Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (9)

Шеста глава

Ню Йорк

Дуган помоли шофьора на таксито да стигне по заобиколен път до федералната сграда „Джейкъб К. Джавитс“.

— Мини покрай мястото, където бяха кулите близнаци.

— В такова задръстване? Ще отнеме цяла вечност.

— Но ще има и по-голям бакшиш. Искам да видя това място.

Двадесет и пет минути по-късно таксито спря близо до строителната площадка, известна преди като Световен търговски център.

Дуган отвори куфарчето си, бръкна в торбичката вътре и напипа топката за бейзбол. Прокара пръсти по шевовете й и я стисна.

— Окей, да тръгваме.

Шофьорът се обърна.

— Накара ме да се провирам в това задръстване само за да хвърлиш един поглед?

— Точно така. Потегляй.

След четиридесет минути колата спря до двадесет и осем етажната федерална сграда. Плати на шофьора и му добави още десет долара.

Вътре охранителите внимателно прегледаха картата му от ФБР и личните му документи и го преведоха от въртящите се врати до асансьорите, водещи към офисите на ФБР. Слезе на двадесет и шестия етаж, където се помещаваха звената „Операции“ и „Команден център“.

Достигна до „Външно контраразузнаване“ и информира белокосата секретарка, че има уговорена среща с новия аналитик от „Разузнаване на Близкия изток“. Тя натисна бутона на интеркома.

— Агент Франк Дуган е тук.

После посочи с ръка:

— Третият офис вляво. Госпожица Херик ви очаква.

Когато приближи вратата, прозвуча металическо жужене и тя се отвори. Нежен, почти детски глас каза:

— Заповядайте, агент Дуган.

Елизабет Херик се изправи зад бюрото си. Привлекателна жена, с фини черти и хубава кестенява коса до раменете. Протегна ръка и се ръкува енергично. Погледна го и зачака той да започне разговора.

 

 

— Харесва ли ви Ню Йорк, госпожице Херик?

— Повечето хора ме наричат Лиз. Това е първото ми назначение. Наскоро завърших Куантико^[1].

— Хареса ли би да стреляте по картонените хора в „Пътеката на Хоган?“^[2]

— Справих се.

— Куантико не е Близкият изток. Къде сте учили?

— В Техеран.

Това му навя доста спомени. „Тази прекрасна, млада аналитичка в Иран? Не се усеща никакъв акцент.“

— Предполагам, че говорите фарси?

— Арабски също. Слушай, хайде да спрем с празните приказки, Дуган. И двамата сме по петите на терористи. Разполагам с информация, че МЕК обмислят възможен алианс със 17Н за провеждането на операция Драконови зъби.

— Окей, но не е нужно да хапеш.

Смехът й прозвуча като ромонещ поток. Тя включи компютъра си и въведе парола Лагерист. Завъртя монитора към него.

Видя лице, скрито зад шамия.

— Агентът с кодово име Лагерист — каза жената — беше военен разузнавач в Иран, служещ в Революционната гвардия на аятолаха. Сега е подчинен на офицер от ЦРУ.

— Как се свърза с него?

— Майка ми беше секретарка в иранското посолство по време на Иранската революция. Лагерист ни изведе от страната преди нахлуването в посолството и вземането на заложниците.

— Кое те накара да му се довериш?

Тя затвори очи, като че ли се опитваше да си припомни нещо.

— Събудих се посред нощ и чух войник от Революционната гвардия, който прошепна първия куплет от „Рубайят“:

Стани! Слънцето вече е хвърлило

своя елмаз в чашата на нощта.

И ето, ловецът от изток

е уловил султанското минаре

в едно серкме от светлина.^[3]

— Омар Хайям, персиецът, е бил сунит. Революционната гвардия на аятолаха е съставена от шиити. Този сунитски воин, с кодово име Лагерист, ни закара до Турция.

Сега картината на монитора показваше пейзаж от шубраци и дюни, очевидно заснет от малка ръчна камера. Някакъв глас прошепна: „Това е лагерът на Муджахидин ал Халк в Ашраф, намиращ се в североизточната част на Ирак“.

Камерата показа в близък план барикада, обвита в телена мрежа. Зад нея жени, облечени в зелено-сиви униформи, се бяха строили в бойна формация. Вместо традиционния женски хиджаб, всички те носеха мъжката шамия, навита около главите и раменете им.

Дуган се подсмихна.

— Очевидно тези ислямски свещени народни воини се перчат със своето равенство с мюсюлманските мъже.

