тя. — Предай му поздрав от мене и му кажи, че го обичам два пъти повече, отколкото той мене! Нека дойде у дома в петък преди молитва! Ще наредя да му отворят и да го пуснат при мене! Ще си поприказваме за малко и той ще си тръгне преди баща ми да се е върнал от джамията!

Стопиха ми се болестите, отпусна се душата ми. Дарих на старицата най-хубави дрехи, тя си тръгна и запита:

— Е, мина ли ти болката на сърцето?

— Нищо вече не ме боли! — отговорих аз.

Всички домашни и приятели ме поздравиха с оздравяването. Зачаках да дойде петък. Пак се появи старицата, посъветва ме това-онова, разпита ме как съм, отговорих й, че съм жив и здрав. Още на сутринта се облякох, надуших се с благовония и зачаках хората да тръгнат да се молят в джамията, а аз през това време да прескоча към любимата си.

— Имаш доста време! — каза старицата. — Да беше отишъл да се поизкъпеш, пък и главата си да бе остригал — от полза ще ти е и хич няма да ти личи, че си боледувал!

— Умно говориш! Но първом ще си обръсна главата, пък после ще отида да се изкъпя!

Изпратих слугата да ми доведе някой бръснар да ми обръсне главата:

— Иди на пазара и ми доведи някой бръснар, но гледай да е умен човек, да приказва по-малко, че да не ме заболи главата от много приказки, защото, знае се, че бръснарите много приказват!

Отиде слугата и ми доведе този човек. Той влезе, поздрави ме, отговорих на поздрава му.

— Аллах да прогони скърбите ти, тревогите ти, нещастията ти, и тъгите ти! — възкликна той.

— Аллах да го чуе от твоята уста! — отговорих аз.

— Радвай се, господарю, че си вече здрав! — каза той. — Ти за какво си ме извикал — косата ти ли да подстрижа или да ти пусна кръв за оздравяване? Веднъж се случило така и на Абас, чичото на най-великия пророк Мохамед, и той казал: „Който се подстригва в петъчен ден, Аллах ще отклони от него седемдесет болести!“ И пак той веднъж казал: „Който остава сам в петък, той сигурно ще ослепее и от много болести ще се разболее!“

— Не говори глупости! — казах аз. — Веднага се хващай да ми избръснеш главата!

Той измъкна нещо увито в кърпа разгъна я и в нея се оказа астролаб и то със седем тръби — онази машинка, с която моряците определят пътя си по небесните светила. Взе го, застана посред стаята, вдигна поглед към слънчевите лъчи, дълго ги разглежда и накрая заговори:

— Искам да знаеш какво ще стане на този ден — петък, десети сафар, година седемстотин шестдесет и трета, от началото на летоброенето, поставено от пророка Мохамед — най-добри благопожелания за него, който е извършил такъв подвиг! Аз го чета по звездите заради тебе! То напълно съответствува на всички изчисления, направени по правилата на науката за смятането и отговаря на положението на планетата Марс, който сега е на височина седем градуса и шест минути! Всичко съвпада, всичко доказва, че днешният ден е много подходящ за главобръснене! Но то ми подсказва, че днес ти искаш да се срещнеш с някого и той да бъде щастлив от тази среща. Но пък после ще се вдигне голям шум и ще ти се случи нещо, което няма да ти кажа!

— Стига си ме ядосвал! — викнах му аз. — Наду ми главата, омръзна ми! Хайде, млъкни и бръсни най-сетне!

— Но ако ти познаваше същността на нещата, щеше сам да поискаш да ти кажа повече неща! — възкликна той. — Аз само ти пояснявам, че ти днес правиш точно онова, което ти е предопределено от движението на планетите! Трябва да възхваляваш Аллаха, а не да ми възразяваш! Аз ти давам съвети, защото те чувствам като роден брат! Иска ми се да ти служа цяла година — и това е мое право! Даже не ща да ми плащаш за това!

Едва го изслушах и викнах:

— Ама ти днес наистина искаш да ме погубиш!

— Господарю! — каза той. — Мен хората са ме нарекли Мълчаливко, защото, за разлика от братята си, аз не съм разговорлив. Най-големият ми брат се казва Дърдорко, вторият — Дрънкало, третият — Бърборино, четвъртият — Празнодумко, петият — Самохвалко, шестият — Плямпало, а седмият Мълчаливко, съм аз!

Бръснарят продължаваше да дърдори, аз започнах да се отчайвам и да се разкайвам горчиво, че го извиках.

— Дай му четвърт динар и да се маха от лицето ми! — наредих аз на слугата. — Няма нужда да си бръсна главата!

