Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (9)

Петък, 28 юни 2002 г., 23,05

В дамската тоалетна Фей разглеждаше отражението си в огледалото. Беше ярко осветено, страхотно, когато се гримираш, но отблъскващо, когато подчертаваше дори и най-дребния дефект на лицето.

Докато разсеяно поставяше блясък за устни, тя бе потънала в мисли за Тони, колебаеше се кога точно да поговори с него. Когато всички отново влязоха в библиотеката, той бе потънал в разговор с баща си.

На Фей й се бе случвало да се справя с деликатни ситуации и преди, но тази бе върхът на всичко. Щеше да се омъжи след малко повече от петнайсет часа, а мозъкът й непрекъснато работеше, скачайки от една на друга възможност.

— Тони, за миналия уикенд… — промърмори тя на отражението си. — Не трябва да промени нищо…

Не, помисли си. Прекалено е покровителствено. Мъж като него би искал да усеща, че той решава дали нещо ще се промени, или не.

„Какво мислиш да правиш заради миналия уикенд?“ Не, изпращаше топката прекалено категорично в неговото поле… „Трябва да поговорим за миналия уикенд…“ По-добре, но това бе само върхът на айсберга. „Уф!“ — тя се плесна с длан по челото. Как можа да бъде толкова безразсъдно глупава.

Стигна до извода, че най-удачният начин да се справи, е да предизвика спор, после да се остави на течението. Най-обезпокоителното беше, че всичко зависеше от това, какво е направил Тони с информацията, която притежаваше.

Най-задоволителното, на което можеше да се надява, бе, че щом получи възможност да поговори с него и да му обясни, той ще разбере, че тя е добър човек и е напълно способна да направи брат му щастлив. Единствената зееща яма в сценария беше, че още не бе измислила обяснение за поведението си тогава.

Приглади косата си, прошепна: „Горе главата, момиче!“, и излезе в коридора.

— О! — Сблъска се с Нат, който се бе запътил към мъжката тоалетна.

— Аха, надявах се, че ще имаме възможността да си побъбрим — каза той.

— Не си хаби въздуха. Ще ти е нужен по-късно да мляскаш гаджето си. — Макларън доста й бе допаднала, но не можа да се въздържи да не го ужили.

Нат се ухили.

— Винаги си ме разсмивала. Това ми харесва.

После, преди Фей да успее да възрази, той я сграбчи за лакътя и я поведе към малък килер надолу по коридора. Използва крака си да затвори вратата зад тях.

— Между другото, изглеждаш бомбастично — отбеляза, докато държеше ръцете й и я оглеждаше от горе до долу.

— Благодаря — отвърна Фей с безразличие. — Сега пък какво искаш? Трябва да се погрижа за гостите си.

— Добре, веднага минавам на въпроса. — Беше сериозен. — Какво си мислиш, че правиш, като се омъжваш за него!

Тя се намръщи.

— Той е невероятен човек и аз го обичам.

Нат завъртя глава в знак на нетърпение.

— Да, да, сигурно. Но, уверявам те, той не е мъжът за теб.

— О, точно ти ме уверяваш, а? — изсмя се Фей подигравателно. — И откога си станал такъв експерт по каквито и да било връзки, особено пък моята?

— Просто знам какво представляваш. Очаквах някой по-възрастен, някой по-корав.

— Марк е мил и добър човек, за когото утре възнамерявам да се омъжа.

— Мил и добър? — повтори той язвително. — Всички знаем, че жените отговарят така, когато участват в анкета на списание, но в действителност искат някой, който от време на време да им даде да се разберат.

— Искаш да кажеш, като теб? Някой, който се обажда само когато има нужда от секс?

Нат тихичко подсвирна.

— О, никога не съм допускал, че толкова съм те развълнувал.

— Не си — отвърна тя раздразнена. — За мен ти бе почти толкова важен, колкото това петно от вино на ревера ти. — И посочи грозното леке.

— Я стига — промърмори той и се приближи. — Липсвал съм ти толкова, колкото и ти на мен.

— Аз съм ти липсвала? — Беше искрено изненадана.

— Да.

— Колко? — Фей не чувстваше нищо към Нат, но въпреки това бе заинтригувана. Както у повечето хора, понякога суетата вземаше връх у нея.

— Достатъчно. Свикнал съм бързо да загърбвам онова, което се скъса, но продължавах да мисля за теб.

— Така ли? — решимостта й леко се поколеба. — В какъв смисъл?

