Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (4)

Първа глава

Атина, Гърция

Рейвън Слейд отвори очи и премигна срещу светлината, процеждаща се през мрежата на прозореца. Тя скочи от походното легло и нави матрака до стената. Вдигна се на пръсти и протегна врат, за да погледне навън. Когато разпозна силуетите на Акропола и Партенона да се открояват срещу залязващото слънце, тя се присви и седна с кръстосани крака върху рулото на изгнилия матрак. В коя лудница беше попаднала този път?

… сестричке, предполагам, че вече не сме в охайо…

Отдавна не беше чувала в главата си този пронизителен глас. По-добре да не му обръща внимание.

Тя се вгледа в превръзките на китките си и внимателно повдигна бинта на дясната си ръка. Вкара нокът отдолу и обели засъхналата коричка. Да, раната беше истинска. Което означаваше, че и тя самата е истинска. Облегна се на стената и се ослуша за гласа на сестра си. Нищо. Докосна гърдите си, талията, бедрата, краката. Беше себе си отново. Хубаво е да се завърнеш.

— Влизам, Рейвън. Искам да си поговорим — каза някаква жена през процепа за наблюдение. Капачето на правоъгълната дупка падна и вратата се отвори. Сестра Фей Сойер пристъпи вътре.

Рейвън погледна нагоре към привлекателната жена на средна възраст, с нежна кожа, тъмни очи и коса, увенчана с блестяща, черна плитка.

— Дойдох, за да те изведа навън, Рейвън.

— А баща ми премахна ли стражата над самоубийцата?

— Служителите на смяна докладваха, че си била послушна през последните три дни.

— Тогава мога ли отново да започна да помагам?

— Господин Джейсън Тедеску, нов пациент в лечебницата, иска да говори с теб. Казва, че ти си била най-добрата му ученичка по театрално майсторство в университета „Уейбридж“.

— Разбира се. Ще се видя с него.

— Но най-напред ела да се измиеш и да се облечеш.

В банята сестра Сойер й помогна да се изкъпе и да сложи нови превръзки на китките си. Когато подаде една превръзка на бяло-червени черти, момичето се засмя.

— Винаги, когато нося това, се сещам за Коледа.

— Ти носиш усмивки на ранените войници и на пациентите. Винаги ставаш център на внимание. Преди да посетиш господин Тедеску, ще ти оправя косата, за да изглеждаш добре.

Скалпът й изтръпна от силните движения на сестрата, докато я сресваше. След самоубийството на майка й никой друг не беше разресвал косата й. Тя затвори очи. Когато Сойер остави гребена, момичето прошепна: „Не спирай“.

— Много си красива, Рейвън.

Отвори очи и видя руси косми по полата си.

— Оскубала си ми косата, кучко!

— Само мъничко. Това е нормално.

Тя стисна дясната си длан в юмрук и замахна, но Сойер я хвана във въздуха и й изви ръката.

— Контролирай се, Рейвън, или ще напиша в картона ти, че все още говориш с мъртвата си сестра.

— Не! Не искам баща ми да ме затвори отново.

— Ще се успокоиш ли?

— Обещавам.

— Обещавала си много пъти. Покажи си и двете ръце!

Тя си отпусна пръстите и вдигна ръце.

— Виждаш ли?

— Добре. Отиваме в лечебницата.

Тръгна след Сойер по коридора, после спря.

— Какво има, Рейвън?

— Размислих.

— Трябва да се срещнеш с г-н Тедеску.

— Не трябва да правя нищо.

Сойер извади запалка от джоба си и я щракна. Появи се пламък.

— Махни я!

— От теб зависи. От никой друг. Прави каквото ти казвам.

— Добре. Само я изгаси.

Сестрата прибра запалката в джоба си.

— Ела и развесели господин Тедеску.

От първото легло млад мъж с кислородна маска на лицето й помаха.

— Липсваше ми, Рейвън.

