Жул Верн
Пет седмици в балон (44)

Четиридесет и четвърта глава

Експедицията, която се намираше на брега на реката, бе изпратена от губернатора на Сенегал. Тя се състоеше от двама офицери — от лейтенанта от морската пехота, Дюфрес и мичмана Родамел, — от един сержант и седем войника. От два дни те търсеха най-удобно място за военен пост в Гуина, когато видяха пристигането на доктор Фергюсън.

Лесно може да си представи човек поздравленията и прегръдките, с които бяха посрещнати тримата пътешественици. Тъй като французите присъствуваха лично на осъществяването на тоя смел проект, те станаха непосредствени свидетели на Самуел Фергюсън. И докторът най-напред ги помоли да установят официално пристигането му на Гуинския водопад.

— Нали няма да откажете да подпишете протокола? — попита той лейтенант Дюфрес.

— На вашите услуги — отвърна лейтенантът.

Заведоха англичаните във временния пост на брега на реката. Там бяха приети с много грижи и внимание и ги нагостиха богато. Там бе съставен и следният протокол, който се намира и днес в архивите на Кралското географско дружество в Лондон:

„Ние, долуподписаните, заявяваме, че днес видяхме да пристигат, увиснали на мрежата на един балон, доктор Фергюсън и неговите спътници Ричард Кенеди и Джозеф Уилсон^[1]. Балонът падна на няколко крачки от нас в самата река и понесен от течението, потъна в Гуинския водопад. В удостоверение на гореказаното ние подписваме настоящия протокол съвместно с гореспоменатите лица, за да послужи, където трябва. Гуински водопад — 24 май 1862 година.

Самуел Фергюсън, Ричард Кенеди, Джозеф Уилсон, Дюфрес, лейтенант от морската пехота; Родамел, мичман; Дйфе, сержант; Флипо, майор; Пелисие, Лороа, Расканье, Гийон, Льобел, войници.“

Така завърши чудното пътешествие на Доктор Фергюсън и на храбрите му спътници, установено чрез неопровержими доказателства. Те се намираха с приятели сред по-гостоприемни племена, които често са във връзка с френските власти.

Пристигнаха в Сенегал в събота на 24 май, а на 27 май, същия месец, се намираха в поста край село Медин, малко по на север по течението на река Сенегал. Там френските офицери ги посрещнаха с отворени обятия и ги приеха най-гостоприемно. Докторът и неговите спътници отплаваха почти веднага с малкия параход Базилик, който слизаше чак до устието на Сенегал. След четиринадесет дни, на 10 юни, пристигнаха в Сен Луи, където губернаторът ги прие тържествено. Съвзели се бяха напълно от вълненията и умората. Прочее Джо разказваше наляво и надясно:

— Да си призная, отегчително е нашето пътешествие и ако някой е жаден за преживелици, не го съветвам да се залавя с такова нещо. В края на краищата то стана досадно и ако не бяха приключенията край езерото Чад и край Сенегал, мисля, че наистина щяхме да умрем от скука!

Една английска фрегата беше готова да отплава. Тримата пътешественици се качиха на борда й. На 25 юни пристигнаха в Портсмут, а на следния ден — в Лондон.

Няма да описваме колко възторжено бяха посрещнати от Кралското географско дружество. Кенеди замина веднага за Единбург със славната си карабина. Бързаше да успокои старата си икономка.

Доктор Фергюсън и верният му Джо си останаха такива, каквито ги познаваме. Но между тях, без да знаят, настъпи промяна.

Станаха приятели.

Всички европейски вестници възхваляваха смелите изследователи, а „Дейли телеграф“ излезе в тираж деветстотин седемдесет и седем хиляди броя в деня, в който отпечата откъс от пътешествието.

Доктор Фергюсън разказа на открито събрание на Кралското географско дружество за въздушната си експедиция и той, и двамата му спътници получиха златен медал — награда за най-забележителното изследване през 1862 година.