— Другите не ме караха да се смея като теб и ми прощаваха прекалено много. Ти винаги ме парираше.

— Само това ли? — Фей искаше нещо по-романтично, което да компенсира изпитаното унижение, когато скъсаха. Потвърждение, че за него тя бе означавала повече от всички останали.

Нат се замисли.

— Да, има и друго, което ме накара да осъзная, че си имала силно въздействие върху мен.

— Да? — Лицето й грейна.

— Винаги, когато зарязвах някоя, се сещах за теб.

Усмивката изчезна.

— Каква чест — каза Фей саркастично.

— Така е — съгласи се сериозно той. Според него току-що й бе направил огромен комплимент.

— Виж какво — въздъхна тя, — трябва да се връщам.

— Една минутка, не съм свършил. — Отново придоби сериозен вид.

— Марк не е подходящ за теб, Фей. Цяла вечер ви наблюдавам.

— Наистина съм поласкана, но нищо, което би могъл да кажеш, не е в състояние да ме убеди, че правя грешка.

Тя отвори вратата, но тъкмо когато се готвеше да излезе, Нат сграбчи ръката й и отново я придърпа към себе си.

— Беше ни хубаво заедно — промърмори той — и забелязвам, че още носиш колието, което ти подарих. — Опита се да я целуне по шията.

— Не се ласкай — измърмори тя. — Просто ми харесва, това е.

Насаме бе склонна да си признае, че в сексуален смисъл им беше хубаво заедно и дори сега намираше непосредствената му близост тревожна. Но когато ставаше дума за сблъсък на умове, Нат не ставаше.

Фей наклони глава и потисна една прозявка.

— Виж, срещнах когото трябва, а явно ти също си срещнал съвършената за теб жена. Не говори много, връзва се на всяка твоя дума и има огромни цици.

— Да, Макларън наистина притежава някои хубави черти, но тя не е ти. — Той се приближи още повече, ръката му пропълзя надолу към талията й и погали областта точно под лявата й гърда. — Наистина между нас имаше нещо.

Фей се готвеше да плесне ръката му, когато леко движение привлече погледа й. Докато Нат отново се опитваше да я целуне по шията, тя се изправи и кръвта й застина.

Там, застанал на вратата и вперил поглед право в тях, беше Тони.

— Надявам се, че не прекъсвам нещо. — Лицето му бе като от камък. — Търсех мъжката тоалетна.

— Втората врата отляво, приятел, надолу по коридора — каза Нат, явно необезпокоен от положението.

— На вратата има фигурка на мъж — подхвърли Фей нарочно. Лицето й гореше от смущение. — Може би ще откриеш, че току-що си я подминал.

— Колко съм глупав. — Той я удостои с ледена усмивка и изчезна.

В момента, в който си отиде, Фей плесна ръката на Нат и тръгна заднешком, сякаш се отдръпваше от изпражнение на тротоара.

— Махни се от мен, идиот такъв! — изсъска тя. — Това беше братът на Марк.

Нат сви рамене.

— Е, и? Голяма работа, какво ще направи?

— Точно това ми е проблемът — промърмори Фей, докато пристъпваше към празния коридор. — Не знам.

 

 

23,15

Фей свърна наляво по коридора и откри врата, която водеше към градините. Излезе навън, запали цигара и прекара пет минути в опити да се окопити. Беше приятна, мека нощ, всички звезди се виждаха ясно — добър предвестник за времето утре, което непременно трябваше да бъде хубаво. Мислите й се стрелнаха напред към церемонията, представи си как ще изглежда, докато върви през моравата към очакващите я гости.

Изведнъж в съзнанието й изникна инцидентът с Нат в килера и развали всичко. Отново си спомни отвратеното изражение на Тони и настроението й се развали. Трябваше на всяка цена да ограничи щетите.

Всяко обяснение, което би могла да предложи, за да оправдае поведението си през миналия уикенд, бе станало на пух и прах сега, когато разпуснатостта й бе доказана от това, че я завариха в компрометираща поза с бившето й гадже. Колкото и невинни да бяха нещата от нейна гледна точка, разбираше, че отстрани изглеждат зле. Наистина зле. Смачка цигарата с острия ток на обувката си, облегна се на стената и изпълни няколко дихателни упражнения, които бе научила от заниманията си по йога. Разбираше, че трябва да намери Тони и да му обясни, но желаеше да се владее, докато го прави.

