Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (24)

Петък, 19 септември 2003 г., 11,25

Адам се върна в апартамента й и метна резервните ключове в порцелановата купичка до вратата.

— Да ми го начукат, ако наистина не си знаменитост! — каза той с привичната си двусмисленост.

— Значи съм вътре, така ли? — попита тя и усети, че стомахът я присвива от вълнение.

Той отиде до масата в дневната и хвърли отгоре й огромната купчина вестници, които носеше.

— Има те практически във всеки от тях, освен в закостенелия стар Файненшъл. И… — замълча, за да постигне драматичен ефект — ти си на първа страница на Мейл.

Фей ги прехвърли и наистина имаше нейна огромна цветна снимка, под която пишеше: „Фей Паркър, новото лице на козметиката «Визаж», виж стр. 7“. „Невероятно.“ Погледна Адам с разширени очи.

— Знаех, че договорът с „Визаж“ е голяма работа, но не допусках, че ще бъде чак толкова отразена.

Адам посръбваше от кафето, което тя бе направила, докато той купуваше вестниците.

— Две точки в твоя полза, скъпа. — Вдигна пръст. — Първото е, че не ти пука за нищо останало на света. — Вдигна още един. — И второто, че могат да излеят цялата помия върху Бони Уолис за това, че е загубила договора заради проблемите й с наркотиците.

Фей се зае да преглежда другите вестници. Всичките използваха варианти на една и съща снимка, направена на вчерашната пресконференция, когато я бяха обявили за новото лице на „Визаж“ — козметична компания, която си съперничеше с „Ревлон“ и „Есте Лаудер“.

— Знаеш какво означава това, нали? — попита тя.

— Че ще направиш пари и още повече страхотни мъже ще ти се хвърлят на шията — отвърна Адам, сякаш констатираше факт. Капка от кафето се стече от дъното на чашата и падна върху фланелката му, украсена с думите: „Сексуалните ми предпочитания не включват теб“.

— Не — поклати глава тя. — Означава, че вече не мога да изляза от къщи без грим, защото някой папарак може би се спотайва отвън и се опитва да ме хване, докато изглеждам ужасно.

— Скъпа, освен в онзи свински момент, малко след като Нат те заряза, никога не съм те виждал да изглеждаш ужасно. Всъщност, като се замисля, направо те мразя.

— И аз те мразя — каза тя и му изпрати въздушна целувка. — Сега идва ред на големия въпрос: какво си ми избрал да облека довечера?

Тази вечер щеше да има огромно парти по случай двайсет и пет годишнината на „Визаж“ и повелителите бяха наредили недвусмислено ясно, че Фей трябва да присъства, облечена в тоалет, който ще им гарантира максимално широкото отразяване в утрешните вестници. Адам щеше да я придружава, но преди това трябваше да й осигури убийствено ефектна рокля за случая.

За щастие работата му в „Кутюр“ означаваше, че древният му органайзер бе претъпкан с домашните телефони на всеки моден дизайнер, за когото човек можеше да се сети. Фей се бе опитала да го тласне, въпреки яростния му отпор, в новото хилядолетие, като му купи „Псион“, но той бе оставил батерията да падне и всичките му номера се бяха изтрили.

— Приготвил съм ти четири варианта, но мисля, че трябва да избереш тази от новата колекция на Гучи — каза той, докато дъвчеше кроасан. — На такива събирания всички залагат на черното, затова мисля, че трябва да носиш по-ярък цвят, който да те откроява.

Фей кимна в знак на съгласие.

— Е, и какъв е цветът?

— Синьо-зелен. Мисля, че ще подчертае цвета на очите ти. Не че самата дреха има много плат по себе си, но съм донесъл достатъчно специално тиксо, така че няма да падне. — Една мисъл го прониза. — Знаеш ли, може би трябва да падне. Това е страхотен начин да попаднеш в пресата.

— Много смешно.

