Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (68)

Шестдесет и пета глава

Когато Рейвън се събуди, споменът от последните няколко дни изплува в съзнанието й. Някакви хора се опитваха да я изпратят обратно в Гърция, за да бъде измъчвана.

Но Алекси ще я спаси.

Тя бързо мина през всички стаи по коридора, търсейки — какво? В библиотеката видя купчини прашни книги, натрупани върху масите или килнати по рафтовете; някои от тях разтворени, други с откъснати корици, като обезобразени лица. В стаята за почивка намери едно домино и шахматни дъски с фигури, изоставени по средата на играта.

Погледът й падна върху купчинка карти Таро. Майка й можеше да гадае бъдещето. Тайнственият конник със загадъчната роза върху черното знаме, а слънцето сияе между две кули. Майка й беше казала, че тази карта не се отнася за смъртта, а за прогонването на плътските желания. И картата, която винаги я възбуждаше. Любовниците. Сега знае, че се отнася за нея самата и за Алекси.

Обърна следващата карта и изтръпна. Овързана жена, с превръзка на очите, седнала във водата и заобиколена от осем меча. В далечината, на висока скала се вижда замък. Картата се наричаше Осемте меча.

Преди баща й да я затвори в психиатрията, разни грубияни от училището се закачаха с нея. Започна да си носи джобно ножче. Веднъж се озъби на главатаря им: „Докосни ме още веднъж и ще те намушкам“. Той я сграбчи изотзад, вкара си ръката в гащичките й — и тя го клъцна.

Той започна да крещи: „Рейвън ме наръга! Умирам!“.

Тъпо копеле. Само го бе порязала леко. Но директорът се обади на татенцето, който я взе от училище и я заключи в лудницата. Това беше първият път. Трябваше да убие тази част от себе си, както майка й се бе опитала да го направи.

… не, по дяволите! не съм готова да умра с теб…

Можеше ли да се качи на втория етаж, до „ПИЛ“? За да бъде спасена, се нуждаеше от „Приемна и Интензивно лечение“. Може би ще успее, ако не поглежда надолу.

Кайл й бе подсказал как да си представя някакво действие. Представи си го ясно! Затвори очи. За да я спаси, един рицар в бляскава броня застана на мястото на Черния рицар. Той я кара да се чувства щастлива. Но щом я хваща за ръката и я повежда през фоайето в подножието на извитото стълбище, тя започва да изпитва страх. Той я взема на ръце и я отнася внимателно до втория етаж.

О, господи! Може ли да го направи? Едно стъпало нагоре. После следващото. И още едно. Не поглеждай надолу. Пада на колене и започва да пълзи до втората стълбищна площадка. Не поглеждай надолу. Успява да се справи. Насилва се да погледне нагоре към извитите стълби, до третия етаж, където държаха наистина болните пациенти. Но все още е твърде рано.

Алекси трябваше да ме убие, татко, вместо да заема твоето място и да ме учи кое е правилно и кое не е. Повярвах му, когато ми каза, че ти и други агенти на западния капитализъм промивате мозъците на хората. Той каза, че нефтът е опиумът на американците. Алекси говореше в съня си толкова често за подгизналата в нефт операция Драконови зъби.

Вече знаеше защо по време на банковия обир си бе сложила мотоциклетния шлем. Не за да не я видят охранителите, а за да се скрие от себе си.

Внезапно чу черните птици да литват от дърветата. Погледна през процепа на закования с дъски прозорец. Кой приближаваше? Единственият път до тунела бе през входа на пещерата. Никой освен нея не знаеше за тайния проход. Да не би Лукас да идва на посещение от миналото?

Спря се до извития парапет на втория етаж. Погледна надолу към лобито. Твърде високо е. Не може да слезе.

… това, което се качва нагоре, може и да слезе надолу…

Значи Ники бе готова да се пробва. Стисна парапета толкова силно, че я заболяха пръстите. Затвори очи. Едно стъпало надолу. Още едно. И още едно. Недей да припадаш. Недей да падаш. Стигнѝ до долу и стъпѝ на пода. Добре, направи го. Може би някой път ще може да се качи и по-високо.

… това, което слиза, може да се качи обратно горе…

Бръкна в чантата си извади полицейския пистолет. А сега бавно, през мазето до тухления тунел. Върна се по стъпките си до ръждясалата желязна врата. Премина по пътечката и стигна до пещерата. Разтвори храстите и дръпна ударника на пистолета.

Какъв безумен призрак идваше в лудницата да я види, след като времето за посещения бе минало?