Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (52)

Четиридесет и девета глава

Кълъмбъс, Охайо

Алекси строго спазваше ограничението за скоростта, докато шофираше от Кент, Охайо, до квартала Бъксли в Кълъмбъс. Най-вероятно именно там се укриваше Ники със самоличността на Марша Удс.

Докато паркираше пред сградата, видя към него да се приближава униформен портиер. Той смъкна страничното стъкло.

— Имам нужда от малко помощ.

Портиерът изглеждаше леко несигурен.

— Да?

— Откраднаха чантата на братовчедка ми Марша Удс в Гърция. Взеха й документите и парите. Опитвам се да разбера дали не е взела друг полет и дали вече се е прибрала.

Мъжът удари с юмрук в дланта си.

— Знаех си, че нещо не е наред. Някакъв тип дойде с жена в безсъзнание в колата си. Каза, че тя била Марша Удс, но не успя да ме мине. Казах им да се разкарат.

— Видя ли регистрационния номер на колата?

— И още как!

Бръкна в джоба на сакото си и извади тефтер.

— КД-3579. Бял лексус със стикер за паркиране в медицинския колеж на университета „Уейбридж“.

— Как изглеждаше този тип?

— Среден на ръст. Къса брада. Представи се, че е доктор. А… д-р Кайл. С брадата изглеждаше сериозен, но аз веднага хванах играта на копелето.

— Много добре, че не си ги пуснал. Марша притежава много ценни вещи, закупени от пътуванията й: картини, скулптури и други ценности. Може би тях са искали да докопат.

— Щях да звъня в полицията.

— Засега няма нужда. — Алекси сложи двадесетдоларова банкнота в ръката на портиера. — Аз ще се оправям.

Мъжът докосна фуражката си за поздрав.

— Благодаря ви, сър.

Е, беше по петите й.

Той разгъна пътната карта и проследи маршрута от Бъксли до Уейбридж. След около половин час премина покрай голям замък с висока кула, извисяваща се върху скала. Картата показваше, че шосе номер 33 минава покрай замъка и стига до университета.

Къде я е отвел този д-р Кайл? В дома си? Може да е женен. В университетската болница? Но ако е решил нещо друго, най-вероятно я е завел в мотел.

Той наближи мотел „Мейфлауър“ и огледа паркинга за бял автомобил. Нямаше такъв. Пред мотел „Оукланд“ пък съзря черен лексус. Не му вършеше работа. Но ето че на паркинга пред мотела на университета видя бял лексус със стикер за паркиране в медицинския колеж. Регистрационният му номер беше КД-3579. Паркира до него и загаси двигателя. Изгаси фаровете и зачака.

След малко мъж с къса брада излезе през въртящата се врата. Качи се в белия лексус и потегли. Добре, вече знаеше къде е Ники. Но трябваше да разбере къде може да намери и доктора, в случай че тя му е разкрила нещо. Проследи го. От студентските общежития пое по алея, която водеше към малка къща. Изчака го да провери пощенската си кутия и да влезе вътре. На долния етаж се включи осветлението. Добре, вече знаеше къде живее д-р Кайл.

Сега да премахне Ники, преди да го изпреварят и да я екстрадират обратно в Гърция. Той се върна в университетския мотел.

Служителят, който беше застъпил нощна смяна, смутено свали броя на „Плейбой“ и скочи пред рецепцията.

— Заповядайте, сър.

— Получих обаждане по мобилния, че сестра ми е оставила съобщение. Нейният лекар д-р Кайл я е регистрирал.

Мъжът се обърна към кутиите зад него. Във всички имаше поставени пликове или вестници, освен в един — с номер С-06.

— Все още не е пристигнало.

— Благодаря. Може би се е обадила от уличен телефон.

Обиколи сградата отзад и се спря пред секция „С“. Намери и стая номер 06. По-добре да не използва шперца. Със сигурност е сложила веригата и е спуснала резето. Доближи се до прозореца. Лесно можеше да го повдигне. Трябваше да е тих, не искаше тя да чуе. Искаше да изненада Ники в леглото и да отметне завивките, преди тя да го е усетила.

Никога не бе имал удоволствието да прави любов с жена, докато й прекършва врата. Пък и е по-добре за нея да умре бързо, изпитвайки удоволствие, отколкото бавно, докато я измъчват.

Алекси безшумно повдигна прозореца.