Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
petio28 (2021)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2021)

Издание:

Автор: Братислав Талев

Заглавие: Пътуване в геологията

Издание: първо

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1978

Тип: научнопопулярен текст

Националност: българска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.12.1978

Редактор: Стоянка Полонова

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Георги Кожухаров

Художник: Огнян Мирчев

Коректор: Лилия Вълчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15255

История

  1. — Добавяне

В плен на суеверието

Не може да се каже, че изпитвахме големи несгоди като корабокрушенци. Спасителната лодка беше предназначена за двадесет души и сега за сметка на нещастните ни другари разполагахме с достатъчно провизии и топли завивки. Отначало се бяхме опитали да гребем, но после се оставихме на течението. Лошото беше, че не разполагахме с компас. Просто невероятно, но фактът си беше факт. След вчерашното ни разочарование наистина не ни оставаше нищо друго, освен да очакваме нова среща. Като се ориентирахме по слънцето и по звездното нощно небе, решихме с Майлз, че се движим в югоизточна посока.

— Сигурно ни е подхванало някое от най-външните разклонения на Гълфстрийма — промърмори механикът.

Слънцето се беше издигнало високо над главите ни, океанът, едва набразден от вълните, блестеше ослепително. Хоризонтът се беше сключил около нас в сияен кръг. Намирахме се като че ли в огромна фуния с полегати стени, от която нямаше излизане.

— Откъде се е взела толкова вода по божия свят! — в гласа на Пепито имаше повече отчаяние, отколкото любопитство.

— Светът не е божи, моето момче, защото не бог го е сътворил, а хората създадоха бога.

Пепито ме погледна мълчаливо.

— Слушай какво ще ти разправя — придръпнах го за мургавата ръка. — Седни тука и слушай.

Майлз, който оправяше въдиците на кърмата, също наостри уши.

odd_god.jpg

— Древните хора не са познавали същността на природните явления. За тях светът бил пълен със загадки. Заобиколени отвред с враждебни стихии, безпомощни пред тяхната непреодолимост, те потърсили обяснението на тези явления в действията на свръхестествени сили…

— Искаш да кажеш — намеси се Майлз, — че хората са си измислили боговете, за да им е по-лесно.

— Има нещо такова, Майлз. Хората измислили същества, подобни на тях самите, но с изключително могъщество, воля и власт. С волята и намеренията на тези свръхестествени същества, с волята на боговете хората обяснявали видимия свят, промените, които ставали с него. С волята на боговете те свързвали и своята съдба. Като увенчали със свръхестествена сила и тайнственост непознатото, хората сами попаднали в плен на суеверието си…

— Не ти ли е ясно нещо, дигаш пръст нагоре и си казваш: „Ония там си знаят работата“. Или: „Господ да им бере греховете“.

— Стига сега, Майлз. Разговаряме сериозно. Впрочем… нямаше ли тук някъде една библия?