Макар да бе позирала в много оскъдни тоалети в студиото, Фей беше доста благоприлична, когато станеше дума да се покаже в такъв вид навън. В студиото си беше задължение и там трябваше да носи това, което й наредяха, но какво избираш да облечеш за излизане, си е лично твоя работа и говори прекалено много за теб.

— Въпрос на време е някой да се появи на парти, облечен в две смокинови листа и кръстосани презрамки за горнище — каза тя, — но няма да бъда аз.

— Мрънкало — надигна се Адам и протегна ръце над главата си. — Имаш ли нещо против да се изкъпя набързо преди обяда?

— Набързо? — Тя вдигна вежди. — В твоя случай това означава два часа.

Той се престори на обиден.

— Не е възможно да се бавя толкова. Сега е единайсет и половина, а аз съм запазил маса за нас в малкия френски ресторант надолу по улицата за един часа. После можем да се върнем и да започнем да те приготвяме.

— Ще ме вземат в шест и половина, защото първо има частен прием и аз трябва да се ръкувам с директорите на „Визаж“.

— Ооо, ти си момиче, което знае как да се забавлява. — Той взе едно от цветните приложения и се отправи към банята.

Фей прекара още половин час в преглеждане на вестниците. Въпреки че и преди се бе появявала в малки снимки в хрониките, никога не й се бе случвало да я отразяват от толкова много страни и й беше странно да чете за себе си. В различните статии възрастта й беше променена на три пъти, а в една дори пишеше, че е излизала с модел, когото никога не бе срещала. В действителност мъжът, с когото сега прекарваше по-голямата част от времето си, бе Адам. Те винаги се бяха разбирали, но отношенията им несъмнено бяха укрепнали през последните месеци.

По-рано тя просто го бе отнасяла към категорията на приятел за забавления, но не непременно и на такъв, който е достатъчно близък или дискретен, че да му се доверява. От своя страна Фей изобщо не беше от типа хора, които обичат да споделят; предпочиташе да задържа нещата в себе си и да се оправя с тях сама.

Но след събитията във Франция бе научила ценния урок, че ако понякога признаваш, че в живота ти има проблеми, светът не свършва незабавно. Беше й необходимо известно време, но постепенно бе започнала да говори с Адам за детството си, за взаимоотношенията си с Алис и как според нея те се отразяваха върху начина, по който реагираше на мъжете в живота си.

Той се бе оказал изключителен слушател, понякога даваше изненадващо проницателни съвети и невероятно я подкрепяше. Адам все още обичаше да ходи по купони и понякога нощуваше в апартамента на Фей, който бе по-близо до центъра, като се промъкваше по всяко време и използваше резервния ключ, който тя му бе дала преди седмици. Беше й приятно той да е там и да си говорят.

Чу вратата на банята в дъното на коридора да се отваря. След секунди Адам се появи с розово лице.

— Четирийсет минути! — каза той триумфално. — Новият ми рекорд по бързо къпане!

Фей се усмихна.

— Да, но все още ти остава да се облечеш, а всички знаем колко време ти е нужно за това.

Към 7,30 вечерта Фей имаше чувството, че е стиснала ръката на всеки търговски представител на „Визаж“ в Америка. Лицето й се бе схванало от усмивките, а трябваше да изкара още няколко часа на тържеството по случай юбилея.

Събитието се провеждаше в лондонския Природонаучен музей в огромна зала, където централно място заемаше скелетът на динозавър. Празните стени бяха украсени с драперии в отличителния за „Визаж“ оранжев цвят, а стратегически разположените цветни светлини придаваха жизненост на помещението.

Беше претъпкано с представители на модната индустрия и на медиите, както и с десетки знаменитости и влиятелни бизнесмени от други браншове. Мечтата на този, който иска да си създаде връзки, но според Фей бе нещо, без което спокойно можеше да мине.

Ако съдеше по глъчката на фотографите, докато излизаше от лимузината, роклята бе с ненадминат успех. Адам, застанал встрани, докато я снимаха в различни пози, бе причината за това признание. Цепката до бедрото разкриваше дългите й крака, а плътно прилепналият корсаж подчертаваше едрия й бюст. За разлика от повечето манекенки от висшата мода Фей действително имаше такъв.