Тя го потупа по ръката.

— Оздравявай.

Минаваше покрай легла и инвалидни колички и махаше на всички пациенти. Беше досущ като кралица, която инспектира войската. Мъжете, които не спяха, й пращаха въздушни целувки.

Чу някой да се провиква от другия край на лечебницата: „Ей ти, в инвалидната количка, млъквай и ни остави да спим!“.

Някой друг му отговори: „По дяволите, да не си само ти тук!“.

Докато се приближаваше към наполовина разтворения медицински параван, долови помпозната лекция на бившия си учител по театрално майсторство.

— Помнете, ученици, това е антивоенната комедия на Аристофан. Името на главната героиня Лизистрата означава Тази, която разпуска армии. Тя спира войната между Атина и Спарта, като принуждава изгарящите за ласки жени да спрат да дават любовна утеха на мъжете си.

Тя си спомни последната роля, която бе репетирала.

Разтваряйки паравана изрече репликите си:

Е, ти сега печи го, преобръщай го,

прави се, че го искаш, ала не докрай,

и позволи му всичко, с изключение

на туй, в което посветихме…^[1]

Дребният, шкембест г-н Тедеску се завъртя в инвалидната си количка.

— Рейвън?

Сестра Сойер я избута близо до него.

— Рейвън Слейд дойде да ви види, както пожелахте, професор Тедеску.

— Без професор. Те никога… не ме направиха професор. И къде са другарите ми от 17Н?

— Все още не са пристигнали, г-н Тедеску, но доброволката Рейвън е тук да ви развесели.

Гневът му се смекчи.

— Любимата ми ученичка по театрално майсторство научаваше ролите си по-бързо и с много по-голяма вещина от всеки друг студент. Искам нещо да те попитам.

Погледна намръщено към Сойер:

— Махай се. Това е между мен и моето протеже.

Сестрата отстъпи, но Рейвън забеляза сянката й зад паравана.

— Ела по-близо, Рейвън — каза Тедеску.

Тя се наведе напред, като възпираше гаденето заради миризмата на пот, долитаща от прогизналото му тяло.

— Помниш ли последната ни консултация в кабинета ми, след репетицията? Преди нервната ти криза?

Как би могла да забрави?

 

 

През онзи следобед, докато седеше на стола до бюрото му, усети как разгоненото копеле прекара дебелите си пръсти нагоре под полата й. Добре че си кръстоса краката. Това би направила и Лизистрата.

Той се запъти към тоалетната.

Момичето забеляза купчина листове на бюрото, с надпис отгоре — Операция „Драконови зъби“. Бележки за нова пиеса? Бързо зачете. Три римувани четиристишия, по нещо напомнящи пророчествата на Нострадамус. Бързо постави листовете обратно, но в това време той се върна, бършейки ръце, и я видя.

— Как смееш да четеш нещата на бюрото ми!!!

— Извинете, г-н Тедеску. Помислих, че са бележки за часовете по актьорско майсторство.

Той заплашително размаха юмрук. Рейвън скочи от стола и мъжът я подгони около бюрото.

— Не ме удряй — изкрещя тя.

Почукване на вратата го спря. Някакъв студент си навря главата през пролуката.

— Извинявам се, че закъснях за срещата ни.

Тя изблъска Тедеску настрана и избяга от кабинета.

 

 

Това беше последният път, когато го видя. До този момент.

— Г-н Тедеску, как бих могла да забравя този ден?

Забеляза как той се вгледа в силуета на Сойер зад паравана.

— Сестра, разкарайте се! Това е нещо лично!

Обувките на сестрата зажвакаха, докато се отдалечаваше.

— Винаги си помнела толкова добре ролите си. Помниш ли какво имаше написано на онези страници?

… Рейвън, твоят тъп учител по театрално майсторство иска да изпълниш малко от неговата пиеса в три действия за драконовите зъби…

Тя пропъди гласа от главата си и изрецитира репликите.

