Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (70)

Шестдесет и седма глава

Докато Рейвън се обръщаше със захарницата, зърна ръката на Фатима да се отдръпва от чашата й с мляко. Стиснатата й челюст и напрегнатият поглед моментално се смениха с опит за усмивка, докато разбъркваше захарта в кафето си.

— Вече няма защо да се притесняваш за фетвата.

… играчът на покер току-що се издаде, ако въобще разбирам от тези неща…

— Как така? — попита тя. — Каза, че Коранът изисква вероотстъпникът да бъде убит.

— Има различни тълкувания на шериата.

Тя сложи лактите си върху масата.

— Какво е шериат?

— Ислямски закон.

— Иисусе! Американски закон за специална екстрадиция, ислямски закон за екзекуция. Май започва да ми писва от всичко това.

Рейвън се изправи рязко и се извъртя така, че лакътят й събори чашата с млякото и тя се разби на пода.

— Ох, с всеки изминал ден ставам все по-тромава.

Не сбърка: изражението на Фатима се промени. От изненада до яростен гняв.

— Чакай, Рейвън, нека ти помогна да събереш парчетата.

— Няма проблем. И сама мога да се справя.

Фатима се наведе и се изправи с парче от чашата в ръката си. Издигна го над нея като кама.

— Но ще можеш ли да се справиш с това?

Докато отстъпваше назад, Рейвън издърпа стола между себе си и Фатима. Грабна чантата си, която висеше на подлакътника и побягна. Фатима й препречи пътя към тунела.

— Днес твоята кръв ще бъде принесена в жертва на Аллах.

Оставаше само един свободен изход.

— Не можеш да избягаш нагоре по стълбите, Рейвън. Височините те ужасяват.

Младата жена се поколеба за момент. После сграбчи парапета и се издърпа нагоре по стълбите. Завъртя чантата си и удари Фатима отстрани по главата.

— Заради това, Рейвън, ще те кълцам бавно.

Стигна до първата площадка. После се издърпа по извития парапет до следващите стъпала. Когато Фатима се протегна да я хване, момичето се обърна и я ритна. Фатима се строполи.

— Ох, ти ще ме умоляваш да те убия бързо, но няма никаква милост за вероотстъпниците.

Стигна до третата площадка. Фатима я настигаше. После до четвъртата. Не поглеждай надолу. Мина покрай апартамента на татенцето на петия етаж. Нагоре и още по-нагоре. Втурна се в най-близката врата до парапета, после се опита да я затръшне.

Но Фатима се вмъкна след нея.

— Не можеш да избягаш, Рейвън. Или Ники, или която и да си. Можеш да скочиш от парапета, но не можеш да избягаш. Смърт от нож или да се хвърлиш върху скалите. Избирай!

— Ще имаш да вземаш.

Тя бръкна в чантата си и извади пистолета. Дръпна ударника.

— Сега ти избирай, Фатима. Да се хвърлиш надолу към планината или да получиш куршум между очите.

Фатима се хвърли към пистолета. Хвана го и се опита да го изтръгне от ръката й. После се сплетоха една в друга и… пистолетът гръмна. Един, два, три пъти. Пръски кръв. Чия? Рейвън се строполи назад.

Когато дойде на себе си, видя Фатима паднала до камбанарията. Златната огърлица с полумесеца висеше усукана на парапета. Рейвън я взе и понечи да я хвърли долу към скалите. Спря се. Беше отменила фетвата. Отиде до Фатима и окачи огърлицата на врата й. Изправи тялото й на стената на кулата и го обърна към Мека.

Щеше ли сега Аллах да разпознае Фатима, щом няма лице?

Плясъкът на криле и кръжащите птици отново я изплашиха до смърт.

Кой още идваше?

Трябваше да слезе долу, за да разбере. Отвори вратата на кулата и тръгна напред. Но щом погледна през извитото стълбище, й се зави свят. Не гледай. Имаше само един начин. Също както когато беше бебе. Падна на колене и запълзя заднишком, стъпало след стъпало, чак долу до фоайето.

Птиците, затъмнили небето, я бяха предупредили още веднъж.

Но кой, по дяволите, идваше сега, за да я убие?