Косата й бе изправена така, че да образува блестяща завеса, която обрамчваше лицето й, а цялостният й златист загар, тип Сан Тропе, й придаваше здравословен вид.

— Господи, колко още остава? — промърмори тя на Адам, като внимаваше усмивката й да е на мястото си, докато се присъединяваха към тълпата.

— Помни, скъпа, че ако светът не бе едно гадно място, всички щяхме да пропаднем. — Погледна часовника си. — Още три часа, после можеш да си намериш извинение и да си тръгнеш. Добре ли си? — попита той, защото знаеше колко мрази тя такива неща.

— Да, горе-долу.

— Хайде, миличко, само си помисли за парите.

И наистина, тригодишният договор, който Фей бе сключила с „Визаж“, означаваше, че ако ги инвестира умно, никога повече нямаше да се тревожи за пари. Първото, което планираше да направи, бе да изплати ипотеката на майка си, после да си купи спортния мерцедес, за който винаги бе мечтала. Но останалите пари щяха да бъдат внесени на сметка с висока лихва за черни дни, когато неизбежно мястото й щеше да бъде узурпирано от следващото младо лице.

Два часа по-късно президентът на „Визаж“ я бе влачил из цялата стая и я бе представил на всички, освен на келнерите. Светският разговор напълно я беше изтощил. Да, очарована съм да бъда новото момиче на „Визаж“. Да, беше напълно неочаквано. Да, трябва да внимавам какво ям. Да, малко се занимавам с йога. Въпросите бяха едни и същи, само лицата се сменяха.

— Имате ли нещо против вече да си тръгвам? Денят беше ужасно дълъг — каза тя, като за малко се върна към предишния си флиртаджийски подход и интонация на малко момиченце. Отправи кокетна усмивка към президента на „Визаж“.

След пет минути вече се редеше на гардероба за палтото си, като учтиво бе отрязала всички предложения за помощ от страна на най-различни низши служители на „Визаж“. Беше й писнало от пиар и отчаяно копнееше да бъде сама.

— Миличко, тръгвам си. Обади ми се утре. — Целуна Адам по двете бузи и го остави, потънал в разговор с някой, в когото разпозна модния коментатор на едно от неделните приложения. Беше пълно с такива хора, които те поздравяват приповдигнато, докато надничат над рамото ти да проверят дали не се задава някой по-важен от теб. Адам се наслаждаваше на това плиткоумие, но за Фей бе ужасно изморително.

Пробиваше си път през претъпканото помещение към вратата, когато го видя. Дъхът й спря. Приведе се зад някаква едра жена, молейки се да не я е забелязал, и като продължаваше да държи главата си наведена, тръгна по заобиколен път, за да не се наложи да минава покрай опасната зона, където беше той.

Когато премина през тълпата и вече усещаше примамливия мирис на свободата в ноздрите си, усети как една ръка я дърпа назад.

— Очевидният ти жалък опит да ме избегнеш се провали — каза Тони насмешливо. — Добър опит все пак.

Изглеждаше невероятно елегантен в сив костюм на тънко райе, бяла риза и яркосиня вратовръзка. По брадичката му вече личеше сянката на набола брада, малки капчици пот бяха осеяли челото му.

— Не разбирам за какво говориш. Дори не съм те забелязала — излъга тя.

— Както и да е — усмихна се той. — Е, поздравления.

— За какво? — Фей го погледна безизразно.

— За това, че си новото момиче на „Визаж“. — Той огледа претъпканата гореща зала. — Освен ако всичко това не е много ловка измама…

— Не, не… — Тя затвори очи за миг. — Извинявай, последните няколко дни бяха много дълги. Искам само да се прибера.

— Ще те закарам. — Той хвана ръката й и я поведе към изхода.

Фей застина и се дръпна от него.

— Не, наистина, по-добре да си взема такси.