Като чу повелята ми, бръснарят възкликна:

— Господарю, струва ми се, че не разбираш каква отговорност нося! Че моята ръка докосва главите на царе, емири, везири, управители и благородници! Нали за такива като мене стихотворецът е казал:

Знай, занаятът е като женитба!

Най-личен между всички е бръснарят!

С дълбока мъдрост всякъде надниква

и под ръката му трепери царят!

— Не се занимавай с неща, които не те засягат! — викнах аз. — Така ме притесни, че не мога да събера ума в главата си!

— Май наистина бързаш занякъде! — каза той.

— Да, да и да! — възкликнах аз.

— Че застави душата си да бъде по-търпелива! Бързането е от дявола, то може да направи така, че да сгрешиш! Нали е казал нашият пророк, към когото отправяме всички благословии: „Най-добрите дела са онези, в които присъствуват три неща: забавянето, аз самия и Аллах!“ Измъчва ме това, което си намислил! Кажи ми защо толкова си се разбързал? Може и за добро да е, но аз се боя, че може и да не е за добро! Има още толкова време…

Той ядосано остави бръснача, пак взе астролаба, загледа се през него в слънцето и каза:

— До края на молитвата има цели три часа, ни повече, ни по-малко!

— Млъкни най-сетне, за бога! Умори ме!

Той взе бръснача, дълго го точи, после обръсна малко от главата ми и каза:

— Тревожа се. Защо си се разбързал толкова? По-добре ще е все пак да ми кажеш — защо? Трябва да знаеш, че баща ти, покойния, не започваше никаква работа, без да се посъветва с мене!

Разбрах, че няма да се отърва от него и си помислих: „Вече е време за молитва, а аз исках да съм там преди хората да излязат от джамията! Малко да позакъснея — и няма да мога да вляза!“ После заговорих на глас:

— Стига с това дърдорене най-после, по-малко приказвай! Искам да отида при приятели — поканили са ме на гости!

Като чу, че говоря за някакво поканване, той възкликна:

— С мен денят ти ще бъде благословен! И аз вчера поканих у дома сума приятели, пък забравих, че трябва да им приготвя нещо за хапване! Добре, че ми напомни! Леле, как щях да се изложа!

— Не ти дойде на ума това, преди да съм казал, че са ме канили! Слушай, всичко вкъщи, което се яде и пие, твое да е — само по-бързо си свършвай работата — обръсни главата ми най-сетне!

— Аллах да е още по-щедър към тебе! Я ми кажи какво имаш за моите гости!

— Пет тенджери с гозби, десет варени кокошки и печено агне!

— Я да ми ги донесат да ги видя!

Донесоха му всичко изброено, той го огледа и каза:

— Остава пиенето!

— Имаш го също от мене!

— Ами да го донесат!

Донесоха и каквото имах за пиене.

— Аллах да ти върне с излишък всичките тези блага и да облагороди още повече душата ти! — възкликна той. — Остават благовонията…

Донесоха вързоп с тамян, алое и мускус — всичко за около петдесет динара. А времето течеше и ме притесняваше все повече.

— Вземай всичко! — викнах аз. — Само ми обръсни цялата глава, заклевам те в името на пророка!

— А, не мога да почна, преди да разгледам всичко във вързопа! — каза той.

Наредих на слугата да отвори вързопа. Бръснарят заряза бръснача и астролаба, седна на земята и започна да прехвърля различните благовония през ръцете си. Едва не пукнах. Най-после стана, обръсна пак парче от главата ми и каза:

— За бога, синко, не знам как да ти благодаря — и на тебе, и на покойния ти баща! Днес уж аз поканих гости, а всичко на масата идва от твоето благоволение, от благородната ти душа! Аз такова нещо не заслужавам! Аз имам много приятели: Мургавко теляка, Плешивко рибаря, Праведника бобаря, Сводника млекаря, Послушко метача, Черньо носача, Мирко пазача, Побойника бакалина и Добродушко коняря. Всеки от тях свое хоро играе, своя песен пее. И най-добрата им черта е, че приличат на мене, твоя слуга и роб — нито бърборят, нито дърдорят! Телякът знае да бие барабан, пее така, че омагьосва, става, играе, вика: „Надеждата си отива, надеждата ме убива!“ Рибарят е по-умен от останалите, той също става да играе и пее: „Оплаквачке, жено, не плачи!“ — и то така, че всички изпокапваме от смях! А метачът — о, неговите песни заставят дори птиците да се заслушат в гласа му, той играе и пее: „В ковчег доволна спи жена ми, дано й е по мярка само!“ Този метач има ум бръснач! Така при нас всеки прави нещо, което развеселява другите! — бръснарят помълча малко, замисли се и добави: — Но то е по-добре да се види, отколкото да се чуе! Абе, момко, защо не предпочетеш да дойдеш при нас? Зарежи ги онези твои приятели! Още ти личи, че си боледувал! Пък не дай боже, може да попаднеш при твари, които само говорят празни приказки и неща, които хич не ги засягат! Пък ако се пръкне между тях някой дърдорко — глава ще те заболи!

