Жул Верн
Пет седмици в балон (9)

Девета глава

„Решителний“ бързо плаваше към нос Добра надежда. Времето продължаваше да бъде хубаво, макар че морето стана по-бурно.

На 30 март, двадесет и седем дни след като отплаваха от Лондон, планината Маса се очерта на хоризонта. Моряците видяха с далекогледите си града Кейптаун, разположен в подножието на амфитеатър от хълмове и скоро „Решителний“ хвърли котва в пристанището. Но капитанът се отби там само за да вземе въглища — работа за един ден. На следния ден параходът плаваше на юг, за да заобиколи южния край на Африка и да навлезе в Мозамбикския пролив.

Веднъж разговаряха за управляването на балоните и Фергюсън бе помолен да даде мнението си по този въпрос.

— Не вярвам — каза той — да успеят някога да управляват балоните. Познавам всички изпитани и предложени системи. Нито една не е сполучлива, нито една не е приложима. Разбирате добре, нали, че съм се занимавал много с тоя въпрос, който е от толкова голямо значение за мене. Но не можах да го разреша с възможностите, които ми дава днешната механика. Би трябвало да се открие двигател с изключителна сила и невероятна лекота. И пак не би могло да се устои на по-силните течения! Досега прочее са се занимавали по-скоро с управляването на коша, а не на балона. Това е грешка.

— Има голямо сходство между аеростат и кораб, който се управлява лесно — възразиха някои.

— Не — отвърна доктор Фергюсън, — сходството е малко или никакво. Въздухът е много по-рядък от водата, където корабът е потопен само до половина, докато аеростатът е цял потопен в атмосферата и е неподвижен спрямо околната среда.

— Мислите ли тогава, че науката по въздухоплаване е казала последната си дума?

— О, не! Не! Трябва да се потърси друго и ако един балон не може да се управлява, нека поне се задържи в благоприятните въздушни течения. Колкото повече човек се издига, те стават много по-равномерни и са по-постоянни в посоката си. Не ги смущават вече долините и планините, които браздят повърхността на земното кълбо, а знаете, че това е главната причина за променливата посока на ветровете и за различната им сила. А когато тия зони бъдат определени, балонът сам ще се движи в благоприятните за него течения.

— Но тогава — обади се капитан Пенет, — докато стигне тия течения, той ще трябва непрестанно да се изкачва и да слиза. Там е истинската трудност, драги ми докторе.

— Защо, драги ми капитане?

— Да се разберем: ще бъде трудност и спънка само при дългите пътешествия, а не при обикновените въздушни разходки.

— По каква причина, моля?

— Вие можете да се издигате, само като изхвърляте баласт, и да слизате, като пускате газ, а при това положение вашите запаси от газ и баласт бързо ще се изчерпят.

— Драги ми Пенет, там е целият въпрос. Там е и едничката трудност, която науката трябва да се стреми да преодолее. Не става дума да се управляват балоните. Става дума да се движат отгоре надолу, без да се изразходва тоя газ, който е тяхната сила, тяхната кръв, тяхната душа, ако може тъй да се каже.

— Имате право, драги ми докторе, но тая трудност още не е разрешена, това средство още не е намерено.

— Извинете, намерено е.

— От кого?

— От мене! Разберете, че в противен случай не бих посмял да прелетя над Африка с балон. След двадесет и четири часа щях да остана съвсем без газ.

— Но вие не споменахте за това в Англия?

— Не. Не исках да се поведат обществени спорове по този повод. Това ми се виждаше излишно. Направих тайно подготвителни опити и те ме задоволиха. Нямах нужда от нищо друго.

— Е добре, драги ми Фергюсън, можем ли да ви попитаме каква е вашата тайна?

— Ето я, господа, моето средство е много просто.

Вниманието на слушателите беше крайно изострено и докторът направи спокойно следното изложение.