Даниел Кийс
Пророчества от лудницата (54)

Петдесет и първа глава

Алекси бавно повдигна прозореца на С-06. Слава богу, че не изскърца. Запристъпва тихо към леглото. Празно. Чакай, то е двойно. Може би е легнала в другата половина. Обиколи на пръсти и го провери. Отново нищо. Може би е във ваната.

Отвори бавно вратата на банята. Тъмно. Той щракна ключа на лампата. Никой. Върна се в стаята и включи осветлението. Проклетата стая бе празна! Нито някой беше спал в леглото, нито беше разбутвано. Никъде не се виждаха дрехи.

Това ли е правилната стая? Провери табелката на вратата. С-06.

Значи неговата безкрила Ники беше отлетяла.

Ще я залови, но вече беше изтощен. Щом наетата стая оставаше празна, значи можеше да я използва за една вечер. Опъна се на леглото и заспа.

Звънът на телефона му го събуди. През щорите видя, че все още е тъмно. Кой, по дяволите, би му звънял по това време?

Той измърмори:

— Да?

— Слушай внимателно, аз съм изпълнителката на завещанието на г-н Тедеску. Намирам се в болница в Атина и вече е време да ти дам и третото четиристишие — КАК.

— Как откри номера ми?

— Той ми даде всички телефонни номера на хората от 17Н, преди да тръгне за Атина.

— Какво искаш от мен?

— Запиши си тези стихове, а след това унищожи хартията.

Той забеляза мотелския бележник на шкафчето и го грабна.

Петият му труд помита

от пълния с тор обор прахта,

а каишката на тройното куче

счупва пълните със смърт стъкла.

Горещо-студеното дихание на Еол

изхвърля всичко от арсенала

и ожънва драконовото семе

през пролетта и есента.

— Какво означава?

— Не знам. Като негова главна жрица аз просто предавам пророчествата му.

Тя затвори.

Значи това бяха ключовете към третото пророчество на Тедеску. Той се вгледа в думите, опитвайки се да си припомни гръцката митология.

Петият му труд… Напомня на петата задача на Херкулес — да почисти оборите, пълни с кравешки тор…

А каишката на тройното куче? Може би се отнася за Цербер, триглавото куче, от което се е стичала отровна пяна. Това се връзваше с антракса. Но какъв беше смисълът от каишката върху изпълнените със смърт стъкла? Дори знаейки, че Еол е древният бог на ветровете, не му откриваше смисъла.

Отиде в банята и наплиска със студена вода лицето си. Имаше оръжието и — освен Безликата богиня — целите. Но нямаше никакъв смисъл да раздава тръбичките с антракса на бойците от 17Н, преди да е разгадал гатанката КАК. Начинът на разпространението му все още не беше ясен.

Добре, Джейсън Тедеску, поясни го…