Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- petio28 (2021)
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2021)
Издание:
Автор: Братислав Талев
Заглавие: Пътуване в геологията
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: научнопопулярен текст
Националност: българска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 25.12.1978
Редактор: Стоянка Полонова
Художествен редактор: Иван Марков
Технически редактор: Георги Кожухаров
Художник: Огнян Мирчев
Коректор: Лилия Вълчева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15255
История
- — Добавяне
В плен на суеверието
Не може да се каже, че изпитвахме големи несгоди като корабокрушенци. Спасителната лодка беше предназначена за двадесет души и сега за сметка на нещастните ни другари разполагахме с достатъчно провизии и топли завивки. Отначало се бяхме опитали да гребем, но после се оставихме на течението. Лошото беше, че не разполагахме с компас. Просто невероятно, но фактът си беше факт. След вчерашното ни разочарование наистина не ни оставаше нищо друго, освен да очакваме нова среща. Като се ориентирахме по слънцето и по звездното нощно небе, решихме с Майлз, че се движим в югоизточна посока.
— Сигурно ни е подхванало някое от най-външните разклонения на Гълфстрийма — промърмори механикът.
Слънцето се беше издигнало високо над главите ни, океанът, едва набразден от вълните, блестеше ослепително. Хоризонтът се беше сключил около нас в сияен кръг. Намирахме се като че ли в огромна фуния с полегати стени, от която нямаше излизане.
— Откъде се е взела толкова вода по божия свят! — в гласа на Пепито имаше повече отчаяние, отколкото любопитство.
— Светът не е божи, моето момче, защото не бог го е сътворил, а хората създадоха бога.
Пепито ме погледна мълчаливо.
— Слушай какво ще ти разправя — придръпнах го за мургавата ръка. — Седни тука и слушай.
Майлз, който оправяше въдиците на кърмата, също наостри уши.
— Древните хора не са познавали същността на природните явления. За тях светът бил пълен със загадки. Заобиколени отвред с враждебни стихии, безпомощни пред тяхната непреодолимост, те потърсили обяснението на тези явления в действията на свръхестествени сили…
— Искаш да кажеш — намеси се Майлз, — че хората са си измислили боговете, за да им е по-лесно.
— Има нещо такова, Майлз. Хората измислили същества, подобни на тях самите, но с изключително могъщество, воля и власт. С волята и намеренията на тези свръхестествени същества, с волята на боговете хората обяснявали видимия свят, промените, които ставали с него. С волята на боговете те свързвали и своята съдба. Като увенчали със свръхестествена сила и тайнственост непознатото, хората сами попаднали в плен на суеверието си…
— Не ти ли е ясно нещо, дигаш пръст нагоре и си казваш: „Ония там си знаят работата“. Или: „Господ да им бере греховете“.
— Стига сега, Майлз. Разговаряме сериозно. Впрочем… нямаше ли тук някъде една библия?