— Долавям някои от образите и отпратките от лекциите ви, но все още не разбирам смисъла.

— Тези пророчества се отнасят само за другарите ми от 17Н и МЕК.

… какво, по дяволите, е 17Н или МЕК?…

Пронизителният глас в главата й попречи да чуе по-нататък думите му, внезапно мъжът се изпъна в инвалидната си количка и я сграбчи с две ръце за гърлото. Започна да я души.

— Не мога да те оставя жива, кучко.

Тя се опита да се отскубне, но хватката му беше силна. Пръстите му бяха заключени около врата й.

Параванът се разтвори и сестра Сойер влетя. Тя удари Тедеску в лицето и той отпусна ръце. Вторият й удар го прати в несвяст.

— Господи, точно навреме. Опита се да ме убие — дрезгаво задиша Рейвън.

Сойер провери пулса на мъжа и повика един санитар, който минаваше наблизо.

— Пациентът припадна. Когато се свести, да се изолира в лечебницата. Никакви свиждания.

След като излязоха, попита:

— Рейвън, какво толкова му каза, за да те нападне?

Тъкмо щеше да й каже трите четиристишия, но си спомни, че те са само за членове на 17Н и МЕК.

— Нищо. Той просто изведнъж полудя.

Сойер й стисна ръката.

— Чух нещо за 17 ноември и за Муджахидин ал Халк.

— Муджа… Дин… какво?

— Кажи ми или ще напиша в картона ти, че имаш халюцинации и говориш с мъртвата си сестра. Баща ти отново ще те затвори.

— Пиши каквото си искаш, по дяволите! — извика тя и издърпа ръката си.

— Какво става тук?

Рейвън се извърна към гласа на баща си.

— Сестра Сойер ми спаси живота — г-н Тедеску щеше да ме убие. Но сега казва, че щяла да пише колко луда съм била все още.

Мъжът се обърна към Сойер.

— Аз ще се погрижа за това, сестра. Можете да се върнете в стационара на военното отделение.

Сойер се поколеба, после се отдалечи.

— Добре ли си, Рейвън?

— Преди да ме нападне, г-н Тедеску ме попита дали помня нещо, което веднъж случайно прочетох на бюрото в кабинета му. Каза ми, че това са неговите пророчества и ме накара да му ги рецитирам. После каза, че трябва да ме убие, защото плановете за операция Драконови зъби се отнасяли само за другарите му от 17Н и МЕК.

Баща й я сграбчи за ръката.

— Бързо, ела с мен!

— За какво става дума, тате? Какво означава МЕК?

Баща й я натика в кабинета си и заключи вратата.

— Нямам време да ти обяснявам, Рейвън.

— Накара ме да рецитирам три строфи, за да види дали съм ги запомнила. Първата започва така…

— Не ми казвай, Рейвън.

— Защо?

— Ако ме заловят и измъчват, не мисля, че бих могъл да издържа.

— Плашиш ме.

— Съжалявам, но трябва да действаме бързо. Животът на хиляди хора може би е в опасност. Сега слушай гласа ми. Чувала си ме да ти давам тази команда и преди. Рейвън, заспи!

… той те хипнотизира, рейвън, не го слушай…

Тя чу предупреждаващият глас на сестра си, но не можеше да се съпротивлява, нито да попречи на очите си да се затворят.

— Повтори командата ми, Рейвън.

Тя прошепна:

— Рейвън, заспи.

После се отпусна.

Усети ръката му върху челото си.

— Рейвън, сега ще заспиш, както си го правила много пъти преди. Ще заспиш дълбоко. Виждаш плачещи върби. Усещаш мирис на ароматни градински рози. Чувстваш полъха на вятъра върху лицето си. Загледай се в жълтите и оранжевите пеперуди, които се носят наоколо. Отхвърли вътрешния глас на близначката си, който ти завижда за това, че ти се роди жива. Сега спи. Спи дълбоко, докато не ти кажа да се събудиш.

