Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (60)

Петдесет и седма глава

От Ашраф, Ирак, до Гибелщат, Германия

Фатима помоли Рашид да я изчака навън, докато се преоблече. Единствените й цивилни дрехи бяха черната пола и бялата блуза, които носеше, когато побягна от Атинската психиатрия. Бяла блуза, черни чорапи и черни обувки с токчета. Дрехи, които безнравствените американки използваха, за да възбуждат мъжете.

Тя приглади маслиненозелената си униформа и я закачи в гардероба. Нямаше търпение да я облече отново, веднага след тази мисия. План А: ако успеят да засекат антракса, преди Алекси да го е взел от Кент, Охайо, тогава МЕК ще погледне благосклонно на предложението на Пентагона. Ако Алекси вече го е взел, тогава следва план Б: ще сътрудничат на тайните бойни отряди на 17Н в провеждането на операция Драконови зъби.

За разлика от генерал Хасан, тя не вярваше на полковник Рашид Омар. Имаше малка вяра в предложението на Пентагона, че ще защитят Муджахидин ал Халк след повторното нападение на САЩ над Ирак. Не вярваше на Рашид не само защото бе сунит, но защото по принцип не вярваше на западните политици и бизнесмени капиталисти. Нефтът на Близкия изток смазваше колелата на Америка и нефтените магнати щяха да предадат абсолютно всеки, само за да победят.

Отвори шкафчето си, бръкна под резервното одеяло и извади метална кутия. Отвори я, избута настрана медалите си и извади ампула с прахообразно вещество. Сложи я в дамската си чантичка. Рашид бе директната връзка на МЕК с Пентагона. Може и да успее с помощта на арсеника да ликвидира тази връзка.

Излезе навън, той вече беше зад волана и тя седна на седалката до него, но колкото се може по-надалеч. Рашид спря пред поста на караула и показа на часовия пропускателните си документи.

— Влязъл сте в Ашраф сам. Коя е тази жена?

— Висш офицер от МЕК, дегизирана за тайна мисия.

Часовият козирува и дръпна един лост. Порталът се отвори.

— Благодаря ти, че не разкри самоличността ми — каза тя, докато преминаваха покрай контролно-пропускателния пункт.

Той гледаше напред.

— Нямаше никакъв смисъл да събуждаме любопитство.

— Оценявам предпазливостта ти.

Рашид бръкна в джоба си и извади пакет цигари. Предложи й, но тя отказа. Запали със златна запалка и дръпна дълбоко.

— Тези неща убиват — каза тя.

— Както и антраксът за масово поразяване.

Фатима се вторачи в него.

— Знаеш с какво оръжие разполагаме?

— Разгадах втората гатанка. Четиристишието КАКВО от пророчествата на Тедеску.

— Не ти вярвам. Твърде неясно е.

— Разшифровах го. Слушай.

КАКВО

В нашите тунели надалеч чакат

семена за бавен крах,

за да накажат всички кръстоносци, Иншаллах.

И Светите бойци се присъединяват

към нашите братя,

за да хвърлят влакната на стригачите,

които им пратя.

— Муджахидин ал Халк са Светите бойци, присъединяващи се към марксистките си другари от 17Н. Семената за крах в тунелите надалеч са биологическото оръжие в тунелите на МЕК, което ще се използва, не срещу Иран, а за да се накажат американските християни.

— Как разбра, че става въпрос за антракс?

— Стригачите на овце и сортировачите на вълна често влизат в контакт с натурален антракс и трябва да бъдат ваксинирани. Наричат го болест на сортировачите на вълна.

Охо, значи той е умен. Но недей да повдигаш самочувствието му с ласкателства.

— Било ти е лесно, защото си се криел между нас, както се казва, и си слухтял.

Той вдигна рамене.

— Просто казах, че не беше трудно.

— Твоите хора успяха ли да разгадаят първото и третото четиристишие — КЪДЕ и КАК?