Засмях се със свито от гняв сърце и викнах:

— Ти ще си свършиш ли най-после работата! Ще отида там, където ми е предписал Аллах! А ти иди при приятелите си — те сигурно вече те чакат!

— Ще ми се да се сприятелиш с тези хорица, нищо друго! Те са от онези, които не дрънкат празни приказки! Веднъж да ги видиш — и ще зарежеш всичките си приятели!

— Аллах да те възнагради и да ти даде радост с тях! Някой ден ще ми ги доведеш да ги видя!

— Ако наистина искаш това, — каза той, — отложи посещението при приятелите си! Това ще направиш някой друг ден! Или не… Почакай ме тук да отнеса благодеянията, които ти благоволи да ми дариш, аз само ще им ги оставя, нека хапнат, нека пийнат, докато ме чакат! Аз веднага ще се върна и ще дойда с тебе при твоите приятели! Моите приятели никак не се притесняват като ги оставям сами! Аз ще ги оставя и бързо ще се върна при тебе, за да те придружавам, където и да отидеш!

— О, боже! — възкликнах аз. — Ти иди при твоите приятели, весели се с тях както ти е угодно — но ме остави аз да отида при моите и да правя с тях каквото ми се ще! Чакат ме, разбери!

— Не мога да те оставя сам-самичък! — отсече бръснарят.

— Но само аз мога да вляза в къщата, където отивам!

— Абе, мисля си… Сигурно си си наумил да се срещнеш с някоя мома — иначе няма как да не ме вземеш! Ама аз съм човек праведен, ще ти помогна с всичко, което ми поискаш! Боя се за тебе — ще се вмъкнеш при някое женско и отиде ти живота! В Багдад никой не бива да прави такива работи, особено в петъчен ден — валията е много строг!

— Горко ти, шейх на злото! Какви ми ги приказваш!

Той пак замълча. Времето за молитва минаваше, сигурно скоро щяха да почнат проповедите. Най-после и той свърши с бръсненето.

— Хайде, иди при приятелите си! — казах примирено аз. — Занеси им да хапнат и да пийнат! Аз ще те изчакам да се върнеш и ще отидем заедно.

Искаше ми се да го измамя и да го махна от главата си.

— Аха, да ме излъжеш искаш, значи! — каза той. — Искаш да отидеш сам! Но нали тогава ще попаднеш в беда, от която спасение няма! За бога, не тръгвай, преди да се върна — пък аз ей сега ще дотичам да видя какво ще стане!

— Добре, но побързай. И не забравяй яденето и пиенето!

Той излезе, натовари всичко на един хамалин да го отнесе в дома му и двамата изчезнаха в една уличка. Скочих. От минаретата вече обявяваха, че петъчната молитва е свършила. Облякох се, излязох, дотичах до уличката, където живееше момата, спрях пред къщата й. А бръснарят, без аз да знам, вървял по петите ми. Вратата бе отворена и аз се промъкнах вътре. И не щеш ли — ето ти го стопанинът, връща се от молитва! Влезе той и затвори вратата след себе си. Надзърнах скришом през прозореца — бръснарят, да го прокълне Аллах, седнал пред вратата. Рекох си: „Този дявол пък откъде се взе!“ Тогава съдбата пожела да се случи нещо, което, така или иначе, ме опозори.

Някаква робиня в къщата прегрешила нещо пред стопанина си и той й се скара и я удари. Скочи робът да я защити — той зашлеви и него. Двамата се развикаха. Бръснарят пък си помислил, че бият мене, развикал се на свой ред отвън, заразкъсвал дрехите си, посипал с пръст главата си, завикал за помощ. Насъбрали се хора.

— Убиха господаря ми в дома на кадията! — го чух да вика.

Тръгнал към къщата и народът — след него. А вътре слугите, като чули както е станало, насъбрали се, завикали:

— Ах, господарю!

И така — върви бръснарят пред хората с разкъсани дрехи, народът се трупа, всички викат, той охка и крещи начело, другите повтарят след него:

— Ах, убиха го, бре хора!

Наобиколиха къщата, в която се бях скрил. Чу кадията виковете, разбра, че работата става дебела, отвори вратата и видя огромната тълпа пред себе си.