… внимавай, рейвън, преди винаги ти обясняваше защо те хипнотизира, не се предавай…

Твърде късно. Тя вече беше в градината, лежеше върху тревата. Гласът му отекваше през тишината.

— Ти няма да помниш пророчествата на Джейсън Тедеску. Те ще останат погребани в подсъзнанието ти, охранявани от страха ти от огън и страха на сестра ти от височини. Само когато чуеш фразите: 17Н е разбита, МЕК е разбита, тогава ще си спомниш пророчествата и ще ги кажеш на ЦРУ или ФБР. Сега повтори думите за 17Н и МЕК, които ще освободят пророчествата.

— 17Н е разбита. МЕК е разбита.

— Ще преброя до 5 и ще кажа: Рейвън^[2], лети. И ти ще се събудиш. Едно. Две. Три. Четири. Пет. Рейвън, лети.

Тя отвори очи.

— Рейвън, кажи ми какво помниш.

— Помня как се обличам, след като сестра Сойер ми среса косата.

— Отлично. Сега ела с мен до стаята за отдих, за да вземеш бисквити и натурален сок за войниците.

Все още трепереща, тя го последва.

— Помни, Рейвън, полезно е за терапията — и за тяхната, и за твоята — американските и гръцките войници да говорят за страховете си.

Той я избута леко към стаята за отдих.

— Но не флиртувай.

Рейвън се спря на входа. Неколцина от мъжете, някои с гипсирани крака и ръце, завъртяха инвалидните си колички към нея и се усмихнаха. Други, потънали в игра на домино, вдигнаха поглед и й помахаха.

През остъклената стена на сестринската стая сестра Сойер я гледаше.

Момичето се понесе грациозно из помещението. Това сцена ли беше, или снимачна площадка? Докато се движеше между пациентите, усещаше импулса им да я докоснат. Повечето ги лекуваха от снаряден шок. Или беше бойна умора? О, да — посттравматичен стрес^[3]. Заради начина, по който я гледаха, тя знаеше, че преживяват дълбока обърканост.

Сойер веднъж й каза, че е много по-добре да споделят своите спомени от войната в Персийския залив с някой доброволец, отколкото с някой от болничните шефове или пък със сестра от психиатрията. Сойер обаче след това винаги я разпитваше за нещата, които й бяха споделили.

Тя помаха за поздрав на мъжете. Един й изпрати целувка. Гръцки ефрейтор направи ритмично движение с юмрук между краката си. Тя отмести поглед.

Погледът й падна върху един от мъжете — бе в инвалидна количка, обърнат с гръб към сестринската стая, с лице почти изцяло скрито зад бинтове и с превързана ръка. Може би ново попълнение. Той й помаха със здравата си ръка.

Приближи се и го погали по челото.

— Как си?

С дълбок, мек глас и с едва доловим гръцки акцент той прошепна:

— По-добре, с твоите нежни пръсти върху челото ми.

— Говориш английски много добре.

— Бях студент в Америка.

— Как се казваш?

— Зорба.

Тя се засмя.

— Зорба Гъркът? Майтапиш се.

— Ни най-малко.

Тя му намигна.

— Ще те наричам Мъжът в бялата противогазова маска.

Потърси с поглед наоколо любимия си санитар. Забеляза младия Платон Елиаде да играе карти на маса до прозореца. Знаеше, че той и един американски войник обичат да играят на кибритени клечки, след време започнаха да залагат и пари. Тя тръгна към масата.

Внезапно прозвуча някакъв пукот, като от автомобилен ауспух. Платон скочи на крака, като прекатури масата.

— Опразнете помещението! Прибирайте се в отделенията си!

Изпод работния си комбинезон той извади автоматичен пистолет и се отправи към коридора.

… Рейвън, как по дяволите, санитар от лудница се е сдобил с пистолет?…