— Само известна част от КЪДЕ. Трите града, но не и точната цел в третия. Последната пророческа гатанка — КАК — си остава, както беше казал Уинстън Чърчил, „гатанка, обвита в мистерия и скрита в енигма“.

Ставаше все по-трудно да го мрази. Не само че беше красив, но и интелигентен. Не можеше да повярва, че той пробуждаше в нея симпатия и… може би отдавна заспали чувства.

Фатима потъна в мълчание — нямаше доверие на езика си. Внезапно тя се огледа.

— Това е кюрдска територия! Защо сме тук? Ако пешмергите ни хванат, сме мъртви.

— Успокой се — каза той. — Те са приятели на Америка сега. Кюрдистан, Иран и Израел са единствените държави от Близкия изток, които използват жени за войници. Ако Пентагонът убеди Държавния департамент да извади МЕК от терористичния списък, ще станат и ваши съюзници.

— Иншаллах.

— Да, ако Бог позволи.

Докато паркираха до една къса писта, тя забеляза самолета.

— По този начин ли измъкна Рейвън?

— Не мога да ти отговоря за това.

Двама мъже с маски се приближиха до колата им.

— Не се плаши, когато ти сложат качулка — каза Рашид.

Тя трепна, щом усети качулката да се нахлузва на главата й.

— Разваляте ми прическата.

Зад маската се чу смях.

— Нямаме фризьор на борда, но ако искаш, аз ще ти оправя плитките.

Мъжът се пресегна, за да й помогне да излезе от джипа. Тя отблъсна ръката му.

— Не ме докосвай.

— Добре. Но не ме обвинявай, ако се спънеш.

Жената се поколеба, след което хвана ръката му.

— Извинявай. В нашата култура е дълбоко вкоренено отвращението към допира на чужди мъже.

Той я хвана за ръка, а после я прегърна през кръста. Докато й помагаше по стълбите към самолета, ръката му я докосна по гърдите. Нямаше смисъл да вдига скандал. Явно това очакват американските жени. Заслужават всичко онова, което им се случва.

Вратата се затвори. Рашид свали качулката й.

— Искаш ли да седнеш до прозореца?

— Предпочитам да съм до пътеката.

Пропусна го да мине пръв, за да не се допрат после краката му до нейните. Фатима седна със стиснати колене.

Като изгледа вцепенената й поза, Рашид подхвърли:

— Помни, че съм мюсюлманин. Никога няма да те обидя.

— Мислех, че за разлика от шиитите, сунитите не са много внимателни към женските чувства. Също като американците, те смятат жените за роби, които стават само за секс и за раждане на деца.

Той се усмихна.

— Ами, след като имам двойно гражданство, американско и иранско, тогава трябва да съм двойно по-голям сексманиак.

Чувството му за хумор наистина й бе приятно. Не само че бе красив. Беше мюсюлманин.

— Тогава към кого си лоялен?

— И към родината, и към секса. Ами ти?

Тя усети топлина в бузите си. Ревът на двигателите й спести необходимостта от отговор. Самолетът набра скорост по пистата и се издигна. Колесникът се прибра. Коленете й се отпуснаха. Реши да смени темата.

— В Съединените щати ли си роден?

— Родителите ми са емигрирали от Иран, след като вашите студентски групи поведоха атаката над американското посолство. Майка ми е била бременна с мен и ме е родила в Ню Йорк.

— И оттам идва двойното гражданство.

— Официално. И все пак, колкото и да мразя да слагам тире на самоличността си, смятам се за мюсюлманин-американец.

— Аз също имах американско гражданство. Съпругът ми беше американец от ирански произход. Но понеже за членовете на Муджахидин ал Халк браковете са забранени, трябваше да се разведем.

— И сега е част от мъжкия персонал в Ашраф?