— Такси наоколо по това време на нощта? Трябва да имаш голям късмет. Хайде, отвън ме чака хубав, топъл ягуар.

Тя разбираше, че е прав, но гордостта й надигна уродливата си глава и обмисли дали да не отхвърли предложението му. Накрая обаче съчетанието между неговата убедителност и нейното изтощение я накара да отстъпи.

— Добре, благодаря.

— Колата ми е точно пред вратата, но аз пръв ще изляза, а после ти ще ме последваш сама. По такъв начин няма да ни снимат заедно.

Фей поклати изумено глава.

— Ти наистина мислиш за всичко, нали?

— Ти трябва да започнеш да мислиш по този начин, след като вече си известна.

Разбира се, веднага щом пристъпи навън няколко минути след него, светкавиците експлодираха и тя изцеди една последна усмивка. Лъскавият черен ягуар я чакаше в основата на стълбите и Фей скочи вътре с благодарност.

— У дома, Джеймс. — Тя изрита обувките си. — Давай към Кларкънуел, след това аз ще ти кажа накъде.

— Слушам, госпожо. — Той докосна въображаема фуражка.

— Е, какво правеше ти там? — попита го и кимна към музея. — Не бих си те представила на място като това.

— Така е, но „Визаж“ са ми клиенти в „Джем“. Те правят колекция от спортно облекло, така че понякога имаме съвместни кампании, насочени към младите жени — поясни той, като бавно навлизаше в движението. — Освен това се надявах да те видя.

— О. — Помисли си, че тя трябва да е последният човек, когото би искал да види, но не го каза.

— Е, как си?

— Как съм? — Фей се замисли над въпроса. — По-добре от последния път, когато ме видя, предполагам. Но пък тогава не можеше да е по-зле…

Колата спря на светофара. Те седяха в мълчание и гледаха как една млада двойка пресича пътя пред тях. Ръката му бе небрежно преметната през раменете й, жената се смееше. Явно се чувстваха съвсем непринудено в компанията си.

— Задълго ли си тук? — попита Фей, като не знаеше какво друго да каже.

— Живея тук.

— О! — Отново мълчание.

Сигналът се смени и Тони подкара бавно, като не обръщаше внимание на момчето, което искаше да се състезават и чиято кола ревеше наблизо.

— Двамата с Марк отворихме ресторант — добави той.

— О. Знаех за Марк, четох във вестниците за него. Просто не съм разбрала, че и ти участваш — замълча за няколко секунди. — Добре ли върви?

— Много. Той върши страхотна работа.

— Хубаво, радвам се за него. Винаги е искал да прави точно това. — Фей се загледа през страничния прозорец. — Как е той?

— В изключително добра форма. Изглежда наистина щастлив. — Тони й хвърли бърз поглед. — Между другото, знаеш ли, че е сгоден за Кейт?

Тя изненадано вдигна вежди.

— Не, не знаех — усмихна се, но усмивката не достигна очите й. — Значи накрая стана, както ти го искаше. Винаги си я харесвал.

Тони продължи да се взира в пътя.

— Да, така е. Тя и Марк много си подхождат. — Включи мигача и зави наляво. — Ти срещаш ли се с някого?

— Това изобщо не е твоя работа.

— Приятно ми е да разбера, че не си загубила и частица от дамския си чар — ухили се той. — Ще приема отговора за отрицателен.

— По-пряко е, ако тук продължиш направо — каза тя, като смени темата и посочи напред.

Бяха на около три километра от апартамента й и Фей гореше от нетърпение да стигнат. Главата й пулсираше от светските разговори и шока от неочакваната среща с мъжа, който бе съсипал сватбения й ден.

— Фей…

Олеле боже, помисли си тя, прозвуча многозначително.

— Да?

— Зная, че изглежда прибързано — той се пресегна и намали радиото, — но не мога да престана да мисля за теб след Франция.

— Вината е нещо ужасно — отвърна тя саркастично.

— Не е вина. Никога не съм съжалявал за онова, което направих, и това, че сега виждам Марк толкова щастлив, потвърждава, че съм бил прав.