Когато се върна в библиотеката, той бе потънал в разговор с Адам и дори не я погледна. Фей небрежно се приближи към тях, опитваше се да укроти бясното биене на сърцето си.

— Здравей, мило — усмихна й се Адам и постави ръка ниско на талията й, за да я привлече по-близо. — Къде се губиш?

— Просто си побъбрих с един стар приятел — сви рамене тя и стрелна Тони с поглед, за да види реакцията му. Не откри нищо.

— Тони тъкмо ми разказваше за живота в Ню Йорк — каза Адам, явно сляп за наличието на напрежение. — Звучи като мечтата на гея.

Но Фей не го слушаше. Единственото, за което можеше да мисли, бе как да се отърве от Адам и да притисне Тони в ъгъла, като се надяваше той да остави сватбеният й ден да върви по план.

— Защо не отидеш да си вземеш още пиене? — попита тя мило.

— О, имам си, благодаря. — Адам вдигна едва наченатата си с вино чаша.

— Е, аз пък нямам — настоя Фей и размаха празните си ръце пред него, — така че, моля те, донеси ми едно питие.

— Аз ще го донеса — намеси се Тони. Бавно се запъти към отсрещния край на стаята, където един келнер пълнеше чашата на Джийн.

— Виж какво, малоумнико — промърмори Фей веднага щом той вече не можеше да ги чува, — моля те, би ли се разкарал незабавно? Предполага се да си на моя страна.

Адам заразглежда ноктите си с безразличие.

— Както добре знаеш, скъпа, лесно се паля в присъствието на такъв великолепен мъж. Направо да го схрускаш.

Тя се намръщи.

— Освен това е напълно хетеро, така че забрави.

— Човек никога не знае — каза Адам с непресъхващия оптимизъм, изразяван от толкова много гейове спрямо привлекателни мъжкари. — Може още да не е срещнал точния човек.

Но Фей нямаше време за капризи и извъртания.

— Бързо, преди да се е върнал — зашепна тя настойчиво и стисна ръката му, за да привлече цялото му внимание. — Има нещо, което трябва да обсъдя с него насаме.

— Какво нещо? — Адам изглеждаше заинтригуван.

— Нещо лично — упорстваше Фей.

Лицето му придоби наранено изражение.

— Мило, знаеш, че можеш да си кажеш всичко пред мен.

— Естествено. Единственото, което ме безпокои след това, е, че си дрънкало. — Тя настойчиво го стисна. — Когато Тони се върне, ще се престориш, че жадуваш да си поговориш с някого.

— Тук? — Адам изглеждаше ужасен. — Бог знае, че това си е същинско мъчение.

— Не ми пука. Стига да се разкараш — просъска Фей и се усмихна със стиснати устни, докато Тони се приближаваше.

— Чаша вино за мадам — подаде й я той, после незабавно придоби отегчено изражение и заоглежда стаята. Езикът на тялото му говореше, че се готви да си тръгне.

Фей се облещи към Адам, който упорито отказваше да погледне към нея.

— Нещо не е наред ли? — Сега Тони я гледаше в упор.

— Моля?

— Беше направила странна гримаса.

— Не, просто ми се стори, че ми е влязло нещо в окото — отвърна тя. Докато погледът й не изпускаше този на Тони, здраво настъпи Адам по крака.

— Ох! — Предполагаемият й най-доверен приятел заподскача на място.

— Добре ли сте? — попита го Тони, който явно се забавляваше.

— Да, благодаря — отвърна Адам сковано. Изпъна гръб. — Както и да е, трябва да отида да потърся майка ти, Фей. Очевидно пътуването й дотук е било очарователно и искам да чуя всичко за него… отново. — Той произнесе изречението в отсечен ритъм, което не остави никакво съмнение, че му е било наредено да се оттегли.

— Е — каза Тони уклончиво. — След като се отърва от него, какво имаш да кажеш?

— Трябва да поговорим.

— Знам — отвърна той грубо. — Затова излязох да те потърся там — кимна към вратата, която водеше към коридора.

Фей понижи глас:

— Не е това, което изглежда.

— Така ли? — попита Тони пренебрежително.

— Излизах от тоалетната и се натъкнах право на Нат. Той ме бутна там.

— Бутнал те е? Не мога да си представя някой да бута точно теб.

Това я ядоса, но тя нарочно смекчи изражението си.

— Напъха ме там, преди да разбера какво става.