— Беше толкова огорчен от насилственото ни разделяне, че емигрира. След като не можа да влезе повторно в Иран, отиде в Сирия и се присъедини към Партията на Бога.

— Хизбула? Още ли е там?

Челюстта й се стегна.

— Когато неговата група бомбардира казармите на американските военноморски корпуси в Бейрут, той бе превърнат в мъченик.

— Значи е заслужил седемдесетте и двете си девици в рая?

Тя се извърна.

— Извинявай. Прости ми за глупавата шега. Деца имате ли?

Ставаше й трудно да диша. Не мислѝ за дъщеря си. Не говорѝ за нея. Толкова е глупаво да изпитваш съжаления за миналото. Но думите излязоха от устата й, преди да успее да сдържи езика си.

— Момиченце. В допълнение към разводите, от МЕК ни накараха да се разделим с децата си. Дъщеря ми живее при родителите ми в Америка. Вече трябва да е в колеж.

— Много…

— Не ме съжалявай. Посветих живота си на нашия лидер и на каузата ни. Твоят живот на какво е посветен?

— Аз съм военен разузнавач. Какво мислиш?

— Може да си двоен агент. Поставяш капан за муджахидините и след това докладваш на Саддам.

Рашид се засмя.

— Може също и да бъда първият мюсюлманин, стъпил на Луната, очакващ затъмнението, което ще предшества появяването на Дванадесетия имам, който идва, за да възстанови халифата.

— С всичко ли се подиграваш?

— Само с абсурдното.

— Не ми говори повече. Изморена съм. Трябва да поспя.

Сънува дъщеря си. Нахид.

 

 

Спускащият се със скърцане колесник на самолета я събуди.

— Къде сме?

— В германското въздушно пространство.

— Германия?

— Ще кацнем на военното летище в Гибелщат и оттам ще се качим на един „С-5 Галакси“ до Щатите.

— Къде ще ни остави?

— На военното летище „Хънтър“, близо до Савана, Джорджия. Оттам ще взема кола под наем и ще се повозим до Кълъмбъс, Охайо. На следващата сутрин ще отидем до държавния университет „Кент“, за да пресечем доставката на антракса.

— Ами ако Алекси Коста вече го е взел?

— Тогава ще го проследим и ще се опитаме да го заловим.

— И ако не успеем да го спрем?

— Ще уведомя Министерството на вътрешната сигурност и те ще повишат нивото на опасност на код „червено“.

— Ще имам ли време в Гибелщат да си купя дрехи?

— Разбира се. Ще можеш да пазаруваш в безмитния магазин на военните. Полетът за Савана е чак в седем. След като стигнем там, ще наема кола за пътуването на север.

Безмитният магазин бе пълен с дрехи за жените на военните. Рашид я изчака до пробната, докато мереше различни рокли. Избра си четири, мърморейки с отвращение по повод вкуса на американките. Чак когато огледалото от три части я отрази в черната рокля без ръкави, тя се спря, за да се полюбува на себе си. Разплете черните си плитки и остави косата си разпусната. Военният живот бе направил тялото й стройно и стегнато. Колко жалко, че не можеше да вземе тези дрехи в Ашраф. Излезе от пробната в черната рокля и на високи токчета.

Рашид гледаше изумено. Ноздрите му се разшириха.

— Толкова си прекрасна. — После се обърна. — Извинявай, не трябва да ти говоря по този начин.

Точно както предполагаше, явно привличаше Рашид. Тя усети как сърцето й заби учестено. Когато той спомена, че ще тръгнат от Кълъмбъс на сутринта, за да отидат до Кент, това означаваше, че ще прекарат предната вечер в хотел… В една стая или две отделни? За първи път, откакто се бе присъединила към Муджахидин ал Халк, тя се възмути от тяхната лидерка в изгнание в Париж, щастливо омъжена и в същото време задължаваща жените в Ашраф да си остават целомъдрени.

Е, сега тя не се намираше в Ашраф.