— Радвам се за всички вас — отвърна Фей монотонно.

Внезапно Тони свали крака си от педала на газта и остави колата да застърже и да спре встрани от пътя.

— Какво, по…

Той се извърна да я погледне, дясната му ръка бе обхванала волана.

— Не можех да престана да мисля за теб по простата причина че те намирам неустоимо привлекателна — произнесе изречението с мрачна сериозност, която намекваше, че току-що е обявил най-малкото последната инициатива във войната със световния тероризъм.

Фей застина, само примигваше в полумрака. От начина, по който я гледаше, бе очевидно, че очаква отговор. И сега, отвръщайки на погледа му, само на няколко сантиметра в полуосветеното купе, той беше точно толкова секси, колкото когато го забеляза в бара преди всичките тези месеци. Тя се прозя.

— Тони, поласкана съм, наистина е така, но съм зверски уморена и ако не възразяваш, искам да се прибера у дома.

Той не обърна внимание на думите й и остана загледан в нея. Двигателят ръмжеше.

— Мислила ли си някога за мен оттогава? — попита.

— Не.

Лицето му помръкна.

— Всъщност излъгах — каза тя ентусиазирано и лицето му се озари от очакване. — Онзиден гледах едно предаване за змии и образът ти изникна в съзнанието ми.

Тони изкриви устни.

— Ха-ха, колко смешно! — Той се изправи на седалката си, но с нищо не показа, че смята да тръгва.

Вече бе десет и половина и продавачът от отсрещния магазин започваше да прибира стелажите отвън. Бе започнало да ръми.

— Тони. — Тя се приведе напред и се опита да срещне погледа му. — Не знам как очакваш да реагирам на това, което каза току-що, но се боя, че ще те разочаровам. — Затършува в чантата си за ключовете. — Държах се непривично и те свалих в един бар. После ти го използва да ме принудиш да отменя сватбата си с твоя брат. Сериозно ли си представяш, дори и в най-развихреното си въображение, че би ми било приятно да те видя?

Той почака малко, преди да отговори:

— Дори такъв инат като теб сега би трябвало да признае, че е било за добро.

Фей кимна.

— Да, признавам, но не в това е въпросът, нали? Когато се намеси, ти бе известно, че Марк е любовта на живота ми.

— Ако е бил, нямаше да видя апартамента ти отвътре — върна й го той. — Чисто и просто щеше да ме отрежеш.

— Истина е, но отново не е това. Опитвам се да ти кажа, че… моля да ме извиниш, но ти не си мой тип.

Тони изпръхтя.

— О, я стига, не започвай с моралистичните нравоучения. Аз съм точно твой тип. Да не говорим, че си излизала с много по-големи чешити от мен.

Тя се втренчи в него.

— Да не би да ми намекваш, че си мислиш, че бих могла да ходя с теб — да опитаме да създадем някаква връзка?

— Ами да — чувстваше се крайно неловко. — Е, поне да вечеряме.

Фей се смя дълго и силно. С таланта на артист любител тя извади хартиена кърпичка и попи ъгълчетата на очите си.

— О, това е направо несравнимо — задъха се. — Ти действително си изключително забавен.

Той придоби изражението на възрастен, който понася поведението на току-що проходило дете. Изключи радиото и остана безмълвен.

Не след дълго Фей вече не можеше да понася тишината.

— Тони, кажи ми, че не говориш сериозно — обади се тя.

— Напълно сериозен съм.

Отначало се слиса, после се ядоса.

— Знаеш ли, мислех, че си доста умен въпреки всичките ти недостатъци. Всъщност някои от нещата, които ми каза във Франция, ме накараха да се надявам, че поне малко ме разбираш… — Фей натисна бутона на електрическия прозорец и изхвърли кърпичката на тротоара. — Но явно не си. Нима според теб съм толкова отчаяна, че да започна да се срещам с мъжа, който съсипа сватбата ми?

— О, престани с този долен драматизъм — отвърна той. — Не беше нищо лично, тогава изобщо не те познавах.