— Защо?

— Моля? — смути се Фей.

— Защо? — повтори той нетърпеливо. — Защо те е напъхал там?

— Ами… — тя замълча със смирено изражение. — Знам, че ще прозвучи прекалено самомнително, но само искаше да ми каже, че още има чувства към мен.

— Права си, наистина звучи самомнително. — Тони изтръска едно конче от ръкава на сакото си. — Освен това звучи като куп измишльотини. След като прекарах пет минути в неговата компания, мога да те уведомя, че е неспособен да чувства каквото и да било, освен в пениса си. Ако съдя по това, къде бе сложил ръка, вероятно точно тези чувства е имал предвид.

— Ръката му бе на талията ми — измънка Фей.

— На мен не ми се стори така — отвърна Тони с изражение, което говореше: „Иска ми се да ти повярвам, но няма да стане.“

— Е, това е истината. Независимо дали ти харесва. — Обзе я непреодолимо желание да му удари шамар. — Но всъщност проблемът не е точно в това, нали?

— Най-сетне да кажеш нещо вярно. — Той докосна лакътя й и кожата на ръката й настръхна. — Да идем там, далеч от потенциалните клюкари. — И я поведе към ниска дървена пейка в другия край на стаята, която гледаше към маслен портрет на свирепа възрастна жена в огромна рокля от тафта и дантелено боне.

Направи знак на Фей да седне и се настани до нея.

— По никакъв начин утре няма да се омъжиш за брат ми — изрече непоколебимо Тони.

Объркана от прямотата му, Фей каза първото, което й дойде наум:

— Защо? — Гърлото й се сви.

Той я изгледа невярващо.

— Защо? Сериозно ли говориш? Добре, ще ти припомня. Миналия уикенд отидох в един бар, забърсах една жена и бях поканен у тях, където почти правихме секс. През следващия уикенд цъфвам за сватбата на брат ми и откривам, че тя е булката, за която ще се жени. Да съм пропуснал нещо?

Сълзи се събраха в ъгълчетата на очите на Фей, но тя се овладя.

— Нищо не разбираш… — прошепна. — Ти не ме познаваш.

— Не ми трябва да те познавам — заяви той. — Познавам такива като теб и това ми стига. — Изражението му бе убийствено сериозно.

Фей скочи на крака, погледът й пламтеше.

— Такива като мен? — възкликна тя. — Ти кой си въобразяваш, че си?

— Сядай — изсъска Тони и огледа стаята да провери дали някой е забелязал. — Сега не играеш във втора дивизия. Имай някакво шибано достойнство.

Уязвена, Фей се хвана, че прави каквото й казва. Седна и бързо запримигва, за да възпре сълзите на срам и отчаяние.

Гласът на Тони омекна.

— Добре де, дори и да те познавах, какво би ме убедило, че трябва да те оставя да се омъжиш за Марк?

— Обичам го! — тросна се тя, но отказваше да го погледне в очите.

— Не, не го обичаш — каза той делово. — Силно си привързана към него, виждам, но това не е достатъчно да крепи един брак — поне не един съвременен брак.

— Е, господин експерт, щом не го обичам, защо, по дяволите, ще се омъжвам за него? — попита Фей триумфално.

— Не съм съвсем сигурен — призна Тони. — Единственото, което знам, е, че двамата с теб бяхме чисто голи в твоята спалня миналия уикенд, а аз не съм мъжът, в когото твърдиш, че си влюбена.

Фей му хвърли яростен поглед. Напълно се бе лишила от дар-слово от осъзнаването, че нищо, което би могла да изрече, няма да оправдае възмутителните й действия.

— Вероятно парите имат някаква връзка с това — допусна той.

— Парите? — Фей бе озадачена.

— Двамата с Марк ще наследим доста пара, след като родителите ни си отидат.

Фей зяпна, не можеше да повярва. После процеди саркастично:

— Разбирам. Значи сега се оказва, че тичам след парите, така ли?

— Ти ми кажи — отвърна той.

Фей осъзнаваше, че прилив на възмущение и гняв не бяха това, което щеше да омилостиви този мъж. Огледа стаята да види къде са родителите му и ги забеляза да разговарят с Алис пред камината. Кимна към тях.

— Никой от тях не изглежда зле — подхвърли. — Всъщност бих казала, че имат поне още двайсет-трийсет години пред себе си.

Тони вдигна вежди.

— Е, и?

