Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (62)

Петдесет и девета глава

Кайл нахлу в отделението.

— Натенсън, не съм давал разрешение за студеношокова терапия.

— Като старша сестра на това отделение, получавам инструкциите си от директора на клиниката Харолд Ънгър, не от вас.

— Трябваше да ме уведомите.

— Оставих ви съобщение на бюрото. Д-р Ънгър каза, че Рейвън трябва в понеделник да бъде в съда и не бива да е упоена. Електроконвулсивната шокова терапия или ледената вана бяха единственият възможен начин да я успокоим. Тъй като нито един лекар нямаше как да дойде за толкова кратко време, реших да приложа ледената баня.

— Не можахте ли да изчакате?

— Д-р Ънгър каза, че Министерството на вътрешната сигурност притиска съдията да се ускорят нещата.

— Добре — отстъпи Кайл. — Извинявам се за сприхавостта. Работили ли сте преди с пациенти, страдащи от гранично разстройство?

— Да, и се моля на Бога тя да ми е последният.

— Може би ще ви е от полза, ако разберете, че нейното психично разстройство включва и дисоциация.

Натенсън го гледаше студено и непоколебимо.

— Все пак леденошоковата баня може да й е помогнала да дойде на себе си.

Погледът й му подсказа, че Рейвън бе успяла да настрои сестрата срещу него. Е, да, разделяй и владей — вечното мото на пациентите с гранично личностно разстройство.

Когато се върна в офиса си, секретарката му подаде някакъв правен документ.

— Търсеха ви.

Кайл се зачете. Призовка да се яви в съда в понеделник в девет сутринта. Затвори вратата и телефонира на Брус Колман.

— Току-що получих призовка.

— Готов ли си да свидетелстваш?

— Следобед имам още един сеанс с нея и тази вечер ще трябва да си подредя мислите.

— След като ще се изправяш пред съдия Родригес, тогава хубаво си „подреди патиците“^[1].

— Искаш да кажеш гарваните, нали?

— Да, и тях също.

 

 

В три часа Хари доведе Рейвън в офиса. Тя гледаше подозрително, но като цяло бе спокойна.

— Как се чувстваш? — попита той.

— Добре, предполагам.

— Искам да опитаме нещо различно днес. Ти ми каза, че майка ти е гадаела бъдещето с карти Таро.

— Спомням си, че ти го казах, но не си спомням тя да го е правила.

Психиатърът бръкна в чекмеджето.

— Имам карти Таро.

— Ти си като фокусник, който изважда различни интересни неща от джобовете си.

Кайл се поколеба за момент. Поредната сексуална задявка? Не реагирай. Той разпръсна картите с картинките нагоре.

— Това тесте е различно от другите. То е старо и има необикновени картинки. — Кайл ги размеси като опитно крупие. — „Ключовите“ карти са най-интересни. Магьосникът, Глупакът, Отшелникът, Колелото на късмета, Обесеният.

Рейвън закри гърлото си с ръце, сякаш предпазвайки се от нещо страшно, после взе една карта, наполовина закрита от другите. Ръката й трепереше.

— Дай да я видя.

Момичето поклати глава.

— Важно е да знам коя карта те разстрои. Дай ми я.

Тя я смачка и я хвърли, като почти го уцели в окото.

Психиатърът вдигна картата. На една скала се извисяваше Кулата, уцелена от светкавица. Пламъци бликат през покрива. Падащи от прозорците хора, други скачащи от върха на кулата.

Лекарят въздъхна.

— Мисля, че достигнахме до фазата, в която можеш да се справиш с изображенията на огън.

— Не е от огъня. — Очите й се насълзиха. — Не мога да гледам.

— От светкавицата тогава?

Поклати отрицателно глава.

— Помогни ми, за да ти помогна. Скачащите хора?

Момичето стисна устни.

— Кажи ми.

Рейвън посочи центърът на картата.

— Кулата.

— Добре, с какво я свързваш?

— На висока скала е.

— И на какво ти напомня скалата?

— Бях дубльорка на Фей Дънауей в Ад под небето. Припаднах на снимачната площадка. Не мога да понасям височини.

— А сега направи свободна асоциация.

— Не се сещам за нищо.

— Защо истинска кула, стояща на голяма височина, те плаши?

Тя затвори очи.

— Лудницата в Уейбридж, където баща ми ме вкара за първи път.

— Да, там има кула. Какво си спомняш?

— Част от гатанка. Ветровитата кула.

— С какво свързваш ветровитата кула?

Очните й ябълки се завъртяха нагоре, като остана да се вижда само бялата им част.

— Кара ме да се сещам за майка ми.

Не бе очаквал това.

— Продължавай.

— Мисля, че й казах нещо за баща ми. Тя побесня. Хвана ми ръката и ме завлече до парапета. О, господи! Дърпа ме към ръба. Казва ми: „Светът е жестоко място. Хайде да отидем при сестра ти в рая“. Стиска ме за китката. Иска да скоча с нея. Аз се дърпам. Тя се протяга да ме хване, губи равновесие и я гледам как полита от кулата. Пада върху скалите. Тялото й се търкулва надолу.

— Тази травма е довела до страха ти от височини.

— П-предполагам.

— Знаеш ли какъв е медицинският термин за страх от височини.

Момичето поклати глава.

— Първата част идва от името на скалата, върху която е издигнат Партенона — Акропола. Акро…

Рейвън се втренчи в него.

— Като акробат?

Той се засмя, като си представи себе си как се полюшва върху високо издигнато въже.

— Да, акро, от гръцкото акрос, което означава връх. Страхът от височини се нарича акрофобия. Самоубийството на майка ти и заплахата да загинеш са били толкова травмиращи, че си ги скрила зад образа на ветровита кула. Създала си страх от височини.

— Нали няма да ме лекуваш с височини?

— Първо образите. Айфеловата кула. Наклонената кула в Пиза. Изглед от върха на „Емпайър стейт билдинг“. Ще направиш възстановка на сцената от Ад под небето. После ще се качиш с мен на покрива на болницата.

… как ли пък не…

Рейвън се пресегна и с един замах помете всичко — документи, хартии и моливи — от бюрото му на пода.

… ако искам да се издигна, ще се надрусам…

Кайл натисна бутона. Хари се появи и я изведе от стаята.

Щом остана сам, д-р Кайл извади диктофона. Включи го и го спря. После го пусна отново.

— Втората фобия на Рейвън се появи. Акрофобия. Свързана е с опита на майка й да извърши двойно самоубийство, като я накара да скочат от парапета на лудницата в Уейбридж. Изпитва заблуда, че е на снимачната площадка на филма „Ад под небето“. Ще е много трудно, а може би и невъзможно, да я десенсибилизирам чрез мигновена имплозия, като използвам снимки или зрителни образи. Трябва да намеря някакъв друг начин.

Той дълго остана загледан в картите Таро върху бюрото. После ги прибра обратно в чекмеджето.

Освен смачканата карта, с която го бе замерила. Кулата.