— И сега не ме познаваш!

Тони въздъхна, но тя не можа да определи дали от раздразнение или от меланхолия.

— Виж какво, Фей, ако наистина си убедена в това, което казваш, след тази вечер вероятно никога повече няма да се видим. — Той я почака да изрази несъгласие, но тя не го направи. — Щом е така, не губя нищо, като ти разкривам чувствата си. — Пое си дълбоко дъх. — Както казах, не бях в състояние да престана да мисля за теб. Отначало допусках, че е от чувство на вина, както предположи и ти, но после проумях, че няма нищо общо с това. Ти ме развълнува, стимулира ме по начин, по който никоя друга жена не го е правила. Да, ти си красива и аз бях привлечен към теб от мига, в който те видях в бара. Но това далеч не е всичко. Ти си агресивна, забавна и можеш да ми се опълчиш, когато проявя чудатите си склонности да контролирам всичко… — гласът му затихна и той я погледна.

Тя вдигна ръце.

— Е, няма как да те разубедя за последното. Ти правиш Мусолини да прилича на начален учител.

Тони пренебрегна несполучливия й опит да се пошегува.

— Една от грешките ми е, че рядко приемам жените за равни. Обичам ги, но винаги искам да играя ролята на мачото и да се грижа за тях във всяко едно отношение — заобяснява той. — Изядох клетата Мелиса с парцалите, защото не притежаваше достатъчно сила на характера да ми се противопостави. Но ти го правиш, а това никога преди не ми се е случвало.

Фей потисна една истинска прозявка, когато я заля вълна на изтощение.

— Тогава защо просто не се обуздаеш малко, та да не се налага приятелките ти да ти противодействат? И всички ще бъдете доволни.

Той поклати глава.

— Нещата не стават така, както ти е добре известно. Страшно много се контролирам напоследък, но това не е причина да не искам жена, която може да се справи с мен, когато минавам границите.

— Разбирам. — Тя масажираше крайчето на ухото си. — И си мислиш, че може би аз съм тази жена?

Тони кимна.

— Съжалявам — каза Фей с раздразнение. — Но не ме влече да се превърна в твой славен терапевт, в дресьорка, която първо прави така, че да ти причернее, а после укротява дивия жребец. Ти имаш нужда от някоя, която желае да спасява хората, но това няма да съм аз.

Той се намръщи и забарабани по волана.

— Не се подигравай. Напълно ти е ясно, че изобщо не говоря за това. Просто мисля, че двамата силно се привличаме, а аз доста разбирам от тези неща.

Фей се заигра със запалката.

— Ако оставим за момент настрана нелепостта на предложението ти, дори и да исках да изляза на вечеря с теб, как, по дяволите, си мислиш, че ще реагира Марк, когато научи?

— Той знае.

Тя бързо извърна глава да го погледне.

— Какво знае?

— Знае, че тази вечер съм тук и ти предлагам това.

Фей се задави.

— Я задръж — ти си говорил с Марк още преди да разбереш как ще реагирам? Мамка му, толкова си арогантен!

— Не е така. Само исках да съм честен с него от началото.

— Да, разбира се. Разказал си му какво е станало преди, нали?

— Не, категорично не съм. Споразумяхме се, че никога няма да кажем, нали?

— Да, така е — омекна тя. — Но стига с тия тъпотии за честните ти взаимоотношения с Марк. Продължавам да мисля, че трябваше да изчакаш, докато има какво да му разправяш за нас. Не че ще има някога.

— Значи си непреклонна?

— Тони — въздъхна Фей изнурено, — както споменах… ти се държа безобразно с мен вечерта преди сватбата ми, после настоя да я отменя няколко часа преди церемонията…

— И сега ти потвърждаваш, че е станало много добре, като не се състоя — прекъсна я той.

— Да, но има огромна разлика между това да го призная и наистина да ходя с мъжа, който ми е причинил всичко.

Тони изсумтя.