— Е, и сериозно ли мислиш, че бих се омъжила за някого заради неясната перспектива да получа някакви пари, когато съм превалила петдесетте? Освен това аз самата, слава богу, печеля добре.

— Доколкото ги познавам, те ще изхарчат доста за нас преди това. Искам да кажа, нека погледнем истината в очите, те плащат всичко тук — жестът му обхвана стаята.

— Не сме ги молили да го правят, сами пожелаха — каза Фей. — На мен щеше да ми е добре с греяно вино и студени воловани за мезе в местния съвет, но Марк искаше да направи нещо, което би зарадвало майка ви. Явно, ти не си се съобразил с тях на твоята сватба.

— Печелиш точка. — Той отпи голяма глътка вино. — Добре де, може да съм се поувлякъл, като допуснах, че се омъжваш за пари, но тогава защо?

Тя въздъхна нетърпеливо.

— Както ти казах, може да ти звучи старомодно, но аз го обичам.

— Не. Не е това. — Тони я погледна замислено. — Може би обичаш единствено представата, че се омъжваш, и всеки би свършил работа. — Той замълча и започна да си играе с копчето за ръкавели от чисто сребро. — Е, поне нещо такова.

— Много е тъпо — отвърна Фей.

— О, колко присъщо на дама. — Тони хвърли поглед към часовника си — аксесоар на Таг Хъор в стила на шейсетте години, толкова харесван от Стив Маккуин. — Слушай, убеден съм, че си прекрасно момиче и че един ден ще направиш някого изключително щастлив… — той почеса бузата си — но това няма да бъде моят брат. Цялата тази история направо е обречена.

Фей кимна драматично, сякаш загадката току-що се бе разкрила пред очите й.

— Загрявам. Всичките тези приказки за положение и пари нямат нищо общо с това дали с Марк си подхождаме. Всичко се свежда дотам, че ти не ме намираш достойна да стана член на скъпоценното ви семейство.

Тони се намръщи.

— Не, точно обратното, направо си струва да се ожените само за да погледам как се справяш с мама. Подозирам, че най-сетне си е намерила майстора. — Той замълча. — Не, ти просто не си влюбена в Марк, до това се свежда. Ако беше, никога нямаше да ме заведеш у вас. Ако се омъжиш за него, направо ще съсипеш живота му… поне за няколко години. Да не говорим за твоя.

— За какъв се смяташ? За последната инстанция ли?

Тони се разсмя, без да иска. Седяха и гледаха към стаята, където останалите гости все още пиеха и бъбреха. Фей каза:

— Тони, разбирам резервите ти, наистина ги разбирам… но аз обичам Марк и обещавам да го направя щастлив.

— Предлагам много внимателно да обмислиш това, което казах. Утрото е по-мъдро от вечерта. Забрави разходите, ако сега се оттеглиш, щетите в перспектива ще са много по-малки.

— Няма да променя мнението си.

Изблик на раздразнение прекоси лицето му, но той бързо се овладя.

— В такъв случай трябва да те предупредя, че възраженията ми към този брак утре ще се проявят с пълна сила. Нямам намерение да стоя настрана и да гледам как брат ми се обвързва с жена, която не може дори да изчака сватбения си ден, преди да изневери.

Очите на Фей се наляха със сълзи. Той я заплашваше.

— Защо ме мразиш толкова? — прошепна тя.

— Не те мразя — отвърна той съчувствено. — Точно обратното, мисля, че си обаятелна и изключително привлекателна, въпреки всичко, което се случи.

— И все пак продължаваш да искаш да ме съсипеш?

Тони се надигна и приглади сакото си.

— Не е нещо лично, Фей. Когато някой си търси белята, я намира благодарение на онези, които не го правят. Просто не си подходяща за брат ми. Е… наистина трябва да се присъединим към тълпата или ще вземат да се питат какво става.

Той понечи да си тръгне, но се обърна и подметна през рамо:

— Повярвай ми, по-късно ще ми благодариш.

Апартаментът, в който Марк и Брайън живееха под наем, се намираше над един пощенски клон в Кройдън и прозорците му бяха тройно изолирани, за да блокират постоянния шум от движението по главната улица отвън.

Тъмното тясно стълбище водеше към окаяната им мрачна и тясна квартира с прозорци, постоянно наслоени с мръсотия от неспирните автомобилни газове отвън. Бяха направили няколко опита да освежат мястото с помощта на лампион в невероятния стил на „Икеа“, една-две ярки декоративни възглавници, нахвърлени тук-там, и няколко плаката, които отбелязваха новото хилядолетие, което бяха посрещнали само преди осем месеца, но въпреки това си оставаше претрупано и мрачно.

