Братислав Талев
Пътуване в геологията (9)

Великият съзидател

Пепито дълго не можа да заспи. Беседата на капитана беше възбудила момчешкото му любопитство. На другата сутрин, току-що отворил очи, той ме затрупа с хиляди въпроси.

— Филипинската ли дълбочина е най-голяма на Земята? — подсмихна се кисело механикът, който не бе се наспал добре.

— Остави момчето, Майлз. Въпросът му е съвсем уместен. Стотици, милиони години продължава тази борба между сушата и водата. Но макар и яростен разрушител, Световният океан е и велик съзидател. Когато бурята утихне, увлеченият от вълните скален материал започва постепенно да се отлага. Най-близо до брега се отлагат най-едрите, най-тежките късове. После се утаяват по-дребните зърна, а най-малките частици могат да бъдат отнесени на 100–200 и повече километра навътре в морето и там да се наслоят по дъното.

— Това е така, колега — намеси се приближилият се зоолог от екипажа на „Посейдон“, — но освен тези механични утайки в морето се отлагат и други, може би не по-малко важни утайки — биогенните.

— Е, за тях ще разкажете вие — дадох му думата аз.

— В топлите морета — започна зоологът — живеят фораминиферите. Те са почти невидими с просто око организми. Варовитата им черупчица е тъничка и крехка. Животът на фораминиферите е краткотраен. Всеки момент в Световния океан се раждат милиарди от тези организми, а в същото време милиарди други умират. След тяхната смърт черупките им като непрестанен дъжд падат на дъното. Постепенно, с течение на хилядолетията, те се натрупват там, образуват все по-дебели пластове от мек тебеширен варовик…

— А в студените морета… — прекъсна го Пепито нетърпеливо. Зоологът разбра веднага недоизречения въпрос.

— В по-хладните води плуват други едноклетъчни организми. Техните черупки са изградени от най-тънки силициеви иглици и преградки, които се преплитат помежду си и образуват красива нежна решетка… Тези малки организми, наречени радиоларии, имат най-различна форма. Едни приличат на диадеми, други — на многолъчеви звезди, трети — на староиндуски храмове… От силиций са и черупките на двуразделките — малки кремъчни водорасли. Скелетите както на радиолариите, така и на двуразделките също се натрупват по морското дъно, като образуват кремъчни напластявания.

— Хей, че интересно! — възкликна Пепито. — Никога не съм предполагал, че тебеширът и кремъците са се образували на морското дъно.

— Не само те, Пепито — продължи зоологът. — В моретата живеят още много разнообразни организми, скелетите и черупките на които са изградени от разтворения във водата калциев карбонат. Техните останки също се наслояват по дъното. Минават хилядолетия, минават милиони години. Постепенно най-долните пластове под натиска на по-горните се спояват и втвърдяват, превръщат се в скала, в плътен варовик… Ето това е. Така се образуват утаечните скали — махна изведнъж е ръка зоологът и бързо се отдалечи. Сигурно беше дошло време за някое от наблюденията, които той провеждаше по строг часови график.