— Вече ти обясних, че единствено пазех Марк. Не беше лично, а и определено не бях наясно колко съвместими ще се окажем двамата с теб.

— Тоест че сме инатливи, своеволни и винаги прави? — попита тя с лека усмивка.

— Да, нещо такова.

Помълчаха още известно време, единственият звук идваше от металното дрънчене на ключовете на Фей, докато тя ги въртеше в ръката си.

— И какво точно каза на Марк? — попита тя.

Тони извади цигари и й предложи.

— Истината. Че не съм престанал да мисля за теб от сватбата и го попитах дали би представлявало проблем, ако те поканя на вечеря.

— И имаше ли?

— Като че ли не. Направи някаква забележка за пипалата ти, които ме омотават така, както преди са омотали него.

Фей се разсмя.

— Очарователно! Но единственото, за което бих използвала пипалата при теб, е да те удуша. — Тя дръпна от цигарата си. — Какво още каза Марк?

Тони издуха дима през прозореца.

— Ами ако смятам, че мога да се справя с теб, да заповядам. Той е толкова щастлив с Кейт и мисля, че изобщо не го интересува.

— И представи си, аз развалям хубавия ти малък план, като те отблъсвам — вметна тя.

— Няма значение. Има още много риба в морето.

— Ало! — Фей имитира възмущение. — Само преди минута твърдеше, че съм единствената жена за теб, а сега се оказвам една от хилядите риби цаца.

— Е, на всички ни се случва да ни отрежат, но това не е болка за умиране, нали? — Той изхвърли неизпушената си цигара през прозореца и запали двигателя. — Хайде да те водим у дома.

Изминаваха последния километър до апартамента й, мозъкът на Фей беше прегрял, докато превърташе разговора им. Поканата му за вечеря я беше хванала неподготвена, но последвалото разкриване на дълбоките му чувства я бе поразило.

Забеляза, че от време на време Тони я поглежда с ъгълчето на окото си.

— Бих дал много да разбера за какво мислиш? — обади се той накрая, като явно се надяваше, че тя обмисля думите му.

— Чудех се какво ще ми трябва да стигна до Уейтроуз утре — излъга тя.

— Поласкан съм, че компанията ми толкова те вдъхновява.

Той спря пред блока й, остави двигателя включен и заобиколи колата да й отвори вратата. Фей излезе и топло му се усмихна.

— Благодаря, че ме докара.

— Няма проблем.

— Беше прав, оказа се много по-хубаво, отколкото с такси.

— Добре.

Стояха неловко, докато тя се опитваше да води разговор, а той й отговаряше едносрично. Фей се питаше дали трябва да го целуне по бузата на сбогуване, но Тони реши проблемът вместо нея. Хвърли поглед към часовника си и отстъпи назад.

— Трябва да вървя. Имам среща за закуска в седем. — Отвори вратата на колата. — Беше ми приятно да се видим и се надявам, че при теб всичко ще е наред.

И замина.

Фей остана на тротоара още известно време и видя светлините от стоповете му да се губят в далечината.

 

 

Събота, 22 септември 2003 г., 11,00

 

Фей ритна вратата зад себе си, хвърли вестниците на канапето и се тръшна до тях. Започна със Сън от тази сутрин, прелисти го набързо да провери дали магията на роклята бе подействала. Близкият изток отново в пламъци, Лиз Хърли вечеря с Хю Грант, принц Уилям и приятелката му… Прочете заглавията, но не ги осмисли. А, ето я и нея, на седемнайсета страница.

Заглавието гласеше „Фината Фей“ и имаше нейна снимка как слиза от лимузината и показва голяма част от крака си. Подобни фотоси с подробни обяснения имаше също и в Мирър, Мейл, Стар и Експрес.

Хубаво, помисли си тя, шефовете на „Визаж“ ще са доволни от вниманието, което е привлякло новото им лице.