През двете години, откакто живееха там, те бързо си бяха създали режим на безкрайно ядене на къри, гледане на футболни мачове и дрънкане на глупости до късно през нощта.

Тъй като Марк през цялото време бе в ресторанта, а Брайън се прибираше с купища писмена работа по банални дела, с които никой не искаше да се занимава, и двамата не водеха особен светски живот, но не им пукаше. Парите не достигаха, но пък можеха да си говорят, ако им се приискаше компания. Ако ли не, всеки се оттегляше в стаята си и си гледаше работата.

Наскоро Марк се бе „порадвал“ на еднократно прекарване с една сервитьорка, която работеше в ресторанта, но сексуалният живот на Брайън си оставаше прискърбно несъществуващ.

— Гледам на сексуалния си живот до голяма степен като на партия бридж — каза той на Марк една нощ. — Може да нямам добър партньор, но имам силна ръка.

Една вечер през август, четирийсет минути след като бе дръзнал да излезе навън да купи храна за вкъщи, Марк се промъкна през входната врата с мазна кафява хартиена кесия в ръка.

Брайън бе заел обичайното си хоризонтално положение пред телевизора и наблюдаваше някаква нашумяла телевизионна дискусия. Дори не си направи труда да вдигне поглед.

— Току-що се запознах с жената, за която ще се оженя — заяви Марк и остави кесията на земята. Отиде в кухнята да донесе чинии и вилици и се върна след няколко секунди.

Брайън се опита да седне, докато прехвърляше телевизионните канали.

— Извинявай, друже — прозя се той, — мога да се закълна, че току-що спомена нещо за женитба.

— Така е, защото го направих. — Марк отвори кутия светла бира „Ред Страйп“ и му я подаде.

Сега Брайън беше съвсем разбуден.

— Ало? Отиде само да вземеш нещо за ядене и се връщаш със съпруга? — Марк никога не бе изразявал толкова открити чувства през всичките четири години с Кейт.

— Говоря сериозно — отвърна той. — Тази няма да я изпусна. Тя е поразителна блондинка.

— Както и Майра Хиндли.

— Много смешно — тросна се Марк. — Във всеки случай имам телефонния й номер и другата седмица ще я водя на вечеря.

Донякъде смаян, Брайън запази мълчание. После каза:

— Чакай малко, дай обратно. Тя бе в магазина за храна за вкъщи?

— Не. — Марк отпи голяма глътка. — Трябваше да почакам двайсетина минути, докато я приготвят, така че се отбих в бар „Джейс“. Тя беше там.

— И само за двайсет минути ти успя да свалиш тази страхотна блондинка?

— Тя е изумително красива — отвърна Марк унесено.

— Прощавай, драги приятелю, но какво, по дяволите, вижда тя в теб?

— Не знам, но бе застанала сама до бара, когато влязох, и това просто си беше съдба.

Брайън се престори, че ще повърне.

— Сигурен ли си, че не е някоя проститутка и вечерта няма да свърши със сметка за вечерята и други екстри?

Марк завъртя очи.

— Кога стана толкова циничен към любовта?

Брайън отхапа от индийския си сандвич.

— Горе-долу по времето, когато открих, че онова момиче в нощния клуб „Либърти“ има пенис.

Марк се разсмя.

— Господи, естествено. Бях забравил. Е, мога да те уверя, че тя няма пенис и не е проститутка. Чакаше един приятел.

— И междувременно просто ти пробута телефонния си номер?

— Не, аз я помолих за това. Прецених, че нямам какво да губя. Единственото лошо нещо, което можеше да се случи, бе да ми откаже.

— Но тя не го направи.

— Не. — Марк вдигна едно листче, което бе изровил от джоба на джинсите си. — Фей Паркър. От кода си личи, че живее в града.

Нека Брайън си се шегува колкото си иска, но Марк трябваше да признае пред себе си, че той самият също не можеше да повярва, че такава привлекателна жена би се интересувала от него. Фей беше на друго ниво. Имаше пясъчноруса коса, която се стелеше като пух около лицето й, шепа лунички и сивкавозелени очи. Цялостният ефект бе калифорнийски и много секси.