— Ей, хора, какво е станало бе?

— Ти погуби моя господар! — викна бръснарят.

— Че какво е направил, че да го убивам бе, хора? И защо този бръснар върви пред вас?

— Ти преди малко го удари! — викна бръснарят. — Аз го чух как изписка!

— Какво е направил, че да го погубвам бе? — повтори кадията. — Кой е вкарал чужд човек в къщата ми? Откъде е дошъл? Закъде е тръгнал?

— Не се прави на ударен, шейх! — възкликна бръснарят. — Аз знам какво се е случило? Той влезе в дома ти, защото обича дъщеря ти и тя го обича — това е истината! Ти усети, че е влязъл, нареди на слугите и те го пребиха! За бога, само халифът може да отсъди кой от двама ни е прав! Трябва да пуснеш близките да приберат тялото на господаря ми! Не ме принуждавай аз да влизам и да го изваждам! По-бързо, хайде!

Прехапа език кадията, засрами се.

— Щом си толкова сигурен — влез и си го вземи! — каза той.

Влезе бръснарят в къщата. Щом го видях, поисках да избягам, но изход нямаше. В долния кат на къщата, където се бях скрил, имаше някакъв сандък. Намъкнах се в него, затворих капака отгоре и задържах дишането си. А бръснарят тръгна не някъде другаде, а право към мястото, където се бях скрил. Огледа се наляво-надясно и като не видя нещо друго, освен сандъка, където се бях скрил аз, го вдигна на рамене и го понесе. Като усетих какво прави, изгубих и ума, и дума. Разбрах, че няма да ме остави, отворих бързо сандъка и скочих на земята. Тогава стъпих накриво и си счупих крака. Видях около вратата скупчените хора — толкова народ, такава блъсканица през живота си не бях виждал. Престорих се и изпуснах уж без да искам, няколко златни монети. Те се спуснаха да ги събират, а аз се запилях, куцукайки, из багдадските улици. А този бръснар пак се мъкне по петите ми. Вляза ли някъде — той след мене. И говори ли, говори:

— Онези искаха да навлекат беда на моя господар! Слава на Аллаха, който ми дари победа над тях и спаси господаря ми от ръцете им! Ето защо, господарю, аз съм против прекаленото бързане! А то се ражда там, където работите не са подредени добре! Ти сам си докара всичко това на главата! Ако Аллах не ме бе пратил при тебе, нямаше кой да те отърве от бедата, в която сам се бе нахлузил! Нещастие щеше да ти се случи и нямаше да се измъкнеш! Моли Аллаха да съм все до тебе и да те отървавам! За бога, ти едва не ме погуби — така лошо си бе подредил нещата! Искаше ти се да ходиш там сам, но аз няма да позволя все глупав да бъдеш, все умът ти да не ти достига! Все бързаш, бързаш…

— Не ти ли стига това, което ми докара, ами все се мъкнеш след мене по пазарищата! — възкликнах аз.

Искаше ми се да умра — само и само да се отърва от него, но смъртта не идваше. Силно разгневен, аз успях да се скрия от погледа му, намъкнах се в някакъв дюкян сред пазара и помолих стопанина му да не пуща бръснаря при мен. Седях в килера и си мислех: „Нямам сила да избягам от този бръснар! Ще виси край мене денем и нощем, а аз не мога дори лицето му да гледам!“ Начаса изпратих да доведат свидетели, написах завещанието за близките си — назначих опекуни на малолетните, наредих да разпродадат къщата и нивите ми, завещах всичко на мало и голямо — само и само да се отърва от този бръснар.

Ето че дойдох във вашата страна и от известно време живея тук. Ти ме покани на гости, стопанино, аз дойдох, но като видях този негодник и сводник да седи тук на челно място — кажи ми, как ще се отпусне сърцето ми, как ще ми е приятно сред вас, щом тук е този, заради който окуцях.

Ето защо момъкът не искал да седне с нас. Изслушахме разказа му и се обърнахме към бръснаря:

— Вярно ли е това, което разказа този момък за тебе?

— Но за бога, сами виждате с какво изкуство аз свърших цялата тази работа! — отговори той. — Че ако не бях аз, той щеше да загине! Само аз и никой друг го спаси от вярна смърт! Аллах благоволи той само крака си да счупи, но не и живота си да загуби — и това стана пак благодарение на мене! Ако дърдорех много — такъв хаир нямаше да му сторя! Ето, аз ще ви разкажа една случка, която стана с мене — и вие ще се убедите сами, че приказвам малко и не съм празнословец като братята си!