Ноздрите на Елизабет се разшириха. Вероятно се опитваше да преглътне острия си отговор на сексисткото му подмятане.

Франк Дуган попита:

— Кои са тези жени все пак?

— Те бяха радикалната мюсюлманска студентска група, която помогна за детронацията на шах Пахлави — смятаха го за марионетка на ЦРУ. След като шахът избяга от Иран в Съединените щати, те ръководиха превземането на американското посолство в Техеран и държаха заложници в продължение на 444 дни. Точно тогава Лагерист ни изведе от страната.

— Но това беше толкова отдавна, още по времето на президента Картър. Защо сега се интересуваме от тях?

— След революцията в Иран, те излязоха на протести за каузата, в която вярваха — един либерален, марксистко-ленински Иран. Но аятолах Хомейни ги предаде. Моллите, които завзеха властта, превърнаха Иран в теокрация, подвластна на религиозните закони на шериата. Студентите от Муджахидин ал Халк се разбунтуваха срещу моллите. По това време поддръжниците им наброяваха повече от 500 000 души, но Революционната гвардия успя да арестува повечето от тях, а после ги измъчва и екзекутира. Оцелелите са около 4000, сега се намират в Ашраф и са единствената иранска опозиция срещу моллите.

— Все пак, по време на Ирано-иракската война, те преминаха на страната на Саддам. Помогнаха на братовчед му, Химическия Али, да използва отровен газ срещу кюрдите и блатните араби. Срещу мъже, жени и деца.

Тя сви рамене.

— Те са опасни, но и интересни.

Картината на монитора се придвижи от бойния строй през някакви шубраци до отвора на тунел.

Гласът поясни: „Това е един от няколкото тунела в Ашраф, които МЕК използват, за да прекосяват границата между Ирак и Иран по време на внезапните си атаки. Това е също и мястото, където Саддам скри много от своите биологически оръжия“.

Внезапно картината изчезна, но гласът на Лагерист продължи да звучи. Той каза: „МЕК сега разполага с всички биооръжия на Саддам. Планът им включва доставка на едно от тях до отрядите на Хизбула в Америка. Но след разрива им с моллите те търсят нови съюзници. Ако обединението им със 17Н се осъществи, операция Драконови зъби ще бъде такава, че атентатът срещу кулите близнаци ще изглежда като детска работа“.

Елизабет Херик изключи монитора.

— Съжалявам, това може би те разстрои. Знам какво се е случило със семейството ти.

— Справям се. Инспекторите на ООН не откриха ли тези оръжия за масово унищожение?

— Разбира се, ако МЕК им бяха позволили да се ровят в укритията им. Но според един предишен доклад на Лагерист, от МЕК са им попречили да стъпят на територията на Ашраф.

— Когато отида в Гърция, по какъв начин да се свържа с Лагерист?

— Чрез неговата свръзка от ЦРУ с кодово име Харон.

— Страхотно. Митичният древногръцки лодкар, който превозва мъртвите до подземния свят през река Стикс.

— Сега каква е задачата ти?

— Ще летя до Синсинати, за да огледам кабинета на Тедеску. Искам да видя какво мога да науча за заниманията му във факултета по класическа филология и за връзката му с Рейвън Слейд.

— А после?

— Тръгвам за Гърция. Кой ми е свръзка там?

Жената се поколеба.

— Доколкото ФБР е заинтересовано — извън официалната ти позиция в посолството ни в Гърция — ти не съществуваш.

— Ами ако дешифрирам посланието на Тедеску, трябва ли тогава да го глътна заедно с една ампула цианид?

— Тогава — и само тогава — ще се свържеш с мен.

— Твоето кодово име?

— Цимбал.

— Необичайно име. Какво те накара да го избереш?

— Лиз изписано на обратно е Зил — турската дума за цимбал. А твоето какво е?

— Никога не съм имал такова, тъй като винаги съм бил анализатор зад бюро. Предполагам, че като агент зад граница трябва да си измисля кодово име.

Замисли се за кратко. После се усмихна.

— За операция Драконови зъби можеш да ме наричаш Зъболекар.

— Макар че — доколкото ФБР е заинтересовано — ти вече не съществуваш и можеш да мислиш за мен като за твоята пъпна връв тук.

Той се вгледа в сините й очи.

— Цимбал, надявам се, че няма да ми резнеш връвта и да изхвърлиш плацентата ми.

— Разбира се, че няма, Зъболекар. Поне няма да го направя, докато си все още жив.