Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (22)

Деветнадесета глава

Дуган се събуди от приглушено звънене, идващо от секретния телефон. След няколко секунди успя да го напипа в джоба на джинсите си. Дисплеят му показваше четири през нощта. Той погледна извитото тяло под чаршафа и се запъти към банята с телефона.

— Кой се обажда толкова рано?

— Зъболекар?

— Кой е?

— Реших, че е добре да знаеш кодовото име на гръцкия агент, който ти уреди стаята.

Позна гласа на Харон.

— Какво е името му?

— Не е той, а тя. Намира се в твоето общежитие. Кодовото й име е Артемида.

Дуган без малко да изпусне телефона.

— Сигурен ли си?

— Информацията идва директно от капитан Хектор Елиаде от Атинските антитерористични сили.

— Благодаря за предупреждението.

— Реших, че трябва да знаеш, в случай че се сблъскаш с нея.

Харон затвори.

Значи тя не е никаква студентка с радикални възгледи. По-добре да не знаеше. Какво ли е наказанието за изчукването на гръцки агент? Поправка. Да бъдеш изчукан от гръцки агент. А ако тя е двоен агент, изпратена да го вкара в „сладострастен капан“, каквато е била практиката на КГБ през Студената война? Какво пък, ако е двоен агент, тогава двойно го изчука.

Върна се в спалнята и я погледна. Проблемът беше, че си падаше по нея. Сети се за английския израз: „И за едно пени, и за цял паунд“^[1].

Докато се шмугваше обратно до нея, тя се събуди. Целуна я по рамото и прекара ръка по гърдите й.

Тя отвори очи.

— Какво правиш?

— Довършвам започнатото на стълбите.

Тя се отдръпна и стана от леглото.

— Защо мъжете са винаги разгонени рано сутрин?

— Заради недовършената работа.

— Обаче аз се нуждая от кафе и сладкиши. Върви се измий. Ще се срещнем долу, в кафенето.

Мърморейки, Дуган се изхлузи от леглото и взе да навлича джинсите и тениската. Обърна се към нея.

— Сигурна ли си?

Тя го избута към банята.

— Запази си тази мисъл за друго време и друго стълбище.

Жената пусна телевизора.

— Да видим първо сутрешните новини. Сигурно ще кажат нещо за бунта.

Франк застана пред мивката и пусна топлата вода. Потече студена. Докато си сапунисваше ръцете и лицето, чу анонсите от телевизора.

Рано тази сутрин полицията разпространи следния запис на бягството на престъпници от „Атинска банка“, направен от външна охранителна камера. Смята се, че за обира са отговорни членове на Второ поколение от 17Н.

Дуган излезе от банята и се вгледа в екрана. Първо, това, което си мислеше, бе, че вижда мъж на черен мотор. После мятащите се детски ръчички, които повдигат шлема. Кадърът спря на лицето, което вече не бе скрито от плексигласовото стъкло. Същото лице, като онова, което Интерпол изпрати в главната квартира на ФБР. Рейвън Слейд. Именно тя караше мотора за измъкване от банката. Явно вече не е никакъв заложник.

Артемида се обади:

— Не знаех, че 17Н имат в редиците си жена. Мислех, че всички членове са застаряващи мъже.

— Нещата се променят.

Върна се в банята и подсуши лицето и ръцете си. Затвори вратата и набра номера на Харон.

— Кой се обажда? — чу се отсреща предпазливият глас.

— Отново е Зъболекар.

— Предполагам, че видя новините по телевизията — каза Харон.

— Това усложнява нещата. Ако Рейвън Слейд е извъртяла номер тип „Пати Хърст“, тогава няма да дойде с мен доброволно.

— Не сме сигурни дали е така — каза Харон. — Току-що получих странна информация. Една жена се е обадила вчера на Атинските антитерористични сили и ги е предупредила за планиран атентат на 17Н, който ще се проведе днес или утре в Пирея.

— Мислиш, че е била Рейвън?

— Не съм сигурен, но кой друг ще знае плановете им и ще ни предупреждава.

— Може би не са успели да промият мозъка й. Какво мислиш, че трябва да направя?

— Завлечи си задника до Пирея.

— До пътническия терминал, който смятат да взривят!

— Само до доковете, откъдето ще можеш да наблюдаваш за черен мотоциклет, който спира на един от паркингите. След като е предупредила антитерористичните сили, те със сигурност ще са нащрек.

— Ами ако я видя?

— Сам прецени.

Харон затвори.

Дуган излезе от банята, но Артемида я нямаше. Той се облече, грабна раницата и излезе в коридора. Когато включи осветлението, я видя да чака на стълбищната площадка.

— Малко е рано да довършваме започнатото от снощи — каза той. — Освен това мисля, че не съм готов за нова връзка.

Тя се намръщи.

— Връзка? Не се шегувай. Това е само секс.

— Благодаря за искреността. А сега трябва да изчезвам.

— Идвам с теб в Пирея.

— Какво те кара да мислиш, че ще ходя там?

— Рейвън много се е разприказвала.

Когато стигнаха до втората площадка, светлината изгасна. Тя се притисна до него в тъмното.

— В Пирея има добри хотели. Може би ще успеем да прекараме още една вечер заедно.

Той се протегна за ключа на стената и го натисна. Погледна в очите й. Подозрителни? Питащи? Ако беше двоен агент, тогава бе дяволски добра.

— Имаш ли все още интерес? — попита тя.

— Не каза ли, че вече си ми се наситила?

Ъгълчетата на устата й се изкривиха.

— Аз ще ти кажа кога ми е достатъчно.

— Защо жените винаги се възбуждат по време на опасности?

— Мъжете си мислят, че те са ловците, но много често жените са тези, които държат правилната посока. Ако си готов, колата ми е паркирана зад ъгъла.

— Добре, ловджийке Артемида, нека да издебнем нашата хищна птичка.