Направи си силно черно кафе и пусна водата във ваната. Имаше среща с агента си за обяд, но вече бе решила да я отмени. Искаше й се спокоен ден у дома, през който да извърши пълно прочистване на гардероба си — нещо, запланувано от векове. Наля си щедро от „Момина сълза“ на Пенхалигън, разклати го в кръг и се загледа как мехурчетата се надигат. С последния брой на Космополитън до себе си бе готова дълго да кисне във ваната.

Звънецът иззвъня.

— По дяволите! — Отново намъкна панталоните си, прекоси антрето и надзърна през шпионката. Беше портиерът на сградата, така че отвори.

— Добро утро, госпожице Паркър! — Беше мъж на средна възраст с побеляваща коса и добри очи, винаги дружелюбен, без да бъде прекалено фамилиарен. — Един куриер току-що достави това за вас.

— Благодаря, господин Харис. — Взе малкото пакетче от него и затвори вратата.

Беше готова да го хвърли на масата и да го отвори по-късно, но внезапно забеляза, че почеркът й е непознат, и любопитството й надделя. Разкъса кафявата хартия и една тънка книжка падна на пода със заглавието надолу. Вдигна я, обърна я и видя, че е „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент Екзюпери. Намръщи се и я отвори, но сърцето й прескочи няколко удара, когато видя посвещение и подпис: „Тони“. Там бе написано: „Само за да ти напомня, че не си сама…“

Фей приседна и започна да прелиства страниците. Никога не бе чела тази история, но си спомни, че майка й беше говорила за нея преди години. Въпреки че основното й предназначение беше за деца, много възрастни я обичаха заради опростения стил и трогателното послание.

Засега ваната бе забравена и тъкмо бе започнала да чете първата страница, когато я прекъсна отварянето на вратата. Адам внезапно се появи в дневната с щръкнала коса. Носеше бели панталони „Келвин Клайн“ и торбеста сина фланелка с голяма дупка отпред.

— Здравей — каза тя. — Не бях сигурна дали си се връщал тук, или не. Какво стана после на купона?

— Говна. — Той се прозя и разкри няколко старомодни сребърни коронки. — Един час си бъбрих с някакъв страхотен тип само за да разбера, че и гаджето му е на купона. — Адам се стовари на един стол от другия край на масата.

— Видът ти говори, че имаш нужда от кафе — отбеляза Фей. — Ще ти направя.

След няколко минути тя постави димяща чаша кафе без кофеин пред него и се разположи отсреща.

— Благодаря, сладурче. — Той й изпрати въздушна целувка. — Какво е това? — посочи „Малкият принц“, който лежеше по средата на масата.

— Подарък… С дълга предистория.

Адам изпъна крака пред себе си.

— Е, цял ден съм свободен, така че разказвай.

Фей замислено се взря в ръцете си. Все още не бе доверила на Адам, че предсватбената „нощ на срама“ е била с Тони, защото се опасяваше да не се раздрънка пред някой друг. Но след като приятелството им бе станало по-искрено, беше открила, че той може да бъде дискретен, когато е необходимо.

— Имам чувството, че тази история страшно ще ти хареса — започна дяволито.

— Ооо, чудно — отвърна той с най-перверзната си интонация.

— Нали помниш мъжа, с когото едва не преспах през уикенда преди деня, когато се предполагаше, че ще се омъжа за Марк?

— Да-а — разсеяно потвърди Адам и се заигра с косата си.

— Ами това беше братът на Марк, Тони.

Бяха необходими няколко секунди, докато думите достигнат съзнанието му. Ръката на Адам падна в скута му, изражението му се смени от безметежност към пълен шок. Очите му се разшириха и челюстта му увисна, после отново вдигна ръка да покрие уста.

— Олеле — гласът му звучеше приглушено измежду пръстите.

— Да, и аз се почувствах почти по този начин, когато разбрах.

— Какви са шансовете случайно да попаднеш на брата на годеника ти? Това е някакво черно чудо, ако има такова нещо.

Фей кимна.

— Задръж, чакай да си взема фас. — Той изхвръкна от стаята и се върна след секунда с пакет „Кемъл“. — Сега вече съм готов. Кажи ми всичко.