Марк я беше забелязал в минутата, в която бе влязъл в „Джейс“. Беше седнала на висок стол и се опитваше да отгърне страницата на някакъв сериозен вестник с прикрепена към него огромна лайстна против кражби.

— Истински кошмар са, нали? — каза той и приглади страницата й.

— Може да се каже. Не разбирам защо се мъчат с тях — отвърна тя, като използва лакътя си да я задържи на място.

На Марк му стана приятно, че бе престанала да чете и го гледаше право в лицето.

— Желаете ли едно питие? — Не можа да повярва, че го е предложил толкова небрежно. Тя продължаваше да се взира в него.

— Благодаря — отвърна бавно. — Шприц с бяло вино, ако обичате.

Марк привлече вниманието на намръщения барман и поръча шприца и бира за себе си.

— Какво да бъде? — попита приветливият момък.

Марк се обърна към нея:

— Хмм, някакви предпочитания към виното?

— Виното е едно — отвърна барманът с отегчен монотонен глас. — Исках да кажа, каква бира?

— Какво имате? — Марк погледна дали има кран за наливно пиво, но не видя.

С толкова силна въздишка, че Марк усети дъха му в лицето си, барманът вдигна ръка към черната дъска над главата си.

— „Бекс“, „Майкълоб“, „Сапоро“, „Милър Лайт“, „Будвайзер“…

— „Будвайзер“ става, благодаря — отвърна Марк и неловко се усмихна на Фей.

— Обикновена или чешка?

— Обикновена — намеси се тя. — И тъй като обслужването ви е изключително внимателно, няма да има бакшиш.

Докато барманът вършееше, приготвяйки питиетата им, Фей направи неприличен жест зад гърба му.

— Не мога да разбера защо такива саможивци се заемат с професии, в които трябва да общуват с много хора — каза тя.

— Може отначало да не са били саможиви, а общуването с хората да ги е направило такива. Между другото, аз съм Марк.

Поръчката им бе тръсната сърдито пред тях и Фей чукна чашата си в бутилката на Марк.

— Наздраве. Аз съм Фей.

— Е, Фей, от всички барове по целия свят какво те доведе в моя? — Марк потръпна вътрешно от баналността на забележката си, но тя като че ли не й обърна внимание.

— Предполага се, че имам среща с някого за по питие, но макар цял ден да работи на две крачки, той закъснява.

Настроението на Марк се развали, но тя сякаш прочете мислите му.

— Той е гей и винаги са му необходими векове да се приготви. Банята му прилича на магазин на „Кларен“ — обясни тя и отпи от питието си.

Гей. Това е добре, помисли си Марк, чието настроение плюс една част от тялото леко се повдигнаха. Все още имаше шанс, макар и нищожен, защото нямаше време. Реши да прояви дързост.

— Вижте, отбих се само за едно бързо питие, докато ми приготвят храната в съседния магазин. Бих я зарязал, но имам окаян съквартирант, който ще се съсухри и умре във фотьойла си, ако не се мяркам от време на време да го нахраня и напоя… Питах се…

— Тръгвайте — прекъсна го тя. — Беше ми приятно да се запознаем и още веднъж благодаря за почерпката.

Марк сякаш бе пуснал корени на мястото и стоеше, загубил дар-слово от нерешителност. Искаше да я покани да излязат, но и разбираше, че това не е училищна дискотека или университетска кръчма. Жената бе изключително изтънчена и можеше да отметне глава назад и да се изсмее на предложението му да се срещнат.

Правилата на съвременните свалки бяха смущаващи дори за най-опитните мъже. За Марк и Брайън, или за Тъпчо и Гламчо, каквито прозвища им бе дала Кейт, съвременните лондончанки бяха минно поле. От друга страна, помисли си той, току-виж, казала „да“. Какъвто и да е краят, нямаше какво да губи, освен достойнството си, което и без това винаги бе присъствало в микроскопични наличности.

— Та да продължа мисълта си — престраши се той, — питах се дали бихте искали да излезем да пийнем по нещо…

Ето, каза го. Чувстваше се едновременно изпълнен с очакване и уязвим.

Тя отново отпи от шприца си.

— Да, би ми било приятно.

Стомахът на Марк се присви от детинска радост и върху лицето му се разля широка усмивка.

— Страхотно! — Той извади химикалка от вътрешния си джоб и й я подаде, после погледна да провери дали някой го гледа и откъсна ъгълче от вестника. — Ще ви се обадя.